Другото нещо,което ме притеснява,е че не мога да возя никой друг освен приятеля ми!Ако трябва да шофирам в присъствието на друг отличен шофьор,все се старая да не направя грешка,а става точно обратното
Това последното важи съвсем точно и за мен. Най ми е спокойно да карам сама или с детето. Не ми се е случвало да ми гасне насред кръстовище колата, но няма да забравя мъжът ми като взе книжка преди много години как го беше страх да кара из центъра на София- един ден старото москве умря насред кръговото на Сточна гара. И се сещате: бибиткане, псуване и всички екстри. Като потегли след половин час ровичкане по двигателя мъжа заяви, че това му е трябвало и вече нищо не може да го уплаши.
За съжаление по улиците има твърде много шофьори, които не желаят да се съобразяват с останалите и това създава ситуации, които изнервят не само не особено опитните шофьори. Днес като излизахме от квартала един шемет решил, че ще влиза. Да ама улицата е тясна и ледена. Той е с предимство, но тъпака седи без да е пуснал мигач, а за него няма направо. Или завива срещу нас или по главната- демек все мигач трябва да пусне. А той нищо. Аз,за да му направя място или трябва да дам назад 30-50м или да му отнема предимството. Разгеле явно мигна с очи в нашата посока та разбрах, че ще влиза срещу нас и му направих място. Докато отидем до Студентски град (от Младост1) поне двама други не знаеха къде се намират и накъде ще карат.