Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

107 452
752
1

# 15 13 март 2012, 15:26 ч.

Мнения: 24

Започна излизането на нова поредица за поезия:

...и "100 хайку" на Мацуо Башьо е първата книга, включена в нея. Честно казано, не съм много запознат с хайку традицията, но този Башьо е някакъва невъобразима легенда. Ето някакъв sample:

Нощувка на открито -
под есенния вятър разбери
на моите стихове духа.

Satisfied

# 16 13 март 2012, 19:45 ч.

Мнения: 4 569

МОЕТО МЪЖКО МОМИЧЕ

Недялко Йорданов

Моето мъжко момиче

никак не се шегува:

ако обича - обича,

ако ревнува - ревнува.

Аз не умея да бъда

толкова категоричен.

Моята строга присъда

е моето мъжко момиче.

То мълчаливо подрежда

моите мъжки ризи,

моите мъжки надежди,

моите мъжки капризи.

Яростен или усмихнат,

никога безразличен -

бавно и светло прониквам

в моето мъжко момиче.

Ако случайно побегна -

винаги пак ще ме връща

осъществената в него

моя истинска същност.

Весела и узряла

тя към света наднича,

скрита във женското тяло

на моето мъжко момиче.

ot tuk e http://forum.skycode.com/tprv.asp?topic_id=88623 а има и още много

Последна редакция: вт, 13 мар 2012, 19:52 от Естел

# 17 13 март 2012, 21:24 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

Ех, Естел, ако знаеш как ме развълнува! Hug

Преди месец слушах песента почти непрекъснато. Имах причина да страдам, че приключи шофьорският ми курс и си страдах като слушам тази песен....и гледайки клипа, разбира се. Sad

Пускам го и на вас. Hug

# 18 13 март 2012, 21:48 ч.

Мнения: 149

Естел,neli mar4 bouquet

!
Обожавам творчеството на Недялко Йорданов!
Ето едно негово стихотворение,което преписах от един вестник:

***
Оголели от грижи за стомаха и джоба,
ослепели от завист,
оглушели от злоба,
онемели от страх,
озверели от крясък,
в крайна сметка ще станем
на пръст и на пясък.
За това да запазим във времето тежко,
малко нещо от Бога
и нещо човешко.

Недялко Йорданов

Последна редакция: вт, 13 мар 2012, 21:56 от магесница

# 19 13 март 2012, 22:06 ч.

Мнения: 0

Здравейте, моя колежка има скоро рожден ден и ми се ще да я изненадам с лично стихче, писано за нея, в рима... някой може ли да ме насочи? Благодаря!! bouquet

# 20 13 март 2012, 23:49 ч.

Мнения: 4 569

Цитат на: Chily в вт, 13 мар 2012, 22:06

Пиши на Мари.

# 21 15 март 2012, 09:26 ч.

Мнения: 9

На път поех, а нещо ми тежи,
а нещо ми убива нейде в мене...
Нали загърбих наглите лъжи,
нали изтрих жестоките съмнения;

нали посоката така избрах,
че слънце да огрява мойта диря,
нали от злия мрак не ме е страх?

Какво тогава в мен дъха ми спира?
Защо вървя с изтръпнали нозе,
какво у мен ми пречи да се движа?
Заключих с две ключалки и резе
обидите и вчерашните грижи,

захвърлил съм ненужния товар
на старите заблуди.
Нови нямам!
И крача трезвен, уморен и стар...
Но лекотата всъщност е измама.

Илюзии не храня в мен. Почти!
Не си задавам глупави въпроси.
Пристъпвам без надежди, без мечти,
не вярвам.
Камък в пазвата не нося...

А ми е тежко.
Сякаш нож ръждив
забит е в мен.
И ми убива нещо.

Тъй трудно стана днеска да си жив,
когато всеки вятър е насрещен...

Каквото вчера зидах – днес руша,
а тежестта в гърдите ми ме смазва.
Нима си ти?
Нима си ти, душа –
ръбата, хладна, като камък в пазва?

Нима у теб, душице, насъбрах
съмнения, заблуди и въпроси?
Нима заключих в теб лъжи и страх,
нима на път със себе си ги нося?

Изглежда е така.
И ти у мен
си като стар товар – ръбат и тежък –
и с теб е труден сивият ми ден...
Но как, душа, сред път да те зарежа?

Ще крачим двама!
Може да тежи,
но в своя път без теб, душа, не мога.
Животът е заблуди и лъжи,
животът е проблеми и тревоги,

но с тебе тръгнах в младите си дни
и даже този път да е измама,
до край, душа, със мене остани.

Където стигнем – нека стигнем двама!

severianin

# 22 15 март 2012, 20:15 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Прекрасно е valin bouquet

# 23 15 март 2012, 21:46 ч.

Мнения: 9

Цитат на: Марѝ в чт, 15 мар 2012, 20:15

Прекрасно е valin bouquet

Не познавам автора, за да му предам букета. Simple Smile

Сега пък имам възможността да поднеса на теб bouquet

, обичам да те чета.

# 24 16 март 2012, 19:01 ч.

Мнения: 1 798

Да не държа вехтории ми казаха скоро;
че кътам си ценности, но усещам умора
и най – вече пространство като стена ме притиска;
разпродажба налага се, макар да не искам…

На тезгяха прострях първата кукла от тати.
Първоначални цени чрез различни похвати
определих и продължих да нареждам
излагайки отминалите свои надежди.

Овехтял албум от прашното детство;
няколко топчета – от приятел наследство;
повяхнала роза от първата среща,
станиол от бонбони, любовна бележка.

Терличето първо, което с мама оплетох;
цитати от притчи, в които се врекох;
честитки приятелски за делник и повод;
обич събирана – без дълг и без довод.

Купувачи дойдоха и всеки разгръща,
парите подават, но аз твърдо отвръщам:
„ За продан не е”.
Извинявам се и с охота
парче по парче си прибирам живота.

Евелина Пашова

# 25 17 март 2012, 23:51 ч.

Мнения: X

Скъса ми се любимото бижу
(разпадна се на части на пода).
Преживях поредното дежавю
с измислен герой до гроба.
Затворих очи с надежда голяма
пренесох се далече - там,
където зная, че никога няма
и не може човек да е сам.
Две студени очи ме пронизаха
и ме върнаха в черния свят.
Две топли сълзи излизаха
и ги скрих, погледнах назад.
Научих се да крия дълбоко в мен
болката от нечий нож в гърба.
Станах силна ден подир ден -
от чуждите страхове си крада.
Крада по малко, ала пазя вечно,
щото с всичко мое се разделих.
И толкова е чуждо, чак далечно,
онова, което така ти споделих.
Подаваш ръка и моята стискаш,
но не усещам нежност, а огън гори.
Знам! Сигурно ужасно искаш
да ме видиш слаба, нещастна. Прости!

(авторско)

# 26 18 март 2012, 18:49 ч.

Мнения: 9

Mисис Съдба ...

Извинете ме, мисис Съдба.
Много рядко към Вас се обръщам.
Днес, обаче, пристигам с молба,
стъпвам тихо и леко - на пръсти.
И от страх да не Ви огорча
с неуместна шега или дума,
аз неловко в момента мълча...
И си мисля - дали е разумно
да Ви моля точно сега
за неща, за които не бива...
Дъх поемам да се престраша,
а препуска във вените диво
мойта кръв. Може би ще сгреша,
може би ще звучи некрасиво,
но Ви моля днес, мисис Съдба,
разрешете да бъда щастлива,
искам глътчица жива вода -
за да ръся по утрото сиво,
за да светне отново денят
и развявай ки огнена грива
слънчев кон да поеме на път...
Всъщност искам,
мисис Съдба,
да съм жива...

Румяна Симова

# 27 19 март 2012, 12:15 ч.

Мнения: 24

Прекрасни стихове сте споделили всички!
Ето и нещо от мен:

Полъх на пролет,
мирис на цветя
и всичко това ме зарежда с много красота.
Птичките пеят,
слънце блести,
животът е сладост и пълен с искри.
Мечтаем за лято,
мечтаем за свят,
който да бъде пъстър и богат.
Бъдете щастливи, бъдете добри,
зареждайте всички с усмивки и добрини!

Лично творчество

# 28 20 март 2012, 00:24 ч.

Мнения: 149

Монолог на жена

...Най-после станах аз необходима-
единствена,
неповторима...
Най-после проумях с горчивина,
че вече нямам никаква цена.

Аз векове очаквах тези думи,
аз чаках справедливият им дъжд
над мене да излее изведнъж
великото си благодатно чудо...

Да,чаках аз...А днес окаменяла,
безсилна вече да им отговоря,
мълча-дълбоко в себе си събрала
една неизмерима жеска горест.

И болно е,и трудно да призная,
че моите безпомощни крила
укрепваха след всяка нова рана-
че аз от тебе съм си отишла.

А тази,гдето горестно мълчи
и удивително на мен прилича,
която мили глупости изрича
и има мойте устни и очи,

която разговаря с моя глас
и с всичко ти напомня,че съм аз,
която още е във твоят ден-
отдавна няма нищо общо с мен!

Людмила Исаева

П.П-Стиховете на тази разкошна поетеса винаги докосват сърцето ми!

# 29 20 март 2012, 11:23 ч.

Мнения: 7 201

Благодаря за темата, Естел! bouquet

Да, обичам стихове и ето едно .. :

Какво е забранената любов?
И кой би дръзнал да я забранява?
Дали пред мене днес ще е готов
той "позволената" любов да защитава?
Видяли ли сте забранената любов
как с нежност сутрин се събужда,
готова да посрещне своя нов,
усмихнат ден в постеля чужда?
А чули ли сте забранената любов
как шепне с обич думи неизказани?
Ръцете вплетени, телата в зов
любовен и задъхан...
Да разказвам ли?
Не, не съдете забранената любов!
Любов ли е - не може да е забранена.
И заслужава своя благослов,
когато е от двама споделена.

Препоръчани теми

Абитуриентски страсти 2020/2021

ИЗМАМНИКЪТ видеооператор или КОСТАДИН ТОРКОВИЧ

2
Сватба

За и против покупка на съседен апартамент

Хумус

Причина:

Причина: