Погребахме го днес. Навън горе-долу се държа, но вкъщи е лошо, дрехите му си стоят, а него го няма в стаята му. Това ще ми е най-трудно да преодолея.
Ще продължавам да следя темата.
Ще продължавам да следя темата.
- Публикувана: 2 март 2012, 10:02 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2015, 15:13 ч.
Да се погрижим и за родителите си
Погребахме го днес. Навън горе-долу се държа, но вкъщи е лошо, дрехите му си стоят, а него го няма в стаята му.
Моите съболезнования!
Дрехите на татко също си стоят от 8 месеца така, както си бяха оставени от него. Мама нищо не иска да мести. Тя преди седмица също беше поела по светлината, но успяхме да я върнем. Когато, след като пристигнах от града, в който живея, в болницата при нея, а после се прибрах в бащиния ми дом и нямаше кой да ме посрещне, разбрах, че са се случили необратими неща, неща, които никой никога не може да ми върне. Слава богу, тя вече си е вкъщи, но ми е единственият жив родител, болнав, слаб, аз съм далеч...Обмислям варианти да я преселя при мен, защото две седмици бях изоставила бебето си, големия си син, съпруг, работа, всичко, за да се грижа за нея....Чудя се какво правят заболели родителите, на които децата им са в чужбина, например?! Горките! Чудя се и дали някога моите синове ще се грижат за мен, все пак са момчета, не е като с дъщерите....Дано имам късмет!
summer beauty,
Моите съболезнования!
Извинявам се за отклонението, но какви лекарства се вземат за болните от Алцхаймер? Казва се че уж началото не могат да направят лекарите разлика между Алцхаймер и Деменция. Чичо ми взема едно като прочетох ами то даже не е с рецепта, как да му помогне...
Моите съболезнования!
Извинявам се за отклонението, но какви лекарства се вземат за болните от Алцхаймер? Казва се че уж началото не могат да направят лекарите разлика между Алцхаймер и Деменция. Чичо ми взема едно като прочетох ами то даже не е с рецепта, как да му помогне...
MaryAnn, не може да помогнете. Лекарствата само забавят процеса, не го спират.
Обърнете се към личния лекар. Сигурно ще даде направление за специалист.
При майка ми лекарствата бяха с рецептурна книжка, частично платени. Изписваха и ПК-мерц, но почти нямаше ефект. Не знам дали о пиша правилно, поне толкова си спомням.
Свиквайте, че ще става по-зле.
Обърнете се към личния лекар. Сигурно ще даде направление за специалист.
При майка ми лекарствата бяха с рецептурна книжка, частично платени. Изписваха и ПК-мерц, но почти нямаше ефект. Не знам дали о пиша правилно, поне толкова си спомням.
Свиквайте, че ще става по-зле.
Здравейте, преди няколко дни гледах този клип: http://vbox7.com/play:9e2dced3cd и все по-често се връщам към темата.
Родителите ми са здрави и прави, аз съм на 32г., но се улавям как понякога съм рязка с тях и сигурно ги наранявам. Чета темата за да вляза о'време в правилния тон, докато още имам време.
Вижте линка сигурна съм, че ще Ви докосне.
С поздрав
Мира
Родителите ми са здрави и прави, аз съм на 32г., но се улавям как понякога съм рязка с тях и сигурно ги наранявам. Чета темата за да вляза о'време в правилния тон, докато още имам време.
Вижте линка сигурна съм, че ще Ви докосне.
С поздрав
Мира
.................................... този клип: http://vbox7.com/play:9e2dced3cd и все по-често се връщам към темата.
Страхотен клип
Тъкмо изгледаш децата/детето вместо да се порадваш на живота идват грижите за възрастните родители.
Иронията на живота. И нас тъкмо са ни отгледали, ще погледаме ние другите (нашите деца, а после и родители) около 40 години някъде, и после нас ще трябва да гледат
Но да им пожелаем да доживеят до дълбоки старини, в които така или иначе, няма как да не станат безпомощни, защото това е естественият завършек на живота. Както в естественото си начало малкото човече е безпомощно.
Много негативно сте се настроили.Всички хора един ден умират, това е единственото сигурно нещо,което ще се случи с всеки от нас.Няма как да го предотвратим,нито е редно да го спираме,когато момента за това настъпи.И понеже имаме само по един живот,по-разумно е да да го изживеем така,че като стане време да мрем да не се окаже,че всъщност,изобщо не сме живели.
Баба ми беше изключителна жена.Последните 10 години от живота си беше съвсем сляпа,не виждаше нищо.Имаше тежък диабет и всеки ден сутрин и вечер трябваше да й се инжектира инсулин.
Имаше един прекаран инфаркт.До последния си ден готвеше,переше,простираше,плетеше и не искаше никой извън семейството да знае,че не вижда.Всяка вечер слушаше радио и знаеше какво става по света,
знаеше телефонните номера на всички, които можеха да й потрябват в определен момент.Движеше се бавно и имаше нужда от около 2-3 минути време,за да стигне от кухнята до хола без да събори нещо по пътя.Беше се научила да се ориентира по миризми,звуци,температура...Всеки ден си правеше кок,беше се научила без огледало да се справя сама.Много добре се справяше и то.
Не искаше да е в тежест на никого.Почина на 61 години.Оттогава са минали точно 20 години,но има моменти, в които аз още плача за нея.Всичко, на което ме е научила ми е било от полза,всичко.
Майка ми е съвсем друг тип,въпреки,че й е дъщеря.Непрекъснато се оплаква, за всичко.Много негативно е настроена,само за болести,катастрофи,инциденти говори и може да те разболее,независимо колко си здрав.Всеки ден излиза на кафе с приятелки,но според нея някой трябва да се грижи за нея.Ако и предложиш някакво решение на "проблемите"й,все не намира за достатъчно добро предложението.
Има хора,които са трудни, независимо колко възрастни са и колко са здрави.
Баба ми беше изключителна жена.Последните 10 години от живота си беше съвсем сляпа,не виждаше нищо.Имаше тежък диабет и всеки ден сутрин и вечер трябваше да й се инжектира инсулин.
Имаше един прекаран инфаркт.До последния си ден готвеше,переше,простираше,плетеше и не искаше никой извън семейството да знае,че не вижда.Всяка вечер слушаше радио и знаеше какво става по света,
знаеше телефонните номера на всички, които можеха да й потрябват в определен момент.Движеше се бавно и имаше нужда от около 2-3 минути време,за да стигне от кухнята до хола без да събори нещо по пътя.Беше се научила да се ориентира по миризми,звуци,температура...Всеки ден си правеше кок,беше се научила без огледало да се справя сама.Много добре се справяше и то.
Не искаше да е в тежест на никого.Почина на 61 години.Оттогава са минали точно 20 години,но има моменти, в които аз още плача за нея.Всичко, на което ме е научила ми е било от полза,всичко.
Майка ми е съвсем друг тип,въпреки,че й е дъщеря.Непрекъснато се оплаква, за всичко.Много негативно е настроена,само за болести,катастрофи,инциденти говори и може да те разболее,независимо колко си здрав.Всеки ден излиза на кафе с приятелки,но според нея някой трябва да се грижи за нея.Ако и предложиш някакво решение на "проблемите"й,все не намира за достатъчно добро предложението.
Има хора,които са трудни, независимо колко възрастни са и колко са здрави.
За съжаление годините вървят.Когато започнах да чета форума преди 6 години се интересувах от дечица, но те пораснаха , а родителите ми остаряха.Майка почина след дълго боледуване.Сега се грижа за баща си ,който е на легло.
Реших , че е полезно и една такава тема за да си дадем съвети.
Сега разбрах , че има неща ,които като ти казват как са ти се струва лесно , но като ти дойде до главата -ужас.
Търсиш памперси.
Търсиш кой да ги гледа, защото сам не издържаш.
И така понякога години.
Реших , че е полезно и една такава тема за да си дадем съвети.
Сега разбрах , че има неща ,които като ти казват как са ти се струва лесно , но като ти дойде до главата -ужас.
Търсиш памперси.
Търсиш кой да ги гледа, защото сам не издържаш.
И така понякога години.
Не искаше да е в тежест на никого.Почина на 61 години.Оттогава са минали точно 20 години,но има моменти, в които аз още плача за нея.Всичко, на което ме е научила ми е било от полза,всичко.
Просто баба ти е била млада жена, затова се е стараела да се справя сама. Сега ни гласят пенсия на 63, което означава, че трябва не само да не мрънкаме и да се чувстваме стари, ами все още да работим.
Тежкото при възрастните е след 75-тата година - тогава започват многото болести, склерозата, началото на деменцията и съответно грижите ни за тях порастват.
И аз при вас. 
Струпа ни се тази година...
Татко почина през януари, свекърва ми веднага след това остана на легло два месеца и тя почина... А сега гледам майка ми у нас. Опита се да седи сама в техния си апартамент след смъртта на баща ми, но се оказа, че светкавично развива старческа деменция, която се влоши от загубата на човека с когото е била над 50 години и направи куп поразии. Прибрах я у дома, което ми коства доста, но няма кой друг да се грижи за нея.
На памперси е. Подвижна е и прави бели... Къса памперса понякога, хвърля чиниите, в които е била храната ѝ в кофата за боклук и куп други неща. най-мъчно и непрежалимо ни е на всички обаче, че ни изхвърли прекрасното коте през терасата... на 7-ми етаж сме
Но за сега, вече 4 месеца се справяме и всички свикнаха вкъщи. Общо взето синовете ми и мъжът ми са спокойни хора, и нищо не ги тревожи. Все пак мъжът ми гледа съвсем наскоро майка си два месеца на легло.
При майка ми проблемът е, че няма разсъдък и понякога не знам какво да очаквам от нея.
Само ще добавя, без да изпадам в подробности, че моята мила майка, която сега гледам като бебе, цял живот ме е тормозила за каквото се сетите... Но, нямам избор и грижата си е моя.
Общо взето приемам нещата като даденост и не се тормозя. Докогато - до тогава.
Струпа ни се тази година...
Татко почина през януари, свекърва ми веднага след това остана на легло два месеца и тя почина... А сега гледам майка ми у нас. Опита се да седи сама в техния си апартамент след смъртта на баща ми, но се оказа, че светкавично развива старческа деменция, която се влоши от загубата на човека с когото е била над 50 години и направи куп поразии. Прибрах я у дома, което ми коства доста, но няма кой друг да се грижи за нея.На памперси е. Подвижна е и прави бели... Къса памперса понякога, хвърля чиниите, в които е била храната ѝ в кофата за боклук и куп други неща. най-мъчно и непрежалимо ни е на всички обаче, че ни изхвърли прекрасното коте през терасата... на 7-ми етаж сме
Но за сега, вече 4 месеца се справяме и всички свикнаха вкъщи. Общо взето синовете ми и мъжът ми са спокойни хора, и нищо не ги тревожи. Все пак мъжът ми гледа съвсем наскоро майка си два месеца на легло.
При майка ми проблемът е, че няма разсъдък и понякога не знам какво да очаквам от нея.
Само ще добавя, без да изпадам в подробности, че моята мила майка, която сега гледам като бебе, цял живот ме е тормозила за каквото се сетите... Но, нямам избор и грижата си е моя.
Общо взето приемам нещата като даденост и не се тормозя. Докогато - до тогава.
Ох!
След като майка ми почина, преди повече от две години, баща ми остана да си живее с брат ми, в чужбина. Лятото си идва, стои два месеца и се връща. Там се грижат добре за него, той има много болести, най-лошата е тежък инсулт преди 11 години. Не можеше да се движи никак, обаче се оправи, сега тича нагоре-надолу, с бастуна. Лошото е, че е започнал да забравя. И още по-лошото - измисля си. Че еди кой си му е враг, мисли му лошото, прави му номера...На 79 години е баща ми, решил е да посещава стари приятели и изчезва из България за мой ужас. Той не може и да говори, защото има операция на гласните струни. Утре пак заминава. Даде ми телефони на приятелите, това добре, говорих с много мила жена, обясних й. Но иначе...не чува телефона, не вдига, не знам дали се е прибрал, дали е добре, дали не е забравил печката включена...И дума не може да става да живее при нас, той не иска, а и бих изтормозила децата...така, за това не можете да ми помогнете, то е ясно. Но ми се искаше да ви попитам какво е това Забравяне? Понякога не помни името на внучката си, а толкова я обича. Дали е свързано с инсулта или е друго? Предполагам, не може така да се каже, аз питам от вашия опит. Ето, и тази вечер, поиска да го оставим на една спирка и да се прибере сам. Не вдига телефона, цяла нощ ще се тревожа, а утре ще отида на автогарата, защото е решил да пътува, макар че много ще се разсърди...
След като майка ми почина, преди повече от две години, баща ми остана да си живее с брат ми, в чужбина. Лятото си идва, стои два месеца и се връща. Там се грижат добре за него, той има много болести, най-лошата е тежък инсулт преди 11 години. Не можеше да се движи никак, обаче се оправи, сега тича нагоре-надолу, с бастуна. Лошото е, че е започнал да забравя. И още по-лошото - измисля си. Че еди кой си му е враг, мисли му лошото, прави му номера...На 79 години е баща ми, решил е да посещава стари приятели и изчезва из България за мой ужас. Той не може и да говори, защото има операция на гласните струни. Утре пак заминава. Даде ми телефони на приятелите, това добре, говорих с много мила жена, обясних й. Но иначе...не чува телефона, не вдига, не знам дали се е прибрал, дали е добре, дали не е забравил печката включена...И дума не може да става да живее при нас, той не иска, а и бих изтормозила децата...така, за това не можете да ми помогнете, то е ясно. Но ми се искаше да ви попитам какво е това Забравяне? Понякога не помни името на внучката си, а толкова я обича. Дали е свързано с инсулта или е друго? Предполагам, не може така да се каже, аз питам от вашия опит. Ето, и тази вечер, поиска да го оставим на една спирка и да се прибере сам. Не вдига телефона, цяла нощ ще се тревожа, а утре ще отида на автогарата, защото е решил да пътува, макар че много ще се разсърди...
Но ми се искаше да ви попитам какво е това Забравяне? Понякога не помни името на внучката си, а толкова я обича. Дали е свързано с инсулта или е друго? Предполагам, не може така да се каже, аз питам от вашия опит. Ето, и тази вечер, поиска да го оставим на една спирка и да се прибере сам. Не вдига телефона, цяла нощ ще се тревожа, а утре ще отида на автогарата, защото е решил да пътува, макар че много ще се разсърди...
Питаш за забравянето. То си върви с годините - деменция, алцхаймер - както и да го наречеш, няма да сбъркаш. За съжаление, така се случва. Можеш да консултираш баща ти с невролог - има лекарства, които поне задържат нещата на това ниво. Успех!