Да си майка на много деца! - един ден от живота ни

Емемче, и на по-малките не им е чак толкова лесно с конкуренцията пред себе си.  

Лиорена, задръж така поне, докато изучиш науката, че на твоята жабка от аватара съвсем ще й изкокнат очичките.  
Както казва един наш общ познат от ученическия бележник: "И химията е наука, и животът си върви."

мислех да се разпиша и аз тук, даже потърсих един стар свой разказ на тази тема за по-лесно, но като прочетох какво си написала, реших, че нямам какво повече да добавя . както децата ми са на възрастта на твоите - 10, 8 и 3, така и дните и мислите ми са доста подобни  .

Мамчета, възхищавам ви се, на това се казва евала 

Хей,ето ме и мен!
И аз ще се опитам да ви опиша един обикновен ден у дома.
Ставам в 6.15 и докато се завъртя в банята,ето че станало 6.40-време да събуждам г-ца Мони-3кл.,а втория срок още по-рано,т.к. с Пепи ще са първа смяна и двамата
С Мони сме малко по-бавни в приготовленията,защото тя е с диабет и трябва да й слагам инсулин.Докато я изпратя и започвам едно будене на баткото...не ви е работа!Днес не ме чул,утре не разбрал...около 40мин.И така става време да се събуди и Анди.А сега как да се разкъсам на кого да угодя?Слава Богу,че големите са самостоятелни и могат да се оправят сами.Съчувствам на тези майки,чиито дечица са с малка разлика Е,при тях веселбата е по-голяма.
И така започва въртележката-закуска,обяд,сл.закуска,вечеря.Добре,че взимам на Анди храна от д.кухня,та може някой ден да ядем сандвичиМежду другото прането,простирането и т.н.За какво ли ви ги пиша тези неща като при всички е така?!
Добре,че майка ми отделя няколко часа,за да води Мони на пиано и солфеж,а Пепи си ходи сам,та не ми се налага в това време да излизам с Анди.
Но през вечер ги водим на народни танци и все някой трябва да прибирам.Добре,че тати много помага!!!
След училище следва надпревара за компютъра и безкрайна тирада от моя страна,доста напрегнато става.Е,по някое време и аз се класирам,за да мога да ви "чуя".
Много  сме щастливи да бъдем заедно и колкото да е напрегнато ежедневието,е и хубаво.
Не мисля,че казах нещо толкова велико,но това е нашето семейство.Не живеем с някакъв определен план,с изключение на ангажиментите на децата и работата и ученето на тати.
Желая ви здраве!
Теди

Деметра здравей! Разказът ти е толкова хубав! Децата ти са щастливи да имат толкова всеотдайна майка. Ти и останалите майчета наистина сте стимул и пример за нас, както казва някой по-напред!
Ще се възползвам 

Не можете да си представите колко ободряващо ми действат подобни разкази!  Затвърждавам си убеждението, че трето при нас няма да има!  Иначе че сте героини, героини сте, прекланям се и тичкам надалеч, да не прихвана!  Ще следя темата с интерес... 

Браво мами, страхотни сте. Да са живи и здрави дечица. 

До всички мами, които смятат, че е трудно да се гледат едно или две деца - прави сте!
Когато детето е едно, скучае, досажда и мрънка, когато са две, напреженията между тях нямат отдушник и се превръщате в несменяем рефер в безкраен боксов мач. При три и повече дечица, възможните конфигурации се увеличават в геометрична прогресия и за вас остава общато регулиране.
Всяко лято по един месец гледам освен моите 4 деца и двете дъщерички на брат ми. Тогава ни е най-добре. А това лято дъщеря ми доведе и 3 приятелчета, та бяхме на планина с 9 деца - с каравана и палатки. Искам да кажа, че за всичко си имахме грижа ние, нищо не ни беше осигурено. Вярно, че децата бяха големи, между 10 и 18 години, но са си деца и искат да ядат и да бъдат наглеждани. Но, честно ви казвам, никога не съм си почивала по-добре!

Прити, съжалявам за изпита! Къде учиш, та колегите ти са такива ръбове? Едно време при нас майките минаваха първи без дискусии. Искрено ти се възхищавам, че не се отказваш от амбициите си. Аз прекъснах докторантурата след второто дете и повече не се върнах към нея. Не съжалявам за направения избор, но много ме кефят жените, които имат сили за всичко.

  Да, така е - по мои спомени(ни е сме три деца-две сестри и един брат) вкъщи не е имало кой знае какви спорове между нас. Много добре си играехме заедно. Спомням си съучениците ни завиждаха, че сме трима и си играем на криеница и др. игри изискващи повече деца.
  Аз лично никога не съм имала усещането, че вкъщи е лудница, питала съм и майка ми и тя твърди, че е било спокойно. Докато аз не мога да се похваля със същото в моята къща.
 Сестра ми като се обажда по телефона и вече пита "Как е зверилника?". Играят си и пак игрите са им шумни, бурни и стигащи до падане, бутане (случайно)и рев накрая.

тази тема е страхотна, и вие мами-на-много-дечковци сте супер   

винаги съм искала да имам три деца, но чак сега разбирам какво ме чака, ако мечтата ми вземе, че се сбъдне 
и аз често се оплаквам от моето си едно лудетинче, и аз се дърпах за второ, а сега ме е страх къде ще го побера в делника си, но вие мили Деметра, Цвета, pretty witty, Баба Цоцолана и teddyvas ми давате кураж, да знаете 
страхотни сте, имате щастливи дечица - да са ви живи и здрави 

   
           

СТРАХОТНИ СТЕ!!
Ама малко ме вкарахте "в джаза". Аз много искам три деца....Ама не съм ве4е толкова сигурна... Даже хич не мисля, 4е имам този потенциал...Та може и да размисля... Ама пък картината, въпреки цялата сложност май е по-скоро весела, отколкото трудна...При вси4ки слу4ай ве4е съм 100% за по-голямата разлика...Еееех. СУПЕР СТЕ!!!!

След дълго обмисляне дали да се включа,най-накрая се реших да драсна и аз.Чудех се,защото моето ежедневие,като че ли няма нищо общо с вашето и се замислих-аз ли нещо не съм в ред,що ли?Ето как протича един наш ден,когато момчетата са на градина:Сутрин(незнам в колко часа),таткото събужда момчетата и под негово ръководство се обличат (и той помага).Аз спя и ако се случи да ги чуя,то е защото има сблъсък на интереси(обикновенно Сашо е с претенциите)и някой идва да ми се оплаче(пак Сашко),че "тати ме нерви".Тримата ми мъже идват да ме целунат за довиждане и си пожелаваме лек ден.Ако малката се е събудила през това време(често е така),тати я носи пре мен в леглото и се гушкаме малко.По някое време се надигаме и правя закуска за нея и кафе за мен.Пооправям набързо и сядам пред компютъра,чувам се с приятелките ми,излизаме на разходки или си ходим на гости.Към обяд храня момата и я слагам да спи и тогава готвя.Ние не сме от много ящните и често обичаме да хапваме по-леки неща като препечени филийки с чай,макарони,спагети и други такива.Радвам се,че мъжа ми е от моята кръвна група и никога не ми е правил проблем за това дали е управено в къщи,дали е наготвено и т.н.Май малко мързелешката го давам !Тъй,продължавам нататък-като се събуди малката се занимаваме с нея и в 17.00 часа отиваме да вземем  момчетата от градина(ако тати е свършил по-рано работа,отиваме заедно).Като се върнем в къщи,момчетата си играят или гледат филмчета.После вечеряме и идва най-изнервящата ме част-къпането.Почва се едно айкане(пак Сашко),събличай се,събличай се.....За това пък стигне ли се до същинската част,пада голяма веселба.Изкъпани и облечени за сън,в 20.30-21.00 всички са по леглата.Чете се приказка и двайсетина минути момчетата се закачат и хихикат.
Когато всички са си в къщи,няма голяма рязлика,освен,че е по-шумно.Всъщност не-събота и неделя са ми изцало посветени на семейството,защото тогава сме всчки в къщи.Ходим всички на разходки,в събота ходим на гости на свекърва ми да види внуците си,а неделя е пижамен ден(предимно за децата).Това си го наследих от дядо ми,лека му пръст,който беше супер човек и знаеше как да се наслаждава на живота.Та така- в неделя,в къщи е паднала бомба,ама на нас си ни е хубаво!
Поздрави на всички от мен(нас)! 

След добрите съвети на Деметра мога само да добавя - най-лесно е, когато голямото има с кого да си играе. Приятелчета на нейната възраст имам предвид. Каниш деца в къщи, пращаш нея на гости или просто навън, каквото и да измислиш, все ще е добре. Игри, социален живот, това-онова - и им се отвлича вниманието от проблема Бебе.

На многодетните майки - браво! Страшни сте!
Бе то и аз мисля за трето, ама... не е леко да се носи тежко!

Янич,ама ти не си ли вече бременна с трето? Чакаме те при нас!
Еми, ивичка,етия,Зъхи и останалите,които имат по малко от три деца - не се чудете,а се включвайте в отбора на многодетните мами!!!!!!

миз, има тема в Нашите деца - До многодетните мами - включи се там,дори си дай и рожденните дати - погледни в тази тема на 11 стр. има списък с рожденните дати на досега включилите се мами!

На всички привет,в момента около мен е лудница! Татито подготвя децата за лягане и пада биене с възглавници! Аз съм се изключила от тях и се наслаждавам на форума! Лека нощ!

Като четох този откъс, честно казано, реших, че става дума за деца над 11 год. ! После погледнах лентичката и видях, че дъщеря ти е на 7! Ама така е, като си има батко....А нашият батко е най-големият вкъщи, пък е още на 7 и такава самостоятелност е немислима. Виж, може би като тръгне и малката на училище (след 4 години), може и при нас да стане така.

За себе си мога да кажа, че с две сега ми е по-лесно, отколкото ми беше само с едно....парадоксално звучи, но е така! Дали с три е по-лесно, отколкото с едно, в този смисъл????