още едно недоносено бебенце

Как сте?

Иначе сме добре, всичко друго си е наред, но наддаването не е.Докато беше на системи наддаваше много добре - стигнахме 2300, като ги махнаха преди седмица спаднахме до 2260 и сега пак сме 2300.Сега мислят да пробват с едно мляко, което е с аминокиселини, казва се Неокейт и струва 70лв и специално за деца с малабсорбция(които не усвояват добре храната), за да избегнем отново системите ако може до операцията, защото се предполага, че след операцията всичко ще си дойде на мястото, когато отново включат в действие и дебелото черво, защото сега караме само с тънко, дебелото е изолирано.Днес купихме млякото и сега го занесохме и стискайте палци да наддава от него, за да си я приберем най-накрая, че вече ми е много тегаво.

Прегръдки мила  Щом лекарите търсят ще стане 

Нямаше ни 2-3 седмици нас, та изпуснах какво става с Мими.
Как сте, надявам се на добри новини? 

marushkag , как е Мими?

още сме в болница.беше със счупено бедро, но вече махнаха гипса.нещо пак с наддаването се борим и след 20 този месец ще направят втората операция, защото няма смисъл да се чакат 5кг при положвние, че онзи ден бяхме само 2645гр.това е.поне ми дават да я храня по веднъж на ден, та това ме крепи, че иначе да съм рухнала.станаха вече 4 месеца и половина.Сега в понеделник ще мислят дали да не ни я дадат вкъщи преди операцията, то и те се колябаят.Казват 4е от една страна по-добре да си дойде, да си хапва по-хубаво, но от друга при тях е под наблюдение.Ще го мислят.Вариантите са 2 или ни я дават и след десет дни някъде отиваме в Пирогов за операция или остава там и след десетина дни я превеждат в Пирогов за операцията и после всички се надяваме всичко да тръгне като включим вече в действие и дебелото черво.това е около нас.вече ми е много трудно без нея.

Марушка, щом я гушкаш все пак новините са добри. Ех, много трудности и много мъка, но Мими се справя  Дано да ви я дадат, дечицата много бързо дръпват в къщи. А относно рисковете какво точно ги притеснява? В Токуда имаше едно момиченце с липсващ орган, операция в Пирогов, аспирираше млякото при хранене. Голяма борба от екипа да я стабилизират. Но обучиха майката, купиха си апарат за аспириране в къщи и си взеха детето. Сега е на 2 годинки и гледам снимките и във фейса, голямо сладко съкровище.
Дано да сте скоро семейно в къщи 

Много късмет от моята Мария

Господи! Какво й се е случило, че е било счупено бедрото? Добре че всичко е минало и вече е без гипс. Трудно ми е да си представя въобще как на такова малко краче се слага гипс.
Стискам палци постоянно. Дано следващия път да ни напишеш само хубави неща. Мисля, че вече сте накрая на борбата. Да мине и тази операция и от сърце ви желая всички трудности да останат зад гърба ви.

Боже, дай им сили да се справят с трудностите и най-накрая да са щастливи заедно!

Прегръдки за двете ви, силни мои дами!   

Как е малката Мария?

днес направиха втората операция и затвориха илеостомата.всичко мина добре, слава на Бог и сега се 4ака да се види дали ще отдели до седмица и да си я приберем най-накрая у дома.Дано, защото ве4е станаха пове4е от 5 месеца в болница.В Пирогов изживях тези дни страхотен стрес, но сега не ми се говори как съм ревала, докато сеги ден превключват абокати на детето ми, защото са и изразходени вените и какво ли не и то се дере и е така стресирано.Даже преди няколко дни и сепсис и лепнаха, гърчове от висока температура, овладяха нещата и сега е добре след днешната операция.Защото те заради инфекцията и операцията отложиха със седмица.Днес като я видяхме след операцията се късаше да пла4е с вързани ръ4и4ки да не си дърпа абокатите.Вече не издържам.Вярвайте ми това е истински кошмар и аз ве4е не съм човек, а лошото е 4е незнам и на детето ми дали ще му мине този психи4ески тормоз.За първите два дни прекарани в Пирогов от стрес кърмата ми по4ти из4езна, а цедях по 600мл на ден.това е от нас.

Миличка, все надничам за новини от вас. Не е истина колко много преживяхте с твоето малко борбено момиче. Безкрайно се радвам, че операцията е минала добре и съм сигурна, че Мария ще се възстанови напълно. Наистина много време прекара в болница, много преживяхте, детето (както и вие) сте ужасно стресирани от всичко това. Знам какво имаш предвид като разказваш за стреса от дупченето и абокатите... знам какво е да гледаш детето си вързано, за да не ги маха... да се чудиш на кой бог да се молиш да му нацелят най-после вената... знам какво ти е и те прегръщам много, много силно  Единственото, което ще ви излекува и двете е мигът, в който ще се гушкате двете вкъщи най-после и ще се възстановявате лека полека от психическите травми. И този ден ще дойде скоро, вярвам го и чакам да пишеш, когато настъпи.

И Софи беше ужано стресирана от лекарите и въпреки че колко човече е била като беше в болницата, до скоро всяко посещение при лекар, дори нищо да не й правят беше истински кошмар - писъци, крясъци, плач... Обаче искам да ти кажа, че и това се преодолява. Онзи ден за пръв път, за пръв и единствен път ми се случи да влезем в лекарския кабинет и тя да е усмихната, спокойна, да говори на лекарката и сестрата и да им маха за довиждане. Стресът и болката са огромни, но повярвай ми, идва моментът, в който по един или друг начин се преодоляват и спомените избледняват, понякога чак се чудиш наистина ли се е случило всичко това.

Моля се за вас и ви стискам палци скоро да приключи кошмарът от болничните интервенции и да се радвате на спокойни и щастливи дни вкъщи.

Миличките  Дано всички мъки си заслужават и лекаря да е направил перфектната операция. Дано и да е последна, оттук само гушкане с мама и тате  Хубавото на бебенцата е, че не помнят. Май Господ милостиво ги е създал така. За седмица-две в къщи, с грижи и любов ще дръпне повече отколкото за всичките месеци по болници. Знам че нямаш вече сили за вяра, нямаш и за отчаяние. Но виж тук сме се събрали много доказателства за сладък край.
На моето детенце още му личат бели точки от безбройните абокати, по китки, крачета. За него не означават нищо, за хората грубо любопитство, за мен спомен през какво минахме. И да ти кажа, въпреки болката спомена е специален ... Това са следи на нашия път.
Целувки, сили и късмет 

Браво на малката Мария. Всичко ще е аред, ше видиш. Още малко остана. Всичко е много трудно, най-вече към края, защото вече нямаш сили за нищо, остава само вярата и надеждата и деня в който ще се гушнете и ще се приберете. Няма по-хубав ден от това.
Както казва Добра, ще си личат белезите от абокатите поня няколко години след това, но те са нашите малки, специални деца и това ги отличава от останалите. Те са нашите малки Чудеса, в които трябва да вярваме.
След няколко месеца ще си спомняш бегло за това, след година все по-малко, а след 2 год, даже няма да си спомняш нищо. Има толкова нови неща, които ще се случат в новото ви съжителство, че болката и мъката ще избледнеят.