Публикувана: 1 юни 2012, 11:03 ч.
Последно мнение: 6 юни 2012, 15:51 ч.

Страх от публична изява

4 361
52
1

1 юни 2012, 11:03 ч.

Мнения: 21 477

Страхува ли се детето ви да се изявява публично? От празниците в детската градина, откритите уроци и ролите, които му поверяват? Вече може би трети път се случва детето ми да е толкова разстроено в продължение на дни преди градинско мероприятие, че да не може да отиде, с което пък предизвиква недоволството на учителките. Най-лошото е, че на два пъти успешно ме лъже – единия път, че са дали ролята и на друг, а за един празник въобще не ме уведоми и научих по телефона от паникьосаната учителка десет минути преди започване на мероприятието.
Направо съм в чуденка – дали да настоявам да си изпълнява ролите – когато все пак отиде на празника се представя прекрасно, или пък да говоря с учителките да я оставят на мира...
Оттук нататък все такива мероприятия я чакат, трябва да се научи да преодолее страха си, такова е мнението на баща и, но няма ли ако настояваме да и остане лош спомен за цял живот...
Случва ли се и на някой друг нещо сходно с детето му, или когато самия той е бил малък? Моля за някакви съвети, или споделен опит по тия въпроси.

# 1 1 юни 2012, 11:15 ч.

Мнения: 27 524

Има си дечица (и хора), на които публичните изяви не се удават. Аз лично бих се съобразила с характера на детето си и ще следвам него, т.е. няма да го карам да участва. Мисля, че с участие това не се изличава, т.е. притеснението ще остане за цял живот. Големите дори повръщат от притеснение.
Или нещата трябва да стават постепенно - с някакви незабележими ролички, ако може и без реплика. Аз като играех пантомима, отначало играех огледало, толкова се притеснявах, а така само си седях и блеех в стената Grinning

# 2 1 юни 2012, 11:17 ч.

Мнения: 630

Аз като малка бях много свита. Детето ми прилича на мен в това отношение и това е.
В детската градина, където ходи, правят доста открити уроци - танци, английски, игри и т. н. Виждам я, че участва, но когато участват всички деца. Ако трябва да го направи сама, не става. Последният път имаше реплики, излезе много намахано, каза две изречения и се разплака. Аз опитвах по всякакъв начин да я излъжа да ми изпее песен, да ми каже стихотворение или каквото са учили - не, не и не. Дебна я когато е сама - пее, рецитира, всичко знае, но в момента, в който ме забележи, че я слушам или гледам, млъква. Може би по-нататък ще го преодолеят, знам ли.
Явно има такива деца, но мисля, че не бива да ги насилваме. Може би ако поговорите с детето, ще ви каже защо става така, въпреки че от разговорите с моето момиче не стана ясно защо се притеснява и плаче.

# 3 1 юни 2012, 11:29 ч.

София
Мнения: 2 061

По-добре я оставете на мира, не настоявайте. Когато сама пожелае да има роля, тогава да и дадат. Аз поне така бих направила с моите деца, големият е изключително чувствителен и не бих настояла да прави нещо, което го разстройва.

# 4 1 юни 2012, 11:31 ч.

Мнения: 21 477

Ще поговоря с детето задължително, аз мислех, че имаме добър контакт, всяка вечер разпитвам за градината и то си разказва, знам имената на всички дечица кой какво направил, разказва ми случки от деня... а сега излиза, че че избирателно крие от мен някои неща или нарочно ме заблуждава... не ми предава неща, които учителката съобщава за нас. Аз нямаше да я накарам нищо насила, но тя явно смята, че това не зависи от мен, а от учителките и се страхува, че ще я накажат ли, какво – и най-лесно и се струва да не отиде, от което чак се разболява, или симулира, знам ли.
С баща и също не сме единни – той би я изправил на сцената защото според него това било ангажимент. Чудя се, дали да не поговоря с учителките защо се получава така, те са с повече опит, но като че ли никога не са виждали дете което да не тръпне от желание да му поверяват роли и даже се получава неудобно, понеже жените явно разчитат на нея, слагат я на важни места, твърдят, че се проваляло не знам какво...
Детето ми се чувства адски нещастно, това поне е видимо с просто око...

# 5 1 юни 2012, 11:38 ч.

София
Мнения: 221

Едното ми дете е много притеснително и му е трудно да участва в такива мероприятия - не го насилвам и не му правя забележка. Другото ми дете е много комуникативно и с желание си казва всички реплики, когато имат открит урок или други подобни изяви. Просто характер. Аз като дете бях много притеснителна, но после професията ми изискваше комуникация с много хора и трябваше да съм доста убедителна - лека полека се прчупих и сега не се притеснявам. А една от приятелките ми от детските години беше толкова стеснителна, че когато майка и я изпратеше да си игаре навън, тя стоеше подпряна на една стена и само ни наблюдаваше отстрани. Същото това момиче сега е лекар, много добър специалист.
За мен най-важното е да не се създава комплекс на детето.

# 6 1 юни 2012, 11:40 ч.

София
Мнения: 2 061

Цитат на: Iris04 в пт, 01 юни 2012, 11:31

С баща и също не сме единни – той би я изправил на сцената защото според него това било ангажимент.

Разбирам позицията му, но по-скоро бих говорила с госпожите в градината да не и дават подобни ангажименти, които явно не са по силите на детето. Може би, ако ролята и е по-незабележима, не толкова ключова, ще се престраши да излезе на сцената?
Детенцето на една приятелка наскоро отказа да участва в тържеството на детската градина. Ами как не, дете на 3г. да го изтипосат пред н-брой хора в зала Хр. Ботев ooooh!

. В нашата градина дечицата гледаха стреснато пред публика от 30-40 човека, пък пред хиляда и отгоре... не ми се мисли Crazy

# 7 1 юни 2012, 11:43 ч.

София
Мнения: 6 999

Дъщеря ми се страхува от публични изяви също.
Веднъж не ми беше казала и разбрах в последния момент. Въпреки сълзите и молбите й я накарах да се качи на сцената, защото трябваше да танцува с още едно дете и изобщо другите разчитаха на нея. Ангажиментите трябва да се спазват - ако не е искала да се качи на сцената - трябвало е по-рано да каже.

Когато обаче съм наясно с това, което предстои, не я насилвам, гледам нещата да са с минимално, но увеличаващо се напрежение.

Същото бих те посъветвала и теб. Дъщеря ти не е постъпила хубаво като е скрила. Решението на какъвто и да е проблем не е да се криеш от него. Не е обаче и да се насилваш. Можеш да говориш с учителките да не й дават роля (ако може), а само да присъства първоначално на сцената, после нещо малко или в група и т.н.

Отделно не е ОК детето ти да мисли(ако е така), че учителките му имат по-голяма власт в/у него от родителите. Това мен лично много би ме притеснило. Thinking

# 8 1 юни 2012, 11:49 ч.

София
Мнения: 3 831

Дъщеря ми е 2 - ра група и за двете години имаха само едно тържество, тази година, на което тя се представи доста добре. Обаче преди 10 - ина дни имаха тържество, на което дъщеря ми е трябвало сама да пее песен. Ние родителите не присъствахме, защото тържеството е било за хора от Общината. Когато е дошъл реда на Ани да пее, тя застанала пред тях и както госпожата се изрази "блокирала напълно". На въпроса ми: "не е искала да пее ли?", тя каза, че си изпяла песента, но през цялото време треперела и видимо била ужасно притеснена. След това доста време й трябвало за да се успокои. И аз това притеснение не мога да си го обясня Thinking

. На първото тържество също имаше гости, вярно че бяхме родители, но все пак всички я гледаха.
След като госпожата ми каза, аз се опитах два три пъти да говоря с нея, но тя категорично казва, че не се е притеснявала и, че много добре си изпяла песента и с това се приключва разговора на тази тема Rolling Eyes

# 9 1 юни 2012, 11:50 ч.

Мнения: 21 477

Точно за тая зала Христо Ботев си имахме разправии.. само дето моето е вече на шест, а още се ужасява от това. Цареше такова оживление, и рокличка ни дадоха, и толкова настояваха и я убеждаваха три учителки да отидем, една след друга, всички го приемаха като много хубав празник...
Мисля че направихме ужасно лошо впечатление с това, че не можех по никой начин да я накарам да отиде, даже и само да гледаме.
След това последва и още една серия от мероприятия, които се наложи да пропуснем, като денем явно репетира, защото я е страх да откаже, гарнирани с няколкодневна нещастност, която аз отдавах на физическо неразположение...
Абе хем ми е смешно, хем се чувствам и адски кофти и с неудобство пред учителките и се чудя как се стигна до тая ситуация..

Последното което Иса е казала е другото, което адски ме притеснява - детето ми е твърдо убедено, че в детската градина учителките имат пълна власт и родителите там нямат думата.

# 10 1 юни 2012, 11:56 ч.

Мнения: 741

И моята дъщеря в началните класове се притесняваше от участие в такива мероприятия. Учителката й се опита да ме притисне да я принудя, но нищо подобно не направих. Оставих детето си да реши само, все пак за мен беше по-важно как се чувства тя и как би й се отразил такъв натиск, отколкото да угодя на учителката.
Естествено, разговарях с дъщеря си, за да разбера причината, поне това бях длъжна да направя, за да мога ако има някакъв проблем (психологически или с отношението на съучениците) да помогна да се реши. Причината се оказа просто - притеснение. Не е задължително това да се наследява, не бях такава, напротив - все се навирах къде какво имаше - рецитали, танцови участия, хорове..., но никога не съм имала амбиция децата ми да имат същите нагласи.
Съветът ми - дори и причината да ти се струва несериозна, не го притискай, не го задължавай. Детето ти ще оцени разбирането от ваша страна. С времето то ще се отпусне и е възможно дори само да проявява желание за участие в подобни неща.

# 11 1 юни 2012, 12:00 ч.

Мнения: 3 993

Според мен трябва да смените "плочата" щом детето е нещастно от тоя пусти натиск от страна на учителките. Да не я включват в никакви такива изяви, докато не се успокои, да забрави и т.н., изобщо да не й се говори по темата. След като се успокои и разбере, че монетата има и друга страна, може сама да пожелае пак да се включва в изяви. Но тя да поиска, нейна да бъде инициативата.
Ако не я включват зорлем, няма да има проблем за никой, тя ще е щастлива, че е оставена на мира, нито ти ще се чувстваш кофти пред учителките, нито на учителките ще им се провалят мероприятия.

# 12 1 юни 2012, 12:03 ч.

Мнения: 21 477

Много ви благодаря, момичета, на всички, нещата които казвате са ми много полезни, явно че ще трябва нещо да предприема, но някак си не мога още да си избистря каква е правилната посока...
Няма да я принуждавам нищо, това е ясно, признавам, че не очаквах учителките да са толкова настоятелни, но пък ги разбирам, подготвянето и представянето на такива неща е много важно за тях... дали във всички градини учителките приемат толкова сериозно тия работи, или е само в нашата не знам...
явно просто не съм оценила правилно ситуацията в градината.

Последна редакция: пт, 01 юни 2012, 12:16 от Iris04

# 13 1 юни 2012, 12:08 ч.

Мнения: 741

Настоятелни са, защото приемат такава ситуация като личен и професионален неуспех. Едва ли се интересуват от психиката на детето и от това как ще се отрази натиска, по-скоро важното за тях е да не се изложат, да няма лоши коментари за работата им като учителки. Просто изкривяват нещата. Но ти постъпи така, както ще е добре за детето ти, а не за оценката на професионалните умения на учителките.

# 14 1 юни 2012, 12:37 ч.

София
Мнения: 62 595

според мен може да се преодолее и детето, че и възрастен човек да се научи. Излизането на сцена или пред хора, трябва да се представи като нещо положително, дефицитно и съответно желано.
Детето какво казва за това, че не иска да излиза на сцена? Все някакво обяснение дава, не вярвам да не сте говорили по въпроса.

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Предложения за закуска

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Махане на памперс и биберон - 3

Причина:

Причина: