Нямам приятели! Ще си намеря ли някога?!

  • 23 375
  • 47
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 2 806
Съвсем спокойно можеш да попаднеш на истински приятели в доста ... ''по-зряла'' възраст. Оказа се,че сме намерили нашите, когато бяхме на 27-28г. и дори нищо не подсказваше,че с времето така ще ''споим'' връзката си.
Истинският приятел се разпознава по общото чувство за хумор, по начина на светоусещане, той е такъв, че  дори без да искате си довършвате репликите - това са знаците за мен. Безспорно е и нуждата да приемате забавната страна на живота не еднакво, но поне по близък начин - няма как ти да си падаш по палатки и планина, тя/те да искат да киснат в СПА...

# 31
  • Мнения: 5
Който търси намира. Мисля, че вече имаш приятели

# 32
  • Мнения: 373
Имам много познати, но  малко приятели.  Wink

# 33
  • Варна
  • Мнения: 2 133
Можеш ли да се наслаждаваш на живота? Такива хора гарантирано привличат приятели Simple Smile и с тях връзката е много интересна. Това, което ти доставя удоволствие, в което се чувстваш уверена, ще те събере с подходящите хора. Успех!

# 34
  • Canada
  • Мнения: 649
Аз лично имам 4-5 близки приятелки, и всичките са от различни периоди в живота ми... Досега не се бях замисляла, но покрай темата го осъзнах... Първата ми приятелка е от 4-годишна възраст. Бяхме съседки в родния ми град, тогава по цял ден игри на улицата и до днес сме близки. Тя е най-верният човек, когото познавам. Втората ми приятелка е от гимназиалните години, но интересното е, че се сближихме като заминахме за София да учим. Живяхме заедно и т.н. С третата ми приятелка се запознах покрай едно бивше гадже, тя беше в неговата компания и си останахме приятелки и след края на връзката ми. Сега вече сме и колежки. С №4 се запознах на бившата ми работа - всъщност й бях шеф, но това не попречи да се сближим. Всичките са страхотни хора. Далеч нямаме мвого общи интереси, но имаме общи разбирания за живота,  ценности, тежки моменти, които сме преминали заедно и т.н.
Така че аз вярвам, че приятелства се създават във всяка възраст и в различни ситуации. Peace

# 35
  • Мнения: 11 400
Приятелството е като любовта - на сила не става!
Приятелите са специални хора и оказват огромно влияние в живота на човек. Не си натрапвай някакви очаквания за приятелството - опознавай хора и ги разглеждай с любопитство и добронамереност.  Hug

# 36
  • Мнения: 13
Имам много познати, но  малко приятели.  Wink


и при мен е така, трудно някой може да спечели доверието и симпатиите ми, за да искам да бъдем приятели.

# 37
  • Мнения: 6
Темата е стара, но какво пък... Simple Smile
Обикновено по-интелигентните са единаци, не се вписват много добре в среда от хора с доста по-ниско IQ. Странни и особени са за останалите, дори често са наричани "глупави", защото мълчат...  Laughing
Не се отчайвай, намери си хоби. Ще срещнеш когото искаш. Положително развитие има само когато нивото е еднакво или много близко...
Заповядай на теста на МЕНСА  Wink
http://www.mensa.bg/

# 38
  • Мнения: 6 214
Който търси - намира. Simple Smile

# 39
  • Мнения: 47
Здравейте на всички,бях забравила,че писала във форума на тази тема.Но когато видях мненията ви отново и новите също ми дадохте някаква по-голяма надежда,че ще си намеря приятели.Незнам защо това го искам на всяка цена,но от някои мнения разбрах,че трябва да имаме с приятелите общи интереси и ,че приятелството става без да принуждаваш човек за нещо и от само себе си.Междувременно си намерих няколко познати за тези 3-4 години,но приятели трудно се печелят може би.
Темата наистина е стара,но ще се радвам някой да пише,ако иска.

А за IQ-то си направих последно през 2008г.-на границата съм между висока и много висока интелигентност.Така поне показваше теста,но все едно.Важното е какво имаш в сърцето,а не в ума.

Последна редакция: пт, 30 сеп 2016, 00:02 от Mamma

# 40
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
В Панчатантра има цяла глава за печелене на приятели.

# 41
  • Мнения: 2 228
Относно приятелите, трудно допускам хората до себе си.. Може би защото съм по-интровертна, комуникацията с някои хора ме изморява, натоварва ме психически.. А и аз самата съм забелязала, че се е случвало да "бягам" от хората, въпреки че са търсили вниманието ми, но никога не съм се чувствала самотна.: )
Преди няколко години работех в много динамична среда. Бях в отлични отношения с всеки, но единствено двама, трима успяха да се докоснат до сърцето ми тогава, въпреки че пътищата ни се разделиха. Но никога не съжалявам за миналото, за изпуснатите контакти и пр..: )

Лично при мен всеки нов етап от живота ми ме е "сблъсквал" с нов интересен човек, а дали вече разговорите ни ще преминат към приятелство, въпрос на взаимни чувства.: )

# 42
  • Мнения: 5
Аз също нямам приятелки ,а съм на 24....  в гимназията нямах ... в колежа се бях сприятелила с няколко момичета , но като завърших заминах за чужбина..Преди няколко месеца се прибрах и всички са ме забравили. Много ми е тежко защото няма с кого да изляза да си поговоря по женски и да изпия едно кафе.В момента нямам и възможност да се запиша на танци или някакъв курс по английски например. Сега знам че не е много хубаво да си толкова взискателен ... не допускам, които и да е до себе си . Sad
В момента адски много се нуждая от прителка ,на която да мога да споделя какво ми е ....защото ми е много тежко да задържам всичко в себе си.

# 43
  • Мнения: 11 400
Започни по малко. Говори с хората, които срещаш в ежедневието - приятелството не се получава в мига щом се видим. Търси в различни хора по нещо което харесваш, а не един - божествен образ отговарящ на всички високи изисквания.

Искам да подчертая, че приятелките не са безплатни психоаналитици пред, които да се изливаме. Приятелите са тези с които си изкарваме ХУБАВО. Ако хората виждат вас като един вечно мрънкащ и оплакващ се човек то всеки ще бяга. Не мисля, че трябва да натоварваме приятелите си с проблемите си постоянно. Едно е да споделиш, друго е да изливаш всичко и хората да се чудят как да ти помогнат.

# 44
  • Мнения: 1 800
Истинските приятели са хора, които са станали като твое семейство - близки сте, прощавате си, колкото и разстояние да ви дели, се чувате и виждате пак, свързвате живота си с нещо значимо ( кумуване, кръстници).
Поне това за мен е приятелство и мога да кажа, че не е задължително да го създадеш, при някои хора то остава в семейството, с роднините.
Както са ти писали по-напред, приятелството е спонтанно в началото, а после се проверява - зависи как се променяте. Та в този смисъл то няма защо да се търси, когато изпиташ към някой това, ти го усещаш Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт