Кога мъжът е готов за дете...

Мерси, сладка пеперудка, и аз за това се моял даже вече му и говоря (blush)

nanina_87_ лека бременност и от мен   

При нас нещата нямат промяна, след разговора, който си проведохме още преди време- за който писах, повече не съм повдигала темата, ще дойде и нашето време надявам се скоро. Момичета много ми помагате с вашите разкази.  Благодаря, че ви има!   

 И ще чакаме новини 

Желая ти успех. И аз мълчаливо изчаквам моето момче. Казва, че не е готов а ако знаете как гледа дечицата и как им се радва. Не мога да си обясня.
Съни , ти забелязваш ли как се отнася към децата?

Момичета, според мен те мъжете все не са готови, ама то и ние си мислим, че сме ама ако знаете какви притеснения са ме налегнали.Аз си мисля , че най-добрият начин е от само себе си да стане, не знам.Просто има толкова притеснения според мен затова не са готови тия мъже, а като се замислиш, от както свят светува майките се грижат основно за децата.Моят приятел каза, че ще помага, ще си взима болнички, когато детето е болно той да го гледа, ама ще видим

Моите наблюдения са, че колкото повече контакти имат с дечица, толкова по-добре, защото им се отключва бащинския инстинкт 

Да, мъжете никога не са готови за бебе.
Аз бях казала на моя мъж, че след като се оженим 1-2 години искам да сме без дете, но после че трябва да имам. Така и направихме, не се е дърпал, въпреки че по-скоро аз взех решението кога да имаме дете. Не съм го изнудвала, но бях решила, че ако има някакъв проблем да нямаме дете - наистина ще потърся друг мъж. Но всичко беше ОК.
7 години са много време да чака човек. Може пак да говориш с него, да обсъдите някакви разумни срокове щом той сега не иска, а след този срок,ако още не иска преосмислете бъдещето си. Аз от сегашна гледна точка никога не бих се лишила от дете, понеже дете наистина е всичко за една майка.
Успех

Изобщо не става така с всички ... има хора, които просто нямат такива инстинкти, включително и жени, които нямат майчински инстинкт ... или ако ги имат са толкова слабо развити, че все едно ги няма.
А някои мъже като гледат бесните чужди деца и белите, които правят, съвсем се отказват да имат свои  

Има и мъже, които просто никога не са готови за деца.

И ако не искат да имат е по-добре да си останат без деца, отколкото да имат деца, които не обичат, не желаят, не им обръщат внимание и не полагат достатъчно грижи за тях ... историята познава много такива случаи.

Мон... разбира се, че е така. Просто моите наблюдения са такива за моето обкръжение.  Далеч съм от мисълта, че при всички е така. Сигурна съм, че при някои мъже, както и жени, инстинкта никога не се появява, жалко за което... 

Сигурно вътрешно му се иска, но не се решава и твоето момче... но и това време ще дойде 
Много се радва на дечицата моичкия, винаги е било така откакто го познавам. Имам племенник, за който избирахме наскоро подарък и той с  голямо желание  търсеше какво да му купим за рд и ми стана много мило. 


Ами ще поизкачам за следващ разговор, докато пречките които го притесняват не бъдат отстранени и след това ако не се задействаме ще говорим, но аз го виждам че иска, и дума неможе да стане, че няма желание за дете- понеже и такива случаи има 
Иначе аз като се запознах с него бях на 19г. и изобщо не ми беше до деца до преди година - тогава започна сериозно да ми минава през ум, затова дори се радвам, че той не поиска докато бях по- малка, защото сега определено се чувствам готова за дете, а преди това не бях готова, съвсем други неща ме вълнуваха... 
Успех момичета, дано не чакаме дълго   

Здравейте и от мен. Ситуацията удома беше почти същата. С изключение на леката разлика в годините - същото: още повече, че докато искаше да се съберем доста често споменаваше, че аз съм жената на живота му, майката на децата му и т.н.

Животът заедно е прекрасен, всичко беше супер, но някак все не беше време за дете. А аз също вече усещах, че започва да ми тежи отвътре. Че "часовникът цъка" е едно на ръка, но че от негова страна нямаше и намек за това да спрем да се пазим и да започнем да "работим" по темата...

Напълних си главата с мисли, че той не ме иска вече, че е "изстинал", че вече не съм като преди 7 години - на 23, пърхаща и романтична, и вече представите му за съвместен живот не включват... развитие.
А бе, типичните женски мисли и угнетявания и самоубеждения. Стигнах до там, че всяка дума дете, бебе бяха като табу за мен, млъквах, сдухвах се и не давах дума да се обели...

Веднъж излязохме на чаша вино с мама. И разбира се, разказах й, че ми тежи това, че ме мъчи... И тя каза: "А защо не пробвате да поговорите? Говорила ли си с него?"

И аз така:

Ми не, само това бях забравила в целия си сапунен сериал. Да говоря с близкия си, любим човек. Без ултиматуми, спокойно и като на приятел, какъвто ми е всъщност.

И се прибрах удома, и говорихме. И си набелязахме срок - беше за след повече от година, но на мен ми предстояха медицински интервенции, а на него дипломиране, та си набелязахме една такава далечна отправна точка за "бебеправене".

Е, и ето ми подписа  
Чакаме момиченце през април  

Така че - кураж, търпение, по-малко "филми", и повече доверие в любимия човек.
 


ПП: А, иначе за заглавието на темата: вече влизам в 5-и месец, ама го гледам, че не е "готов". Нито пък аз.
Май мъжете все пак никога не са готови  

И аз мисля, че все не са готови мъжете, причини ако търси човек, все има- финансови, битови и какви ли не. И аз така май ще си остана само с желанието за второ, дала съм  срок разумен, тъй- като вече сме на години- особено той и нямам време за разтакаване. Най- лошото , е че не ми дава окончателен отговор, а го мотае във времето, затова и  съм дала този срок, пък да видим иначе все ще си чакаме и после ще съжаляваме. Смятам, че събирането на двама души по любов и искането им за общо дете е най - нормалното нещо. Ако са на по 20 да поизчакат няколко години, но за майката е по- лесно , когато е по- млада , после има една извесна умора, иначе мъжете и на по  50 стават за разплод , тъй- че в този смисъл жената е тази, която ръчка и бърза и го намирам за нормално.

И как точно го подхвана този разговор? Честно да си призная, не смея... Да кажа: "Искам да поговорим", ми звучи много ултимативно. А така, около, около, мисля, че няма да схване, директно трябва...

Страхотна тема това е въпрос  който винаги ни тормози нас жените, мъжете никога не подхващат първи тази тема,те винаги не са готови , винаги ще намерят да кажат нещо че момента не е подходящ и т.н При мен нещата се развиват малко спонтанно , беше ми закасняло няколко месеца не ми идваше и тръгнах по доктори, имахме съмнения за бременност, въпреки че сме се пазили всичко става. Деня след посещението ми на лекар , аз го заговорих на темата за бебе и той омекна , направихме няколко опити и чакам да видиме резултатът скоро, но той ми заяви че ако нищо не е стано , няма да правиме повече опита явно сега нямало да е момента. Аз съм на 24 а той на 26 , толкова много вече искам да имам дете , всички мой приятели са вече семейни , а и аз съм напринципа колкото по рано по добре ... не ми се чака повече, ние сме от три години заедно , мислиме съвем скоро да сключиме брак, поне на това се съгласи... и така при мен ) стискайте палци


И един съвет от мен никога не чакайте подходящ момент защото той никога няма да дойде .. бъдете по импулсивни ... говорете повече за вашите мисли и чуства какво искате за вбъдещте и така много ще си помогнете , поне при мен беше така с мойта половинка винаги сме си споделяли какво искаме занапред и ето че нещатата имат развитие! УсПеХ 

Съни,все едно че аз съм го писала,само че съм на 29!Имам чувството,че никога няма да дойде точния момент.