- Публикувана: 25 ян. 2012, 17:11 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2012, 11:34 ч.
Пожелавали ли сте някому смъртта?
Чак да умре някой - не 
Но в момент на силна мъка проклех един човек, каквото и да значи това. Не вярвам в такива неща, но просто тогава не бях на себе си. Животът му тръгна надолу, разведе се с първата си жена, втората влезе в някаква секта и се самоуби, остави го с две малки деца(признавам си - изпитах някаква вина когато научих), ожени се за трети път, изостави децата си на майка си, запиля се по Гърция, занемари външия си вид(а беше хубавец), на нищо не прилича сега.
Но в момент на силна мъка проклех един човек, каквото и да значи това. Не вярвам в такива неща, но просто тогава не бях на себе си. Животът му тръгна надолу, разведе се с първата си жена, втората влезе в някаква секта и се самоуби, остави го с две малки деца(признавам си - изпитах някаква вина когато научих), ожени се за трети път, изостави децата си на майка си, запиля се по Гърция, занемари външия си вид(а беше хубавец), на нищо не прилича сега.
Без да кълна, съм си представяла сценарий, в който нечия смърт може да реши доста проблеми. Обаче после се сещам за приказката за равина, който станал грешник. Човекът почнал да дава съвети на хората и те, понеже са хора, не харесвали околните. В началото им давал съвети да променят себе си, но после почнал да им казва- не се притеснявай, този човек ще умре. Да добавим към това факта, че по това време всички са вярвали в проклятието на равина и способността му да убива с подходящите думи.
Та- напомням си, че този начин на мислене не е правилен и гледам да реша проблема и без намесата на Танатос.
Та- напомням си, че този начин на мислене не е правилен и гледам да реша проблема и без намесата на Танатос.
И да и не. Дядо ми беше в болница, парализиран, казаха ми, че ще го изпишат и не им пука как ще се оправям с него. Имал нужда от постоянно обезболяване, ама аз не съм могла да му го осигуря. Не знаели къде мога да намеря сеста почасово да се грижи за него, не знаели нищо. А самият човек гаснеше от срам, че е в такова положение. Хем исках да се свърши този ад, хем да стане чудо и да оздравее, а знаех, че няма как. И се ненавиждах и до ден днешен ми се гади заради тези ми мисли, минали през главата. А бях на 23 години само. До ден днешен се сещам почти всеки ден за него и си поплаквам най-редовно насаме.
Да.И то защото мислех,че има човек-има проблем.
С времето разбрах,че проблема не в човека,а в мен.
Защото ако не Х,то ще У.И какво?Да изчезне света щото съм патка?
С времето разбрах,че проблема не в човека,а в мен.
Защото ако не Х,то ще У.И какво?Да изчезне света щото съм патка?