отделна стая?

  • 8 045
  • 136
  •   1
Отговори
# 30
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 193
Синът ми споделяше нашата спалня почти до 7г,в отделно легло.
Като тръгна в първи клас му подготвихме отделна стая,с много весели мотиви.Не е имало проблем да заспива сам,но и не съм го изолира отведнъж:четях книжки вечер,гушкаме се и когато заспи ставах.
Така постепенно преодоля етапа.
Сега с дъщеря ми пак сме така,заедно в една стая- тя в своето легло,но са долепени едно до друго.Има време за всичко.
Новороденото има огромна нужда от майката в първите месеци,а и не само.
Хич не ми се нравят стереотипи от рода детето да спи само от раждането в отделна стая,да не се откликва на плача му и да се остави да свиква само с обстановката с цел да няма разглезване и привикване.
Мое виждане  Peace

# 31
  • Мнения: 1 110
При мама е най-добре Simple Smile Лично аз изтръпвах при всяко кихане, преглъщане или издаване на звук през нощта. Имам бейбифон с камера, но и на него не се доверих и да оставя бебето само в стаята. Мисля, че до първата годинка бебчето е най-добре да спи в една стая с мама и татко.  Simple Smile

# 32
  • Мнения: 87
Хайде едно по-различно мнение. С риск да шокирам пишещите тук споделям, че на 15 дни синът ми спеше сам в собствената си стая, също както и дъщеря ми. Първите две седмици от живота си прекараха в нашата стая - не успях да кърмя сина си и той не е спал в нашето легло. Дъщеря си кърмя, и първите две седмици, често спеше до мен на леглото.
Не мога да се съглася, че децата ми са били захвърлени като ненужни вещи в техните стаи, защото никога не съм ги оставяла да плачат, нито съм ги лишавала от близост. И двете са заспивали (дъщеря ми продължава да заспива) на ръцете/гърдите ми, след това я оставям в нейното легло, в нейната стая. Не мога да твърдя със сигурност, че това е единствената причина, но синът ми спеше по цяла нощ (от 22 до 07ч) на два месеца. Дъщеря ми още няма навършен месец, но започна да прави по-дълга пауза през нощта (от 01 до 05ч) като се има предвид, че я кърмя на поискване.
За мен спането в отделна стая има само положителни страни, но без да се изпада в крайности- когато синът ми е бил болен или е изпитвал някакво неразположение, винаги е спал в нашето легло, сгушен в мен или в баща си. Спал е с нас и при извънредни обстоятелства: на гости, на почивка....
Благодаря, че сподели това мнение. Бях започнала да се чувствам "повредена", защото и аз смятам, че няма нищо лошо в това бебето да си има собствена стая и собствено легло. При мен отделното спане все още е план (чакаме бебчето през Април живот и здраве), но всички, пред които го споделя реагират безумно. Аз пък се шокирам от това, че 3-4-5 годишни спят с майките си, а татковците спят по холове и кухни. 

# 33
  • Мнения: 15 379
Данон, едно е новородено бебе, друго е дете на 3-4-5 години.
Минала съм по тоя път и още веднага след раждането си избих идеята за отделна стая.
Че аз ставах посред нощ, защото ми се струваше, че бебето не диша...

# 34
  • Мнения: 6 713
danon, аз писах и по-напред в темата. Точно 2-3-4 годишните могат да започнат изведнъж да искат да спят при мама и тати. Например дъщеря ми като се роди брат й беше на 2 годинки и няколко месеца, и отказа да спи сама. Така мъжът ми спеше в детската стая, а аз с бебето. След година аз и двете деца спим заедно, мъжа ми отделно.
Децата, ако имат нужда от мен, ще спя близо до тях и това е.

# 35
  • Мнения: 1 110
Данон, едно е новородено бебе, друго е дете на 3-4-5 години.
Минала съм по тоя път и още веднага след раждането си избих идеята за отделна стая.
Че аз ставах посред нощ, защото ми се струваше, че бебето не диша...


Съгласна сън с изказаното мнение. Освен това не толерирам спането при родителите. Моето дете си спеше в отделна кошара, а ние с таткото на спалнята. Но, всеки сам решава и избира най-доброто за детето си.  Simple Smile

# 36
  • Мнения: 388
До 6г. каката спеше при нас, в отделно легло.Когато се роди малкият я отделихме в друга стая.Но започна да недоволства,че брат и спи при нас ,а тя е сама.Взех я при мен / спях ме аз и дветв деца заедно, таткото отделно/ Така ми беше много спокойно.Сега тя е почти на 12г., има си стая ,но пак не и е комфортно да спи сама.Аз спя с малкият/ на 5 и половина е , много обича мама да го гушка и сърце не ми дава да го оставя сам Blush / и тя идва през нощта при нас.Казва ,че сънува кошмари.Пробвала съм ги да спят двамата в една стая,аз при баща им, но в повечето дни искат да съм при тях.И сега аз съм ту при тях ту при баща им.Чувстват се по-сигурни когато има възрастен.Миналата вечер си легнаха сами, аз при баща им и каката ми каза ' дано тате да хърка много,че да  дойдеш при нас'. Майка ми все се кара ,че били големи и трябвало да са самостоятелни, но като искат мама да е при тях EmbarassedМоже би е моя грешка, че големи деца  спят почти всеки ден с майка си .

# 37
  • София
  • Мнения: 1 262
И двамата спяха в кошара в нашата спалня само в първите 4-5 месеца. После ги преместихме в отделна стая.
Аз лично съм против децата да са в едно легло с майката, а таткото да е отсвирен в друга стая.
Но това решение е лично и индивидуално  Peace

# 38
  • Някъде там край морето
  • Мнения: 512
danon, аз писах и по-напред в темата. Точно 2-3-4 годишните могат да започнат изведнъж да искат да спят при мама и тати. Например дъщеря ми като се роди брат й беше на 2 годинки и няколко месеца, и отказа да спи сама. Така мъжът ми спеше в детската стая, а аз с бебето. След година аз и двете деца спим заедно, мъжа ми отделно.
Децата, ако имат нужда от мен, ще спя близо до тях и това е.


На мен ми прилича на детска ревност при появата на братчето. Хубаво, че тогавасте отговорили на потребността ѝ от близост, но аз не бих могла да изолирам мъжа ми по този начин. Той също има нужда от мен, а и аз от него.

# 39
  • Мнения: 513
Новородено бебе не бих оставила само в стая, въпреки че е възможно при желание от родителя и наличието на бебефон. Дъщеря ми се буди 1-2 пъти нощем да суче и принципно може да е в отделна стая и да притичвам да кърмя, но и аз съм човек и ми е в пъти по-лесно само да се протегна, за да я взема от кошарката, да я накърмя и пак да се протегна, за да я върна обратно.

На по-голямо дете бих следвала нуждите. Синът ми спи при мен на спалнята от около двегодишна възраст, преди това си спеше в кошарка при нас, а  мъжът ми спи в детската.

# 40
  • Мнения: 2 216
Според мен най-добрият вариант е детето да е в спалнята на родителите си, но в собствено легълце

# 41
  • Мнения: 8 923
Благодаря, че сподели това мнение. Бях започнала да се чувствам "повредена", защото и аз смятам, че няма нищо лошо в това бебето да си има собствена стая и собствено легло. При мен отделното спане все още е план (чакаме бебчето през Април живот и здраве), но всички, пред които го споделя реагират безумно. Аз пък се шокирам от това, че 3-4-5 годишни спят с майките си, а татковците спят по холове и кухни. 
Имаш и достатъчно време да се "поправиш" до април.

# 42
  • Sofia
  • Мнения: 179
Не че нещо, просто на теб в една стая ще ти е по-удобно.  Peace Дъщеря ми е на един месец, спи в кошарка до спалнята ни, само се надигам и я поглеждам или я взимам за кърмене. Не мога да си представя кошарката й да е в другия край на стаята, да не говорим в друга стая и да трябва да ставам постоянно.

# 43
  • California
  • Мнения: 264
Мда, горките татковци, те също трябва да бъдат кърмени  Joy
Въобще как може да сравнявате малко бебе/дете с голям мъж? Смешно ми е просто, имал потребности таткото, ама много ги жалите тия мъже!
Детето ми е бебе за съвсем кратко време, с таткото цял живот ще си обръщаме внимание после.

# 44
  • Мнения: 1 464
Моето дете спи в спалнята, но в отделно легло.Ставах по 100 пъти като беше бебе да видя дали диша, защото се е завъртял, за да кърмя.А може би е по-добре да си има стая(като по филмите), така и майката няма да трепва при всяко движение на бебето, а само като бейбифона засече "проблем".

Общи условия

Активация на акаунт