Спането с бебе/дете на спалнята защо изключва таткото? Ние се събираме тримата.
- Публикувана: 2 дек. 2012, 21:42 ч.
- Последно мнение: 25 март 2013, 22:10 ч.
отделна стая?
И ние се събираме, супер ни е 
Леко раждане!
Мале, аз съм такава паника, че направо ми е абсурдно да си представя, че малкият може да спи някъде и аз да не мога във всяка секунда да го погледна 
Ние сме в една стая и спим на светната нощна лампа.Освен всичко, което са написали другите за контакта между мама и бебе и т.н. моето дете например в началото постоянно повръщаше и много ме беше страх да не се задави, отделно коликите, стряскането и куп други неща. Гушкай си бебчето и се наслаждавай на всеки момент, има време да спи отделно!!!
Ние сме в една стая и спим на светната нощна лампа.Освен всичко, което са написали другите за контакта между мама и бебе и т.н. моето дете например в началото постоянно повръщаше и много ме беше страх да не се задави, отделно коликите, стряскането и куп други неща. Гушкай си бебчето и се наслаждавай на всеки момент, има време да спи отделно!!! 
Има монитори, които донякъде биха помогнали - http://www.angelcare.bg/ac301.html Но аз съм страхлива и не бих се доверила сляпо.
И ние се събираме, супер ни е
Леко раждане!
Въпросът не е към мен, ама да кажа-ние спим четиримата. Като се роди малката и не искаше да спи в неизползваната кошара на брат си я взехме при нас. Никого не гонихме, направихме си огромна спалня по поръчка.
Напролет обаче баткото ще се мести в неговата си стая, бил голям вече. Иска и сестра му да спи с него, нейното мнение още не го знаем обаче.
Според мен най-добрият вариант е детето да е в спалнята на родителите си, но в собствено легълце
+1 глас.
От самото начало мислехме да е в отделна стая - там й беше леглото, беше всичко готово, но много бързо промених мнението си.
Защо мисля така? Защото :
1. периода на кърмене, за мен беше важно да не се разхождам като сомнамбул из къщата,
2. дойдоха коликите, ами при всяко изплакване и гърч, така или иначе бях до нея и я гушках, защо трябваше да тичам като луда из стаите.
3. После дойде момента, в който се преобръщаше в съня си, после започна да се изправя в съня си и това я стряскаше. Успокояваше се като ни видеше и заспиваше отново
4. После започнаха проблемите със зъбките. Мен като ме заболи зъб, дето знам за какво става въпрос ми иде да вия, а това безпомощно ангелче, н еми се мислеше какво му е. Отново бях до нея през нощите
5. После дойде яслата и всичко й беше ново, имаше неспокойни нощи от превъзбуда.
И така. От 2 месеца вече спи доста по-спокойно и сме се замислили да я местим.
НО искам да отбележа, че никога не е спала в нашето легло, а винаги на самостоятелно и заспива сама от много малка.
Та и аз сега съм в дилема за местенето, но сякаш свикнахме заедно и няма да я местим много скоро.
Успех! Важното е детенцето да е здраво, пък във вашата или в негова си стаичка - ти сама ще прецениш по-натам.
Споделяйки моя опит, детето спеше в отделна стая, но първите шест месеца аз бях при него. После реших, че е време да се "върна" при мъжа си. Докато почне да спи нормално нощем, мина още поне година, в която по 4-5-10 пъти на нощ ставах и ходех до неговата стая, после се връщах - не е наистина болка за умиране : подкрепям мнението, че така или иначе ставаш, дали ще направиш 3-4 крачки повече, няма никакво значение. Това, което обаче има значение, е възрастта на детето. Малкото бебе наистина има нужда да усеща майка си до себе си и това нито го глези, нито пък го прави несамостоятелно. Има си време за всички.
Така че от моя опит аз също бих посъветвала да сложиш детето в неговата стая (по-късно по-лесно ще се свикне да спи само там), плюс едно легло за теб, а от там нататък самото дете ще ти покаже как се чувства най-добре.
Така че от моя опит аз също бих посъветвала да сложиш детето в неговата стая (по-късно по-лесно ще се свикне да спи само там), плюс едно легло за теб, а от там нататък самото дете ще ти покаже как се чувства най-добре.