- Публикувана: 25 ян. 2012, 17:11 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2012, 11:34 ч.
Пожелавали ли сте някому смъртта?
Да, многократно, през първите години, съм пожелавала смъртта на човека /първи братовчед на майка ми/, който в нетрезво състояние блъсна с колата си и уби на място баща ми, след това си плати и се измъкна безнаказано. Сега, след 10 години, вече не му желая смъртта, но продължавам да се надявам, че някой ден, ще си получи нужното възмездие.
Не.
Не съм Господ...
Не съм Господ...
И аз така, но да не дава Господ да ми се случи нещо толкова разтърсващо, че да се променя.
Не! Дано не ми се случи! 
Kaто дете бях научила израза "Да пукнеш" 
, незнам как, но помня, че го ползвах за щяло и нящяло 
Съзнателно не съм пожелавала ничия смърт. Ако някой ме е наранявал силно, съм му пожелавала само да му се върне и да е жив и здрав повече време, че да има да си търпи върнатото /младежки емоции/ Луда работа 
, незнам как, но помня, че го ползвах за щяло и нящяло Съзнателно не съм пожелавала ничия смърт. Ако някой ме е наранявал силно, съм му пожелавала само да му се върне и да е жив и здрав повече време, че да има да си търпи върнатото /младежки емоции/
Луда работа 
Липсва ми отговора в анкетата "не мога да преценя" 
Пращала съм "По дяволите разни хора"...Пожелавала съм си мислено да "пукне дано", ама сякаш не толкова сериозно, да желая дълго и сериозно нечия смърт.Тва според мен е стресиращо и нездраво..По скоро като съм ядосана на някого може да се случи но съвсем моментно..
Пращала съм "По дяволите разни хора"...Пожелавала съм си мислено да "пукне дано", ама сякаш не толкова сериозно, да желая дълго и сериозно нечия смърт.Тва според мен е стресиращо и нездраво..По скоро като съм ядосана на някого може да се случи но съвсем моментно..
не мога да повярвам че има толкова много отговорили с ДА 
Ех, Пини, обичам този форум, защото все ме държи нащрек - дали пък не съм лабилна?
Дори и да ме е пронизвала подобна мисъл - пожелателно или от страх, съм гледала да я "потопя в кофата с вода". Но съм кълняла веднъж, истински, макар и наум. Доколкото знам, не е хванало декиш, нека така си и остане.
Размисли ме тази тема среднощно. По-добре да мисля за президентшата, или за тоалетната.
Чак да умре някой - не 
Но в момент на силна мъка проклех един човек, каквото и да значи това. Не вярвам в такива неща, но просто тогава не бях на себе си. Животът му тръгна надолу, разведе се с първата си жена, втората влезе в някаква секта и се самоуби, остави го с две малки деца(признавам си - изпитах някаква вина когато научих), ожени се за трети път, изостави децата си на майка си, запиля се по Гърция, занемари външия си вид(а беше хубавец), на нищо не прилича сега.
Но в момент на силна мъка проклех един човек, каквото и да значи това. Не вярвам в такива неща, но просто тогава не бях на себе си. Животът му тръгна надолу, разведе се с първата си жена, втората влезе в някаква секта и се самоуби, остави го с две малки деца(признавам си - изпитах някаква вина когато научих), ожени се за трети път, изостави децата си на майка си, запиля се по Гърция, занемари външия си вид(а беше хубавец), на нищо не прилича сега.
Без да кълна, съм си представяла сценарий, в който нечия смърт може да реши доста проблеми. Обаче после се сещам за приказката за равина, който станал грешник. Човекът почнал да дава съвети на хората и те, понеже са хора, не харесвали околните. В началото им давал съвети да променят себе си, но после почнал да им казва- не се притеснявай, този човек ще умре. Да добавим към това факта, че по това време всички са вярвали в проклятието на равина и способността му да убива с подходящите думи.
Та- напомням си, че този начин на мислене не е правилен и гледам да реша проблема и без намесата на Танатос.
Та- напомням си, че този начин на мислене не е правилен и гледам да реша проблема и без намесата на Танатос.
И да и не. Дядо ми беше в болница, парализиран, казаха ми, че ще го изпишат и не им пука как ще се оправям с него. Имал нужда от постоянно обезболяване, ама аз не съм могла да му го осигуря. Не знаели къде мога да намеря сеста почасово да се грижи за него, не знаели нищо. А самият човек гаснеше от срам, че е в такова положение. Хем исках да се свърши този ад, хем да стане чудо и да оздравее, а знаех, че няма как. И се ненавиждах и до ден днешен ми се гади заради тези ми мисли, минали през главата. А бях на 23 години само. До ден днешен се сещам почти всеки ден за него и си поплаквам най-редовно насаме.
Да.И то защото мислех,че има човек-има проблем.
С времето разбрах,че проблема не в човека,а в мен.
Защото ако не Х,то ще У.И какво?Да изчезне света щото съм патка?
С времето разбрах,че проблема не в човека,а в мен.
Защото ако не Х,то ще У.И какво?Да изчезне света щото съм патка?
Пожелавали ли сте някому смъртта? Защо? А сега още ли мислите така или отношенията Ви с въпросния субект се промениха?
Не разбира се.
Е баш пък за такива говеда не желая бърза смърт-избавление, а справедлив (и позорен за самите тях) процес.
Ами аз като "пожелавам смъртта на някого" не си мисля как той ще страда или не, мисля си, че светът ще изглежда по-добър без него. Така че ако имах копче, което "заличава" хора, бих го използвала.
Спомних си за един разказ от Стивън Кинг, "Компютърът на боговете". Там точно така се заличаваха хора и на тяхно място идваха по-добри.
Нормално е, хората са еволюирали за племенен живот и когато някой е бил задник в група от 150 човека, са го изгонвали да се справя сам, ако може. Просто племето ще е по-добре без него.
И така, ако имахте копче, с което да заличите от историята и битието хора като Тодор Живков и днешния му талантлив наследник и да ги замените с други, бихте ли го направили?
Според мен табуто към пожелаване на смърт е голямо, защото е трудно да го направиш. Но ако беше лесно? Ако ставаше с едно копче?
Според мен табуто към пожелаване на смърт е голямо, защото е трудно да го направиш. Но ако беше лесно? Ако ставаше с едно копче?
Да.И то не само на един човек
Според мен табуто към пожелаване на смърт е голямо, защото е трудно да го направиш. Но ако беше лесно? Ако ставаше с едно копче?
Аз съм си представяла за неприятни хора само и единствено емигрирането им в чужбина - хем те са уж на по-добро място (не съм злобен човек, не ги пращам мислено в центъра на жежка пустиня), хем аз доволна, хем близките им не страдат.
Mamacita Bandida , много изкушаваща оферта е това копче 
. Аз бих била много щастлива с това копче да ги изпращам някъде, където няма да зависи нищо от тях. Иначе копче за смърт е опасно, защото някой може да го натисне за мен в изблик на гняв.
По въпроса за диктаторите аз не съм се съмнявала никога че ще свършат пребити с камъни, висящи на площада или безславно застреляни. Виж обаче онзи в Корея получи всенародно оплакване
За там май ще се наложи някой да натисне копчето. Гледам с любопитство как ще се развият събитията там.
. Аз бих била много щастлива с това копче да ги изпращам някъде, където няма да зависи нищо от тях. Иначе копче за смърт е опасно, защото някой може да го натисне за мен в изблик на гняв.По въпроса за диктаторите аз не съм се съмнявала никога че ще свършат пребити с камъни, висящи на площада или безславно застреляни. Виж обаче онзи в Корея получи всенародно оплакване
За там май ще се наложи някой да натисне копчето. Гледам с любопитство как ще се развият събитията там. На мен ми звучи зловещо и нечовешко.
Сега си помислете, че наистина лошите влизат в една база данни и само когато са там, може да се натиска копчето за елиминиране.
Сега си помислете, че вече има такава база данни. Някои й казват закон, други религия. Така че, живеейки в общество, имаме система да си представим света без разни хора и не само да си представим, но и да го реализираме.
Имаме сто начина да направим един човек "мъртъв за света", а и за нас.
Дори да кажеш, "господ си знае работата", пак допускаш, че смъртта може да е добро решение, но ако господ реши.
Хората сме по-гадни, отколкото си мислим и несъзнателните ни стремежи намират изразяване по един или друг начин.
Сега си помислете, че вече има такава база данни. Някои й казват закон, други религия. Така че, живеейки в общество, имаме система да си представим света без разни хора и не само да си представим, но и да го реализираме.
Имаме сто начина да направим един човек "мъртъв за света", а и за нас.
Дори да кажеш, "господ си знае работата", пак допускаш, че смъртта може да е добро решение, но ако господ реши.
Хората сме по-гадни, отколкото си мислим и несъзнателните ни стремежи намират изразяване по един или друг начин.
Едно е ,,каквото Господ реши,, съвсем друго истинско човешко желание някой да пукне.
Не съм Господ и предпочитам да предоставя отговорността за нечии човешки живот на Него.
Не съм Господ и предпочитам да предоставя отговорността за нечии човешки живот на Него.
Доста хора имат достъп до ума на господ и са сигурни, че неговият и техният морал съвпадат. Господ, бидейки човешко творение, със сигурност би убил с гръм онзи ужасен човек...
Не искам да звуча гадно, но ако някой дърт и мазен психопат се е гаврил с детето ти, съм убедена, че не само ще искаш смъртта му, ами и ако имаш възможност лично ще се погрижиш. 
Е, аз затова писах, че се надявам да не ми се случи...
Не искам да звуча гадно, но ако някой дърт и мазен психопат се е гаврил с детето ти, съм убедена, че не само ще искаш смъртта му, ами и ако имаш възможност лично ще се погрижиш.
Е, аз затова писах, че се надявам да не ми се случи...
То вече ти се е случило: желаеш смъртта на мазните психопати. Това, че терминът не означава нещо специфично към момента не значи, че желанието за смърт го няма.
Има го, а доста законодателства го изпълняват, за да не си цапаш ти ръцете и съвестта.
Всички са като че ли по-добри от мене.
Смъртта си е облекчение. Имала съм грешното желание да искам да видя, че някой се мъчи в резултат от злото, което е сътворил. Не, не съм искала да умира. Ако умре - как ще го видя разкаян, смазан и унижен...
(като този - от къде на къде да умира...нека поживее малко в тоалетна 1 х 1м или поне килия с такъв размер)
С времето минава (човек се чисти от негативизма), но се е случвало това да ми е първата мисъл.
Смъртта си е облекчение. Имала съм грешното желание да искам да видя, че някой се мъчи в резултат от злото, което е сътворил. Не, не съм искала да умира. Ако умре - как ще го видя разкаян, смазан и унижен...
(като този - от къде на къде да умира...нека поживее малко в тоалетна 1 х 1м или поне килия с такъв размер)
С времето минава (човек се чисти от негативизма), но се е случвало това да ми е първата мисъл.
Не съм. Надявам се никога да не ми се случи! Изумена съм колко много хора са отговорили с "да'
аз пък съм изумена колко много хора са отговорили с 'не'
Пожелавали ли сте някому смъртта? Защо? А сега още ли мислите така или отношенията Ви с въпросния субект се промениха?
Какво те провокира да пуснеш толкова щекотлива тема?
Какво те провокира да пуснеш толкова щекотлива тема?
Не разбирам тези, които отговарят с не.
Съвсем откровено и чистосърдечно ще кажа-не!
Избухлива съм,и то много.Бързо се ядосвам,но и бързо ми минава.Колкото и разярена да съм била обаче,никога не съм пожелавала смъртта на някого. Псувала съм го,проклинала съм го/наум/,но не и това.Не смятам,че хората пожелали нечия смърт са лоши.Мисля,че в яростта си,на човек може да му минат много грозни неща през акъла.За това ги оправдавам.
Избухлива съм,и то много.Бързо се ядосвам,но и бързо ми минава.Колкото и разярена да съм била обаче,никога не съм пожелавала смъртта на някого.
Псувала съм го,проклинала съм го/наум/,но не и това.Не смятам,че хората пожелали нечия смърт са лоши.Мисля,че в яростта си,на човек може да му минат много грозни неща през акъла.За това ги оправдавам. Пожелаваш смъртта на някого, когато сам не можеш по друг начин да се справиш с него.
Напълно съм съгласна
На въпроса, и аз ще отговоря с Да. Пожелавах смъртта на една.. особа, която упражняваше по много подъл и долен начин упорит психически тормоз върху майка ми. И аз, като дете в ученическа възраст, бях безсилна да реша въпроса генерално.. Затова явно ме избиваше на такива "помисли". Дори и ги казах, а тя пък взе че се спомина наистина..
Ноо, за умрели или добро, или нищо - така че - все едно нищо не съм казала..
В настоящия момент, не мога да си представя да изпитам подобни чувства към някого.. Доста по-различно приемам нещата вече. Не изпитвам гняв, омраза, ненавист - просто действам, за да ги предотвратя на много по-ранен етап.
И аз ще съм честна. Има двама в моето минало, които мразех до смърт и ви уверявам, че причините наистина бяха основателни.
Днес едната е...беззъба лелка, която живее като скот и няма силата да определя настроението ми. Бих могла да пия кафе с нея, не изпитвам нищо вече, с течение на времето спрях да я обвинявам.
Другият си е гадина и днес, освен всичко друго и чувам, че не бил добре психически. Слава Богу, че почти не го виждам!
Днес едната е...беззъба лелка, която живее като скот и няма силата да определя настроението ми. Бих могла да пия кафе с нея, не изпитвам нищо вече, с течение на времето спрях да я обвинявам.
Другият си е гадина и днес, освен всичко друго и чувам, че не бил добре психически. Слава Богу, че почти не го виждам!
Пожелавали ли сте някому смъртта?
На двама човека - имаха власт над мен и я използваха за системен психологичен тормоз. Беше ужасно.
Не, никога не съм пожелавала нечия смърт. Дори не си представям да го пожелая. Не знам каква неимоверна болка трябва да ми е причинена, за да си помисля подобно нещо.
Иначе, да, молила съм за близък човек да го сполети тихо и кротко, за да не се мъчи повече. Тогава се почувствах безчувствена. Ужасно много ме тормозеше чувството на утеха, когато ми казаха, че баба най-после си е отишла, но сега с помощта на времето осъзнавам, че за нея бе по-добре да си отиде, отколкото да живее вечно зависеща от нечии чужди грижи.
А що се отнася до всички изверги, педофили, убийци, много пъти съм казвала колко големи късметлии са подобни нищожества, че нямам пушка и патрони и че се водят "хора" и ще излежа присъда за убийство на такива. За това когато чета или гледам подобно нещо не им желая смърт, защото и за тях това е вид избавление. Желая им мъка, болка, много страдание и справедливост.
Иначе, да, молила съм за близък човек да го сполети тихо и кротко, за да не се мъчи повече. Тогава се почувствах безчувствена. Ужасно много ме тормозеше чувството на утеха, когато ми казаха, че баба най-после си е отишла, но сега с помощта на времето осъзнавам, че за нея бе по-добре да си отиде, отколкото да живее вечно зависеща от нечии чужди грижи.
А що се отнася до всички изверги, педофили, убийци, много пъти съм казвала колко големи късметлии са подобни нищожества, че нямам пушка и патрони и че се водят "хора" и ще излежа присъда за убийство на такива. За това когато чета или гледам подобно нещо не им желая смърт, защото и за тях това е вид избавление. Желая им мъка, болка, много страдание и справедливост.
..... силно се надявам да има "Видов ден" и всеки да получи рано или късно това, което заслужава.
Не, не съм пожелавала ничия смърт и то не от великодушие, а защото не гледам на смъртта като на наказание.
Toва е моето мнение......Ако бяхме толкоз великодушни нямаше да сме на тая Земя и да се борим със себе си.....
Не разбирам тези, които отговарят с не.
Задължително ли е на всеки да са му навредили до такава степен, че да желае нечия смърт?
Пожелавам на всички, включително и на мен, до края на живота си да отговарят на този въпрос с "не". Силно и искрено!
Никой когото познавам лично не ме е докарвал до такова желание. Но за сметка на това като чета новините често желая смъртта на разни изверги дето изнасилват дечица, измъчват или пребиват невинни жертви, умишлено убиват или осакатяват хора и т.н. Ей за такива нямам никаква милост, и дори лично бих ги заличила от света.
Не виждам защо смъртта да не е наказание. Даже е най-тежкото наказание, защото животът е най-ценното, което имаме, значи отнемането му е най-голямото наказание, което можем да присъдим някому. Няма смисъл на извергите да им желая болка, въпреки че често го правя. От нея файда няма, едва ли ще се променят изведнъж и ще станат добри хора. Поне смъртта им ще изчисти света от тях, ще ги спре преди да са извършили още престъпления.
Не виждам защо смъртта да не е наказание. Даже е най-тежкото наказание, защото животът е най-ценното, което имаме, значи отнемането му е най-голямото наказание, което можем да присъдим някому. Няма смисъл на извергите да им желая болка, въпреки че често го правя. От нея файда няма, едва ли ще се променят изведнъж и ще станат добри хора. Поне смъртта им ще изчисти света от тях, ще ги спре преди да са извършили още престъпления.
аз пък не разбирам тези, които са отговорили с ДА
разбирам да пожелаеш възмездие, отмъщение, но смърт.... НЕ
разбирам да пожелаеш възмездие, отмъщение, но смърт.... НЕ
нещо в теб крещи: "да пукнеш дано"
Ами, и аз ги благославям така. В нашия квартал има доста от тях, и деца тичат по тия къси улички - с какъв акъл се дуят точно тук не знам. Кретени такива.
Аз,не крия-изпитвам страх от смъртта.Не съм пожелавала смъртта на никой-все се сещам за баба ми,която казваше-"който някому гроб копае-сам пада в него".Винаги съм вярвала,че всичко на този свят се връща-рано или късно,не искам нищо лошо да застига мен,семейството ми,любимите ми хора.
Страх ме беше да кликна в анкетата, мислех си, че моят отговор "да" ще е единственият. Но се успокоих, отговорите са почти 50/50....Добре е когато пожелаваме смъртта някому, да си помислим, че някой би могъл да желае нашата. Добре е,че не се сбъдват тия желания. Завиждам благородно на всички, непознаващи хора, които да ги карат да имат такива помисли.
Е, предполага се че дървото няма да пострада от това. Но може да се замести и с варианта "да прегърнеш стълб" 
Не вярвам че "всичко се връща". Това е залъгалка за успокоение на нервичките. Един поглед върху реалния свят и безумиците които се случват в него доказва колко измислено е това твърдение. Така че не ме е страх от него.
Нагледно....
Все още не съм пожелавала чак смъртта никому. Имала съм поводи жестоки при това. Дори не мога да кажа,че съм мразила човек до сега. Ненавиждала съм до известно време,антипатичен ми е бил,но не съм мразила дори. Аз се паля и бълвам на мигът и си избълвам всичко,което ми мине през умът тогава. Нервирам се много време след това,но не съм помисляла нещо от сорта "да пукне" или подобни. Пожелавала съм обаче на някои идиоти шофьори да спукат гума примерно да изживее това,което ми е причинил някой или двойно повече,но до там. Не обвинявам и не съдя хората, които са пожелавали нечия смърт,защото всеки различно възприема възмездието за себе си и е с различен темперамент и нагласа. Та за мен те също си имат причината.
да изживее това,което ми е причинил някой или двойно повече,но до там. Не обвинявам и не съдя хората, които са пожелавали нечия смърт,защото всеки различно възприема възмездието за себе си и е с различен темперамент и нагласа. Та за мен те също си имат причината. 
Не вярвам че "всичко се връща". Това е залъгалка за успокоение на нервичките. Един поглед върху реалния свят и безумиците които се случват в него доказва колко измислено е това твърдение. Така че не ме е страх от него.
Тоест имаш наблюдения, че всички злодеи доживяват дълбоки и щастливи старини без капка страдание?
Тоест имаш наблюдения, че всички злодеи доживяват дълбоки и щастливи старини без капка страдание?
Има хора, които не понасям и които са ме наранявали жестоко. Желая им всичко най-хубаво и се радвам да са добре, стига да са далеч от мен. Но чак да желая смъртта на някого - мисля, че трябва да си изверг, за да го изпиташ. И понеже емоциите и желанията понякога трудно се контролират, мисля, че всеки, който се улови, че желае смъртта на другиго трябва спешно да потърси психологическа помощ. Много ме учуди резултата от анкетата и големият брой хора, отговорили положително. Сетих се за един човек, който преди години в изблик на злоба, гняв и безсилие ми крещя "Умри!" Много ми е жал за него.
Брех, да се височаеш е едно, но пък и да закопаеш така останалите вече е малко прекалено.
Има хора, които не понасям и които са ме наранявали жестоко. Желая им всичко най-хубаво и се радвам да са добре, стига да са далеч от мен. Но чак да желая смъртта на някого - мисля, че трябва да си изверг, за да го изпиташ. И понеже емоциите и желанията понякога трудно се контролират, мисля, че всеки, който се улови, че желае смъртта на другиго трябва спешно да потърси психологическа помощ. Много ме учуди резултата от анкетата и големият брой хора, отговорили положително. Сетих се за един човек, който преди години в изблик на злоба, гняв и безсилие ми крещя "Умри!" Много ми е жал за него.
ах! в такъв случай аз отдавна съм за психиатрията
смятам се отговорна за действията си, а не за помислите си, за това съм чиста като сълзичка от сърничка, защото все още не съм убила никого
Пожелавали ли сте някому смъртта? Защо? А сега още ли мислите така или отношенията Ви с въпросния субект се промениха?
Не, не съм.
Пожелавала съм, да. За един единствен човек става дума. В рамките на три месеца след като с цялото си сърце пожелах той да си отиде, да остави най-после на мира всички, на които почерни живота... той наистина почина. Чувството за срам и вина ме преследваше години след това.
Не знам дали днес бих изпитвала същото. Но тогава нямаше как да избягам от кошмара, сега бих имала съвсем различни възможности пред себе си.
Не знам дали днес бих изпитвала същото. Но тогава нямаше как да избягам от кошмара, сега бих имала съвсем различни възможности пред себе си.
Не съм много сигурна, но мисля, че ползвам интернет от около 12 години. И темата, в която пиша е най-потресаващото нещо, на което някога съм попадала. Особено с това, че не е поместена във форумът на хейтърите, нацистите или психопатите, а във форумът на българските майки. Това, което ме успокоява по някакъв начин, е, че около 80 жени, участвали в една анкета не биха могли да бъдат представителна извадка на българската майка. Или греша - като гледам какво се случва всеки ден и вобще как се развиваме като нация....
Тоест имаш наблюдения, че всички злодеи доживяват дълбоки и щастливи старини без капка страдание?
Ми за теб не е, за мен е. Не се наемам да категоризирам така хората на явни злодеи и явни невинни. Пък и няма как да знаем колко лоши хора наистина са наказани по един или друг начин, нали? Едва ли познаваш всички на света, както и аз. Апропо, кой е казал, че е "правило"?
Отивам си в гумената стая.
ПП Много лесно се потрисат някои форумки, много.
Не съм много сигурна, но мисля, че ползвам интернет от около 12 години. И темата, в която пиша е най-потресаващото нещо, на което някога съм попадала. Особено с това, че не е поместена във форумът на хейтърите, нацистите или психопатите, а във форумът на българските майки. Това, което ме успокоява по някакъв начин, е, че около 80 жени, участвали в една анкета не биха могли да бъдат представителна извадка на българската майка. Или греша - като гледам какво се случва всеки ден и вобще как се развиваме като нация....
Стана ми страшно чак...
По темата.. никога не съм си представял че мога да бъда съдник някому.. още по малко да пожелая смъртта му.. и на най големият си враг, пожелавам само Господ да го съди.
Да пожелаеш смъртта на някой.. ми границата между пожеланието и смъртта е доста тънка... демек, винаги можеш да стигнеш до опит за убийство.
ми границата между пожеланието и смъртта е доста тънка... демек, винаги можеш да стигнеш до опит за убийство.
Е, де, е, де, чак пък толкова тънка. Аз пък съм сигурна, че повечето, които тук разгорещено казват, че биха убили с личните си ръце някой насилник на деца, например, са много, много далече от изпълнение на намеренията си.
Чак пък подобно възмущение...нима можете да бъдете напълно сигурни,че няма да изпаднете в ситуация,при която да желаете нечия смърт?В никакъв случай не ви го пожелавам,просто искам да кажа,че не знаете какво е провокирало почти половината от гласувалите да отговорят с "да".
sote-full ,устойчивостта на тази граница зависи от морал,религия,кураж,амбиции и т.н.Сигурна съм,че при повечето хора е достатъчно здрава.Виж,аз лично си признавам,че "копчето",за което писа Mamacita Bandida,би ме изкушило.И не смятам,че това ме прави непременно лош човек.
sote-full ,устойчивостта на тази граница зависи от морал,религия,кураж,амбиции и т.н.Сигурна съм,че при повечето хора е достатъчно здрава.Виж,аз лично си признавам,че "копчето",за което писа Mamacita Bandida,би ме изкушило.И не смятам,че това ме прави непременно лош човек.
sote-full ,устойчивостта на тази граница зависи от морал,религия,кураж,амбиции и т.н.Сигурна съм,че при повечето хора е достатъчно здрава.Виж,аз лично си признавам,че "копчето",за което писа Mamacita Bandida,би ме изкушило.И не смятам,че това ме прави непременно лош човек.
Нека да се доизясня.. това че не пожелавам никому смъртта, не означава че не бих я причинил.. има мигове в които просто спираш да мислиш.. чисто и просто случи ли се сакатлък.. не бих пожелал смъртта.. пада ми пердето и не знам кво правя.. обикновенно удрям докато мърда!!!
Не съм много сигурна, но мисля, че ползвам интернет от около 12 години. И темата, в която пиша е най-потресаващото нещо, на което някога съм попадала. Особено с това, че не е поместена във форумът на хейтърите, нацистите или психопатите, а във форумът на българските майки. Това, което ме успокоява по някакъв начин, е, че около 80 жени, участвали в една анкета не биха могли да бъдат представителна извадка на българската майка. Или греша - като гледам какво се случва всеки ден и вобще как се развиваме като нация....
Стана ми страшно чак...
По темата.. никога не съм си представял че мога да бъда съдник някому.. още по малко да пожелая смъртта му.. и на най големият си враг, пожелавам само Господ да го съди.
Да пожелаеш смъртта на някой.. ми границата между пожеланието и смъртта е доста тънка... демек, винаги можеш да стигнеш до опит за убийство.
Мисля, че и за най-големият ти враг е по-добре да му пожелаеш Господ да го вразуми, а не да го съди. Нали в молитвата си казваме "прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници". Следователно мисля, че ако желаем съд за някого, то ще получим същото и за нас. А няма човек, който да няма за какво да бъде съден.
Нали в молитвата си казваме "прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници".
Много хитро извъртяно, тристранна сделка, браво.
sote-full ,те такива като теб са най-плашещи.Имам наблюдения върху приятеля ми,и той е първосигнален,когато му падне пердето.Повечето от тук пишещите ще си останат само с пожеланието,други ще пристъпят към някакво действие едва след като внимателно и обективно са обмислили всички страни на ситуацията,а при такива като вас не се знае от какво ще ви хванат лудите .
haute_couture ,а ако не сме вярващи?
.haute_couture ,а ако не сме вярващи?
Нали в молитвата си казваме "прости нам дълговете ни, както ние прощаваме на нашите длъжници".
Много хитро извъртяно, тристранна сделка, браво.
Добре е, че доста предпочитат "Круцио!" пред бързодействащото: "Авада Кедавра!"
То какво правеше? Круцио, де, второто го помня.
sote-full ,те такива като теб са най-плашещи.Имам наблюдения върху приятеля ми,и той е първосигнален,когато му падне пердето.Повечето от тук пишещите ще си останат само с пожеланието,други ще пристъпят към някакво действие едва след като внимателно и обективно са обмислили всички страни на ситуацията,а при такива като вас не се знае от какво ще ви хванат лудите
.Няма място за страх.. не съм рипнал никой да трепя все още
.. просто си разсъждаваме. Лудите обикновенно без причина няма да ме хванат.. ма пък да гледаш някой дето се гаври с детето ти.. или завариш някой как ти тършува къщата.. примери от този сорт не са неизбежни в нашите диви условия.. и кво..първо ще стоя и ще мисля.. на полиция ли да се обадя.. или да ида да му се помоля да престане.... то за секунда всичко забравяш в таквиз моменти..
Помня една катастрофа преди години в Люлин.. между такси и неква колица с пич и приятелката му.
Онзи от таксито се обадил по станцията и за минути се струпват 20- на жълти коли с наежени стотинкаджии.. а на пича му писна да го блъскат и дърпат..падна му пердето, извади две яки щанги и където видеше жълта кола, правеше погроми.. таксиджиите се разбягаха.. ченгетата едвам го свалиха на земята..
Този човек спря да мисли.. кат нищо щеше да строши поне пет глави.. и те таквиз на вид невзрачни неща водят до апокалипсис.
Е,там ще сме минимум 75 съфорумки,няма да ни е скучно.Пък ако стане,ще препрочитаме ХП,че явно някои са го позабравили или не са го чели внимателно.
Аз изобщо не съм го чела, само първите две книги. 
Две места в казана за мен и разчитам да има кой да ми преразказва непрочетеното.
Соте, развиваал съм си подобни сценарии - със сигурност ще скоча преди да помисля да се обаждам на полицията ако някой е посегнал на детето ми. Мисля, че повечето хора биха реагирали първосигнално в такава ситуация.
Две места в казана за мен и разчитам да има кой да ми преразказва непрочетеното.Соте, развиваал съм си подобни сценарии - със сигурност ще скоча преди да помисля да се обаждам на полицията ако някой е посегнал на детето ми. Мисля, че повечето хора биха реагирали първосигнално в такава ситуация.
Е,там ще сме минимум 75 съфорумки,няма да ни е скучно.Пък ако стане,ще препрочитаме ХП,че явно някои са го позабравили или не са го чели внимателно.
м даааааа в рая климата може да е по-хубав , но я ада компанията била по-добра
(поне това съм чувала )
Не изчетох всичко /подробно/ след като аз съм отоговорила.Обаче ме впечатли колко хора са пожелавали смъртта някому/пък макар и моментно/.
Аз никога не съм пожелавала това пък съм доста избухлива, рязка и въпреки това, такава мисъл до сега не е минавала през акъла ми.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Мернах там пример с посягане на над детето ти. Това е съвсем друг казус, няма да пожелая смъртта му само ще го контузя, за да остави детето ми намира.
Аз никога не съм пожелавала това пък съм доста избухлива, рязка и въпреки това, такава мисъл до сега не е минавала през акъла ми.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Мернах там пример с посягане на над детето ти. Това е съвсем друг казус, няма да пожелая смъртта му само ще го контузя, за да остави детето ми намира.
Доколкото четох, на всички това се е случвало в състояние на много силен афект, може би просто си имала късмета до момента да не си достигала такова. На мен ми е по-плашещо да си представя на какъв тормоз трябва да бъде подложен един човек, за да му мине тази мисъл през главата.
Доколкото четох, на всички това се е случвало в състояние на много силен афект, може би просто си имала късмета до момента да не си достигала такова. На мен ми е по-плашещо да си представя на какъв тормоз трябва да бъде подложен един човек, за да му мине тази мисъл през главата.
Да, вярно може и така да е.
Веднъж ми е падало пердето/ако етова е състояние на силен афект/, нищо не виждах, ама нищо - пелена/адреналина е доста висок в такъв момент/. Обаче, защото си се знам, си повтарях "излизай , излизай" че щеше да стане страшно. Ми излязох... и добре че си го наложих. Иначе разбирам, дано никой не му се налага да изпада в подобни състояния , че да желае смъртта на друг.
Каква полиция, каква саморазправа? Обръщаш и другата буза и търпиш да те пребият, оберат и нае*ат, и накрая пускаш злосторника да си тръгне по живо по здраво, защото нали господ ще си го накажел после някога си
Не виждам какво му е пък чак толкоз плашещото. Много по-плашещи са делата, които други причиняват за да те докарат до такава мисъл. За пример се сещам тук четох за случай (всъщност няколко случая) на мъж системно изнасилвал няколкоМЕСЕЧНОто си бебе, което беше разпокъсано отвътре и т.н. Ами, кажи ми, какъв човек трябва да си за да НЕ му пожелаеш смъртта на такова изчадие?? Аз пък не разбирам хората дето са толкова пресвети че дори и за такъв да не допуснат че някой би му пожелал смъртта. Ако пък това беше моето дете, тогава ви гарантирам че изродът ще го накарам да страда, а напълно възможно е и собственоръчно да го убия. И това го смятам за напълно естествена реакция, а не за болестно състояние.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Дидитка, това, което описваш като пример е ужасно, но израза " ще го убия този" да речем не ме кара реално да искам да умре. Това е словесна метафора. Да плашещо ми е, другото също, но да пожелаеш на някого смъртта е плашещо повече.
Толкова кръвожадна не съм мислите си, епитета ми също е метафора, та не скачайте да ме убеждавате в друго. Всеки сам си се знае, темперамент, характер и помисли.
Не е нормално да пожелаеж на някого смъртта, в какъвто и да било афект. Има невероятни ситуации, знам в които ти се иска да "убиеш" еди кой си, но това не води до реална осъзната мисъл за смърт. Никога не съм си мислила" този е по-добре да умре",защото еди какво си , а вие?
Не,не ми е нормално, но това е за мен, другите сами се знаят.
Толкова кръвожадна не съм мислите си, епитета ми също е метафора, та не скачайте да ме убеждавате в друго. Всеки сам си се знае, темперамент, характер и помисли.
Не е нормално да пожелаеж на някого смъртта, в какъвто и да било афект. Има невероятни ситуации, знам в които ти се иска да "убиеш" еди кой си, но това не води до реална осъзната мисъл за смърт. Никога не съм си мислила" този е по-добре да умре",защото еди какво си , а вие?
Не,не ми е нормално, но това е за мен, другите сами се знаят.
Всъщност точно защото е само мисъл и само в главите ни, е трудно да се каже дали е "реална" или не. Къде е границата между изразът "да пукне дано" и истинското желание човекът да умре? Тънка е, според мен, и неясна. Трудно е да се каже доколко истински го вярваш и искаш, и доколко просто си разгневен и в момент на афект, защото и в двата случая е просто на теория, просто мисъл, усещане трудно за дефиниция.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Викаш си:Ах да пукне този гад и всичко ще е наред.
Да ама не.Има много гадове.
Като оставим шега на страна,при мен си беше така.
След като загубих много прекрасни хора/не само близки/,хора които може да изпишем с главна буква Човек.
След като живота ме срещна с хора които не струват и пет пари.
Дойде един момент в който пожелах Х да го няма.
И си вярвах,че нещата ще се променят ако той изчезне.
Мисля, че да пожелаеш нечия смърт мислено, не е равносилно на това да го убиеш в реалността. Все пак е фантазия и там е доста по-безопасно. По-добре да мисля защо искам да умре и какво точно в него да умре. Смъртта може да е символична все пак. Нямам нищо конкретно предвид, само мисля (явно нещо ме закачи).
Мисля, че да пожелаеш нечия смърт мислено, не е равносилно на това да го убиеш в реалността.
Да, именно мен точно тези мисли ме впечатлиха и го коментирах. До сега не съм искала на ум някой да изчезне, да умре, защото нещо ми е причинил или така ме е афектирал с действията си.
Нямам идея, но ми е плашещо.
Всичко започва от мислите... не намеквам нищо, само разсъдих. Сега не ме дробете ,че ви наричам убийци...не е това мисълта ми/каквото и да е тя/.
Fortune,нали казват,че от мислите до действието има време една мисъл
Това,че съм пожелала някой да умре,не е включвало аз да ликвидирам.
И затова си мисля,че ако беше останало смъртното наказание,престъпленията щяха да са по малко.
На приказки всички са много силни,на практика 40% действат,но ако знаеш,че губиш живота си може би процента щеше да е по малък.
Хората са жалки.
Това,че съм пожелала някой да умре,не е включвало аз да ликвидирам.
И затова си мисля,че ако беше останало смъртното наказание,престъпленията щяха да са по малко.
На приказки всички са много силни,на практика 40% действат,но ако знаеш,че губиш живота си може би процента щеше да е по малък.
Хората са жалки.
Ами ако някой пожелае вашата смърт.. пък вземе че и разберете по някакъв начин.. кво правим тогава????
Може би ще правим черни магии.. ще кълнем.. или ще го изпреварим в мислите му да му се връща тройно.. може би ще оставим да мине всичко покрай нас???
Труден въпрос нали.. таквиз лично ги подминавам с лека насмешка.. физическият контакт обаче, едва ли бих подминал със скръстени ръце!!!
Може би ще правим черни магии.. ще кълнем.. или ще го изпреварим в мислите му да му се връща тройно.. може би ще оставим да мине всичко покрай нас???
Труден въпрос нали.. таквиз лично ги подминавам с лека насмешка.. физическият контакт обаче, едва ли бих подминал със скръстени ръце!!!
Не съм, и мисля, че никога няма да ми се случи. Моите разбирания са, че смъртта не е най-лошото, което може да се случи на човек. Така че ако има някой, към когото наистина изпитвам омраза, ненавист или нещо подобно, няма да желая смъртта му, а по-скоро да му се случи нещо наистина лошо, което да го накара да страда.
Btw, ако някой е гледал последния Отечествен фронт с Йосиф Сърчаджиев - смъртта и "duende"-то са едно също нещо - нещо красиво, което те кара да летиш. Много ми хареса как разсъждаваше този човек.
Btw, ако някой е гледал последния Отечествен фронт с Йосиф Сърчаджиев - смъртта и "duende"-то са едно също нещо - нещо красиво, което те кара да летиш. Много ми хареса как разсъждаваше този човек.
Ако пък това беше моето дете, тогава ви гарантирам че изродът ще го накарам да страда, а напълно възможно е и собственоръчно да го убия. И това го смятам за напълно естествена реакция, а не за болестно състояние.
Точно, точно - хич няма да губиш време да го пожелаваш, а ще действаш.
Форчън, аз също не съм пожелавала смърт, но съм пожелавала страдания. Защото съм зла като ме наранят достатъчно силно. Не мисля, че е някаква рядка патология, просто различните хора имат различен праг на търпимост. А пък и самоконтролът може да се научи, освен всичко друго.
Какво те провокира да пуснеш толкова щекотлива тема?
По въпроса, по скоро да да има справедливост и всеки да си плаща за стореното. Не знам дали се брои?
Ами ако някой пожелае вашата смърт.. пък вземе че и разберете по някакъв начин.. кво правим тогава????
Може би ще правим черни магии.. ще кълнем.. или ще го изпреварим в мислите му да му се връща тройно.. може би ще оставим да мине всичко покрай нас???
Труден въпрос нали.. таквиз лично ги подминавам с лека насмешка.. физическият контакт обаче, едва ли бих подминал със скръстени ръце!!!
Може би ще правим черни магии.. ще кълнем.. или ще го изпреварим в мислите му да му се връща тройно.. може би ще оставим да мине всичко покрай нас???
Труден въпрос нали.. таквиз лично ги подминавам с лека насмешка.. физическият контакт обаче, едва ли бих подминал със скръстени ръце!!!
Абе Соте , кви ги дробиш? Кой ти говори за магии?
Дори и когато ми се е налагал физически контакт/ти би трябвало да ме разбереш какво имам предвид/, не съм желала смъртта на т.нар. ответна страна.
Явно не съм се изразила ясно.
Нямам предвид никакви болестни състояния Дидитка. Посочих, че мен ме плаши идеята да ми мине през ума"този или тази бих искала да умре". Това е. Вие накъде го изведохте, че и магии вече Соте вплете.
До сега не ми е минавала. В примера, който си посочила, ако някой наранява децата ми, бих ги защитила без да мисля , че трябва да убивам насилника. Просто ще го неутрализирам. Повече в тази насока няма да задълбавам.
Абе Соте , кви ги дробиш? Кой ти говори за магии?
Това си беше бъзик Форти
.. просто се сетих бабите как се кълняха една друга по селата... дори се плашеха с магии.. и те таквиз отживелици... обаче ако станеш неволен свидетел.. става смешно въпреки че са готови очите да си извадят!!!
Да речем, че ако го няма този човек, ще живея доста по-добре. Това пожелаване на смъртта му ли е? Не, не искам да умира, но съм сигурна, че животът ми ще се подобри много след това. Не мисля, че ще съжалявам особено, въпреки, че по правилата би трябвало...
Не е смешно, ама какво пък...
* не желая да му се случи нещо лошо, което да го накара да страда. Той и така и така си страда, то му се е случило, само го ожесточава още повече да бълва злина, злост, жлъч и др. подобни върху околните. Колкото по-лоши неща му се случват, толкова по-зле за мен , някакси... това въобще няма да помогне, ще го озлоби още повече...
Не е смешно, ама какво пък...
* не желая да му се случи нещо лошо, което да го накара да страда. Той и така и така си страда, то му се е случило, само го ожесточава още повече да бълва злина, злост, жлъч и др. подобни върху околните. Колкото по-лоши неща му се случват, толкова по-зле за мен , някакси... това въобще няма да помогне, ще го озлоби още повече...
Естел, безпощадна си какви теми пускаш само!
Сигурно от две седмици се опитвам да не отговоря.
Случвало ми се е само веднъж, т.е. - по отношение на един човек, но стабилно и неотменимо във времето. Нищо не мога да направя. Светът не е достатъчно голям за двама ни, а пък аз не искам да си тръгвам. Ако го няма, ще ми олекне по повече от един начини. Дори не е най-лошият човек на света. Просто съсипва живота ми в последните... какво... май 36 години, на толкова станах преди няма и месец.
какви теми пускаш само!Сигурно от две седмици се опитвам да не отговоря.
Случвало ми се е само веднъж, т.е. - по отношение на един човек, но стабилно и неотменимо във времето. Нищо не мога да направя. Светът не е достатъчно голям за двама ни, а пък аз не искам да си тръгвам. Ако го няма, ще ми олекне по повече от един начини. Дори не е най-лошият човек на света. Просто съсипва живота ми в последните... какво... май 36 години, на толкова станах преди няма и месец.
Светът не е достатъчно голям за двама ни, а пък аз не искам да си тръгвам. Ако го няма, ще ми олекне по повече от един начини.
Това ми хареса.