Много се смях и радвах докато четох разказите ви! Браво деметра! Браво цвета! Браво Баба Цоцолана и всички останали многодетни мами! Възхищавам ви се. Аз винаги съм си мечтала за поне 3 деца. Засега съм само с 1 и не се оплаквам. Надявам се таз година и второто да е на път (туй ми беше и късмета от баницата) а за по-нататък ще видим...
- Публикувана: 24 ян. 2006, 23:35 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2006, 12:56 ч.
Да си майка на много деца! - един ден от живота ни
Ако мама е гледала до късно ТВ и не може да стане - бати и кака се оправят сами - големи са и мога да си призная най-сърдечно,че е имало случай,в които не съм ги усещала,че са заминали на училище и градина.Аз спа с №3,а те към 8 без 15 са тръгнали към детската и училището,които са на 1 мин път от нас.
Като четох този откъс, честно казано, реших, че става дума за деца над 11 год. ! После погледнах лентичката и видях, че дъщеря ти е на 7! Ама така е, като си има батко....А нашият батко е най-големият вкъщи, пък е още на 7 и такава самостоятелност е немислима. Виж, може би като тръгне и малката на училище (след 4 години), може и при нас да стане така.
За себе си мога да кажа, че с две сега ми е по-лесно, отколкото ми беше само с едно....парадоксално звучи, но е така! Дали с три е по-лесно, отколкото с едно, в този смисъл????
Сладка мама, да знаеш,че щерката,която все още няма 7 години е по-оправна от баткото,който съвсем скоро ще стане на 10!!!!! Тя е много самостоятелна в тоалета от поне 2 години,не трябва да я подсещаш за много неща - сама си ги върши - зъби,смяна на бельо и т.н. А и си подрежда нещата,оправя легла и все такива,които отговарят на нейната слаба фигура! Дори ми носи дърва за парното!!!!! В някои отношения слага батко си в малкият си джоб! А и сама ходи на детска - вярно детската е само на 30 секунди от нас,но може сама да пресича,а баткото се научи да пресича сам вторият срок на първи клас!!!!!!! А и абсурдно и парадоксално звучи,но може би защото е момиче е заложено в нея,но по-добре гледа Йоан от батко си - вкл. и в това да го сложи на гърне и след това да го оправи - избърши дупето и хвърли съдържанието в тоалетната!!!! Въобще наистина Райчка ми е отмяна голяма! А е така малка и фина! Дар от Бога са ми децата - вярвам го това! Всеки си има своите силни страни - това е силната страна на Рая - помага супер! Но не и се учи,но то не може всичко! Докато баткото ни е ученолюбив за трима! Дай му да учи и чете енциклопедии .... и да помни години и да решава задачи и с лекота учи и език ....,но въобще не е самостоятелен!!!!! Та така ....
Сладка мама, да знаеш,че щерката,която все още няма 7 години е по-оправна от баткото,който съвсем скоро ще стане на 10!!!!! Тя е много самостоятелна в тоалета от поне 2 години,не трябва да я подсещаш за много неща - сама си ги върши - зъби,смяна на бельо и т.н.
В някои отношения слага батко си в малкият си джоб!
В някои отношения слага батко си в малкият си джоб!
То май и при нас има нещо такова. Зорница е центърът на равновесието вкъщи- спокойна, послушна, уравновесена. Много по-оправна е, обслужва се сама доста по-рано от брат й, когато беше малък, и изглежда има голям стимул да расте, да бъде самостоятелна. Силните страни на баткото са в други сфери. Понякога се чудя дали е от разликата в половете, или от това, че е второ дете?
Янич,ама ти не си ли вече бременна с трето? Чакаме те при нас!
Еми, ивичка,етия,Зъхи и останалите,които имат по малко от три деца - не се чудете,а се включвайте в отбора на многодетните мами!!!!!!
миз, има тема в Нашите деца - До многодетните мами - включи се там,дори си дай и рожденните дати - погледни в тази тема на 11 стр. има списък с рожденните дати на досега включилите се мами!
Еми, ивичка,етия,Зъхи и останалите,които имат по малко от три деца - не се чудете,а се включвайте в отбора на многодетните мами!!!!!!
миз, има тема в Нашите деца - До многодетните мами - включи се там,дори си дай и рожденните дати - погледни в тази тема на 11 стр. има списък с рожденните дати на досега включилите се мами!
Ние сме на етап за второ. Аз постоянно си мрънкам и за трето, но мъж ми се опъва. Ама то не се знае второ или второ и трето на куп
, е само това като го кажа на скъпи 
. Голяма идилия е с повече дечица. Имаме много познати с по три дечица и аз им се радвам много. 
Да ви кажа - разплакахте ме! Честно. Не мога да си обясня и аз защо...
Но... ОГРОМЕН ПОКЛОН за това, което правите. Да сте живи и здрави и вие и дечицата ви, да ви радват много и все така весело да е!!!
Сега съм сигурна, че ще си легна и ще си мисля за вас - с толкова позитивна енергия ме заредиха вашите постинги! И да знаете, когато ви е трудно, лудницата е пълна и денят просто няма край... тук, в този форум, има поне 706 жени (толкова са прочели приблизително темата до момента), които ви се възхищават и за които вие сте СТРАХОТНИ! Говоря от името на всички, но смятам, че никой няма да ми се разсърди. Рядко пускам такива емоционални постинги, но ужасно ме впечатлихте, наистина!
ПП. От мама на един брой, не се оплаквам от него хич, ама леко стоенето в къщи доведе до едни меланхолични настроения, които вие излекувахте тази вечер!
Но... ОГРОМЕН ПОКЛОН за това, което правите. Да сте живи и здрави и вие и дечицата ви, да ви радват много и все така весело да е!!!
Сега съм сигурна, че ще си легна и ще си мисля за вас - с толкова позитивна енергия ме заредиха вашите постинги! И да знаете, когато ви е трудно, лудницата е пълна и денят просто няма край... тук, в този форум, има поне 706 жени (толкова са прочели приблизително темата до момента), които ви се възхищават и за които вие сте СТРАХОТНИ! Говоря от името на всички, но смятам, че никой няма да ми се разсърди. Рядко пускам такива емоционални постинги, но ужасно ме впечатлихте, наистина!
ПП. От мама на един брой, не се оплаквам от него хич
, ама леко стоенето в къщи доведе до едни меланхолични настроения, които вие излекувахте тази вечер! Да ви кажа - разплакахте ме! Честно. Не мога да си обясня и аз защо...
Но... ОГРОМЕН ПОКЛОН за това, което правите. Да сте живи и здрави и вие и дечицата ви, да ви радват много и все така весело да е!!!
Сега съм сигурна, че ще си легна и ще си мисля за вас - с толкова позитивна енергия ме заредиха вашите постинги! И да знаете, когато ви е трудно, лудницата е пълна и денят просто няма край... тук, в този форум, има поне 706 жени (толкова са прочели приблизително темата до момента), които ви се възхищават и за които вие сте СТРАХОТНИ! Говоря от името на всички, но смятам, че никой няма да ми се разсърди. Рядко пускам такива емоционални постинги, но ужасно ме впечатлихте, наистина!
ПП. От мама на един брой, не се оплаквам от него хич, ама леко стоенето в къщи доведе до едни меланхолични настроения, които вие излекувахте тази вечер!
Но... ОГРОМЕН ПОКЛОН за това, което правите. Да сте живи и здрави и вие и дечицата ви, да ви радват много и все така весело да е!!!
Сега съм сигурна, че ще си легна и ще си мисля за вас - с толкова позитивна енергия ме заредиха вашите постинги! И да знаете, когато ви е трудно, лудницата е пълна и денят просто няма край... тук, в този форум, има поне 706 жени (толкова са прочели приблизително темата до момента), които ви се възхищават и за които вие сте СТРАХОТНИ! Говоря от името на всички, но смятам, че никой няма да ми се разсърди. Рядко пускам такива емоционални постинги, но ужасно ме впечатлихте, наистина!
ПП. От мама на един брой, не се оплаквам от него хич
, ама леко стоенето в къщи доведе до едни меланхолични настроения, които вие излекувахте тази вечер! 
Момичета, страхотни сте!
Направо ме размечтахте с тези разкази. Искам третооооо....
Я разкажете по 2 думи за татковците. Как понасят лудницата в къщи? И те ли са искали много деца или вие сте били инициатори?
Моя мъж е много зле с нервите и трудно понася олелията покрай двете малки деца. Това е и причината да не иска трето
Аз обаче не съм се отказала и рано или късно ще го родя, пък дори и да ми се наложи да прибягвам до подлости
Направо ме размечтахте с тези разкази. Искам третооооо....
Я разкажете по 2 думи за татковците. Как понасят лудницата в къщи? И те ли са искали много деца или вие сте били инициатори?
Моя мъж е много зле с нервите и трудно понася олелията покрай двете малки деца. Това е и причината да не иска трето
Аз обаче не съм се отказала и рано или късно ще го родя, пък дори и да ми се наложи да прибягвам до подлости
Я разкажете по 2 думи за татковците. Как понасят лудницата в къщи? И те ли са искали много деца или вие сте били инициатори?
До тези, които искат трето дете - не се колебайте! Просто не знаете какво изпускате!
До тези, които се чудят за второ - един поздрав:
Вече три лета и зими
моля мойта мама:
"Братче, мамичко, роди ми,
да играем двама!"
Мама почва да се мръщи,
татко само кима -
тясно ни било във къщи
даже и за трима.
Не било тъй просто, братче -
искаш - и готово.
Трябват дрехи и креватче,
и пералня нова,
и шетнята отначало,
с кашички и супи...
Моите играчки щяло
бебето да чупи.
Щяло братчето да плаче
и да буди всички...
Е, добре, тогава значи
ми роди сестричка!
До тези, които се чудят за второ - един поздрав:
Вече три лета и зими
моля мойта мама:
"Братче, мамичко, роди ми,
да играем двама!"
Мама почва да се мръщи,
татко само кима -
тясно ни било във къщи
даже и за трима.
Не било тъй просто, братче -
искаш - и готово.
Трябват дрехи и креватче,
и пералня нова,
и шетнята отначало,
с кашички и супи...
Моите играчки щяло
бебето да чупи.
Щяло братчето да плаче
и да буди всички...
Е, добре, тогава значи
ми роди сестричка!
До тези, които се чудят за второ - един поздрав:
Вече три лета и зими
моля мойта мама:...
Вече три лета и зими
моля мойта мама:...
.
Цвета, страхотно стихче, много е мило!!!
Като сме се отворили на поезия да пусна и аз едно от сайта на бг-мамма, което ми попадна докато бях бременна с дъщеря ми и съответстваше идеално на нашата действителност. Редовно го четях на големия ми син (тогава 1.5 годишен):
Всичко знам за тебе, бебе!
Автор Мая Дългъчева, из сп. “Първите седем”
26. 08. 2003
Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
“То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
Винаги, когато го прочета се просълзявам, а уж не съм от най-чувствителните
Като сме се отворили на поезия да пусна и аз едно от сайта на бг-мамма, което ми попадна докато бях бременна с дъщеря ми и съответстваше идеално на нашата действителност. Редовно го четях на големия ми син (тогава 1.5 годишен
):Всичко знам за тебе, бебе!
Автор Мая Дългъчева, из сп. “Първите седем”
26. 08. 2003
Днес татко ме гушна и радостно рече:
“В корема на мама живее човече.”
Дали е момченце или пък момиче?
Дали ще е братче или пък сестриче?
“То колкото житено зрънце е само,
но спи и расте под сърцето на мама.
И сигурно много прилича на тебе,
когато си бил във корема й бебе.”
Туй, че нашето бебе пораства, е ясно.
Ами как се побира? Не му ли е тясно?
“Не, не се тревожи! - Мама права застава. -
Виж, коремът ми също расте, наедрява.
Все едно е хралупка - тъмна, топла и мека,
все едно е къщурка - и просторна, и лека...
Ден след ден се заобля, ден след ден се издува -
има място за бебчо дори да лудува!”
Вече в кухнята често заседява се мама.
Ние с татко се смеем, че похапва за двама -
два банана изяжда, две филийки препича…
И след малко от глад към хладилника тича!
Ала то е, защото се храни със нея
бебчо, дето в корема й кротко живее.
Как, ще питате вие, като няма устичка?
Ще ви кажа - през някаква тайна тръбичка.
Понякога мама бледа лежи.
Навярно коремът й доста тежи.
Тогава съм мил - безшумно се движа
и заедно с татко за нея се грижа.
Когато заспи, стихват стъпки и песни -
съня й не бива никой да стресне!
Влакчето даже мирува, кротува,
защото и бебето също сънува.
Колко много коремът на мама порасна!
Всяка рокля предишна сега й е тясна.
Вътре бебето шава, премята се, рита
и почуква с юмруче... За мене ли пита?
Знам, не вижда оттам непознатия батко,
но познава гласа ми и този на татко,
затова му разказваме как си мечтаем
скоро заедно с него у дома да играем.
С нетърпение питам: ”Защо ли се бави?
И кога ще излезе? Да не би да забрави?”
“Още малко остана - моят татко отвръща. -
Ще ухае на бебе после цялата къща!”
Най-накрая е тук! Вече имам сестриче!
Вижте, то се усмихва! Вижте, то ни обича!
Ох, как искам по-бързо да стане голямо!
Не расте ли и братче в корема ти, мамо?
Винаги, когато го прочета се просълзявам, а уж не съм от най-чувствителните
Я разкажете по 2 думи за татковците. Как понасят лудницата в къщи? И те ли са искали много деца или вие сте били инициатори?
Какво да ви кажа за моя мъж освен, че е най-енергичният и ентусиазиран човек, когото познавам. Въпреки, че той твърди, че бил много мързелив всъщност и затова не се спирал
, факт е, че не може да стои на едно място като има да се свърши нещо. Той е човекът - действие. Обожава лудницата и суматохата, обожава да отмята задачи, обожава децата изобщо, обожава да играе с тях, обожава социалния живот. Изобщо е многообожаващ А за броя на децата - никога не сме го мъдрили. Винаги сме искали да имаме четири деца - и двамата; без да сме го коментирали особено. Не ме питайте защо. Не знам. Просто така го чувстваме.
Първите двама младежи са си чисти Планировковци. Борко пък е Детето на изненадата, макар и да е в "бройката" и определено успя да ни развесели. Наистина е много смешно да (не) разбереш, че пак очакваш бебе, няма и половин година след като си се сдобил с друго такова
А за фигурата, едва ли може да се обобщава. При мен поне почти не се отрази, освен че кожата на корема ми е по-отпусната все още, но аз и нищо не правя по въпроса. С упражнения това се стяга. Ето тук съм три месеца след раждането на Изненадата. С по-широка блузка "драперията" не си личи
А ето и още една зарибяваща многочислена картинка:натоварено магаре нищо не усеща
Джейд, стихотворението е много хубаво, честно. Направо настръхнах от вълнение, особено за това, дето цялата къща ще ухае на бебе. Благодаря ти, че го пусна
