Нямам приятели! Ще си намеря ли някога?!

Приятели може да намериш и на улицата, и в магазина.

Защо толкова държиш да имаш приятели? За да си като другите, които си имат ли? Или защото си самотна?

За 27 години съм живяла в 5 града, така ми се е стекъл живота и навсякъде съм откривала приятели, от училище също имам запазени приятелства, въпреки разстоянието. Твърдя обаче, че най-близкия и истинският ми приятел е мъжът до мен

О, в у-ще и аз не създадох приятелства, но аз по-скоро не исках. Замисляла ли си се защо до сега не са ти потръгнали, трябва да има някаква причина?

Едни от най-смислените и добри приятелства създадох, когато прехвърлих трийсетте...
От училище имам само една приятелка.
Хубаво е да ги има, но ако умишлено започнеш да се вглеждаш във всеки, с надеждата да станете приятели, ще станеш много лесна мишена за всякакви идиоти....Ще си ранима и уязвима и е възможно да понесеш много разочарования.
Въпреки желанието си да имаш приятели, бъди внимателна и не се предоверявай.
Звучи банално, но животът наистина е пред теб.....Не се притеснявай. Всичко ще си дойде по местата....

За мен животът започна, след като навърших 18. Преди това няма много неща, които си струва да си спомням. Но в студенстските години намерих много приятели. Цели компании, различни среди, свързани с всичките ми интереси.
Училищните години ми бяха тотално скучни и не успях да си намеря точната среда, без да се налага да правя компромиси и да общувам с хора, които не харесвам истински.
Нито в класа, нито сред колежките в университета съм намерила приятели. Това са групи, сформирани на случаен принцип. Истинските приятели ги намерих сама на места, свързани с конкретните ми интереси.
Ще си намериш мястото в живота съвсем скоро, не се тревожи

 От университета са най-добрите ми приятели, а също и от работата. Ще създадеш чудесни приятелства, въобще не се съмнявай в това, има време.
  Приятели са винаги необходими, дори и да имаш мъж до себе си и чудесно семейство.

Приятели се намират по всяко време в живота. Училищните ми приятели бяха близо до мен през първите няколко години след завършването на училище. После животът ни раздели - все още мога да разчитам на някой от тях, но е различно. Така че не се притеснявай толкова за училищните приятелства. От университета имам 2-3 приятелки, а от работата ми впоследствие още толкова.

Ще намериш разбира се, но не ги "търси" само за приятелството, а просто се сближи с хора, които наистина имат сходни интереси и виждания, като твоите. Останалото е компромис и то с неясен край. 

От училище всъщност имам само 3-4 приятелки, които виждам рядко, защото не сме в един град.
От университета съм запазила много приятни контакти, но приятелка - 1.
С колегите си никога не съм се сприятелявала особено. Обяд, приятни разговори и т.н., но не и излизания заедно.
Сприятелявала съм се бързо с хора, с които съм имала общи интереси, най-често ни е събирал интернет - форуми, блогове, чатове

Приятели ще си намериш или поне компания, в която да ти е приятно и да се забавляваш. Не се притеснявай.

Няма конкретно място, на което можеш да срещнеш приятелите си. Не се взирай във всеки по-близък до теб, с идеята да ти стане приятел. Голяма част от моите приятели са от ученическите години, но и след това съм се срещнала с много стойностни и важни за мен хора. В зависимост от това в каква посока ще поеме животът ти, ще намериш истински приятели 

За 48-те ми години не ми е останала нито една приятелка нито от ученическите, нито от студенските години. Приятели са ми в момента хора, с които съм се запознала след 40-годишна възраст. Човек среща различни хора в различни етапи от живота си и рядко успява да запази връзката си с тях. Животът е динамичен и разделя хората, няма как да имаш вечно приятелство с някого. Започваш нов етап на чисто, ще срещнеш нови хора и интуицията ти ще открои потенциалните ти приятели. Избирай тези, които също те харесват,  не се стреми към онези, които само ти харесваш за приятели.

От училище имам само 1 приятелка, но после бяхме с нея и в един курс в университета, деляхме една стая и т.н. От университета имам колеги, всеки вече си е в неговия си град. Лятото ако се засечем някъде, се виждаме, но...
Приятели се срещат навсякъде и по всяко време. От скоро съм приятелка със съседката ми. Преди все "Здравей-Здрасти", но от няколко месеца мога да кажа, че сме приятелки. Спечелила е доверието ми, какво и аз нейното.
Важното е да разбереш кой човек заслужава да ти стане приятел. Защото аз съм правила грешката наивно да вярвам на някого, да го смятам за близък и после "ножа в гърба". Сега много внимавам пред кого какво казвам, че интригантите станаха много.  Дори имам познати, които ме смятат за студена и затворена, защото не се оплаквам пред тях за щяло и нещяло. 
Запиши се в някакъв курс, където можеш да срещнеш нови хора. Ако седиш вкъщи, няма как да ги срещнеш. 

Добре де, каква е причината да нямаш приятели? Ти ли страниш от хората, те ли странят от теб? Трябва да има все някаква причина, то не е до "успяване" - не е нещо, което зависи само от теб. Приятелството се случва, то е химия, почти като любовта. Вярно е, че когато се случи, трябва да се поддържа и отглежда, както всяка друга връзка, но за толкова години просто няма как да не са се появявали хора,  с които взаимно да се привличате за приятели.
Явно има някакъв проблем - открий го.

От друга страна - някой по-нагоре беше попитал - за какво са ти приятели? Липсват ли ти, чувстваш ли се самотна, или просто искаш да си "като другите"? Защото има хора, които са си самодостатъчни, имат си вътрешен свят, в който се чувстват добре, нямат нужда да споделят, да обикалят безцелно улиците и заведенията, или да дрънкат с часове с някого по телефона. Ако си от тях - не се напрягай, само защото "трябва" да имаш приятели.
Не трябва, и не е задължително.

От трета страна - да, възможно е човек да създава приятелства през целия си живот. Но както казах, поддържането на приятелски връзки изисква едни минимални социални умения, които се развиват от дете. Контактите в детската градина са един вид, в училище - друг, в университета - трети, в кварталната компания или кръг по интереси - съвсем различни... Не отвсякъде и не с всички "приятели" човек си запазва отношенията в течение на времето, но трупа ОПИТ, благодарение на който плува все по-уверено и по-уверено в сложното море на човешките взаимоотношения.
Та това, което казва майка ти не е невъзможно, но със сигурност ще ти е доста трудно, и може да натрупаш доста горчив опит, докато намериш "твоите" хора