Кога решихте да имате дете ?

  • 9 639
  • 42
  •   1
Отговори
# 30
  • на последния етаж
  • Мнения: 8 814
Бях почти на 29, когато взехме решението, че искаме да имаме дете - с вече завършено образование, няколкогодишен стаж в добра компания, с наше жилище и връзка от почти 6 години.
Както някой каза по-напред обаче, ако сега трябваше да решавам, бих го направила доста по-рано.  Wink

# 31
  • Мнения: 34
Давам ти друг пример, от моя живот: На 23 съм (почти) и съм от 9 години с приятеля ми, живеем заедно, осигурени сме финансово, но още не е дошъл моментът за деца. Аз не се чувствам готова за такава отговорност. Моите и неговите родители отдавна подпитват за сватба и внуци, както и всичките ни приятели и роднини, общо взето всички ни подкрепят. Аз и ММ, обаче сме инат и не бързаме за никъде, просто не сме го усетили момента.  Naughty Ако вие се чувствате готови, според мен за бебче не е рано, пари се изкарват, стаж се натрупва с годините, важното е да си го гледате детето с любов и отговорност. Hug

# 32
  • Мнения: 25
Аз съм на 25, а той на 28. Около 2 месеца и половина след като станахме гаджета, просто решихме, че ще се опитваме да си правим бебченце. Не живеехме заедно, не сме женени/сгодени. Сега 8 месеца по-късно живеем заедно, под наем и продължаваме с опитите, като за нас не е важно кой какво мисли и кой как ще реагира и тн. Просто се опитваме да сбъднем мечтата си. И двамата имаме около 5 години + трудов стаж на постоянна работа. Както се казва не са ни съвсем уредени нещата, както сме си мечтали, но пък какво толкова, веднъж се живее!

# 33
  • Мнения: 217
Благодаря ви момичета за отговорите. За сега ще по4акаме както казах да пораснаоще малко 1-2 години, да поживеем, да видим как ще трьгнат нещата. Това мисля, 4е е наи-добрия избор. Запо4нах работа нова и си трупам и стаж, образованието в момента е много важно. Пьк каквото е писано това ще се случи. Simple Smile))))

# 34
  • Мнения: 42
Взехме решение да имаме дете преди да решим за сватбата, но мислехме евентуално и такава да направим. Заедно сме от май 2009, от ноември 2009 живеем заедно и миналата година началото решихме за детенце. Март направихме сватба и в началото на юни се появи бебка Simple Smile
А за вас вие решавате, но трябва да сте абсолютно сигурни, това не е за ден два Simple Smile

# 35
  • Мнения: 7
Хах, ние не решихме, то реши, че му е време  Laughing Аз все не се чувствах готова и можеше до 50 да откарам. Годините нямат значение, важното е детето да е желано.

# 36
  • Мнения: 106
Честно казано, до скоро не съм искала със сърцето си дете, в смисъл много да го искам, но сме действали по въпроса ей така да угодим на старите и на роднините. Е, не се е получило при нас още, явно и проблем има, но започнах да искам дете след 30, сега съм на 31. Наживях се дето се вика, най-вече без големи тревоги, узрях, станах по-спокойна, понаправих кариера, ако мога така да го нарека, сега съм готова. Всичко е индивидуално обаче. Има момичета които раждат на 19 и са щастливи от това. Просто при всеки човек е различно.

# 37
  • Мнения: 106
И искам да кажа, че финансовото положение не трябва да ви възпира, ако не е особено добро. Както казват хората, дойдат ли децата парите сами идват. Познавам бедни двойки с малки доходи, но имат по 2 или 3 деца и си ги гледат добре. В смисъл нямат скъпи играчки или дрехи, но си имат всичко останало и най-вече любовта на мама и тати.

# 38
  • Мнения: 7
И искам да кажа, че финансовото положение не трябва да ви възпира, ако не е особено добро. Както казват хората, дойдат ли децата парите сами идват. Познавам бедни двойки с малки доходи, но имат по 2 или 3 деца и си ги гледат добре. В смисъл нямат скъпи играчки или дрехи, но си имат всичко останало и най-вече любовта на мама и тати.


И аз познавам доста семейства с по две и три деца. Не са богати и едвам свързват двата края, но въпреки това казват, че не съжаляват за децата и те са им най - голямото богатство Simple Smile Парите не се водещи, когато искаме да създадем нов живот.

# 39
  • Мнения: 3 970
Ние бяхме 6 години заедно, искахме дете още на първата, но беше прекалено рано. Сега вече имаме стабилни работи, жилище и чакаме първото ни бебешоче. И преди щяхме да го отгледаме, но съм щастлива, че изчакахме, сега сме много по-стабилни и сигурни.

# 40
  • Мнения: 7 002
И двамата сме на 28, той скоро ще стане на 29.
4 месеца и половина бяхме заедно, когато стана бебето - планирано (по моя план трябваше да стане след около 3 месеца, не от първия път, ама късмет Simple Smile ). Живеехме заедно от около 3 месеца вече.
Планирахме сватба и бебе за 2013, неофициално, в смисъл без предложение, пръстен и само ние си знаехме. Нещо обаче му прищрака и реши по-рано да действаме по въпроса с бебето.
Сега сме сгодени официално, сватбата обаче пак ще остане за датата, която бяхме мислили в началото, т.е. догодина по това време.
Не блестим с доходи, но ще се справим с бебе и ипотечен кредит, ако си харесаме най-накрая апартамент Rolling Eyes
Аз исках дете много отдавна, бях омъжена даже, но той не искаше, защото сме били млади и недостатъчно осигурени финансово. Всъщност си беше недорасъл Simple Smile 3 години по-късно си все толкова недорасъл, а е на възрастта на приятеля ми. Така че тая зрелост - кога човек е готов, си зависи много от самия човек, житейския му опит и позиция и други такива неща.
Трупането на стаж, което се споменава, не е никак маловажно, отчитам го, гледайки какво майчинство ще получа аз и какво жените с по-малко или липсващ стаж. Не че ми се е работело много, но винаги съм знаела, че ще дойде момент, в който ще ми трябва.

# 41
  • Sofia
  • Мнения: 174
Ние живяхме заедно 3 г преди да се оженим и 1 г след сватбата решихме, че трябва да започнем с опитите. Незнайно защо си мислехме че ще отнеме много време, през което ще можем да завършим жилището си и образованието, но големият син стана от втория месец, аз бях на 26 като се роди, а мъжа ми на 28. Поне имах осигуровки на висока заплата, а и се възползвах от еднократната помощ за майки - студентки (и двата пъти Grinning)
Сега като се замисля не съм била готова за тази пълна промяна в начина ни на живот с излизания, пътувания, но естествено съм много щастлива, че си имаме двамата мишоци, заради които не спя по цели нощи Grinning

# 42
  • Мнения: 217
Добър вечер! Темата е приключена отдавна, но все пак реших да пиша, за да споделя как се разви животът ми и как само 4 години по-късно осъзнах,че всички вие се оказахте толкова прави, че човек не трябва да взима решение импулсивно. Не го осъзнах след 4 години, много по-рано го осъзнах. Още през лятото на 2013 се разделих с тогавашния си приятел след големи скандали. Искам да ви благодаря за съветите в темата. Искам с  този си пост да предпазя много момичета от прибързани решения. Радвам се, че не допусках грешка да имам дете от онзи човек. Разбрах колко е важно да опознаем другия и да не взимаме решения водене от силна емоция. Днес само 4 години по-късно имам приятел от 2 години и 7 месеца, който се надявам един ден да е баща на децата ни. След няколко дни завършвам магистратурата си и работя по специалността си. Радвам се, че не останах с човек, който ме ограничаваше и спираше да се развивам. Надявам се повече 20-годишни да се замислят дали наистина човека до тях е правилния. Благодаря Ви още един път момичета и се надявам с  темата си да предпазя и  други момичета.  Heart Eyes
Един ден може и да пиша в бъдещи мами, но сега съм на 24 ( почти) и определено не бързам за никъде Simple Smile))0

Общи условия

Активация на акаунт