Това бе до скоро. Биологичният ми часовник просто си каза думата. Нещо в мен заговори, зажадува... И така днес всички страхове и а двама ни се счупиха. Надеждите възкръснаха.
Но иде момента - тривиалния момент който не ми дава мира...-той иска да съм при него - в дома му(в момента съм на квартира-от друг град съм). Кажете ми как да се върна там и да преживея всичко отново, с което 3 години се борих? Той се ужасява когато му кажа, че ще ида при родителите си, но не вижда , че с техните не ми е никак добре...Не искам да клеветя и да се оплаквам, просто имам причини да не искам да съм там.
Сега излиза, че го лишават от бъдещото му дете...Че го зарязвам от ново.Че съм к*чката която го кара да избира между майка му и детето му...Себе си вече не включвам в тази класация....Той отдавна ми показа избора си.
Моля да не ме упреквате за това, как съм могла да си позволя да имам дете от мамин син...той не е точно мамин син- грижи се за тях и има дава някой лев. Свестен човек е и е добър. Обичам го и вярвам , че ме обича и нека не се лъжем че възпитанието му изиграва лоша шега..
Сега обаче става дума за детето ми- не искам да го лишавам от баща му, не искам и себе си да лиша...Но ако се върна там ще намразя този човек, а детето ми ще има една депресирана и нервна майка...Детето ми е най-важното нещо на света - не искам да взема решение, с което ще страдаме и аз и то.