МИТ: “Аутизмът е биологично разстройство, имащо единствено генетична обусловеност.”
ФАКТ: Съществуващите проучвания показват, че няма една единствена причина за аутизма, а по-скоро различни множество причини работят заедно по кумулативен начин и има много пътеки, които водят към разстройството.
Има ясно изразени генетични компоненти и генетична възприемчивост, но тази генетична възприемчивост прави някои деца раними и към други рискови фактори. Тези рискови фактори могат да бъдат кумулативни, така че присъствието на един може да направи детето по-ранимо към действието на останалите. В зависимост от индивидуалната възприемчивост на детето тези фактори могат да бъдат повече или по-малко дестабилизиращи и да доведат до проблеми в развитието. Другата част от модела е свързана с множество пътеки. Например, някои от децата са сетивно свръх реактивни, други са сетивно слабо реактивни, а трети имат проблеми с двигателното планиране. Някои деца имат комбинации от тези затруднения. Всички тези различни биологични пътеки могат да доведат до трудности във взаимодействието и комуникацията. Накратко, съвременните проучвания водят към един комплексен модел за разбиране на причините за аутизма. Вероятно има много различни пътеки, всяка от които има различни кумулативни фактори, водещи до аутизъм.
МИТ: “децата с разстройства от аутистичния спектър не могат да разбират емоциите на другите.”
ФАКТ: Нови проучвания поставят много въпроси към проучванията, довели до това твърдение.
Според едно проучване, децата с ASD преработват лицевите изражения в части на мозъка, различни от местата, където се преработват от хората без аутизъм. Проф. Morton Gernsbacher и колегите му от Университета в Уисконсин обаче откриха, че в това проучване децата може би не са гледали хората в лицето и това е причината лицевите изражения да не се обработват на местата в мозъка, където става нормално това. Те са успели да накарат децата с ASD да гледат наистина в лицата пред тях и установяват, че информацията се обработва на точно същите места както при лицата без ASD.
Човешкото лице носи огромно количество информация и това може да бъде натоварващо за човек с дефицит на сензорната обработка. Точно както стеснителните хора на коктейлно парти могат да гледат в глезена ви или настрани докато „загреят”, децата и възрастните със сензорна свръх реактивност могат да се нуждаят от период на „загряване” преди да ви погледнат в лицето. Това не означава, че те не могат да гледат в лицето или че обработват лицевите емоции по различен начин, а просто, че за тях е стресиращо да го направят изведнъж. Когато Gernsbacher и колегите му измерили емоционалната реактивност на тези индивиди, те установили, че когато ги окуражат да погледнат в лицето, физиологичното измерване показва известна степен на стрес в отговора. В заключение, те установяват, че индивидите с ASD преработват информацията за лицевите изрази по същия начин както всички останали, но предпочитат да не гледат в лицето, защото за тях това е натоварващо и до известна степен стресиращо.