За завистта

Ми де да знам дали ми завиждат за новия парцал...) пък и не е речено, че трябва да е нов. 
Пък и честно казано, не познавам човек, който никога през живота си да не е завидил на друг за нещо....колкото и да се обяснява "ама аз не завиждам".
Може и да е благородно, ама пак си е завист...(макар че, какво е това благородство, ама хайде).

Момент-аз имам играчка, Петрова ми завижда, че аз имам модерна играчка и това трябва да ме радва? Ами лично аз смятам, че не съм се снабдила с играчката за да си навлека завистта на Петрова. Имам играчката защото съм я искала или ми е трябвала и Петрова в цялата ситуация със своя негативизъм изплува от дън земите и леко ме учудва защо това трябва да поражда у мен радост.  Може би имаш предвид, че ме е забелязала и аз трябва да се радвам на това, не разбирам?

Може би, ако има конкретен пример може да поразсъждаваме отново.

Нещо такова, Цонна, тривиално- парцал, играчка, пътуване. Ангелоподобните, разбира се, не се вълнуват от погледите-стрели на Петрова и посърнатата й муцунка, когато се разминавате сутрин, но доста други, ако не радост, то поне доза превъзходство изпитват. Не напразно са измислени приказките, че щом завиждат, имало за какво и пр. и пр.

Ама, вие наистина ли не завиждате? Аз пък редовно завиждам. Стимулираме. Последно да запиша курс по испански. Текеро ми амор!

Направи ми впечатление това с хваленето на децата.
Действително ние сме много пестеливи с поощренията и щедри в критиките.
Оттам и в зрелите си отношения нещата се проектират по подобен начин.
Действително е много важно един зрял човек да се цени и да има адекватна самооценка, съответно да си търси поощренията, когато му се полгат и съответно рестрикциите, когато е сгрешил, или не се е справил с нещо, без значение какво- дали служебна или лична ситуация.
Съответно да се самонаграждава за успехите и да се самоанализира в грешките.

Завистта има негативен и положителен ефект, между другото.
Проектирана върху различен тип хора има различни измерения.
Една скъпа кола, в очите на един може да бъде силен мотив за движение напред и нагоре, за друг- самоизяждане, подтискане и още куп драми.

Според мен за да завиждаш трябва да храниш лоши чувства към този човек. Защото, ако някой ми е симпатичен му се радвам на постиженията. За да завиждаш би трябвало да смяташ, че този някой не ги заслужава тези постижения Може би трябва да ме радва, но никога не ме е радвало. Честно

Защо само за постижения трябва и може да се завижда?
Примерно мога да завиждам за страхотната дълга коса на Х. Или за сините очи на Y.

Не, никак.Невероятни неприятности може да навлече един завистлив човек, няма как при вече "проиграна ситуация" това чувство/ отношение да ме радва.

Моя позната записа магистратура, за да не е по-назад от приятелка ))) За някои хора е стимулиращо )), явно.
За мен е доста грозно нещо.
Ми, какво да направя, не съм изпитвала злоба/завист.

Здравейте, момичета!
Съжалявам, че откак пуснах темата, нямах възможност да вляза и да пиша, но за сметка на това с интерес изчетох всички страници.
Все още не съм успяла да си направя някакъв генерален извод - дали завистта е въпрос просто на човешка природа, дали нещата опират до интелект или до житейска философия. А може би по малко от всичко. Не ми се иска да правя скандални умозаключения от сорта на "завистливите са комплексари", но ако трябва да сме напълно откровени, а именно това е целта на темата ми - ами... мисля го.
С ръка на сърцето си, заявявам, че не си спомням да съм завиждала на някого. Животът ми далеч не е някаква вълшебна приказка, но винаги съм имала достатъчно. А може би точно там е разковничето - да си доволен от това, което имаш.
За протокола - не съм човек, който се хвали или парадира с каквото и да било. Слава Богу и съпругът ми не е такъв. Имаме си други приоритети. Покупките и пътуванията, които дадох за пример, не съм ползвала за хвалба, а просто съм споделила. Споделянето е нещо неизбежно във взаимоотношенията на толкова близки роднини като  в случая.

Как се усеща завистта? Комплексно е - натрупват се една след друга различни случки и ти дават общата картина.  

Да, чудесен е съветът на повечето - да се игнорира завистника. Но как да стане в действителност като се касае за прекалено близък роднина, с който няма как да си прекъснеш контактите и няма как да остане скрито, че сме си купили нещо или че заминаваме за няколко дни / дори и да го премълча/. Не знам... Аз все още се надявам някой слънчев ден просто да си преболедуват завистта и да започнат да се държат нормално. Но дали аз ще мога да погледна на тях със същите очи, както едно време, това не знам...
Както някой беше писал в началото - много е тъжно да имаш такива роднини, защото все едно си сам и нямаш никого...
 

Човек дори и добре да живее - има роднини.
Всеки може да посочи около себе си завистта поне в един човек от обкръжението си.
Въпросът с роднините е по-деликатен ,но той има решение -
приемай с усмивка и без коментар поведението им и разреди вижданията си.
Хората са различни ,важно е около теб пространството.

utro77
Тези хора не се променят. Ето например съвсем прясна случка от вчера сутринта. Бях си в родния град за уикенда, ходя си много, много рядко. Дамата, за която писах няколко страници назад, се самопокани вкъщи на кафе. Още с влизането през вратата - "Еййййй, как си? Аууууу какво коремче си направила!!!!" съпроводено с грубо разтъркване на коремчето ми (а как мразя да ме пипат!!!!) Както и да е. Сядаме да пием кафе, тя вижда чашките, които майка е изкарала и възкликва "Яаааа! Ама вие и нови чашки ли сте си купили?" По инерция ѝ казвам, че хич не са нови (подарък са на нашите от преди няколко години). Тя "А! Че аз защо не съм ги виждала до сега?" Тук вече майка ми не се стърпя и ѝ каза, че щом е толкова важно за нея, може да извади всичките си сервизи да ги огледа, че да е добре осведомена. Млъкна. През цялото време докато беше вкъщи, се сваляше на мъжа ми - голямо кискане (каквото и да каже той), голямо опипване... Той горкия ей така    Чак ми се скъса червения конец докато си тръгне тая жена. От тогава не спира да ме боли глава, толкова ме е облъчила с негативна енергия...

Хората просто са си такива. От материална страна тя има повече от мен. Разликата е, че аз имам семейство - мъж, дете на път, а тя - не. Обаче тя няма не поради някаква друга причина, а защото е прекалено прекрасна за който и да е и от толкова подбиране е в края на 30-те без никой до себе си. Няма лошо в това - така решила, така направила. Но защо ми завижда, че моя избор е друг?

Добре де, защо ги пускате такива хора в къщите си? Винаги можете да измислите извинение, че точно сега не е удобно и да отбягвате такива индивиди. Да не би те да ви хранат и поят, да сте зависими от тях по някакъв начин, че да се налага да им угаждате!

Понякога подозирам, че на доста хора им харесва да усещат завистта, сякаш това ги кара да се чувстват по-успешни, демек имат нещо ценно, щом някой им завижда за него. Това са си мои разсъждения и въпроси, не са адресирани към никого конкретно, но ще ми е интересно да разбера какво мислите по въпроса кое ви кара да се занимавате с такива хора и защо досега не сте ги отсвирили!

Е...а де.На мен, ако някой ми се самопокани-няма и да му отворя вратата, камо ли да го допускам да ми влиза и да му показвам сервизите си...дето ги нямам.

А по-благоприятно ли е да си развалиш отношенията с такъв човек, открито да му дадеш да се разбере, че не искаш да контактувате по никакъв повод? Няма ли по този начин още повече да предизвикаш злобата му?
Това го казвам по отношение познатата на  snow_angel. Имах една колежка на времето, която непрестанно се ровеше в личния ми живот. Работихме в една стая и от сутрин до вечер това й беше заниманието. Разбира се, опитвах да колкото се може по-оскъдна информация да давам, но до ден днешен / Слава Богу вече не работим заедно/ не съм се конфронтирала директно с нея и не съм й дала да разбере, че нямам желание да общуваме. Като я знам какви ги разправяше и вършеше по повод на хора, които не долюбва и които не й играят по свирката... предпочитам да съм в що-годе приятелски отношения с нея. В някои случаи това е по-добрия избор.


Предполагам, че има хора, които се ласкаят от факта, че имат повече и са по-успешни. Но не е нужно някой да ти завижда, за да се докажеш. Не вярвам на някого да му харесва да му завиждат. Завистта от непознати или бегло познати, стига да не се изразява в някакви ефективно злонамерени действия, буди по-скоро безразличие. Или поне при мен е така. Виж, от завистта на най-близките, вече много боли...

utro77, да, бих предпочела да нямам никакви взаимотношения с подобни хора просто-за какво са ми?за да се чудя как да ги игнорирам ли, как да се пазя и да си меря приказките?Излишно е.С хора, които са ми неприятни, не ми допадат, дразнят, натоварват и т.н. обичайно нямам взаимоотношения никакви.Не лоши, не добри-никакви.
Аз познавам всъщност една мацка, която живее заради завистта на другите.Честа реплика и е-ще си взема един си какво/ще направя/ за да го е яд еди си кой.