Познавам 2 примера лично: съпругата на приятел на мъжа ми - сигурно на 162-3 см. тежи не повече от 50 кг. в най-дебелите си дни и със забременяването й изчезна апетитът /не повръщаше, не й се гадеше, просто не изпитваше желание да яде и се тъпчеше насила, но пък тогава вече й ставаше зле/. Роди точно 45 кг. - следователно доста по-слаба от преди да забременее, а бебето беше около 3500.
Моя близка се скъса да повръща през цялата бременност и роди с 5 кг. по-слаба, но постоянно й беше зле, беше на системи, лежа по болници и за капак след раждането рязко качи близо 15 кг., докато й се нормализират хормоните, че да започне да си връща обичайния вид. И нейното детенце се роди живо и здраво и над 3 кг.
И двете жени имаха коремчета в стил "препила с бира".
Само дето първата се разкъсваше от притеснения, а бременността и състоянието на втората не са за препоръчване и на най-големия враг.
А раждането на 11 живи и здрави бебета бих го нарекла късмет и благословия, колкото и трудно да звучи /и раждането, и отглеждането/. Не бих сравнила никое даване на живот с цирк.
Интересно ми е жената, която направи сравнението, какво би направила ако природата си направи подобна "шега" с нея /чисто практическата реакция ме интересува и физическите действия с цел предотвратяване на цирка/?