В последно време усещам завист от много близки роднини. Никак не е приятно и направо се чудя как да се държа. Няма начин да преустановим контакти, а в същото време не ми се ще нищо да споделям за семейството си. Никога не съм предполагала, че е възможно да се стигне до подобна ситуация, но явно в живота всичко се случва. Не разбирам завистта, още по-малко към толкова близки хора. Болно ми е и ми е тъжно. Но по-лошото е, че започва да ми става страшно. Вече не смея да споделя за никакъв личен успех, за нова придобивка или пътуване... Имам чувството, че всичко хубаво, което се случва със семейството ми, за въпросните хора не носи радост, а напротив. Буца заседна в гърлото ми само като си го помислих и изписах черно на бяло тук.... Как е възможно?
Случвало ли ви се е?
Има ли лек за завистта? Има ли безболезнен изход? Някаква надежда?
Случвало ли ви се е?
Има ли лек за завистта? Има ли безболезнен изход? Някаква надежда?
Не спряха да си го мерят с това какво имал мъжа ми , а брат му не 
