За завистта

  Сигурно и мен ме одумват,че не нося черно, но аз винаги съм мразила черното.Цял живот ме е било страх да нося черно, да не предизвиквам съдбата. Мъката не може да се изрази с дрехите, тя е в сърцето и душата, а там само аз си знам какво ми е.

Все едно майка слушам
Тя казва- няма да нося черно, защото татко ти така искаше, няма да правя панаири на гробищата, защото една свещичка ми носи утеха, не отрупан гроб с ястия, че да не ме говорят хората....
Мъката си е моя и всеки ден си живея с нея...
Да сте ни живи и здрави, майчиците
Пък я говорят, да 

  Ако знам,че като сложа черно, ще върна съпругът ми и сестра ми, веднага бих сложила, но в живота няма такава възможност.А нямам никакво желание да обяснявам на всеки,който пита , всичко отново и отново.

  Ms.Gorgeous, благодаря ти!

Тайна, да приказват каквото си искат, само ти си знаеш какво ти е  !

На близки и познати не забелязвам подигравателни "забележки". Купих си стара кола,за да пътувам,тъй като работя на 35км от града,в който живея. То не бяха подмятания,подигравки от близки,съседи- защо съм си купила такава "кочина", била съм работела за много пари /това пък не зная от къде си го измислиха/,не може ли да си купя нова кола и тн. Подминавам ги с усмивка.
Неприятна за мен са завистта на близките. Майката на съпруга ми място не може да си намери, за това,защото аз работя в друг град, работя по специалността си, печеля по-вече от него, развивам се в професията си. Миналата седмица си дойде от  село, защото ходи на лекар, прибирам се в 18ч и тя тъкмо си тръгва за село. Пред детето се провикна "Стефи, майка ти  е много работна, прибира се в 18ч , много пари изкарва, сигурно няма време и една супа да ви сготви"....................Нито 18ч е късно,нито съм ги оставила гладни. малкото ми дете е с хранителни алергии, готвя всеки ден, да е прясна храната, да има разнообразие . Никога не съм се хвалила и парадирала пред никого какво имам, какво съм постигнала.
Неприятен, горчив вкус остава.
Utro 77, не знам какво да те посъветвам. Тъжно е много. Това, на което аз се научих /отне ми години/ е да не споделям, да отговарям уклончиво на въпросите им, да не обръщам внимание на завистта им, да подминавам с усмивка подобни на горното изказване на свекърва ми. Живота е твърде кратък, за да се тормозя заради нечии комплекси. Няма да ги промениш, важното е да продължиш да се чувстваш удовлетворена от собствени си успехи и тези на семейството ти. 

Така е, обществото ни е повредено за съжаление - не знам дали навсякъде по света е така, но нещата, които споделяте са типична бг-картинка.  Рядко усещам явна завист към себе си, но чувството е неприятно - някак ти става неудобно и сам не знаеш защо.  Избягвам да споделям успех или придобивка, каквато и да е. И с детето не се хваля.
На мен лично това чувство ми е напълно непознато. Радвам се на постиженията на близките си искрено, изобщо всякакъв успех ме радва - някак чувствам прилив на енергия. Особено като съм в кофти период - успехите на другите ми дават надежда, че ето - възможно е. 

Много дразнещо ми звучи когато зрели, умни хора отправят следните реплики по отношение на млади хора с луксозни коли"Бреййй, кога спечели, че да кара такава кола".И изводът е-"ако е момче-престъпник, ако момиче-проститутка".Слушала съм ги прекалено често от устата на хора и то спрямо съвсем непознати младежи.Изключително грозно ми прозвуча и когато го чух от устата на една известна в обществото дама, с достойна професия и завидна кариера, изпльоска го ей така пот ТВ екран.

Това нехвалене....не знам....Мъжа ми работи главно с чужденци.Тук работа няма.Работи здраво, което реално не е за хвалба-т.е. повече, отколкото трябва.Никой нормален не бачка по света повече, отколкото му се плаща и не се натяга.На няколко пъти шефът му му е правил забеежка, че не се хвали. Типично българско било според него пък.Навън се хвалят винаги явно-аз не съм работила навън и не знам де.... Преди 15-ина години, най-добрата ми приятелка емигрира и тя....След време, като роди и се видяхме тук с детето и, аз вече с моите-ами тя не спираше да хвали нейното дете.Всяка не втора, всяка първа дума и беше браво, чудесно, прекрасна си, велика си, невероятан си, браво, грейт !!!! Убедена съм, че това дете, като порастне и си свърши работата, ще си каже и сама-чудесна работа свърших, браво на мен.Примерно.А ние какво-свиваме се като мишки, сакън, някой да не си помисли, че се хвалим.
Аз самата не съм възпитавана така, разбира се, не хваля извънредно, инак се старая да подкрепям децата си...хвалая ги вкъщи, насаме, не на всеослушание.Мен моите родители и толкова не са ме похвалили.

Диана, на нас пък ни мнамериха кусур защо сме си купили друг вид кола.Към днешна дата вече е стара, но когато си я купихме-не беше нито много стара, беше голяма, харчеща, комфортна, удобна.Защо сме купили били голяма кола, в град не трябвало голяма-сякаш не аз, а те ще я карат, че и със забележки.Ами-можехме да си позволим, и вместо да спестим половината пари и да ги кътаме, сякаш още милион години ще живеем и ни трябват -взехме, че се ръснахме за голяма кола.В момента искаме да си купим нова, че поостаря милата.Представям си репликите.От една година търсим и жилище-пак са реплики.Винаги има за какво, така излиза.

Може да ти звучи гадно, но си е истина. Как на 20 години си спечелил 100 000 евро, за да си купиш колата.  Нито на теория, нито на практика това са твои пари. А от къде и как си ги намерил, това вече е друг въпрос 

Много хора, като видят нова кола, и си мислят, че струва толкова.
Тези коли, дори мутренските да ги кажем-дори те са на лизинг, никой не ги плаща ей така, дори имащите от наркотици...примерно.
Масово в момента, млади момчета, които работят в столицата, например, една от най-разпространените професии-програмистчета-могат да си позволят на лизинг нова кола.Особено, ако са несемейни още, без жена и дете да им са виснали на бюджета.

Валери Божинов на колко години е, че има такива доходи? Не е невъзможно и даже не се иска акъл...Често родителите на момченцата им купуват мощни коли, но това си е тяхното разбиране за възпитание.....
На мен ми е малко смешно това превъзнасяне на децата в чужбина. То и нашето не е много нормално, но пък на всяка крачка да викаш Браво и да пляскаш.....ми идва в повече
П.С.
Съвсем съзнателно не съм споделяла постижения на детето си пред приятелки, които знам, че сравняват своите деца с моето

О, да, аз затова го описах-Всяка дума и беше оооо, найс, оооо, грейт бла-бла....Просто като факт, че се хвалят много, не като нас.Нашето си е направо нищо.И защото на мъжа ми са му казвали колеги-че не се хвали, как може така, не се правело така, хахахаа....
Мисълта ми беше, в унисон с темата-че много се завиждало....на какво, като не се хвалим?
Сега се замислих-никой от познатите ми не се хвали.Или аз не го виждам?
Колежка се похвали с нова чанта-огледахме я, обсъдихме я.Нормално женско поведение, предполагам.Ама чак пък да завидим...на какво?Че тя другата колежка има колекция от чанти-даже е ценен съветник при пазари от този сорт.
Една друга позната-не я бях виждала две години-засичаме се-споделя-все хубави неща реално-децата-учат, мъжа-работи там, пътува, тя-еди си какво....това счита ли се за хвалба?

Такива като Валери са единици, а и като ги видим ще ги познаем и няма да отправим подобна реплика. А за повечето, които срещаме и родителите не са им помогнали.

На мен ми е жалко за такива хора, защото живеят в заблуда. Често родителите им се спукват от работа, за да могат да им покриват разходите.
 Лично мен колите не ме впечатляват, дори си признавам, че съм зле с повечето марки  . Благодарна съм, че след ... години все пак имаме скромна стара кола, която ни улеснява живота.

Тъй де, но не е наша работа кой от къде има пари.
За мен лично е важно да получавам парите, които съм си изработила. Ако не стигат - търся допълнителна работа или направо нова основна.

За завистта - най-много боли от човек, който си смятал за близък. По-гадното в моя случай е, че това е човек, с който сме израснали заедно, под един покрив, яли сме от една маса, родителите ми са ощетявали брат ми и мен заради този човек. Въпросната дама има собствено жилище, кариера по специалността, много е красива, не може да се отърве от обожатели, има си хубава кола, спестени пари (беше известно време в чужбина). Много се радвахме, като се върна в България и си оправи апартамента (той ѝ е наследство), и си купи колата и пр... Помагали сме - моето семейство - родителите ми - с каквото е възможно. Беше студентка в смутните времена на хиперинфлацията, баща ми не взимаше заплата, а майка - само аванс... И точно тази жена днес знаете ли за какво ми завижда? Завижда ми, че имам хубава според нея работа с огромна заплата (а за Пловдив това е средната - не ме е срам да кажа, че основната ми е 550 лева, с бонусите - около 700). Завижда ми, че сме си купили НОВА кола - едно дърто BMW на 20 години, което беше мечта на мъжа ми. Завижда ми, че въпреки странния ми (абе да си го кажем гаден) характер, вече доста години имам човек до себе си, с който се справяме заедно в живота. Завижда ми, че преди няколко месеца си купихме апартамент, който ще изплащаме цял живот, за да имаме дом за детето ни. Но най-много ми завижда за бебето.... Ето това е нещото, което не мога да приема. Да ти завиждат за нещо материално - ок, човещинка е. Но за това??? Толкова години ми казваха, че тя ми завижда. И аз не вярвах. Докато преди известно време не се бяхме скарали с мъжа, мислехме да се разделяме и тя точно в този момент ми звънна. Имала съм я за сестра, изплаках си всичко, което ми тежеше. Само я помолих да не казва на никого за сега. И тя какво направи? Обадила се е на болната ни баба и е разказала всичко. Баба е вдигнала кръвно, викали са нашите, ходили по изследвания.... И за какво? След 2-3 дена с мъжа се сдобрихме и все едно не е било - той бил преуморен от работа, аз изчаткала от хормоните.... Чиста завист и злоба. Ей това не го разбирам...

Колите, за които се отправят такива реплики, определено не са от средностатистическите. Те са си направо зверове. И веднага и лесно можеш да провериш в нета цената. И да не са платени изцяло, а са на лизинг и много често дори крадени на половин цена. Но все пак за средностатистическа работа може и за цял трудов стаж няма да си ги докараш тези пари.