Кога решихте да имате дете ?

Това трябва да си го решите вие. Ако наистина го искате и сте сигурни в това, готови сте да поемете този голям ангажимент не виждам защо трябва да ви интересува мнението на хората. Ами нека си ви гледат странно, това си е вашия живот и вие си решавате.
Да, и на мен ми се струвате малки за това (не че аз съм много по-голяма от вас), но всеки човек е различен - един е готов за дете на 20, друг на 30... Важното е вие как го чувствате. Сгодени сте, ще се жените, щом си взела това важно решение, значи наистина вярваш в човека до теб. Най-важното е той да те подкрепя. Мисля, че наистина е хубаво първо да си завършиш образованието, но това и с дете може да стане, макар и доста по-трудно.
Сега ще ти отговоря на въпросите...
При нас нещата се случиха много бързо. Бяхме заедно от много по-малко от вас - 2 години и се оженихме. Станахме гаджета и веднага заживяхме заедно, не ми трябваше много време за да се убедя, че това е човекът. След година и половина той ми предложи и след 2 беше сватбата. Бебето започнахме да го правим веднага след сватбата, стана след 4 месеца.
Решението го взехме още преди сватбата, но изчакахме да мине, а и аз да поработя малко именно защото нямах стаж, а тъкмо бях завършила образованието си. Тогава бях на 24г., а той на 29г. (сега сме на 25г. и 30г.). В момента също нямам 24 месеца стаж, но за майчинство ти искат 12 месеца, а гледат доходите 24 назад, месеците които ти липсват се взима минималната работна заплата. Мен така или иначе не ме осигуряват на висока заплата, така че преценихме, че няма да има голяма разлика в парите и няма нужда да чакаме още.
Моята заплата е малка, на мъжа ми горе долу добре, но изплащаме жилище, и други по-дребни неща, така че не остава нищо от нея като се платят заемите и сметките. Но сме сигурни, че ще се справим, макар и малко по-трудно.
И да добавя още нещо за образованието... аз тъкмо записах да уча магистратура, но в края на първия семестър разбрах, че съм бременна. Имах проблеми, лежах в болница, за малко да загубя бебето, трябваше 2 месеца да лежа вкъщи и много да се пазя. Така се наложи да прекъсна магистратурата. Но това не означава, че съм се отказала. Смятам на есен, макар и с бебе да си я продължа. Да, много ще е трудно, но не е невъзможно 

Обмислете много внимателно решението си, млади сте, не бързайте да става на момента. Сега мислете за сватбата и подготовката около нея, след това ще дойде и бебето

Щом се чувствате готови,финансово осигурени сте,обичате се,сигурни сте един в друг-действайте!защо се притесняваш толкова и търсиш външно мнение?ние като решихме да действаме за дете не сме споделяли с никого,въпреки че в точно този момент бях без работа,нямаме собствено жилище и т.н.И ето -засега се справяме и не е лишено детето от нищо.нещата се нареждат.Годините не са от важно значение 

slanceto922 от досегашния си житейски път съм разбрала, че в живота правила няма   няма правилно и грешно! Правилно е това, което чувстваш в момента!
Ако ме питаш за съвет, бих казала да, наистина сте много млади, особено ти   (казвам го в много добрия смисъл), изчакайте малко желанието за бебе да се "уталожи" в главите ви (ама че израз!) Разбира се, че можеш да съвместяваш учене и бебе, тежко ще е, но не невъзможно! Съветвам те също така да си завършиш образованието!
А за мен: в момента съм на 30, имах 11 годишна връзка (ученическа любов и т.н.), по някое време пътищата ни се разделиха, връзката се изчерпа и просто нямаше смисъл да оставаме заедно, аз бях готова за бебе веднага след като завърших образованието си, т.е. на около 25-26 години. Той обаче беше все още студент и бебето не беше на дневен ред за него... както и да е... в момента имам връзка с приятеля ми от 10 месеца и вече си планираме бебе... затова казах в началото: в живото правила няма...

Всеки сам решава когато се почувства готов, незнам отговорите какво ще ти донесът като информация . Защото ти си имаш някаква изградена позиция по въпроса и какво те интересува мнението на другите, ето например като казваш чак на 30г, звучиш все едно чак на 50г, а в днешно време все повече жени раждат около 30г и не смятам, че е късно но явно за теб е.
С моя съпруг бяхме заедно  10г преди да се оженим и после минаха още 3г преди да родя - бях точно на 30г  . През всичкото това време бях завършила висше, бях работила вече по специалността си, бяхме подготвили дом и просто момента дойде. Преди това винаги нещо ме спираше и тогава пък даже чувах приказки, че ми минава времето и ще престарея , така че приказки винаги ще има.

Желая ти успех каквото и да решите , въпреки че и за мен сте твърде млади, но това в никакъв случай не значи, че няма да се справите .

За да те гледат всички странно, значи им обясняваш намеренията си. Аз смисъл не виждам тези неща да се коментират с някой различен от теб и приятелят ти.
За малка, не си малка - още повече плана е за след 1-2 години. Според мен идеално.
Но моя съвет е все пак е да поработиш малко.

Аз забременях на 24 г., родих на 25. Също като теб много от рано исках бебе. Моя мъж тогава беше против по финансови причини, а сега ми казва - защо ли не те послушах. 

Щом имате финансова сигурност, щом се обичате и имате общи планове - не виждам причина да не можете да имате дете. Дете се гледа и с много, и с малко, но най-вече с желание и любов.
Всичко останало все ще намерите да наредите някак. Няма по-голям стимул от детето.

Много е индивидуално усещането за готовност. Започнах да се замислям за деца много след 20, когато зад гърба си имах вече завършено висше, над 10 години стаж по специалността и пр. В периода 20-27 за мен животът беше купон до зори и пътешествия по белия свят. Със съпруга ми поживяхме доста години заедно, преди да се замислим за деца.

И на мен ми се струва ,че ви е рано ,но всеки решава сам за себе си. Аз се омъжих на 26г. ,а родих на 28г.Бях завършила образованието си и работих.

Благодаря ви, че се включихте в темата.
   Нямам нищо против хората, който имат дете на 30 или над тази възраст, те са завършили, имат хубава работа и най-вече са намерили подходящия човек.
   Dafi пожелавам ти много скоро да гушкате с мъжа ти  едно здраво и сладко бебенце.
 За мен образованието е много важно, но това не ми претеснява ще го завърша живот и здраве, но нямам кой знае какъв стаж.  Но то май няма как всичко да е идеално. Просто исках да знам дали сте чакали да сте добри изцяло или просто не сте мислили толкова.
   Купоните не ни интересуват и осъзнаваме, че  детето изисква мното грижи.  Да плана е след за след около 2 години не че ако стане ще го върнем.
        Пожелавам лека и спокойна вечер на всички.

Реших да имам дете на 27г - бях заедно с мъжа ми от 9-10г, завършила университета и работеща, със собствено жилище.
Ако можех сега да избирам отново, бих родила първото си дете доста по-рано

Не всичко обаче е възможно да става по план график, щом имате жилище и работите, щом се обичате и го искате... действайте 

Решихме да имаме деца на 25 г. и след 6 месеца връзка.
Оженихме се след няколко месеца, а децата се появиха точно 1 г. след сватбата.
Бяхме добре финансово, бяхме завършили, имахме добри професии и достатъчно стаж. Но... 2 недоносени бебета ни върнаха чисто финансово "в първи клас".
Трябваха ни доста усилия, за да постигнем определени цели.
Втория път решихме да пробваме преди няколко години, когато се усетихме напълно готови финансово, материално и професионално. Бяхме на 31 г. (дъщерите ни бяха на 5 г.) и се надяваме преди да навършим 35 г. бебето да е факт.
Децата не са ни били пречка за продължаване на образованието, за професионално развитие, за финансово стабилизиране. Просто сме търсили варианти, за да съчетаем всичко, но е трудно.
На 20 г. не бях готова - дори идея си нямах за бебе. На 25-26 (сега едва разбрах това) също не съм била на 100% готова, а едва сега се усещам напълно "зряла" да бъда майка. Дано!

azaf много ми хареса поста ти!  Да са ти живи и здрави дъщеричките и дано бебчо стане факт в наййй-близко бъдеще! 
Аз съм почти на 31 и все още нямам деца, за което съжалявам като се замисля...
Почувтсвах, че съм готова за дете на 26-27 години, но за тази работа са нужни двама, а точно тогава нещата при мен хич не бяха добре в личен план... и от тогава до сега лутане...
Понякога си мисля, че съм си пропиляла годинките, тъй като не съм създала дете- най-големият смисъл в живота на човек!
Но в карайна сметка миналото не може да бъде променено, дай боже да имам щастието скоро и аз да стана мама 

Не си си пропиляла годинките на 31 имаш достатъчно време, важно е да намериш ПРАВИЛНИЯ човек.

Аз съм на 22 и съм без стаж.. с мъжа ми сме от 6 години.. отдавна искаме бебче, ама и аз все си виках, че съм малка.. сега ми остава живот и здраве 1 месец до срещата с най-важния човек в живота ми и се чувствам не само истинска жена, ами пълноценен човек.. какво ти пука какво мислят другите, щом го искате го направете.. Господ си знае работата - може да почнете опити от сега ( и недай си боже) да ви трябват години да стане бебче.. може да гониш кариера и да се окажеш  на 35+ и тепърва да работиш за дете ( в което пак няма нищо лошо разбира се), но съм на мнение, че Господ знае кога и защо се случват някои работи - ти колкото и да ги планираш няма да станат така.. така че вие правете каквото чувствате, пък то ще стане каквото трябва 

С мъжа ми бяхме заедно от няколо месеца, идеята за дете дойде в периода на влюбване. Детето стана от раз. Аз бях над 31. Мъжът ми беше на 38 - материално и двамата бяхме ок.

Не винаги е така.