Нямам приятели! Ще си намеря ли някога?!

Приятели може да намериш и на улицата, и в магазина.

Защо толкова държиш да имаш приятели? За да си като другите, които си имат ли? Или защото си самотна?

За 27 години съм живяла в 5 града, така ми се е стекъл живота и навсякъде съм откривала приятели, от училище също имам запазени приятелства, въпреки разстоянието. Твърдя обаче, че най-близкия и истинският ми приятел е мъжът до мен

О, в у-ще и аз не създадох приятелства, но аз по-скоро не исках. Замисляла ли си се защо до сега не са ти потръгнали, трябва да има някаква причина?

Едни от най-смислените и добри приятелства създадох, когато прехвърлих трийсетте...
От училище имам само една приятелка.
Хубаво е да ги има, но ако умишлено започнеш да се вглеждаш във всеки, с надеждата да станете приятели, ще станеш много лесна мишена за всякакви идиоти....Ще си ранима и уязвима и е възможно да понесеш много разочарования.
Въпреки желанието си да имаш приятели, бъди внимателна и не се предоверявай.
Звучи банално, но животът наистина е пред теб.....Не се притеснявай. Всичко ще си дойде по местата....

За мен животът започна, след като навърших 18. Преди това няма много неща, които си струва да си спомням. Но в студенстските години намерих много приятели. Цели компании, различни среди, свързани с всичките ми интереси.
Училищните години ми бяха тотално скучни и не успях да си намеря точната среда, без да се налага да правя компромиси и да общувам с хора, които не харесвам истински.
Нито в класа, нито сред колежките в университета съм намерила приятели. Това са групи, сформирани на случаен принцип. Истинските приятели ги намерих сама на места, свързани с конкретните ми интереси.
Ще си намериш мястото в живота съвсем скоро, не се тревожи

 От университета са най-добрите ми приятели, а също и от работата. Ще създадеш чудесни приятелства, въобще не се съмнявай в това, има време.
  Приятели са винаги необходими, дори и да имаш мъж до себе си и чудесно семейство.

Приятели се намират по всяко време в живота. Училищните ми приятели бяха близо до мен през първите няколко години след завършването на училище. После животът ни раздели - все още мога да разчитам на някой от тях, но е различно. Така че не се притеснявай толкова за училищните приятелства. От университета имам 2-3 приятелки, а от работата ми впоследствие още толкова.

Ще намериш разбира се, но не ги "търси" само за приятелството, а просто се сближи с хора, които наистина имат сходни интереси и виждания, като твоите. Останалото е компромис и то с неясен край. 

От училище всъщност имам само 3-4 приятелки, които виждам рядко, защото не сме в един град.
От университета съм запазила много приятни контакти, но приятелка - 1.
С колегите си никога не съм се сприятелявала особено. Обяд, приятни разговори и т.н., но не и излизания заедно.
Сприятелявала съм се бързо с хора, с които съм имала общи интереси, най-често ни е събирал интернет - форуми, блогове, чатове

Приятели ще си намериш или поне компания, в която да ти е приятно и да се забавляваш. Не се притеснявай.

Няма конкретно място, на което можеш да срещнеш приятелите си. Не се взирай във всеки по-близък до теб, с идеята да ти стане приятел. Голяма част от моите приятели са от ученическите години, но и след това съм се срещнала с много стойностни и важни за мен хора. В зависимост от това в каква посока ще поеме животът ти, ще намериш истински приятели 

За 48-те ми години не ми е останала нито една приятелка нито от ученическите, нито от студенските години. Приятели са ми в момента хора, с които съм се запознала след 40-годишна възраст. Човек среща различни хора в различни етапи от живота си и рядко успява да запази връзката си с тях. Животът е динамичен и разделя хората, няма как да имаш вечно приятелство с някого. Започваш нов етап на чисто, ще срещнеш нови хора и интуицията ти ще открои потенциалните ти приятели. Избирай тези, които също те харесват,  не се стреми към онези, които само ти харесваш за приятели.

От училище имам само 1 приятелка, но после бяхме с нея и в един курс в университета, деляхме една стая и т.н. От университета имам колеги, всеки вече си е в неговия си град. Лятото ако се засечем някъде, се виждаме, но...
Приятели се срещат навсякъде и по всяко време. От скоро съм приятелка със съседката ми. Преди все "Здравей-Здрасти", но от няколко месеца мога да кажа, че сме приятелки. Спечелила е доверието ми, какво и аз нейното.
Важното е да разбереш кой човек заслужава да ти стане приятел. Защото аз съм правила грешката наивно да вярвам на някого, да го смятам за близък и после "ножа в гърба". Сега много внимавам пред кого какво казвам, че интригантите станаха много.  Дори имам познати, които ме смятат за студена и затворена, защото не се оплаквам пред тях за щяло и нещяло. 
Запиши се в някакъв курс, където можеш да срещнеш нови хора. Ако седиш вкъщи, няма как да ги срещнеш. 

Добре де, каква е причината да нямаш приятели? Ти ли страниш от хората, те ли странят от теб? Трябва да има все някаква причина, то не е до "успяване" - не е нещо, което зависи само от теб. Приятелството се случва, то е химия, почти като любовта. Вярно е, че когато се случи, трябва да се поддържа и отглежда, както всяка друга връзка, но за толкова години просто няма как да не са се появявали хора,  с които взаимно да се привличате за приятели.
Явно има някакъв проблем - открий го.

От друга страна - някой по-нагоре беше попитал - за какво са ти приятели? Липсват ли ти, чувстваш ли се самотна, или просто искаш да си "като другите"? Защото има хора, които са си самодостатъчни, имат си вътрешен свят, в който се чувстват добре, нямат нужда да споделят, да обикалят безцелно улиците и заведенията, или да дрънкат с часове с някого по телефона. Ако си от тях - не се напрягай, само защото "трябва" да имаш приятели.
Не трябва, и не е задължително.

От трета страна - да, възможно е човек да създава приятелства през целия си живот. Но както казах, поддържането на приятелски връзки изисква едни минимални социални умения, които се развиват от дете. Контактите в детската градина са един вид, в училище - друг, в университета - трети, в кварталната компания или кръг по интереси - съвсем различни... Не отвсякъде и не с всички "приятели" човек си запазва отношенията в течение на времето, но трупа ОПИТ, благодарение на който плува все по-уверено и по-уверено в сложното море на човешките взаимоотношения.
Та това, което казва майка ти не е невъзможно, но със сигурност ще ти е доста трудно, и може да натрупаш доста горчив опит, докато намериш "твоите" хора 

Истинските приятелства от ученическите години са нещо изкл.рядко срещано. В тази възраст хората се учат на взаимоотношения, опознават както околните, така и себе си. Това, че оценяваш, че нямаш приятели, говори, че не си създала мними такива, а доста си внимавала, поне според мен. Което значи, че - въпреки общата си лека горчивинка, е по-вероятно да не претърпиш сериозни разочарования от предателства и раздели.
Не се тревожи, тепърва е времето да срещнеш приятели! Успех в новия ти следучилищен живот! 

Моята колежка, която е на 38 г.,  няма и никога не е имала приятелка. Казва, че единствената й и достатъчна приятелка е майка й. Когато започнахме да работим заедно, я канех с мен на кафе, опитвах се да водим разговори, различни от професионални / не твърде лични/, но не се получи. Тя всяка свободна минута говори с майка си по телефона, с нея излиза в обедна почивка. Так че има и хора без приятели.

Приятелите не стават такива, защото вземат това решение, а защото имат общи интереси и въобще функционират и мислят по сходен начин.
Не смятам училището за място за приятелства, защото там хората са събрани случайно - просто са на една възраст и т.н.

Аз съм от хората, които не държи да има приятели, защото рядко споделям наистина лични неща, а и не обичам да ми споделят. В този смисъл имам двама по-близки хора и мнооооого добри познати, с които се срещам редовно, забавляваме се и т.н.

Приятелите се сменят и в различните етапи на живота, защото хората се променят и е глупаво да крепиш някакви отношения в името на миналото добро време.

Какви са твоите интереси? Насочи се към тях и така ще срещнеш сходно мислещи хора

kopurka, защо в училище нямаше приятели?
Интересен избор за ник, между другото...

Не знам,просто всички си имаха някой по-близък от мен и не ми обръщаха кой знае какво внимание,никога не съм имала близка приятелка,която да ме чувства също толкова близка,колкото и аз. И сега се чудя дали ми е минало времето за създаване на добри приятелства или точно тепърва предстои

Никога не е късно за истинско приятелство.

Аз имах една от училище, вече не ми е никаква, сега имам 2 от предишната работа. Взискателна съм, гледам хората както се казва под микроскоп, никога не бих завързала приятелство просто ей така, защото другите хора имат приятели. Може и ти да си така. В което не виждам нищо лошо, а и не знам какво точно разбираш под приятелство.

Никога не съм искала да бъда приятел с някого, защото и другите имат приятели. Приятелството просто се случва - също като любовта. Където най - малко очакваш - там се появява. В първия момент не разбираш, че човекът срещу теб ти е приятел. За това трябва да мине доста време. Както казват старите хора - една торба сол да изядете заедно.

Като по-малка винаги имах много приятелки. В гимназията само 2, едната от които излезе фалшива, другата ми е мила и до днес. В студентските години имах повече приятели от мъжки пол (не интимни). Сега всички са ми по-скоро познати, много, много близки приятели/приятелки нямам (да се виждаме почти всеки ден, да споделяме почти всичко и т. н.). Приятелството ни се свежда до забавления и приятна компания.

Хей,за къде бързаш?От много приятели полза няма.По добре един, но да ти е верен до гроб,отколкото много ,а да изчезнат в труден момент.Хубаво е,че не си се сблъскала с фалша и лицемерието.Аз винаги намирам с кого да пия кафе,а разума ми преценява на кого да имам доверие.С времето и разбирам и от кого няма да бъда предадена.Така че,спокойно по добре е да си вярна на себе си.Отколкото заобиколена от мними приятелки.Живота е пред теб. И един ден ще разбереш,от колко неща в този период си се предпазила.

Аз нямам приятели, но това е собствен избор.
 Майка ти е права. В университета се завързват приятелства, някои от които трайни. Не се сдухвай, ще си намериш приятели. Само запомни, че не количеството, а качеството е важно.

И аз съм почти така на 26години съм и знам за какво говориш.Откъде си?Можем да си пишем.Ако искаш пиши ми на лични.

ДОбре дошла в клуба! Аз също нямам приятели.  Това си говорихме наскоро с мъжа ми, че ние с него не сме от тези дето имат много приятели. Май сме си само двамата.  Е аз имах повече приятели мъже, но откакто се омъжих ми остана само един, а жена приятелка нямам. Пращам ти много  Не се отчайвай! Не знам дали ще намериш приятели, аз трудно се сприятелявам, но може да започнеш да се чувстваш по-добре така. 

Ами ако си по-затворена винаги ще ти е трудно да общуваш с широк кръг от хора. Най-леко ще ти е да си намериш хора, с които имате общи интереси, защото така по-леко ще ти върви общуването с тях, дори да си притеснителна. Моят съвет е да не търсиш контакт на всяка цена, т.е. да се обграждаш с някакви хора, с които нямаш какво да си кажеш, само и само да не си сама.
Опитай се първо да си отговориш сама за себе си ти какъв човек си, какво харесваш, как обичаш да прекарваш времето си, какво те забавлява и какво те дразни и като знаеш тези неща, ще ти е по-лесно да откриваш сродните души . И горе главата!

Да ти кажа не си изгубила особено. Във все още незавършените ми гимназиални години се нагледах на всякакви приятелства, с доста "приятели" се опарих. Нормално е да не успееш да намериш човек с който да споделяте доста общи интереси при положение, че в гимназията ви събират по успех, а не по това дали обичате примерно американски сериали. Ако си от малък град съвсем не очаквай да намериш хиляди с твоите интереси. Когато се запознаваш с нови хора не се вкопчвай в тях с мисълта "О, това ще ми е приятел на всяка цена", защото ще се нараниш много лошо ако той/тя го е видял/а това отчаяно поведение и реши да го използва в своя ползва.

Съвсем спокойно можеш да попаднеш на истински приятели в доста ... ''по-зряла'' възраст. Оказа се,че сме намерили нашите, когато бяхме на 27-28г. и дори нищо не подсказваше,че с времето така ще ''споим'' връзката си.
Истинският приятел се разпознава по общото чувство за хумор, по начина на светоусещане, той е такъв, че  дори без да искате си довършвате репликите - това са знаците за мен. Безспорно е и нуждата да приемате забавната страна на живота не еднакво, но поне по близък начин - няма как ти да си падаш по палатки и планина, тя/те да искат да киснат в СПА...

Който търси намира. Мисля, че вече имаш приятели

Имам много познати, но  малко приятели. 

Можеш ли да се наслаждаваш на живота? Такива хора гарантирано привличат приятели и с тях връзката е много интересна. Това, което ти доставя удоволствие, в което се чувстваш уверена, ще те събере с подходящите хора. Успех!

Аз лично имам 4-5 близки приятелки, и всичките са от различни периоди в живота ми... Досега не се бях замисляла, но покрай темата го осъзнах... Първата ми приятелка е от 4-годишна възраст. Бяхме съседки в родния ми град, тогава по цял ден игри на улицата и до днес сме близки. Тя е най-верният човек, когото познавам. Втората ми приятелка е от гимназиалните години, но интересното е, че се сближихме като заминахме за София да учим. Живяхме заедно и т.н. С третата ми приятелка се запознах покрай едно бивше гадже, тя беше в неговата компания и си останахме приятелки и след края на връзката ми. Сега вече сме и колежки. С №4 се запознах на бившата ми работа - всъщност й бях шеф, но това не попречи да се сближим. Всичките са страхотни хора. Далеч нямаме мвого общи интереси, но имаме общи разбирания за живота,  ценности, тежки моменти, които сме преминали заедно и т.н.
Така че аз вярвам, че приятелства се създават във всяка възраст и в различни ситуации.

Приятелството е като любовта - на сила не става!
Приятелите са специални хора и оказват огромно влияние в живота на човек. Не си натрапвай някакви очаквания за приятелството - опознавай хора и ги разглеждай с любопитство и добронамереност. 

и при мен е така, трудно някой може да спечели доверието и симпатиите ми, за да искам да бъдем приятели.

Темата е стара, но какво пък...
Обикновено по-интелигентните са единаци, не се вписват много добре в среда от хора с доста по-ниско IQ. Странни и особени са за останалите, дори често са наричани "глупави", защото мълчат... 
Не се отчайвай, намери си хоби. Ще срещнеш когото искаш. Положително развитие има само когато нивото е еднакво или много близко...
Заповядай на теста на МЕНСА 
http://www.mensa.bg/

Който търси - намира.

Здравейте на всички,бях забравила,че писала във форума на тази тема.Но когато видях мненията ви отново и новите също ми дадохте някаква по-голяма надежда,че ще си намеря приятели.Незнам защо това го искам на всяка цена,но от някои мнения разбрах,че трябва да имаме с приятелите общи интереси и ,че приятелството става без да принуждаваш човек за нещо и от само себе си.Междувременно си намерих няколко познати за тези 3-4 години,но приятели трудно се печелят може би.
Темата наистина е стара,но ще се радвам някой да пише,ако иска.

А за IQ-то си направих последно през 2008г.-на границата съм между висока и много висока интелигентност.Така поне показваше теста,но все едно.Важното е какво имаш в сърцето,а не в ума.

В Панчатантра има цяла глава за печелене на приятели.

Относно приятелите, трудно допускам хората до себе си.. Може би защото съм по-интровертна, комуникацията с някои хора ме изморява, натоварва ме психически.. А и аз самата съм забелязала, че се е случвало да "бягам" от хората, въпреки че са търсили вниманието ми, но никога не съм се чувствала самотна.: )
Преди няколко години работех в много динамична среда. Бях в отлични отношения с всеки, но единствено двама, трима успяха да се докоснат до сърцето ми тогава, въпреки че пътищата ни се разделиха. Но никога не съжалявам за миналото, за изпуснатите контакти и пр..: )

Лично при мен всеки нов етап от живота ми ме е "сблъсквал" с нов интересен човек, а дали вече разговорите ни ще преминат към приятелство, въпрос на взаимни чувства.: )

Аз също нямам приятелки ,а съм на 24....  в гимназията нямах ... в колежа се бях сприятелила с няколко момичета , но като завърших заминах за чужбина..Преди няколко месеца се прибрах и всички са ме забравили. Много ми е тежко защото няма с кого да изляза да си поговоря по женски и да изпия едно кафе.В момента нямам и възможност да се запиша на танци или някакъв курс по английски например. Сега знам че не е много хубаво да си толкова взискателен ... не допускам, които и да е до себе си .
В момента адски много се нуждая от прителка ,на която да мога да споделя какво ми е ....защото ми е много тежко да задържам всичко в себе си.

Започни по малко. Говори с хората, които срещаш в ежедневието - приятелството не се получава в мига щом се видим. Търси в различни хора по нещо което харесваш, а не един - божествен образ отговарящ на всички високи изисквания.

Искам да подчертая, че приятелките не са безплатни психоаналитици пред, които да се изливаме. Приятелите са тези с които си изкарваме ХУБАВО. Ако хората виждат вас като един вечно мрънкащ и оплакващ се човек то всеки ще бяга. Не мисля, че трябва да натоварваме приятелите си с проблемите си постоянно. Едно е да споделиш, друго е да изливаш всичко и хората да се чудят как да ти помогнат.

Истинските приятели са хора, които са станали като твое семейство - близки сте, прощавате си, колкото и разстояние да ви дели, се чувате и виждате пак, свързвате живота си с нещо значимо ( кумуване, кръстници).
Поне това за мен е приятелство и мога да кажа, че не е задължително да го създадеш, при някои хора то остава в семейството, с роднините.
Както са ти писали по-напред, приятелството е спонтанно в началото, а после се проверява - зависи как се променяте. Та в този смисъл то няма защо да се търси, когато изпиташ към някой това, ти го усещаш

Към днешна дата приятелите ми са колежки, с които сме вече бивши такива. При мен винаги така се получава, че  истински близки ставаме, когато вече не работим заедно, защото го няма ограничението да не споделям всичко с колеги. Когато вече не работим заедно това ограничение отпада и се сближаваме повече.

А да, имам и приятелки от форума, в един момент бяхме много близки и се виждхме често, но напоследък успяваме рядко да го правим. Но пак ни е много приятно, когато успеем да се видим.

Досега не съм създала истинско приятелство. Никога не съм се стремяла към това.

Познати създадох по-лесно ми е,приятелки намерих две.Темата е стара,но имам напредък от както писах този пост.Доволна съм .

Между другото момичета и момчета ,благодаря ви за написаното. Неочаквах някой да се включи на тази тема и да пише.С вашите менения ме подкрепихте някак си без да искате.