За колко време станахте шофьори?

Доколкото аз съм минавала по това локално, има си знаци. Когато няма - дясностоящ. Не знам чак толкова да са се променили правилата.

А разбрах, като прочетох . Проблемът на широкия път. Много често срещана грешка сред шофьорите, че свързват предимството не с правилника, а с ширината на пътя. Интересно, обаче, на кой светофар има колизия на Борис 3-ти, при положение, че тези, които се движат по основния път могат да завият надясно май само на Овча Купел и тогава на тези в локалното им свети червено. Поне аз доколкото  съм минавала оттам.

Аз знам, че са с предимство тези в локалното, но минавам с предимство често, защото повечето стоят и ме чакат, аз махам, те махат и накрая минавам, сигурно си мислят, че не знам правилника  И обратно като съм в локалното не мога да минавам с предимство, защото ме засичат и се... тън-тън майката... Та от незнание съм принудена да се движа там против правилата, ама...

За колко време станахте шофьори?

В София за година и половина се почувствах уверена. Каране всеки ден.

По отношение на законите за предимство закона не е променян от много време. Обикновено промени има в глобите само, но не и в съществените неща.
По-широкият път наистина заблуждава, че движещите се по него са с предимство, щото по-често си е така, ама има знаци. Мен точно така щяха да ме скъсат на изпита, добре че даяджията излезе свестен и като ме видя колко съм се нашашкала просто ме попита кой е с предимство. Аз си бях видяла знаците, ама пусто нали съм на широкото и хич и нямаше да спра, толкова вече не знаех на кой свят съм. Трябваше да дам предимство на идващите откъм една улица, за която това име е твърде гръмко-по-скоро бих го нарекла алея, и откъдето и да го погледнеш няма разумна причина да не сложат знак. Ако някой е карал или кара сега курс в района на Плиска това една уличка отстрани на Т-маркета на Коперник - минава покрай оградата на май беше някаква детска градина.
Другия вариант е с Т-образно кръстовище - тези, които се движат направо си мислят, че само заради това са с предимство. В нашия квартал имаше такова място и често ставаха сблъсъци.
Едно време баща ми като ме учеше да познавам знаците бях останала с впечатление, че винаги който е в кръгово е с предимство. Да, ама не. Като изкарах курса се оказа, че не е баш така. Просто май в София на повечето кръгови са така знаците. По тоя повод се сещам как един шемет щеше да си изяде боя от другите шофьори, щото спря в кръговото на 5-ти километър, да даде предимство на идващите от Окръжна.

Аз също седнах за първи път да кормувам на курса за кормуване. Даже не знаех какво е съединител, и кое точно е газ и спирачка.
Все ще много се панирам, а съм вече на 39 час. Скъсаха ме на кормуване. Каракашев беше изпитваш но да ви кажа не е толкова страшен колкото пишат в други форуми. Даже ме похвали и каза ,че съм владеела колата и съм направила много тъпа грешка. Грешката ми беше че след като подминах препятствието /паркирана кола в лентата ми/ не се огледах и прибързах да си прибера.Та той така приятно ми се караше,че аз му отговорих, че "Чак Вас ви е яд,че ме скъсахте" и той се изсмя. След като се намеси в кормуването поиска да продължа /а по принцип трябва веднага да прекрати изпита/ и да паркирам. Паркирах идеално и той забеляза,че се оглаждам на всичките страни и отново ме похвали.Аз от неговите хвалебствие се разревах и не ми беше неприятно ,че ме скъса. Важното е да се науча да карам.

Suzanna,само заради това ,че си се прибрала бързо ли те е скъсал?Нещо недостатъчно ми се струва като аргумент за скъсване на изпит.Ако е било грубо нарушение,а не ми се струва такова не е ли трябвало да ти пише 3 наказателни ,а знам,че късат при 9.
Просто и аз сега карам курс и като нищо той да ми се падне на изпита ,та ми се вижда доста стриктен май.И за какво точно е трябвало толкова да се огледаш,все пак никой не може да ти изкочи отзад-има паркирана кола.

Аз започнах курса с огромно желание. На първия ден кормуване бях супер притеснена, понеже никога не бях сядала зад волана, но за мое изумление се справих доста добре. И листовките и кормуването ги взех от първия път. Книжката я взех преди 2 месеца и оттогава карам всеки ден. Не знам колко време ще ми отнеме да се почуствам напълно уверена в себе си, защото при мен ден с ден не си прилича. Може един ден да карам супер, а на следващия да правя тъпи грешки. Иначе най-добре ми е да си карам сама, без някой да ми дава напътствия. Харесва ми и ми доставя удоволствие. Притеснено ми е само докато запаля, след това вече изглежда толкова силно се концентрирам че забравям да се притеснявам  За сега проблем имам само с паркирането, трябва ми доста място за да се наместя  Няма кой да ме е научи, така че вие ако имате някакви съвети ще съм благодарна! 

Изкарах курса с огромно желание и взех книжка от първи път.  Имам книжка от 4 години, но шофирам рядко и това е причината да не се чувствам уверена. Има още много да уча. За да си добър шофьор са нужни години практика 

Изкарах курса много отдавна и когато  си получих книжката, веднага тръгнахме на разходка до Созопол. Но на този 1 юли, в разгара на сезона, на най-стратегическото кръстовище светофарите бяха изключени и аз нямах никакъв шанс да направя ляв завой. Когато събрах кураж да отнема предимство, толкова амбициозно навих волана, че влязох в насрещното . Седна мъжът ми на шофьорското място, а аз до нас плаках, после се тръщках в къщи на леглото, че няма за карам колата , но след разправията се качихме пак и...към Созопол. Закарах ни . И се започна един ежедневен тормоз : "Ще караш колата, защото трябва да съм спокоен, че си добър шофьор и може да се разчита на теб. " Ако ме беше оставил със страховете ми, с времето щях само да се возя. Благодарна съм му за тогавашния инат. Животът показва, че ако в семейството има дори една кола, всички пълнолетни трябва да бъдат добри шофьори. За мен възможността да карам колата е свобода! А "Свободата, Санчо, е велико нещо !"