Публикувана: 30 юли 2013, 22:00 ч.
Последно мнение: 1 окт. 2013, 16:38 ч.

Завист

19 967
181
1

30 юли 2013, 22:00 ч.

Мнения: 45

Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

# 1 30 юли 2013, 22:13 ч.

BG
Мнения: 2 458

Повече се оплаквам и по-малко се хваля. Много помага! Кара всички да се чувстват щастливи, че са по-добре от мен. А очеизвадното гледам да неглижирам, привидно да му намирам кусури, а тайно да му се радвам. Ако и това не помага - фък оф и гоу хоум, дори и брат ми да си! Crossing Arms

# 2 30 юли 2013, 22:28 ч.

Мнения: 45

Цитат на: Benisima в вт, 30 юли 2013, 22:13

Е това няма точно никога да го приложа. Мразя до мозъка на костите си оплакващи се хора и дори да имам понякога за нещо подобен повод, трябва да е много, много привилегирован човек за да му поплача на рамото.

А всъщност, завистливи коментари предизвикват съвсем не хвалби, а очевадни факти. Еми няма как да се променят факти от биографията, нито да станат по-малко видими само защото някого карат да се чувства по-нищожен.

Оставам безмълвна и изобщо не знам как да реагирам на такива изблици.

# 3 30 юли 2013, 22:46 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 427

Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00

не им помагам в прекия смисъл, това си е тяхна работа - как възприемат света и околните Peace

ако поискат помощ е друг въпрос Peace

ако зная, че за някого е болезнено (имала съм гаджета, които са преживявали тежко мои успехи) - то съм се съобразявала - да се въздържам от споделяне, но това не може да е вечно и не решава ситуацията

просто приемаш, че не всеки приема успехите ти с радост и продължаваш напред Peace

# 4 30 юли 2013, 22:53 ч.

Мнения: 5 346

Правя се, че не я забелязвам.

# 5 30 юли 2013, 22:54 ч.

Мнения: 45

Не може да криеш, не може да лъжеш, не може да се правиш на приятно недочул и недовидял разни завистливи изцепки. Във всеки случай не и до безкрайност.
Не, аз не си ги слагам на сърцето, защото ми е пределно ясно от какво са продиктувани, а от там просто ми е жал за хората които си го причиняват. Но все си мисля че това не е нормално и трябва някак да му се помогне на този човек да приеме реалността такава каквато е. Няма друг избор.

# 6 30 юли 2013, 23:01 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00

Не мога да им помогна, колкото и да искам. Те си обичат завистта, тя им дава сили по някакъв начин, държи ги. Те нито искат, нито могат да я овладеят.

# 7 30 юли 2013, 23:02 ч.

Варна
Мнения: 10 559

Цитат

Не може да криеш, не може да лъжеш, не може да се правиш на приятно недочул и недовидял разни завистливи изцепки. Във всеки случай не и до безкрайност.

А защо изобщо трябва да се обяснявам на някой,пък бил той и близък,че съм постигнала нещо добро,хубаво за мен,дължа ли на някой обяснение за каквото и да било,а като съм долу в калта този "някой" идва ли да ми помогне Naughty

"И сам войнът е войн",беше казал някой..... Whistling

# 8 30 юли 2013, 23:05 ч.

Мнения: 768

Когато човек проумее, че никой няма всичко - ако има едно, то е за сметка на друго, тогава няма за какво да завижда. Но такова разбиране не е за всеки. Не мисля, че има начин да спреш нечия завист, можеш само да внимаваш да не я предизвикваш.

# 9 30 юли 2013, 23:08 ч.

Мнения: 1 761

Завистта няма как да не предизвикаш,ако си заобиколен от хора,които са различни от теб,нямат твоите качества,късмет и смелост.Неумението им да постигнат твоите достижения ги озлобява,за да се самозалъжат,че не са чак толкова зле,опитват се да те наранят по някакъв начин и да се порадват на болката,която евентуално биха ти причинили.

Завистливите хора, с които аз съм се срещала по една или друга причина,имат общи качества.Страдат от всякакви фобии,несамостоятелни са,не са борбени,полагат много усилия за външния си вид,дори,когато нямат особен потенциал за това,в повечето случаи са прекалено обгрижвани в детските си години и,ако съдя по безкрайните им мрънкания и оплаквания,ужасно страдат от емоционална неудовлетвореност в любовните си отношения.

Откакто живея извън Бг се научих да бъда по-прикрита и много внимателно да подбирам хората,които да допусна до себе си и семейството ми.

# 10 30 юли 2013, 23:14 ч.

Мнения: 45

Цитат на: esstela в вт, 30 юли 2013, 23:02

Цитат

"И сам войнът е войн",беше казал някой..... Whistling

Защото няма начин. Можеш ли да скриеш от родителите си факта че се омъжваш примерно? Точно за толкова съществени факти става дума, които е невъзможно да не се знаят. Питат те директно- отговаряш. А отсреща чуваш някакъв присмех примерно "да бе да...не може да бъде...точно ти ли...точно на теб ли...как ли пък не"- категорично невъзприемане. Laughing

Да беше за нещо лошо, възприемат всички от раз.

# 11 30 юли 2013, 23:18 ч.

Варна
Мнения: 10 559

Лизет,не ми дреме,разбираш ли,така ми е протекъл живота,че съм се опарила безкрайно много пъти все от "близки" и щом реша да се омъжа няма да казвам на никой от моите роднини,никой не е по-важен от мен и половинката ми,никой Peace

# 12 30 юли 2013, 23:32 ч.

Мнения: 45

Е, не....кьорави-кьопави, аз си обичам роднините.

Има неща които не може да не знаят.

Но ми се ще някак да ги науча да се усещат малко колко жалки изглеждат в такъв момент. И да си попридържат езика зад зъбите. Като минимум.