- Публикувана: 25 ян. 2012, 17:11 ч.
- Последно мнение: 1 фев. 2012, 11:34 ч.
Пожелавали ли сте някому смъртта?
sote-full ,те такива като теб са най-плашещи.Имам наблюдения върху приятеля ми,и той е първосигнален,когато му падне пердето.Повечето от тук пишещите ще си останат само с пожеланието,други ще пристъпят към някакво действие едва след като внимателно и обективно са обмислили всички страни на ситуацията,а при такива като вас не се знае от какво ще ви хванат лудите
.Няма място за страх.. не съм рипнал никой да трепя все още
.. просто си разсъждаваме. 
Лудите обикновенно без причина няма да ме хванат.. ма пък да гледаш някой дето се гаври с детето ти.. или завариш някой как ти тършува къщата.. примери от този сорт не са неизбежни в нашите диви условия.. и кво..първо ще стоя и ще мисля.. на полиция ли да се обадя.. или да ида да му се помоля да престане.... то за секунда всичко забравяш в таквиз моменти..
Помня една катастрофа преди години в Люлин.. между такси и неква колица с пич и приятелката му.
Онзи от таксито се обадил по станцията и за минути се струпват 20- на жълти коли с наежени стотинкаджии.. а на пича му писна да го блъскат и дърпат..падна му пердето, извади две яки щанги и където видеше жълта кола, правеше погроми.. таксиджиите се разбягаха.. ченгетата едвам го свалиха на земята..
Този човек спря да мисли.. кат нищо щеше да строши поне пет глави.. и те таквиз на вид невзрачни неща водят до апокалипсис.
Е,там ще сме минимум 75 съфорумки,няма да ни е скучно.Пък ако стане,ще препрочитаме ХП,че явно някои са го позабравили или не са го чели внимателно.
Аз изобщо не съм го чела, само първите две книги. 
Две места в казана за мен и разчитам да има кой да ми преразказва непрочетеното.
Соте, развиваал съм си подобни сценарии - със сигурност ще скоча преди да помисля да се обаждам на полицията ако някой е посегнал на детето ми. Мисля, че повечето хора биха реагирали първосигнално в такава ситуация.
Две места в казана за мен и разчитам да има кой да ми преразказва непрочетеното.Соте, развиваал съм си подобни сценарии - със сигурност ще скоча преди да помисля да се обаждам на полицията ако някой е посегнал на детето ми. Мисля, че повечето хора биха реагирали първосигнално в такава ситуация.
Е,там ще сме минимум 75 съфорумки,няма да ни е скучно.Пък ако стане,ще препрочитаме ХП,че явно някои са го позабравили или не са го чели внимателно.
м даааааа в рая климата може да е по-хубав , но я ада компанията била по-добра
(поне това съм чувала )
Не изчетох всичко /подробно/ след като аз съм отоговорила.Обаче ме впечатли колко хора са пожелавали смъртта някому/пък макар и моментно/. 
Аз никога не съм пожелавала това пък съм доста избухлива, рязка и въпреки това, такава мисъл до сега не е минавала през акъла ми.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Мернах там пример с посягане на над детето ти. Това е съвсем друг казус, няма да пожелая смъртта му само ще го контузя, за да остави детето ми намира.
Аз никога не съм пожелавала това пък съм доста избухлива, рязка и въпреки това, такава мисъл до сега не е минавала през акъла ми.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Мернах там пример с посягане на над детето ти. Това е съвсем друг казус, няма да пожелая смъртта му само ще го контузя, за да остави детето ми намира.
Доколкото четох, на всички това се е случвало в състояние на много силен афект, може би просто си имала късмета до момента да не си достигала такова. На мен ми е по-плашещо да си представя на какъв тормоз трябва да бъде подложен един човек, за да му мине тази мисъл през главата.
Доколкото четох, на всички това се е случвало в състояние на много силен афект, може би просто си имала късмета до момента да не си достигала такова. На мен ми е по-плашещо да си представя на какъв тормоз трябва да бъде подложен един човек, за да му мине тази мисъл през главата.
Да, вярно може и така да е.
Веднъж ми е падало пердето/ако етова е състояние на силен афект/, нищо не виждах, ама нищо - пелена/адреналина е доста висок в такъв момент/. Обаче, защото си се знам, си повтарях "излизай , излизай" че щеше да стане страшно. Ми излязох... и добре че си го наложих. Иначе разбирам, дано никой не му се налага да изпада в подобни състояния , че да желае смъртта на друг.
Каква полиция, каква саморазправа? Обръщаш и другата буза и търпиш да те пребият, оберат и нае*ат, и накрая пускаш злосторника да си тръгне по живо по здраво, защото нали господ ще си го накажел после някога си 
Не виждам какво му е пък чак толкоз плашещото. Много по-плашещи са делата, които други причиняват за да те докарат до такава мисъл. За пример се сещам тук четох за случай (всъщност няколко случая) на мъж системно изнасилвал няколкоМЕСЕЧНОто си бебе, което беше разпокъсано отвътре и т.н. Ами, кажи ми, какъв човек трябва да си за да НЕ му пожелаеш смъртта на такова изчадие?? Аз пък не разбирам хората дето са толкова пресвети че дори и за такъв да не допуснат че някой би му пожелал смъртта. Ако пък това беше моето дете, тогава ви гарантирам че изродът ще го накарам да страда, а напълно възможно е и собственоръчно да го убия. И това го смятам за напълно естествена реакция, а не за болестно състояние.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Дидитка, това, което описваш като пример е ужасно, но израза " ще го убия този" да речем не ме кара реално да искам да умре. Това е словесна метафора. Да плашещо ми е, другото също, но да пожелаеш на някого смъртта е плашещо повече.
Толкова кръвожадна не съм мислите си, епитета ми също е метафора, та не скачайте да ме убеждавате в друго. Всеки сам си се знае, темперамент, характер и помисли.
Не е нормално да пожелаеж на някого смъртта, в какъвто и да било афект. Има невероятни ситуации, знам в които ти се иска да "убиеш" еди кой си, но това не води до реална осъзната мисъл за смърт. Никога не съм си мислила" този е по-добре да умре",защото еди какво си , а вие?
Не,не ми е нормално, но това е за мен, другите сами се знаят.
Толкова кръвожадна не съм мислите си, епитета ми също е метафора, та не скачайте да ме убеждавате в друго. Всеки сам си се знае, темперамент, характер и помисли.
Не е нормално да пожелаеж на някого смъртта, в какъвто и да било афект. Има невероятни ситуации, знам в които ти се иска да "убиеш" еди кой си, но това не води до реална осъзната мисъл за смърт. Никога не съм си мислила" този е по-добре да умре",защото еди какво си , а вие?
Не,не ми е нормално, но това е за мен, другите сами се знаят.
Всъщност точно защото е само мисъл и само в главите ни, е трудно да се каже дали е "реална" или не. Къде е границата между изразът "да пукне дано" и истинското желание човекът да умре? Тънка е, според мен, и неясна. Трудно е да се каже доколко истински го вярваш и искаш, и доколко просто си разгневен и в момент на афект, защото и в двата случая е просто на теория, просто мисъл, усещане трудно за дефиниция.
Как стигате до тази мисъл, че да пожелаете Х да умре? Как бре хора, това е ужасно плашещо?
Викаш си:Ах да пукне този гад и всичко ще е наред.
Да ама не.Има много гадове.
Като оставим шега на страна,при мен си беше така.
След като загубих много прекрасни хора/не само близки/,хора които може да изпишем с главна буква Човек.
След като живота ме срещна с хора които не струват и пет пари.
Дойде един момент в който пожелах Х да го няма.
И си вярвах,че нещата ще се променят ако той изчезне.
Мисля, че да пожелаеш нечия смърт мислено, не е равносилно на това да го убиеш в реалността. Все пак е фантазия и там е доста по-безопасно. По-добре да мисля защо искам да умре и какво точно в него да умре. Смъртта може да е символична все пак. Нямам нищо конкретно предвид, само мисля (явно нещо ме закачи).
Мисля, че да пожелаеш нечия смърт мислено, не е равносилно на това да го убиеш в реалността.
Да, именно мен точно тези мисли ме впечатлиха и го коментирах. До сега не съм искала на ум някой да изчезне, да умре, защото нещо ми е причинил или така ме е афектирал с действията си.
Нямам идея, но ми е плашещо.
Всичко започва от мислите... не намеквам нищо, само разсъдих. Сега не ме дробете ,че ви наричам убийци...не е това мисълта ми/каквото и да е тя/.
Fortune,нали казват,че от мислите до действието има време една мисъл
Това,че съм пожелала някой да умре,не е включвало аз да ликвидирам.
И затова си мисля,че ако беше останало смъртното наказание,престъпленията щяха да са по малко.
На приказки всички са много силни,на практика 40% действат,но ако знаеш,че губиш живота си може би процента щеше да е по малък.
Хората са жалки.
Това,че съм пожелала някой да умре,не е включвало аз да ликвидирам.
И затова си мисля,че ако беше останало смъртното наказание,престъпленията щяха да са по малко.
На приказки всички са много силни,на практика 40% действат,но ако знаеш,че губиш живота си може би процента щеше да е по малък.
Хората са жалки.
Ами ако някой пожелае вашата смърт.. пък вземе че и разберете по някакъв начин.. кво правим тогава???? 
Може би ще правим черни магии.. ще кълнем.. или ще го изпреварим в мислите му да му се връща тройно.. може би ще оставим да мине всичко покрай нас???
Труден въпрос нали.. таквиз лично ги подминавам с лека насмешка.. физическият контакт обаче, едва ли бих подминал със скръстени ръце!!!
Може би ще правим черни магии.. ще кълнем.. или ще го изпреварим в мислите му да му се връща тройно.. може би ще оставим да мине всичко покрай нас???
Труден въпрос нали.. таквиз лично ги подминавам с лека насмешка.. физическият контакт обаче, едва ли бих подминал със скръстени ръце!!!
X
Реклама