Публикувана: 26 фев. 2012, 09:56 ч.
Последно мнение: 13 март 2012, 01:38 ч.

Можете ли да прощавате?

8 739
121
1

# 30 26 фев. 2012, 17:05 ч.

Mars Hotel
Мнения: 4 892

Прощавам, да. Не съм злопаметна и по принцип предпочитам да избягвам конфликтите.
Аз също не разбирам как как хем прощаваш, хем после винаги си спомняш какво са ти причинили. Лично за мен, ако не оставиш нещото завинаги зад гърба си, то значи не си простил.

# 31 26 фев. 2012, 18:29 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Цитат на: Касита в нд, 26 фев 2012, 12:57

Добре де, а как прощавате, пък инак не забравяте?

Честно казано, аз не съм злопаметна. Ако някой ме е наранил, без да иска, или в дадения момент го е направил, но после се е разкаял-ще простя. Всеки греши, и когато извинението е искрено, прошката също е такава.
НО, когато някой ме е наранил и след това, не само не се е разкаял, ами продължава да ми руши живота-нито ще му простя на този ден, нито ще му искам прошка.
Това е. Християните смятат, че ако ти простиш, Господ ще опрости греховете ти. Но, как да простиш на човек, който умишлено те е наранявал с години? То не е възможно просто.

# 32 26 фев. 2012, 18:52 ч.

Мнения: 2 510

Какво общо има прошката с забравянето?
За мен има общо с обяснението.
На хора, които вършат това което според тях е добро, независимо дали последствията са добри, бих простила.
На хора с явни отрицателни намерения не бих простила.

Има и една малка категория хора на които и при първия случай не бих простила, но те са от най- близките ми.

# 33 26 фев. 2012, 18:58 ч.

Мнения: 10 547

Е, как какво общо има? Как мога хем да помня злината, хем да ти я простя? За себе си говоря.

# 34 26 фев. 2012, 19:02 ч.

Мнения: 2 510

Цитат на: Касита в нд, 26 фев 2012, 18:58

Е, как какво общо има? Как мога хем да помня злината, хем да ти я простя? За себе си говоря.

Дай й обяснение, че другия не я считал за злина, а за добро или, че на негово място би постъпила по същия начин.

# 35 26 фев. 2012, 20:10 ч.

Мнения: 45

Не.
Прощавам само ако е човек когото обичам и ако знам че е имал сериозна причина да постъпи така. Но търпението ми също има граници дори за близки.

На неблизки не прощавам. Рано или късно ще му дойде времето да си плати.
Човек е победен само когато се признае за такъв.
Е, аз не се предавам лесно. И смятам това за много положително свое качество.

# 36 27 фев. 2012, 08:59 ч.

София
Мнения: 2 217

Прощавам.....но не забравям.....

# 37 27 фев. 2012, 09:20 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: Снежа63 в нд, 26 фев 2012, 19:02

Дай й обяснение, че другия не я считал за злина, а за добро или, че на негово място би постъпила по същия начин.

Снежа, не съм сигурна, че те разбирам, но изобщо не е нужно да обяснявам по този начин грешката ( злината) , за да я простя. За мен истинската прошка е прощавам- забравям.

# 38 27 фев. 2012, 09:23 ч.

Мнения: 702

Прощавам, за да ми е по-леко на мен. Понякога забравям.
Всичко, обаче си има граници и всичко е до време.

# 39 27 фев. 2012, 10:03 ч.

София - Рим и обратно
Мнения: 11 239

Аз празника "прошка" не го разбирам и не го харесвам. Прекалено ми е лицемерен - хайде сега да си "простим", пък от утре пак да си вършим каквото ни скимне и да се обиждаме както ни дойде. Като зануляване някакво изкуствено ми идва...
Иначе аз прощавам, когато виждам, че човекът наистина е осъзнал грешката си. Дори понякога прощавам по-лесно вътрешно, отколкото външно....самозащита някаква.
Също обичам и да се извиня, ако осъзная своя грешка. Олеква на самата мен.

# 40 27 фев. 2012, 10:14 ч.

София
Мнения: 1 281

Цитат на: Касита в нд, 26 фев 2012, 18:58

Е, как какво общо има? Как мога хем да помня злината, хем да ти я простя? За себе си говоря.

Едва ли някой забравя напълно, по-скоро си спомня по рядко...
Същественото е, че когато успееш да простиш (мноооого трудно упражнение) спомените не ти носят чувство на гняв, болка, желание за мъст и т.н. подобни усещания.

# 41 27 фев. 2012, 11:57 ч.

Мнения: 1 127

Цитат на: Северина в нд, 26 фев 2012, 13:25

Но както и да го гледаш, прошката е по- лесният начин за справяне с негативните емоции, нищо че околните често спекулират с това.

На въпроса: прощавам: лесно: когато грешката е случайна, непреднамерена.
По-трудно, ако е целенасочена и преднамерена, но пък ако има разкаяние/искрено/ на сгрешилия: прощавам, безгрешни хора няма. Но, ако има наглостта последния тип грешка да се повтори, тогава ще се замисля. Rolling Eyes

# 42 27 фев. 2012, 11:59 ч.

Бургас
Мнения: 364

Трудно ми е да кажа - факт е, че си променям отношението към човека - дори и да простя, някак вече всичко е различно. Което автоматично обезсмисля прошката - аз като изстина към човека, какъв е смисълът на това, че съм простила и че не ме боли. Thinking

Най-близките ми хора не влизат в това число, но те и не са ме наранявали. Та изводът е да внимаваме какво казваме и правим, за да не ни се налага после да искаме прошки.
А към авторката: не се насилвай да лицемерничиш - шом не можеш да простиш, недей дори и за театър. Близките ти, ако наистина са ти близки, ще те разберат.

# 43 27 фев. 2012, 12:16 ч.

Мнения: 984

Не ставаше дума за празника само. Искам да се науча да прощавам и да продължа напред, но нещо не ми се отдава. Дори и за родителите ми - минало е вече, но понякога се присещам за ситуацията и ми горчи. Трябва да поработя над себе си. Благодаря на всички споделили. Виждам, че не съм само аз Hug

# 44 27 фев. 2012, 13:26 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

мога.

Препоръчани теми

Шипково - кой хотел или къща?

Богородичен пост 2012

ФИЗИКА

мога ли да преместя детето си след 8 клас

Причина:

Причина: