Да се погрижим и за родителите си

Да, красива белла, знам. Докторът ни обясни. И ние за почнахме да заключваме навсякъде... Синовете ми завършиха училище преди месец и винаги има някой вкъщи, а аз работя през деня веднъж на 4 дни.
Докато си беше сама у тях успя да запуши тоалетната и да си опече(буквално!) краката, защото ги сложила във фурната да ги топли... Беше 1 седмица в Пирогов. Сега като направи нещо и я питам(просто ей така, не че ще ме разбере) защо го е направила, отговорът винаги е "Не съм аз!". Ама тя така цял живот се оправдаваше, че не е тя, пък толкова поразии е правила и като беше с акъла си.
Синовете ми за нея са "непознати" и им има респект(или нещо такова). Познава само мен и мъжа ми.
Общо взето знам какво ни чака, но това е положението.
Най ни е мъчно на всички у дома, защото майка ми изхвърли нашето най-прекрасно на света котенце през терасата една нощ, а сме на 7-ми етаж... 

Благодаря ти!

Благодаря ти!

Здравейте, момичета. Много тъжно и болно ми стана като прочетох всеки един от постовете ви. Понеже виждам, че всички тук сме на една вълна бих искала да се посъветвам с вас. Майка ми живее на 400 км. от мен, Слава-Богу засега се държи, въпреки че, преживя микроинсулт, има проблеми и с бъбреците, но е на крака и се оправя сама.Нейният проблем е другаде-има чичо и леля, съответно на 88 и 83 г. Много са зле здравословно,чичо й почти не вижда, с тежък диабет е и почти само лечи, лелята е много зле с краката и едва се влачи. Единственият им син е в чужбина и те са жива трагедия, сам-сами. Майка ми е човекът, който ходи да ги наглежда, да пазарува, всеки ден се обажда да ги пита как са. Работата е там, че това с ходенето не може да го прави често, тъй като живеят в различни градове, на 30 км. разстояние, а едно ходене й излиза 12 лв. на ден. Тя е пенсионерка, аз й помагам, но все пак си е голям разход. Всеки ден говорим с нея по телефона, защото майка ми след всеки разговор с чичо си и леля си е много разстроена, всеки ден й плачат как ще умрат скоро, как да ги погребе, къде били парите за погребението и т.н. Обаждат се и й вменяват, че трябва веднага да отиде до техния град, до Здравната каса, до болницата, до някой магазин...В същото време, аз съм категорична, че майка ми следващата зима ще я кара при мен, в София,и ще дойде още от есента, но тя не иска й да чуе, как щяла да остави чичо си и леля си...Вече нервите ми не издържат от всекидневни разправии, защото чичо ми са били 5 деца, съответно имат още цели осем племенника, но никой не ги поглежда само майка ми. Най-важното е, че синът им си гледа живота в чужбина и нищо не го интересува. Извинявайте за дългия пост, но ето отново не мога да заспя след тежкия разговор с майка ми, в който с часове се опитвам да й набия в главата, че тя преки задължения към тях няма, и самата тя е вече на възраст и със заболявания. Чудя се какво да правя, говорила съм с братовчед ми( сина им), той се смее, все едно е много весела темата и казва" те ще се оправят". Да се оправят оттук-нататък?! Хем искам майка ми да е при мен,в София, хем ми е много съвестно за старците, как ще оцелеят самички. Тази зима майка ми пак беше малко в София, то не беше рев и терор по телефона, от страна на леля й главно, как отишла чак в София и ги била изоставила. А майка ми след всеки разговор вдига кръвно и й става лошо, вече взех и аз така да вдигам кръвно и въобще...край няма.

Както е писала Моргана, вероятно има проблеми с краткосрочната памет - заведете го на лекар, има начини да се разбере какво му е, и лекарства, но ако му изпишат, ще трябва да следите да ги взима редовно. Също, ако е имал случаи да се губи, може да му сложите някаква гривна или медальон с име и телефон.

aniese , няма как да не сте обмисляли варианта, след като синът им е в чужбина, да изпраща пари и да се наеме жена, която да се грижи за тях. Трябва да се има предвид, че възрастните и болни хора, с малки изключения, стават изключителни егоисти и се впиват като кърлежи в хората, които се грижат за тях и ги изцеждат докрай. Имам колежка, която много си пати от такава свекърва, която на 86 години пожела да отиде дори на гинеколог, не желае да живее при нито едно от децата си, защото си е свикнала в нейната къща и за целта те я обхождат сутрин и вечер, при положение, че живеят в съседни градове, работят и имат деца за гледане ( има и жена, която я гледа през деня). Тези опити трябва да бъдат прекъснати своевременно, защото после наистина са в състояние да ти вменят цялата вина на света. Моята майка покрай болестта си се опита да се превърне в центъра на вселената ( под вселена разбирайте мен), но навреме и ясно и дадох да разбере, че това няма как да стане. Говорете със сина им, ако вече не сте го направили. За да отървеш майка си от чувството за отговорност към тези хора, ти на своя страна и вмени отговорност ( или дори вина) към теб, уж че имаш много належаща нужда да е до теб, как така ще предпочете тях, изобщо измисли нещо, колкото и да е кофти, но я отърви от там. Прибери я, измисли и някакви "отговорности" и си я гледай.  Може би не случайно синът им се е отдръпнал....Знаеш ли? 

Има подходящи проследяващи устройства за хора в това състояние - така винаги ще знаете къде е 

запис

Бенисима, много благодаря за съветите, за съжаление едва сега прочетох поста ти. 
Да, братовчед ми праща някакви  пари, но...по абсурден повод. Праща им парите и след това им казва, че от неговата държава били много скъпи разговорите към България, а обратното било много по-евтино. Та той редовно им кликва и те го набират. В края на месеца, сметката им за телефон е по-голяма, отколкото сумата, която име е била преведена. Пълен абсурд, но той си е такъв-лековат и безотговорен.
Вече им казахме твърдо, че ако аз съм в София тази зима(защото още не е съвсем сигурно), майка ми категорично ще дойде с мен. Настана цирк безподобен, викове, охкания-ахкания, как щели да умрат като кучета, че и никой нямало да ги намери. А да не говорим за предложението да ги гледа жена-щяла да окраде, да им изцапа килимите, да им открадне нотариалния акт. Че те и мен не ме искат да преспивам там, когато ми се наложи, млади хора не искали!Искат ме само докато им напазарувам, изчистя, разнеса някакви докумени и айде хващай си автобуса, няма преспиване. Има и такива роднини....

    И на мен ще ми се наложи да гледам 4 родителя,моите и на съпруга ми.Надявам се за моите да ми помагат брат ми и снаха ми(което ме съмнява).Но свекър ми и свекърва ми,няма кой(мъжът ми е едно дете).
    Напоследък много често се замислям за това.Преди години гледахме баба ми и знам колко е трудно.Но неможем да ги оставим все пак.

Оххх, неприятности... Много съчувствам на всички, които са минали и минават през тези тежки отговорности! Не се знае кой какво го чака 

Дядо ми почина преди година и половина, като мъж на болна жена... Баба ми от години не е добре, лежа по болници, на моменти едва оцеляваше, но не се дава лесно. Докато дядо си отиде кротко и тихо, за 3 дни... Много ми е болно, защото те са ни отгледали със сестра ми. Виждам каква загуба преживява и баба ми, били са женени 60 години!

След като остана сама, и двамата й синове я помолиха/ поканиха да се пренесе в домовете им. По- лесно щеше да е за всички. Но не, в крайна сметка остана в собствения си дом. Не е на легло, подвижна е, въпреки че ползва памперси. Опитва се да шета, пере, чисти... Едва вижда, не знае кога е сутрин, кога вечер. Разсъдъкът й изневерява упорито все повече  Познава ме, говори за децата, за мъжа ми, но в следващия момент влиза в едни неподозирани филми, направо твори!

Гледа я предимно чичо ми. Съжалявам го човекът! Тича сутрин от тях преди работа да я нахрани и да й даде лекарствата; приготвя за обяд нещо; на обяд й звъни да се нахрани; вечер ходи да й сложи да яде, лекарства, тоалет; често остава и да спи при нея, ако не е добре с кръвното. Чичо отслабна, с високо кръвно е, виждам, че е на ръба на силите си... Баща ми като че ли абдикира от задълженията си към майка си. Айде, и той не е добре със здравето, едва ходи на моменти, а и няма кола. Но чак пък да ходи само веднъж седмично 

Аз твърде не мога да помагам и ми е много съвестно от този факт- живея на 15 км от града, бързам от работа да пазарувам, да прибирам децата, да си видя къщата. Гледам поне 2 пъти седмично да отида да я видя, да си поговорим( въпреки че понякога съм просто част от поредния й сценарий)...

За съжаление няма лекарства. Изписват някакво, което дори не е толкова за забавяне на процеса, а за подтискане на агресивността, характерна за заболяването. Доста е необходимо да се изпише и медикамент, който поддържа в добро състояние крайниците, за да може човекът да продължи да се движи възможно най-дълго време.

Преди време бях чела, че в България поставят подобна диагноза само в Медицинска академия. За по- лесно и бързо водят всичко старческа деменция. А Алцхаймер има много характерни признаци на проява. В Испания все повече нараства броят на болните. И причините за заболяването все още не са открити със сигурност. Води се новооткрита болест /от 1920/. Изследователите казват, че може да е наследствено, да е от вирус, бактерия... Диагнозата се поставя единствено чрез попълване на тестове /въпроси и проверка на някои умения за изпълнения на точно поставени команди/. Развитието на болестта е много индивидуално. Някои пациенти оставят на легло много бързо, други - дълго време все още са в състояние да се движат. При всички случаи трябва да има постоянно човек с тях. За огромно съжаление болестта не се проявява само при възрастни хора. Виждала съм и 40-годишни болни.

Преди години изкарах специализация по гериатрия тук и от 5,5 години имам пациентка с Алцхаймер. Ако мога да бъда полезна на някого с това, което знам, ще отговоря. Доста тъжно и тежко е да имаш вкъщи болен от Алцхаймер.

Момичета, искам да се консултирам с вас относно болестта Алцхаймер, понеже виждам, че доста от вас са компетентни. Наскоро моя приятелка води майка си в на изследвания, със съмнение за Алцхаймер. Според лекарите тя няма въпросната болест, а е преживяла лек инсулт, който дори не е усетила, и затова имала проблеми с паметта. Дали и някакви лекарства за паметта, които не знам какви са, но били много скъпи. Приятелката ми обаче, продължава да е много притеснена, защото майка й не спира да върши глупости. Например пере с пералнята, вади прането, след това пак го слага и отново го изпира. Онзи ден пък я открила паднала от стълбата в двора им, качила се на нея, но не може да обясни защо. Излиза и ходи по отдалечени улици, по които няма работа, лута се и пак не може да обясни къде е тръгнала. Тези търсих приятелката ми по телефона, майка й вдигна, аз й обясних коя съм и че искам да говоря с приятелката ми. Тя не можа да ми обясни къде е дъщеря й, и ме наричаше с име, което не е моето, въпреки че, ме познава. Приятелката ми не вярва на лекарите, но и няма интернет вкъщи и й е трудно да намери някаква информация по тези въпроси. А на мен всичко това си ми прилича точно на Алцхаймер, понеже съм общувала с хора с удари, те забравят и мислят малко по-бавно, но не вършат подобни необясними неща.

aniese, вършат, зависи кой център в мозъка е засегнат при инсулта.
Работила съм с такива хора. Палитрата от прояви е пъстра.
Това, разбира се, не изключва възможността за другото, по което не съм компетентна.

И на мен, но нямам опит с хора с инсулт. Инсултът, обаче, може със сигурност да се докаже медицински, в смисъл с ехо­ен­цефа­лог­ра­фи­я­та, ан­ги­ог­ра­фи­я­та и ком­пю­тър­на­та то­мог­ра­фия... Алцхаймерът - с разговор с пациента и близките, провеждане на тестове /както писах по-горе/. Вероятно, лекарите са поставили диагнозата на майката на приятелката ти, след като са направили необходимите изследвания.

Съдова деменция (Атеросклероза на мозъчните съдове)