"Най - ужасният ден да обичаш някого е денят, в който го губиш."
"Дневниците на вампира"
"Дневниците на вампира"
- Публикувана: 11 окт. 2012, 10:46 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2013, 21:51 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3
Едно нещо става невъзможно единствено и само тогава, когато ти сам се откажеш от него!
Често се налага да бъде тъй, Сам, когато над щастието натегне заплаха — някой трябва да се откаже от него, да го загуби, за да го запазят останалите.
Властелинът на Пръстените - Толкин
С течение на времето щеше постепенно да се уморява от това упражнение. Щеше да и се струва все по – уморително да го извиква във въображението си, да го отупва от праха, да дава живот на нещо отдавна мъртво. Щеше да настъпи ден… когато Лайла нямаше да оплаква загубата му или поне не толкова безутешно. Щеше да дойде ден, когато чертите на лицето му щяха да започнат да избледняват в паметта и, ден, в който нямаше да хуква навън, щом чуеше някоя майка да вика по име сина си. Нямаше да и липсва толкова, колкото сега, когато болката от отсъствието му беше неин непрестанен спътник – като илюзорната болка в ампутиран крайник.
„Хиляда сияйни слънца” Халед Хюсейн
„Хиляда сияйни слънца” Халед Хюсейн
"Страшна сила е кондензирана в ръцете на любим мъж. Гледаш в хипноза тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за
слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време — и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"
"Пътуване към себе си" Блага Димитрова
слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време — и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"
"Пътуване към себе си" Блага Димитрова
"Страшна сила е кондензирана в ръцете на любим мъж. Гледаш в хипноза тая едроставеста китка с тревожещи космици по кожата. Сякаш тия снопчета влакна са излъчители на гравитация. Някаква древна закана напира от ъгловите линии на кокалчетата. Широката твърда длан таи гореща ласка и плясък на камшик. Дългите, чувствителни пръсти умеят да те докосват и да четат всяка гънка на кожата ти като азбука за
слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време — и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"
"Пътуване към себе си" Блага Димитрова
слепи. Могат цяла да те прочетат. Да изтрият като магнетофонна лента всякакъв спомен от друго докосване по тебе. Могат да те моделират и да изваят една богиня от тебе. Но в същото време — и да те подчинят, да те превият, прекършат, да те смажат. Страх и нежност, закрила и угроза внушават мъжките ръце. От тая длан извира животът за тебе, от нея може да те удари гръм и да те овъгли до корена. Каквото и да бъде, нека да е от неговата ръка! От ничия друга, само от неговата!"
"Пътуване към себе си" Блага Димитрова
"Но всеки мъж, независимо дали е бил дълго или само малко при теб, оставя нещо след себе си, преди да си отиде: деца, пари, името си, грамофонните си плочи, рецептите за коктейл, малки спомени, шепа опитност, късче знание, копнежна жажда за неговите ръце, за неговия глас, за неговата нежност, капка горчивина, една бръчка на челото ти, една острота в смеха ти."
"Марион живее", Вики Баум
"Марион живее", Вики Баум
"Дики, искам да ти кажа нещо. И го запомни. Никой не може да освободи другия от клетката му, дори когато този друг е лъв. Важното за всички нас е да не гледаме в решетките, а през тях. Защото ако все в решетките гледаш, доникъде няма да стигнеш и на живота никога няма да се порадваш, никога. Разбираш ли?" - "Гордост", Уилям Уортън
*Буб*, не мога да остана безразлична при откъси от Уортън и такава прекрасна книга като "Гордост". 
Ето и от мен:
„Исках да направя нещо повече, по-значимо... Ала все още бях напълно отчаян. Знаех какво ме дърпа назад. Бях твърде скован и се страхувах да покажа чувствата си – отдавнашен проблем и слабост, съсипала живота ми. Не можех да ги преодолея. Затварях се в себе си и се защитавах, сякаш се намирах в опасност от нещо, което не разбирах и не познавах. Искаше ми се да се отпусна, да бъда уязвим и да вложа сърцето и душата си в платното , но не можех да го направя. Ала имах желание да опитам...”
„Стегнатите егоистични окови, които ме държаха затворен в егото ми и ме изолираха, са скъсани завинаги. Сега се чувствам неразривна част от света. Не се боря и не се съпротивлявам, само съм част от него. И както казваше Мирабел, до известна степен съм по-невинен.”
"...Понякога рисуваш, за да привлечеш другите – сякаш залагаш стръв, за риба. Случва се. Вероятно искам твърде много или съм учил твърде много. А може би само искам ласкателства и успех. Не мисля така, но знам ли. И в това отношение никога не мога да бъда невинен, Мирабел. Нуждая се от твоята сила. Боя се, че когато се върна в Америка и заживея с останалите, с нашите приятели, които ценят успеха повече от всичко друго – а успехът за тях означава пари или признание – аз ще се проваля и ще изгубя вълшебството.. Ще мога ли да продължа онова, което започнахме – нашето лично, спокойно и свободно творчество? Не знам и това ме плаши. "
"Последна любов", Уилям Уортън
Ето и от мен:
„Исках да направя нещо повече, по-значимо... Ала все още бях напълно отчаян. Знаех какво ме дърпа назад. Бях твърде скован и се страхувах да покажа чувствата си – отдавнашен проблем и слабост, съсипала живота ми. Не можех да ги преодолея. Затварях се в себе си и се защитавах, сякаш се намирах в опасност от нещо, което не разбирах и не познавах. Искаше ми се да се отпусна, да бъда уязвим и да вложа сърцето и душата си в платното , но не можех да го направя. Ала имах желание да опитам...”
„Стегнатите егоистични окови, които ме държаха затворен в егото ми и ме изолираха, са скъсани завинаги. Сега се чувствам неразривна част от света. Не се боря и не се съпротивлявам, само съм част от него. И както казваше Мирабел, до известна степен съм по-невинен.”
"...Понякога рисуваш, за да привлечеш другите – сякаш залагаш стръв, за риба. Случва се. Вероятно искам твърде много или съм учил твърде много. А може би само искам ласкателства и успех. Не мисля така, но знам ли. И в това отношение никога не мога да бъда невинен, Мирабел. Нуждая се от твоята сила. Боя се, че когато се върна в Америка и заживея с останалите, с нашите приятели, които ценят успеха повече от всичко друго – а успехът за тях означава пари или признание – аз ще се проваля и ще изгубя вълшебството.. Ще мога ли да продължа онова, което започнахме – нашето лично, спокойно и свободно творчество? Не знам и това ме плаши. "
"Последна любов", Уилям Уортън