Публикувана: 10 март 2012, 20:19 ч.
Последно мнение: 9 фев. 2014, 16:34 ч.

Обичате ли стихове? - 9

107 424
752
1

# 30 20 март 2012, 12:09 ч.

Мнения: 742

Монолог на старлетката

Ти, вероятно, мислиш, че търся
пристан и мъжка утеха.
Аз ли, която винаги бързам
да изживея момента?
Аз ли, която от нетърпение
със зъби плика разкъсвам?
Бъди спокоен. Няма съмнение
временното ми присъствие.
Не се страхувай, че ще поискам
делника ти да споделям.
Не, не желая да съм тъй близко,
че рутина да ме смели.
Не, не желая да съм онази,
чакаща те до съмнало.
От тая роля, Бог да ме пази,
вече съм се измъквала.
Твърде живели и твърде отчаяни.
Тъжни по дефиниция.
Ти – вече нечий, аз- непостоянна,
объркани единици.
Все пак, докато има в сценария
сцени със мое участие,
моля те, нека да ги изиграем
сякаш е въпрос на щастие.

# 31 20 март 2012, 15:42 ч.

Мнения: 742

Излъжи ме, за Бога!

Без любов съм за никъде.
Но тежи - наказание свише
всяка следваща обич
да къса съня ми на сто.
И без нея не мога да кажа
ни стих, ни двустишие,
даже някой друг някъде
да ме е вписал в свой.
Без любов съм за никъде.
Но това ти е толкова ясно.
Затова и не галиш слуха ми
със сладки лъжи...
Излъжи ме, за Бога!
Точно тук и сега му е мястото.
Нека днес се престорим,
че утрото не ни тежи.
Излъжи ме, за Бога!
Накарай нощта да заплаче.
Скоро всичко ще свърши –
ще тръгнем в различни страни.
Но когато денят
свойте хладни воали провлачи,
няма толкова много
на тръгване да ме боли.

# 32 20 март 2012, 19:12 ч.

Мнения: 101

ellyst, прекрасно е, просълзи ме...

# 33 20 март 2012, 19:44 ч.

на североизток от Рая
Мнения: 6 251

ellyst , скоро не бях се вълнувала така. Hug

# 34 20 март 2012, 21:03 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Молитва за чудо

В очакване на нещо.
Мъчително.
Рушащо светове.
И малки нервни клетки.
В очакване на нещо.
Независещо от смъртните.
И страшно.
Преплетени ръце
към слънцето и Бога
молят...
Да се случи чудото!
Малкото, което
е огромно.
Малкото, което
е невидимо.
Но толкова потребно.
Искам те чудо!
И ако онзи, който дарява
чудесата на света ме чуе...
Нека ми дари.
Един път го поисках.
Точно днес.
Точно сега.
И за него.
Подари ми чудо...
А аз ще съм вярна
до края...На силата,
която води света,
която пази нощите от зло
и носи спокойствие...
Нарича се обич!!!

Лично творчество /М. Г./

Последна редакция: ср, 21 мар 2012, 07:13 от Марѝ

# 35 20 март 2012, 21:12 ч.

Мнения: 149

Марѝ,ellyst bouquet

# 36 21 март 2012, 07:41 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

магесница Hug

Късчета живот

Нежни късчета от два живота.
Скърпени, зашити със конци.
На едно момче било във рота...
На момиче с нежни обици.

Струпани на купчинка във двора.
Късчета живот на две съдби.
Закачени снимки по стобора...
Щастието тяхно там личи.

В миналото, в дните на разцвета.
В хубавите, пролетни води.
Днес вървят в порутени павета...
Въздухът край тях дори смърди.

Всичко е красиво ако можеш.
Ти да го запазиш, съхраниш.
Ако днес решиш и си наложиш..
Любовта на двама да спасиш.

Лично творчество/М.Г./

# 37 21 март 2012, 08:51 ч.

Мнения: 7 201

Марѝ, молитвата за чудо е чудесна .. Heart Eyes

Не заповядвай на сърцето си.
То знае…
кога да потрепери от копнеж.
Кога да спре.
Или да проговори.
...Да те побутне да вървиш….
или да спреш…
Не го насилвай да обича.
То ще знае.
Кога е истинско.
Кога не го боли.
Послушай го.
Повярвай му.
Обичай.
Единствено тогава ще си жив.
Не го насилвай на омраза.
То си знае,
че ще дари единствено любов.
Дори да страда,
да гори от болка в ада
от капчица любов
възкръсва за живот…

# 38 21 март 2012, 17:36 ч.

Мнения: 742

Да убиеш вълчица

Луната- пълна. Вълчи час. По вените ми тръгва мракът.
Първичен, неподправен бяс във челюстите ми протраква.
Потрепва мускул. Кехлибар и кръв е погледът ми мътен.
Не съм човек. Не съм и звяр. Сега съм просто гняв безпътен.
Висят изхлузени до мен различните ми вълчи кожи.
Извивам шия и студен викът ми мрака разтревожи.
Без дъх да взема, ще крещя. Дано от тоя бяс олекна.
Не ме долюбва мен нощта... Поне сълзите ми да текнат!

Да скъсам грапавата злост в трахеята ми загнояла -
недооглозганата кост на съвестта ми застояла.
Ни да преглътна, ни да мра. Вината като бич се мята.
И всеки спомен е дамга, и всяка мисъл е разплата.
Така и трябва- да боли. Чистилище ми се полага.
Щом кехлибарът се стопи и взорът заблести от влага,
ще знам, че Бог ми е простил и всичките ми вълчи кожи
с една човешка е сменил. По образ и прилика Божия.

# 39 25 март 2012, 21:00 ч.

Мнения: 1 933

Момичета, благодаря ви за прекрасната тема Hug

Обичам стихове, Въпцаров и Недялко Йорданов са ми любими.
А от точно това

Цитат на: Mam4е в вт, 20 мар 2012, 11:23

Какво е забранената любов?
И кой би дръзнал да я забранява?
Дали пред мене днес ще е готов
той "позволената" любов да защитава?
Видяли ли сте забранената любов
как с нежност сутрин се събужда,
готова да посрещне своя нов,
усмихнат ден в постеля чужда?
А чули ли сте забранената любов
как шепне с обич думи неизказани?
Ръцете вплетени, телата в зов
любовен и задъхан...
Да разказвам ли?
Не, не съдете забранената любов!
Любов ли е - не може да е забранена.
И заслужава своя благослов,
когато е от двама споделена.

наистина имах нужда в момента!
Mam4е, благодаря ти bouquet

П.П. Вече си сложих тези невероятни стихове в подписа си! Каква дарба да можеш да се изразяваш по този начин, прекланям се пред таланта на всички пишещи стихове!

Последна редакция: нд, 25 мар 2012, 21:49 от Влад@

# 40 26 март 2012, 09:53 ч.

Мнения: 7 201

Влад@, радвам се .. (аз също имам такава нужда Simple Smile

И е бяло, и тихо, и тихо...
Пада сняг.И шепти във косите ми.
Сякаш падат прашинки небе.
Ако искаш, ела да поскитаме
из заспалото бяло градче.
Ти ще топлиш ръцете ми с длани,
аз ще топля твоите с дъх.
Ще направим пътечка за двама ни
във самото сърце на града.
А по моите мигли снежинките
ще приличат на светли сълзи.
Ще изглеждам почти като приказка.
И ще мога да сбъдвам мечти.
Ако искаш ела...Измечтай си ме.
Пада сняг.И валят чудеса.
Всичко става вълшебно и тайнствено...
Пада сняг.Ако искаш, ела...
Хубава и усмихната нова седмица поетеси! bouquet

# 41 27 март 2012, 11:05 ч.

Варна
Мнения: 1 842

Приказка (Без край)

Тази приказка, мисля си, май
ще разказва за нас и в безкрая...
Аз обичам щастливия край.
Но не искам да стигнем до края...
И не искам да губя ръцете ти,
нежно сплетени в мойте ръце,
и летящия трепет в сърцето ми,
че си имам любов и небе,
че си тук, коленичил пред мене
с изтървана кристална обувка,
и едничък през цялото време
само ти си ме будил с целувка...
Не, не искам да свършва това!
Кой измисли щастливата крайност?
Нова приказка пиша сега,
във която ни има безкрайно,
и се губя и пак ме намираш,
и така всеки ден – отначало.
Целуни ме! Ох, как не разбираш –
тази приказка има начало,
но нарочно разбъркахме всичко...
А щастливия край ли? Бойкот!
Няма свършек такова обичане –
то е вечност, и дъх, и Живот,
и така продължава нататък...
Продължаваме с него и ние.
А когато си хванал ръката ми,
този свят се превръща в магия!
И дали си измислям, но май
спира цялото хукнало време...
Аз обичам щастливия край.
Но, повярвай ми, мога без него.

irini

# 42 27 март 2012, 12:34 ч.

Мнения: 742

Страхотно е. Браво, irini.

# 43 27 март 2012, 15:33 ч.

Мнения: 1 933

Момичета, търся едно стихотворение, детето го учеше в детската градина.Не знам автора.Казва се "Легенда за мартеничката".Разказва се за хан Аспарух и сестра му, как ханът изпратил по гълъбче вест, че е открил " къде новата България да създаде !". Можете ли да ми помогнете Praynig

# 44 27 март 2012, 16:18 ч.

Мнения: 742

http://www.doverie-bg.net/index.php?option=com_content&view= … aba-marta-general

Препоръчани теми

Обичате ли стихове? - 10

За и против покупка на съседен апартамент

Въпросът, на който няма грешен отговор – да присъства ли таткото в родилната зала?

Причина:

Причина: