"Да не говориш с човек, с когото може да се говори, значи да изгубиш човека; да говориш с човек, с когото не бива да говориш, значи да губиш думите си.Умният човек не губи нито човека, нито думите си."
Конфуций
Конфуций
- Публикувана: 11 окт. 2012, 10:46 ч.
- Последно мнение: 17 дек. 2013, 21:51 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 3
"Хората се страхуват да умрат, защото се боят от непознатото. Но какво е непознато? Аз ти предлагам, Оскар, да не се боиш от непознатото, а да имаш доверие. Погледни лицето на Господ на кръста: той търпи физическата болка, но не изпитва духовна болка, защото има доверие. И изведнъж започва по-малко да го боли от гвоздеите. Той си повтаря: боли ме, но това не може да бъде болка. Ето, това е! Това е то, ползата от вярата."
"Оскар и розовата дама" - Ерик-Еманюел Шмит
"Оскар и розовата дама" - Ерик-Еманюел Шмит
Още нещо в този дух: 
"Колкото повече се страхувах от смъртта, толкова повече ненавиждах Миларепа. Мислите за тях се сливаха. Парцаленото човече беше съумяло да се отдели от всичко, което аз не исках да напусна. Вероятно изглеждаше несретник в очите на богаташите, грозник в очите девойките и слабак в очите на силните, но аз, аз знаех, че с изпъкналите си изпод восъчната кожа кокали той беше дълбоко щастлив, парцалено човече, което не държи на нищо, дори и на дрипата, която би могъл да покрие слабините му, защото говореха, че се разхождал напълно гол. Зелен и гол..."
"Миларепа" Ерик-Еманюел Шмит
"Колкото повече се страхувах от смъртта, толкова повече ненавиждах Миларепа. Мислите за тях се сливаха. Парцаленото човече беше съумяло да се отдели от всичко, което аз не исках да напусна. Вероятно изглеждаше несретник в очите на богаташите, грозник в очите девойките и слабак в очите на силните, но аз, аз знаех, че с изпъкналите си изпод восъчната кожа кокали той беше дълбоко щастлив, парцалено човече, което не държи на нищо, дори и на дрипата, която би могъл да покрие слабините му, защото говореха, че се разхождал напълно гол. Зелен и гол..."
"Миларепа" Ерик-Еманюел Шмит
"За мен ти беше като демон,призван от собствения ми Ад,за да ме унищожи!"
из Здрач от Стефани Майер
``Времето е река... и книгите са кораби. Много томове потеглят по
течението само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците й. Единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове.``
из Изгубеният символ от Дан Браун
из Здрач от Стефани Майер
``Времето е река... и книгите са кораби. Много томове потеглят по
течението само за да се разбият и изгубят без следа в пясъците й. Единици издържат изпитанието на времето и оцеляват, за да осветят идните векове.``
из Изгубеният символ от Дан Браун
За лудите, за различните, за бунтарите, за размирниците, за кръглите гвоздеи в квадратните дупки... за онези, които виждат нещата по различен начин – те не обичат правилата... Можеш да ги цитираш, да не се съгласяваш с тях, да ги възхваляваш или да ги очерняш, но единственото, което не можеш да направиш, е да ги игнорираш, защото те променят нещата... Те бутат човечеството напред и макар и някои да ги смятат за луди, ние виждаме в тях гении, защото онези, които са достатъчно луди, за да мислят, че могат да променят света, са онези, които наистина го правят.”
-Стив Джобс
-Стив Джобс
Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам! /Мечо Пух/ http://www.prikazno.com/2011/08/14/misli-mecho-puh/
Здравейте от мен )
Обожавам смислените и красиви цитати. Ето няколко от "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон:
„Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия”.
„Не се обиждай, но понякога човек говори по-свободно пред някой непознат, отколкото пред близките си. Навярно защото непознатият ни вижда такива, каквито сме, а не каквито му се иска да бъдем.”
„Разказах й как до тоя момент не съм си давал сметка, че това е история за самотници, за отсъствия и загуба, и че тъкмо по тази причина съм потърсил убежище в нея, докато се е сляла със собствения ми живот. Бях като човек, който се спасява с бягство в страниците на роман, защото онези, които му е нужно да обича, са само сенки, живеещи в душата на някой непознат.”
„В деня, в който умра, всичко мое ще бъде твое. Освен сънищата.”
„Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.”
„Не, не са лоши. Слабоумни са, което не е едно и също. Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли и разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава – с извинение – всеки, който му изглежда по-различен от него – било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с дон Федерико, поради предпочитаните развелчения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.”
Това е авторът, от чиито книги могат да се вадят страхотни цитати от почти всяка страница..
В блога ми има събрани още много от любимите ми цитати..
http://papersmell.wordpress.com/)
) Обожавам смислените и красиви цитати. Ето няколко от "Сянката на вятъра" на Карлос Руис Сафон:
„Подаръците се правят за удоволствие на даряващия, а не заради заслугите на получаващия”.
„Не се обиждай, но понякога човек говори по-свободно пред някой непознат, отколкото пред близките си. Навярно защото непознатият ни вижда такива, каквито сме, а не каквито му се иска да бъдем.”
„Разказах й как до тоя момент не съм си давал сметка, че това е история за самотници, за отсъствия и загуба, и че тъкмо по тази причина съм потърсил убежище в нея, докато се е сляла със собствения ми живот. Бях като човек, който се спасява с бягство в страниците на роман, защото онези, които му е нужно да обича, са само сенки, живеещи в душата на някой непознат.”
„В деня, в който умра, всичко мое ще бъде твое. Освен сънищата.”
„Книгите са огледала; в тях човек вижда само онова, което носи в себе си.”
„Не, не са лоши. Слабоумни са, което не е едно и също. Злото предполага някакво нравствено съждение, намерение и известен размисъл. Слабоумният или идиотът дори за миг не спира, за да помисли и разсъди. Той действа инстинктивно като добиче, убеден, че върши добро, че винаги има право, и гордо преебава – с извинение – всеки, който му изглежда по-различен от него – било то поради цвета на кожата, поради вярата, езика, националността или, както в случая с дон Федерико, поради предпочитаните развелчения. На тоя свят са нужни повече действително лоши хора и по-малко междинни тъпанари.”
Това е авторът, от чиито книги могат да се вадят страхотни цитати от почти всяка страница..
В блога ми има събрани още много от любимите ми цитати..
http://papersmell.wordpress.com/
)
"-Знаете ли какво е приятелството?-попита той.
-Да-отвърна циганката-То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
-Ами любовта?-продължи Гренгоар.
-О, любовта-отвърна тя и гласът и затрепера.Двама души, а сякаш са един.Мъж и жена, слети в ангел.Земен рай."
Парижката Св.Богородица-Виктор Юго
-Да-отвърна циганката-То означава брат и сестра, две души, които се докосват без да се сливат, като двата пръста на ръката.
-Ами любовта?-продължи Гренгоар.
-О, любовта-отвърна тя и гласът и затрепера.Двама души, а сякаш са един.Мъж и жена, слети в ангел.Земен рай."
Парижката Св.Богородица-Виктор Юго
Няколко любими цитата от "Крадецът на книги" на Маркъс Зюсак:
„В тишината на нощта отварянето на книгата предизвика порив на вятъра.”
„Седейки във водата, тя си представяше миризмата, която идваше от дрехите на татко. Повече от всичко това беше уханието на приятелството и Лизел го усещаше и по себе си. Тя обичаше това ухание. Затова поднасяше ръка към носа си и се усмихваше, докато водата във ваната изстиваше.”
„А сега Руди и Лизел вървяха по улица „Химел” под дъжда.
Той беше лудият, който се беше боядисал в черно, нанасяйки поражение на света.
Тя беше крадецът на книги без думи.
Но доверете ми се, думите бяха на път и когато пристигнеха, Лизел щеше да ги държи в ръцете си като облаци и щеше да ги изстисква като дъжд.”
"Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”
„Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”
„Тя прокара опакото на ръката си по първата лавица, слушайки шумоленето на ноктите си, които се плъзгаха по гръбначния мозък на всяка една от книгите. Звукът наподобяваше музикален инструмент или нотите на бягащи крака.”
„Колко книги бе докоснала?
Колко бе почувствала?
Лизел пристъпи напред и го направи отново, този път много по-бавно и без да обръща ръката си, позволявайки на дланта си да усети всяко едно от гръбчетата на книгите. Беше като магия, като нещо прелестно, като ярки лъчи, проблеснали от полилей. На няколко пъти беше почти готова да извади някое заглавие от мястото му, но все пак не се осмели. Бяха твърде съвършени.”
„В тишината на нощта отварянето на книгата предизвика порив на вятъра.”
„Седейки във водата, тя си представяше миризмата, която идваше от дрехите на татко. Повече от всичко това беше уханието на приятелството и Лизел го усещаше и по себе си. Тя обичаше това ухание. Затова поднасяше ръка към носа си и се усмихваше, докато водата във ваната изстиваше.”
„А сега Руди и Лизел вървяха по улица „Химел” под дъжда.
Той беше лудият, който се беше боядисал в черно, нанасяйки поражение на света.
Тя беше крадецът на книги без думи.
Но доверете ми се, думите бяха на път и когато пристигнеха, Лизел щеше да ги държи в ръцете си като облаци и щеше да ги изстисква като дъжд.”
"Трудно е да не харесваш човек, който не само забелязва цветовете, но и говори за тях.”
„Имаше книги с гръбчета в черни, червени, сиви и всякакви други цветове, а буквите върху тях бяха с всевъзможни стилове и размери. Това бе едно от най-красивите неща, които Лизел Мемингер бе виждала.”
„Тя прокара опакото на ръката си по първата лавица, слушайки шумоленето на ноктите си, които се плъзгаха по гръбначния мозък на всяка една от книгите. Звукът наподобяваше музикален инструмент или нотите на бягащи крака.”
„Колко книги бе докоснала?
Колко бе почувствала?
Лизел пристъпи напред и го направи отново, този път много по-бавно и без да обръща ръката си, позволявайки на дланта си да усети всяко едно от гръбчетата на книгите. Беше като магия, като нещо прелестно, като ярки лъчи, проблеснали от полилей. На няколко пъти беше почти готова да извади някое заглавие от мястото му, но все пак не се осмели. Бяха твърде съвършени.”
Препоръчани теми