Детето и е казало, че не му допада това просто.То.Не ние.Ние каквото и да кажем-усещането на детето няма да променим.
Даммм
детето ще ни разбере на свой ред като стане родител 
- Публикувана: 17 авг. 2012, 20:04 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2012, 16:35 ч.
питане до родителите на пораснали деца
Допада му обаче родителите да помагат
Даммм
детето ще ни разбере на свой ред като стане родител
Аз също не намирам за задушаващо и нердено това ,че се чувате 2 пъти на ден.На почти 40г съм и аз самата имам нужда да се чуя с майка си всеки ден.Дъщеря ти наистина трябва да прояви уважение към това, което си направила и правиш за нея.Дали се цупи и сърди когато и изпращаш пари?! Аз също сама отглеждам сина си и напълно те разбирам.Не се чувствай виновна, никъде не грешиш. 
Дори мисля,че тя самата би трябвало да ти се обажда...Все пак като сте далеч една от друга, нормално е да я е грижа как е майка и.Но наистина всеки е различен, разбира и усеща нещата различно...Не се упрекввай, правиш нещо абсолютно нормално за една майка 
Дори мисля,че тя самата би трябвало да ти се обажда...Все пак като сте далеч една от друга, нормално е да я е грижа как е майка и.Но наистина всеки е различен, разбира и усеща нещата различно...Не се упрекввай, правиш нещо абсолютно нормално за една майка
..аааа, виж, това е за Друга тема.
Там друго ще кажа, имам какво.
вижте, то е комплекс от възпитание, нужди, вътрешно усещане...детето няма нужното съчетание на всичко това, че да Иска то да се обади и да му се обаждат...Няма такова нещо като-трябва детето да ти се обажда.Трябва, ако...нещо си.Танто за кукуриго, и ако така са се разбрали...Ако това е цената на това дето и плащат-ок-да си спазва уговорката.Но явно не е.Но няма вина.Майката също няма вина, за какво толкова се упреква?
Там друго ще кажа, имам какво.
вижте, то е комплекс от възпитание, нужди, вътрешно усещане...детето няма нужното съчетание на всичко това, че да Иска то да се обади и да му се обаждат...Няма такова нещо като-трябва детето да ти се обажда.Трябва, ако...нещо си.Танто за кукуриго, и ако така са се разбрали...Ако това е цената на това дето и плащат-ок-да си спазва уговорката.Но явно не е.Но няма вина.Майката също няма вина, за какво толкова се упреква?
И аз съм от учудените. 
И до ден днешен се чувам с баща си (нямам майка) по няколко пъти на ден. Говорим за ежедневни неща или само се питаме как сме, подсещам го да хапне нещо в работата или да си вземе хапчетата вечер.
Това е някакъв вид внимание и отношение към него. Важно ми е.
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
И до ден днешен се чувам с баща си (нямам майка) по няколко пъти на ден. Говорим за ежедневни неща или само се питаме как сме, подсещам го да хапне нещо в работата или да си вземе хапчетата вечер.
Това е някакъв вид внимание и отношение към него. Важно ми е.
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
Моите двама, големите, от 10 и от 8 години живеят в чужбина.С дъщерята може да се чуваме два-три пъти седмично, със сина е много трудно.Пиша му как си на скайпа, може да ми отговори и след два-три дни "ок съм мамз" и толкова.С дъщерята може и по час да си говорим на скайпа, сина и две минути са му много.
Това е някакъв вид внимание и отношение към него. Важно ми е.
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
Да, на авторката също и е важно.На детето-не.
Очаквания може да си имаме колкото си искаме, но не и да товарим с тях близките си, ако те не искат нещо, а ние го искаме и очакваме от тях.
Може....всичко може.Факт е, че то не иска.
Ето-аз съм от другата страна.Ако майка ми ми каже-очаквам от теб да ми звъниш, иначе ще ми е мъчно-ще го правя на сила...и си представи какво ще си казваме по два пъти на ден, на сила...
Как ли сме живели без мобилни телефони?
Айде сега, майката плащала и дъщерята била длъжна. Няма такова нещо. Всичко е до усещане.
Дъщеря ми замина преди две години. В началото звънях всеки ден. Пусто майчино сърце не трае без да си чуе чадото. Докато един ден отсреща ми изтърсиха - маме, досадна си. Знаех, че съм досадна и за това не се разсърдих, а си взех поука. Оставих я тя да ми звъни, когато иска да ме чуе или при нужда.
Сега ми е достатъчно да видя, че скайпа свети, че има публикации във фейса и знам, че с отлетялата гарга всичко е наред. Понякога се чуваме всяка седмица, понякога прескачаме, а в началото питаше - абе, що не звъниш, ти дъщеря нямаш ли?
В момента светът и не съм аз. Знае, че ме има, но не съм център на нейната вселена и това е нормално на двайсет. Поводи за цупене и сръдни няма.
Айде сега, майката плащала и дъщерята била длъжна. Няма такова нещо. Всичко е до усещане.
Дъщеря ми замина преди две години. В началото звънях всеки ден. Пусто майчино сърце не трае без да си чуе чадото. Докато един ден отсреща ми изтърсиха - маме, досадна си. Знаех, че съм досадна и за това не се разсърдих, а си взех поука. Оставих я тя да ми звъни, когато иска да ме чуе или при нужда.
Сега ми е достатъчно да видя, че скайпа свети, че има публикации във фейса и знам, че с отлетялата гарга всичко е наред. Понякога се чуваме всяка седмица, понякога прескачаме, а в началото питаше - абе, що не звъниш, ти дъщеря нямаш ли?
В момента светът и не съм аз. Знае, че ме има, но не съм център на нейната вселена и това е нормално на двайсет. Поводи за цупене и сръдни няма.
Зависи и от отношенията между родител-дете.Когато бях в тази възраст, самата аз търсех за всяка глупост майка ми.Случвало се и по пет пъти на ден да и звънна. 
Но така на мен ми харесваше.Признавам си, че ако тя държеше на това и беше настоятелна-нямаше да съм ентусиазирана и щяхме да се изпокараме.
Другото, което никога не съм харесвала /а и тук се спомена няколко пъти/е обвързването на издръжката, със засвидетелстването на уважение.Много родители имат този маниер, за мен изключително дразнещ, бих казала и манипулативен.Аз ти давам пари, ти си длъжен да ме слушаш.Щом имаш възможност и даваш, дори във възраст, в която детето може да се издържа само, прави го заради желанието да помогнеш, не с някакви скрити цели.
Но така на мен ми харесваше.Признавам си, че ако тя държеше на това и беше настоятелна-нямаше да съм ентусиазирана и щяхме да се изпокараме.Другото, което никога не съм харесвала /а и тук се спомена няколко пъти/е обвързването на издръжката, със засвидетелстването на уважение.Много родители имат този маниер, за мен изключително дразнещ, бих казала и манипулативен.Аз ти давам пари, ти си длъжен да ме слушаш.Щом имаш възможност и даваш, дори във възраст, в която детето може да се издържа само, прави го заради желанието да помогнеш, не с някакви скрити цели.
В Бг децата се възпитават с нагласата че родителя им е длъжен до откат да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове 
ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не 
Сори за спама
да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не Сори за спама
В Бг децата се възпитават с нагласата че родителя им е длъжен до откат да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не
Сори за спама
да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не Сори за спама
С това съм абсолютно съгласна, както и не разбирам хората, които си издържат децата до 25-30 години.Но грешката е на родителите, не на децата.
Мисълта ми е, че ако си решил да даваш-прави го, без да очакваш в замяна на това уважение или послушание.
Но този модел е често срещан в България.Родителите дават пари, с нагласата, че така си купуват уважение и послушание.
Не прекаляваш. Ти си майка и е напълно нормално да се тревожиш за детето си или да те влече просто да и чуеш гласеца.
В момента светът и не съм аз. Знае, че ме има, но не съм център на нейната вселена и това е нормално на двайсет. Поводи за цупене и сръдни няма.
Дъщеря ми/22 г/ живее в София, ту у нас, ту при гаджето. обаждам и се поне по 2 пъти на ден - просто да я чуя. Ако има клиенти/утвърдена фризьорка е/ често не вдига или по късно връща обаждането. През деня си говорим за ежедневни неща, малко клюки. Вечер към 21- 22 ч. задължително се обаждам да разбера плановете за вечерта, да се уточним дали да я будя сутринта за работа. Ако е фиксирала час за връщане, а закъснява - пак звъня. Ами майка съм, притеснявам се, искам само да и чуя гласа. Скайп не ме влече, предпочитам да си разменим 2 думи. Не я издържам, но от време на време ходим заедно на пазар и купувам нова дрешка. Докато учеше - плащах образованието. Ако се наложи давам и джобни, но рядко.
Не съм свързвала даването на пари с общуването. Има моменти, когато е нервна за нещо и си го изкарва на мене - премълчавам, изтърпявам. Ако се е държала много лошо по тел. не се обаждам на следващия ден. До следобеда е намерила повод да ме потърси.
Авторката, поговорете си когато сте заедно, обясни и какво чувстваш. Нека поне да те изтърпява по 1 минута на разговор. Ще дойде време, когато ще съжалява за пропуснатите разговори, но ще е късно.
ох, багодаря ви на всички, всяко мнение ми е от полза. уж гупав проблем, но не спирам да го премислям, даже почти се разплаках докато четях сега отговорите, че бях навън. много е лошо да загубиш връзката с детето си. но, явно е неизбежно. виждам, че е станала дискусия и за парите. тя е редовен студент и съм и казала, че докато учи ще я издържам. лошото е, че гаджето и, който също е студент, но е французин и има по-големи възможности, доста я глези и тя живее по-нашироко от това, което и давам, та се чувства независима малко или много.
както и да е, тази вечер не звъннах, хем знам че щеше да пътува с колата сама. ама сърчицето ми се свива.
както и да е, тази вечер не звъннах, хем знам че щеше да пътува с колата сама. ама сърчицето ми се свива.
Moята майка звънеше по 100 пъти на ден. И сега е така, лично на мен ми е досадно. Сега като детето ти казва, че му е досадно, и 100 съфорумки да ти кажат, че не е, това няма да промени отношението на дъщерята, на която очевидно не й е комфортно.
За справка, майка ми не ме е издържала. Лошото е, че като не й вдигнеш започва едно звънене- безкрай- това, че ти си в лекции, на работа, на изпит, че си с момче- не и не. Излиза с номера, че се е притеснила, понеже не съм вдигнала веднага. Сега пък новият рефрен е: "Ти ли ме търси преди малко"- при положение, че на телефона й се изписва кой я търси. Никога не си взе бележка, понякога само заради телефонния тормоз си изключвам телефона с дни. Интересно, че преди да изляза от нас преди 10 години не се вълнуваше много-много как я карам.
За справка, майка ми не ме е издържала. Лошото е, че като не й вдигнеш започва едно звънене- безкрай- това, че ти си в лекции, на работа, на изпит, че си с момче- не и не. Излиза с номера, че се е притеснила, понеже не съм вдигнала веднага. Сега пък новият рефрен е: "Ти ли ме търси преди малко"- при положение, че на телефона й се изписва кой я търси. Никога не си взе бележка, понякога само заради телефонния тормоз си изключвам телефона с дни. Интересно, че преди да изляза от нас преди 10 години не се вълнуваше много-много как я карам.
Препоръчани теми