Има ли мъже, които биха били с жена с дете от друг и биха го обичали и се грижили за него?
- Публикувана: 11 юли 2012, 11:55 ч.
- Последно мнение: 22 окт. 2012, 18:40 ч.
Да бъда ли самотна мама?
Има. Мъжът ми гледа синът ми и го възпитава като баща, въпреки че не му е биологичен такъв. Сещам се за още няколко мами от този форум с нови семейства, така че не се притеснявай, все още се намират свестни мъже, който не се плашат от отговорността да се обвържат с жена с дете.
Да си призная, когато имам проблеми, обичам да се жалвам на приятелите си.
Двама мои приятели (не се познават помежду си) ми предложиха да признаят детето, ако нашите ми създават проблеми.
Единият от тях не може да има деца и и съвсем сериозно ми каза, че много ще се радва, ако приема да живеем заедно и отгледаме детето. Сигурна съм, че щеше да е страхотен баща, но не става за съпруг. За друга може и да не е проблем, но аз не бих могла да се примиря с една негова слабост - ходи по жени.
Когато споделих на един от малкото ми приятели, знаеш ли какво ми каза той ? Каза ми - не очаквах от теб да си толкова безотговорна.Махай го! Ще си съсипеш хубостта, младостта и бъдещето!
Как мислите реагирах? Казах му, че за мен това дете е смисъл и сила и никога няма да се откажа от него, дори да бъда сама. Казах му още ,че с такива жалки и елементарни хора не искам да общувам и да забрави за мен.
Та, това бе за споделянето...явно на последък удрям все на камък.
Има ли мъже, които биха били с жена с дете от друг и биха го обичали и се грижили за него?
Много се радвам за теб и твоето семейство
И майка ми все ми е казвала - не му е майката да направиш едно дете, а да го отгледаш и възпиташ. Напълно съм съгласна с нея. Дори преди време, когато изгарях от страхове да не би да имам фертилни проблеми, бях сигурна , че ако не се получи, ще си осиновя дете и няма да съм по-малко щастлива.
Също така е известно, че до 3 години бащата може да си потърси правата чрез съд.
Когато споделих на един от малкото ми приятели, знаеш ли какво ми каза той ? Каза ми - не очаквах от теб да си толкова безотговорна.Махай го! Ще си съсипеш хубостта, младостта и бъдещето!
По- късно през бременността имах случай който ще го помня винаги, но и такива хора има.
Ще се справиш, не се страхувай.
Също така е известно, че до 3 години бащата може да си потърси правата чрез съд.
Също така е известно, че до 3 години бащата може да си потърси правата чрез съд.
Също така е известно, че до 3 години бащата може да си потърси правата чрез съд.
Момичета, моля ви успокойте се
Не мисля да стига до съдилища и подобни разследвания. Мъжа ми може да е всякакъв, но не мисля, че би стигнал до подобни неща- не е такъв човек, но няма 100% гаранция разбира се , все пак до сега не е имал дете. Но повечето неща, които съм видяла от него, ми подсказват, че не би ме огорчил и унижил до там.След като го напуснах ,той ми помагаше за много неща, дори без дете.
Някак си имам надежда, че след като се роди бебчо, той ще си промени мнението. Дори и да не е така, аз ще първо ще говоря с наще и после ще почвам да се стягам. Само дето се чудя едно
Той ще дойде с мене да им кажем заедно, но как пред тях да кажа-бащата не го иска, след като той го иска и то много.Пак ще излезе, че аз съм виновна и бяща ми ще ме ядоса-дървото се превива докато е младо-баща ми няма да се промени повече в тоя живот.
Не мисля да стига до съдилища и подобни разследвания. Мъжа ми може да е всякакъв, но не мисля, че би стигнал до подобни неща- не е такъв човек, но няма 100% гаранция разбира се , все пак до сега не е имал дете. Но повечето неща, които съм видяла от него, ми подсказват, че не би ме огорчил и унижил до там.След като го напуснах ,той ми помагаше за много неща, дори без дете.
Някак си имам надежда, че след като се роди бебчо, той ще си промени мнението. Дори и да не е така, аз ще първо ще говоря с наще и после ще почвам да се стягам. Само дето се чудя едно
Той ще дойде с мене да им кажем заедно, но как пред тях да кажа-бащата не го иска, след като той го иска и то много.Пак ще излезе, че аз съм виновна и бяща ми ще ме ядоса-дървото се превива докато е младо-баща ми няма да се промени повече в тоя живот.
Разбира се, че дава такава възможност закона, Мис Пиги.
Всеки баща има право да поиска припознаване на дете с ДНК анализ, независимо на кой е записано то. В крайна сметка и бащите са хора, и те имат право да се водят родители на децата си.
ТЕА, ама защо искаш да кажеш на вашите, че бащата не иска детето? Кажи им истината, защо трябва да ги лъжеш? И двамата искате детето, но ти не желаеш да живееш в къщата на ужасите, а той не желае да живее самостоятелно. И защо трябва да ходите заедно при тях?
Всеки баща има право да поиска припознаване на дете с ДНК анализ, независимо на кой е записано то. В крайна сметка и бащите са хора, и те имат право да се водят родители на децата си.
ТЕА, ама защо искаш да кажеш на вашите, че бащата не иска детето? Кажи им истината, защо трябва да ги лъжеш? И двамата искате детето, но ти не желаеш да живееш в къщата на ужасите, а той не желае да живее самостоятелно. И защо трябва да ходите заедно при тях?
ТЕА, ама защо искаш да кажеш на вашите, че бащата не иска детето? Кажи им истината, защо трябва да ги лъжеш? И двамата искате детето, но ти не желаеш да живееш в къщата на ужасите, а той не желае да живее самостоятелно. И защо трябва да ходите заедно при тях?
Аз не искам да казвам, че бащата не иска детето.Ако прочетете назад постовете една дама ме съветва да кажа така, за да нямам разправии с баща ми, но още тогава обясни, че той харесва мъжа ми много и ще научи от него, че не е така.
Аз не съм лъгала никога родителите си. Опасявам се обаче , както пак по-назад писах , че с баща ми много ще се скараме защото той е категоричен , че трябва по принцип да живея при мъжа ми още преди детето и да си трая-със консервативни разбирания е! Изгони ме преди време от нас задето съм си тръгнала.Това също го казах.
Е сега с дете как мислите,че ще реагира????
Познавам го-ще каже да си ходя при бащата на детето независимо дали ми или не ми харесва.Баща ми не ме е разбирал почти никога и мисля не ме е обичал почти никога така, както са ви обичали повечето тук бащите ви....Той зет си е защитавал винаги, но не и мен...и сега ще стане така, че ще ме принуди да се върна в табора, защото ще се скараме.Аз пък тоя път вече наистина много ще му се разсърдя и няма да ме чуе и види. 
Да допълня - как може да ме питате защо ще ходим заедно?
Вие по сами ли казахте на родителите , че чакате бебе? Бебето е направено от двама.Моя мъж може да е всичко , но му стиска да застане пред баща ми и да поеме отговорност, което за мене обаче е малко живо изнудване...Но мисля че е мъжко и достойно да дойде и да съобщим заедно-поне в цивилизованите страни правят така. Може и да греша.Не знам.
Вие по сами ли казахте на родителите , че чакате бебе? Бебето е направено от двама.Моя мъж може да е всичко , но му стиска да застане пред баща ми и да поеме отговорност, което за мене обаче е малко живо изнудване...Но мисля че е мъжко и достойно да дойде и да съобщим заедно-поне в цивилизованите страни правят така. Може и да греша.Не знам.
Ти ли си объркана, аз ли не мога да те разбера, не знам.
Значи, ти знаеш, че баща ти няма да те приеме с бебето. Тоест, трябва да започнеш да търсиш вариант да се справяш сама. Ти в момента живееш сама на квартира и ти се иска вашите да те приемат да живееш с тях с бебето, но нямаш особени надежди заради това какво се е случило преди с баща ти. Това правилно ли съм го разбрала, или нещо пак съм объркала?
Като цяло, това отиване с мъжа при баща ти не мога да го схвана, каква му е целта? Надяваш се баща ти да се размекне ли, какво? Каква точно отговорност му стиска на мъжа ти да поеме, отговорност не е да кажеш на някой, че си направил дете, а че си готов да се грижиш за него, това твоя мъж не може да го каже, така че аз тука нищо мъжко и достойно не виждам, изобщо не мога да вдена чий ще го дири бащата на тоя разговор. Нали идеята е да покажеш на вашите, че вече си сама, защо ще си водиш някой?
Извинявай, ако звуча нападателно, не ми е това целта, но можеш ли да напишеш ТИ какво искаш да постигнеш и като цяло ТИ как си представяш живота си занапред - не баща ти и не мъжа ти, а ТИ?
Значи, ти знаеш, че баща ти няма да те приеме с бебето. Тоест, трябва да започнеш да търсиш вариант да се справяш сама. Ти в момента живееш сама на квартира и ти се иска вашите да те приемат да живееш с тях с бебето, но нямаш особени надежди заради това какво се е случило преди с баща ти. Това правилно ли съм го разбрала, или нещо пак съм объркала?
Като цяло, това отиване с мъжа при баща ти не мога да го схвана, каква му е целта? Надяваш се баща ти да се размекне ли, какво? Каква точно отговорност му стиска на мъжа ти да поеме, отговорност не е да кажеш на някой, че си направил дете, а че си готов да се грижиш за него, това твоя мъж не може да го каже, така че аз тука нищо мъжко и достойно не виждам, изобщо не мога да вдена чий ще го дири бащата на тоя разговор. Нали идеята е да покажеш на вашите, че вече си сама, защо ще си водиш някой?
Извинявай, ако звуча нападателно, не ми е това целта, но можеш ли да напишеш ТИ какво искаш да постигнеш и като цяло ТИ как си представяш живота си занапред - не баща ти и не мъжа ти, а ТИ?
ТЕА_ , просто казваш истината на родителите си.
Никой не може да гарантира първоначалната им реакция, особено на баща ти и дали тя ще отговаря на последващите действия. Сама знаеш, че това е шок, но трябва да се каже.
Помисли реално, че може да очакваш всичко и, че обективно за твоите родители няма пречка след като бащата иска детето. Поне първоначално.
Да се сърдиш на баща си също не можеш, а и не трябва. При всички случаи всеки гледа да е добре за неговото дете, както той го разбира. Те също трябва да те разберат, но не винаги това е възможно. Това не означава, че не те обичат. Просто приеми, че баща ти е прав за себе си. Толкова.
Никой не може да гарантира първоначалната им реакция, особено на баща ти и дали тя ще отговаря на последващите действия. Сама знаеш, че това е шок, но трябва да се каже.
Помисли реално, че може да очакваш всичко и, че обективно за твоите родители няма пречка след като бащата иска детето. Поне първоначално.
Да се сърдиш на баща си също не можеш, а и не трябва. При всички случаи всеки гледа да е добре за неговото дете, както той го разбира. Те също трябва да те разберат, но не винаги това е възможно. Това не означава, че не те обичат. Просто приеми, че баща ти е прав за себе си. Толкова.
ТЕА_, вземи се в ръце и си спести тези драми. Щял да идва с теб и да каже на баща ти. А не може да дойде да живее при теб. Да му имам мъжкото достойнство.
Не заради теб, а заради детето трябва да се стегнеш и да му поставиш избора:
Или идва да живее при вас или го зачеркваш от живота си.
Можеш да отсвириш един от малкото си приятели, защото ти е казал откровено мнението си, а ще оставиш някой да те разиграва, защото така искала майка му.
И никой не те кара да лъжеш баща си. Ако му кажеш, че осеменителят не иска да дойде да живее при теб и детето, лъжа ли ще е?
Ядосах се, защото правиш същите грешки като мен, че и по-лоши.
Не заради теб, а заради детето трябва да се стегнеш и да му поставиш избора:
Или идва да живее при вас или го зачеркваш от живота си.
Можеш да отсвириш един от малкото си приятели, защото ти е казал откровено мнението си, а ще оставиш някой да те разиграва, защото така искала майка му.
И никой не те кара да лъжеш баща си. Ако му кажеш, че осеменителят не иска да дойде да живее при теб и детето, лъжа ли ще е?
Ядосах се, защото правиш същите грешки като мен, че и по-лоши.