Да се погрижим и за родителите си

 Да се включа и аз в темата....

 Грижим се за бабата на мъжа ми ( неговите родители са починали рано и той и отгледан от нея) . На легло е вече четвърта година след счупване на таза, в момента е на 91 г. Най- хубавото е, че е напълно с разсъдъка си и не е много капризна, гледа да не ни тормози много много. През седмицата я гледа една жена, на която плащаме. Жената само й сменя памперсите и й слага да яде. Аз готвя и замразявам храна за да има през седмицата. Мъжа ми събота и неделя я къпе и я оправя. Знам, че му е много тежко, не си признава, вижда се само по погледа му....Много ми е жал за него, но такъв е живота........

Малко информация за нуждаещите се от помощ в обгрижването


http://www.goldenpages.bg/domove_za_vazrastni_hora/BULGARIA

Родителите ми се грижат за баба ми, майката на майка ми, която е на 83г. Добре е със здравето и ума, но може да ти скъса нервите. В момента сме на гости с дребния, и мисля, да си тръгнем по-рано в нейна чест. От една седмица ме преследва, че съм наркотично зависима от компютъра, това не било работа, нищо не съм правела и т.н.  Всеки ден има нещо, за което ходи след теб и нарежда, днес ме проконтролира с каква рокля излизам.....вместо да се радва на дребния, и на него забележки апартамента е голям и всеки си има стая и лично пространство, но тя не престава да ни преследва или мен или майка ми, дъщеря си.
Вечер и преди обед се събира зад блока с баби на нейната възраст. Жена, която работи близо до мястото им на седянка, и ги чува какво говорят и коментират, срещнала майка ми и изразила съчувствие, каква лоша свекърва имала, как я търпяла, какви ги говорела за всички ни........хората са решили, че е свекърва, не майка на майка ми, представете си, за какво иде реч. Искрено съчувствам на майка ми.  Майка ми, сутрин дори и оставя новият вестник пред вратата на нейната стая. Има претенции за храната.......и т.н.
Майка тази вечер, като се прибирали от разходка с дребния, разказа, че на пейка някаква баба плачела и се оплаквала, как 2 сина имала, и снахи и внуци, никой не я поглеждал и не се грижел за нея....

"Възрастта не прощава, затова ние трябва да прощаваме", ani27!

Родителите/техните родители са имали търпението да ни отгледат, затова и ние трябва да имаме търпението, възпитанието, добро сърце и душа, за да се грижим за тях. Има една приказка: "Една майка може да отгледа 10 деца, но 10 деца не могат да се грижат за една майка", което е мнооооооого тъжно.   Възрастните хора се променят, нямат нищо общо с това, което са били. Това не значи, че трябва да ги оставим да се оправят сами.

Един ден, живот и здраве, ако доживеем преклонна възраст, и ние ще сме на тяхното място. Всеки, докато е млад и може да се справя сам, се моли да не е в тежест на никого, но... това е нещо, което не зависи от нас, за съжаление.

.

Майка ми е единствения ни жив родител и все още е активна,силна,здрава и млада.Не искам да мисля за деня,в който ще се налага да я гледаме.
Моята бага с години се грижеше за прабаба ми.След смъртта и тя беше смазана.Вярно,че се състари и едва креташе милата,но не е спирала да плаче за майка си.
Едната баба на мъжа ми е в дом-частен,който струва огромни месечни вноски от страна на свекър мии сестра му.Опитаха се да я гледат в дома и,но и двамата живеят в други градове,а тя излизаше и не знаеше как да се върне и къде живее.Купуваше си от магазините без пари и той после ходеше да плаща след нея,забравяше да се храни какво остава да пие лекарства.Тя е здрава физически-на повече от 80г е,но е в деменция или Алцхаймер.След една определена възраст вече и диагноза не се опитват да поставят лекарите.
Сега е добре в този дом.Не разпознава сина си,не знае кои са внуците и,но поне я хранят,гледат и пие лекарсства.
Тежко е да си прикован на легло,но с ума си и да те затирят в някой дом,но ако не знаеш нито кой си,нито имаш или не близки мисля,че се преживява по-леко от всички.
Моя дядо е легнал болен от рак и за няколко месеца си е заминал.Аз дори не знаех-бременеех с първото си дете и милия не е искал да се тревожа.Майка ми е ходела у тях колко често може.Гледала го е вторатаму жена.Не е страдал.Единственото,което се моля е ако не дай Боже мамасе разболее д не не страда,не изпитва болка.Обратното сигурно ще ме съсипе.Няма да мога да го понеса.Тя самата е питала дядо непрекъснато дали го боли.Казвали е не.И знам,че наистина не го е боляло.А,тя има само мен и брат ми.Той е мъж и все още не е създал семейство,тепърва му предстои.Не бих искала и него да товаря,та всичко ще легне на мен.Психически не съм нито силна нито подготвена за това.Не мога да повярвам дори,че ще остарее-за мен все ще си е млада,жизнена и командореща Да са ни живи и здрави родителите и близките.И да се молим за много сили ако се наложи да ги гледаме

Да се запиша и аз при вас. Родителите ми вече тотално не се справят с баба ми, след като деменцията та й напредна. Не иска да живее при тях, а вкъщи почва да прави глупости.  И най-лошото е, че се притеснявам, че майка ми ще се побърка, в ужасни кризи изпада.
Мисля, че нещата вървят към старчески дом, но доколкото разбирам не е толкова лесно при възрастни с деменция.

Да препоръчате някой дом в София?
Благодаря!

Ето тук има линк: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=644663.msg22724880#msg22724880

Благодаря, разгледах адресите още преди да пиша. По-скоро чудех дали няма някой с личен опит   

Само този не ти препоръчвам http://www.hospis.eu/bg/pages/Services 
Абсолютни мошеници! Плащането е оформено като дарение за фондация... Статутът им всъщност е "пансион", а не хоспис, въпреки че обещават какво ли не, за да им заведеш пациент. Имат едни голи стаи с легло и нощно шкафче и някакви санитарки, с особен произход, които още с влизането ти казват: "Ще почерпиш и всичко ще е наред!"... Вътре мирише на урина от първия до третия етаж. Лекарите(двама) са някакви шемети и въобще не е ясно колко и какви лекари са... Пращаш при тях тежко болен човек, за когото обещават с триста обещания как добре ще се грижат и той умира за по-малко от 24 часа... Иначе хвалбите им са големи!

Това е абсолютна лъжа! В никоя стая няма санитарен възел! Няма "дневна" и градина няма! И столова няма!
Трябва да занесеш чаршафи два комплекта, одеяло, възглавница, дрехи, памперси, лекарства... всичко.

Мерси Бижу!

За момента ни препоръчаха " Божи дар" в Банкя.

Само да кажа - внимавайте с този Божи дар - имат практика и да предлагат жилище срещу гледане в дома. Някак това ми прозвуча леко застрашително

Мерси, ще го имам предвид.

Привет на всички! Съжалявам за загубите ви!
 И аз загубих своя баща преди месец,вече два ще станат. Много добър беше... живееше, за да е в услуга на другите..раздаваше грижи и обич.И смъртта му беше за него каквато желаеше/падна на улицата и до там.../Сега водим дело заради лекарска небрежност,викахме епик на Бтв,но надали ще постигнем нещо,възмездие...май няма! Няма да го върнем,винаги ще ни липсва! Сега проблема ми е майка ми,която живее сама,тоес не иска да живее сама в голямия си апартамент.Бях при нея до сега,но имам семейство и трябвада се грижа и за него. В моето жилище няма как да се съберем всички и от там идва проблема... Как да постъпя и аз не знам...Майка ми е здрава на 74г.само високо кръвно вдига ,но го регулира с.лекарства.Страхува се много да не й се случи нещо докато е сама и няма кой да й помогне.Черни мисли я преследват.Баща ми я беще доста разглезил,помагаше й за всичко,заедно готвят,заедно пазаруват и няма никаква самостоятелност. Сега като дойде в къщи седи и гледа и иска внимание изцяло за нея,повтаря едно и също..страхувам се да не се побърка....обичам я много ,но впоследните дни както е изнервен живота и напрегнат и нейните прищевки взеха да ме тормозят.. Като добра дъщеря какво ли да направя...или съм лоша..Дава ми примери,че всички останали сами живеят при дъщерите си,че трябва да продам апартамента си и да купя по-голям...Исках нещата да са леки и да страдаме за баща ми ,а сега всичко се върти в кръг и няма излизане.. /изв. за дълг пост,но исках да споделя/

мм,

Само не се оставяй да ти вменят чувство за вина!
Няма по-разрушително чувство от това - казва ти го един "експерт по чувството за вина", както честичко се определям, за съжаление... Ако има нещо, което не мога да си простя, то е това, че твърде дълго се оставях то да ме ръководи. Родителите ми са още на крак, но все си напомням, че като дойде време да се грижа за тях, не бива да си позволя да се върнем (ми те, и аз) към старите номера