По- лесно ли се отглежда второто дете?

На мен определено ми беше по-лесно отглеждането на второто дете  Но той беше коренно различен по характер и темперамент. А оглеждането на третото е съвсем лесно  .
Имаш опит с колики, зъби, болести и прочее неизбежни неща. При две и повече деца, "проблемите" идват от съвсем друго място... например - голямото дете започва да задава въпроси, дали го обичаш още, не е наясно със собствените си чувства спрямо бебето, преживява нови емоции и целия му свят се променя... Е, има значение и разликата в годините между децата.
Но не е страшно и трудно 

Надявам се да ми бъде по-лесно с второто след няколко месеца. Няма да се шашкам от най-малкото. Пък и дневният ред ми е вече ясен. Притесняваме само как ще намирам достатъчно време за баткото...

Много по-лесно. 
Имаш отговорите на повечето въпроси, по-спокойна и по-уверена си.
Успех от мен. 

d_e_v_a, леко и безпроблемно раждане  И при първа възможност да споделиш в темата 


Понякога се замислям и за многодетните майки с по 3 и 4 дечица, как те се справят? За мен са истински героини 

И аз искам да знам-искам но не ми стиска за второ-(първото е на 2) 

Всичко това + всичко останало, което можеш да се сетиш по отглеждането и възпитаването на едно дете, не усетих с първото си дете.......Това продължава до ден днешен......

Обаче......ей това второто, Принцесата, ми разказа играта по всички параграфи....


Да допълня....

За първото дете изчиташ всичката литература на света за захранването, купуваш възможно най-чистата храна, приготвяш с трепет и вълнение първата храна на Бебето и най-тържество поднасяш първата лъжичка храна. За да бъде върната веднага от Бебчо.
Второто дете намира първата си храна в чинията на първото дете.
Третото дете намира първата си храна под масата на МакДоналдс.


Има и един виц за глътната стотинка.....По-късно ако искате и него ще напиша......

Освен от характера на самото дете, определен фактор оказва и възрастта на майката.....

Успех!


Не съм, поне аз не съм......

Мама Цоцоланка , благодаря 

Имате си 4... супер... да са ти живи и здрави дечицата 

А вица винаги можеш да го разкажеш.

Имам голяма приятелка, която роди близнаци след първото си дете, та общо 3 момичета 

по-лесно, защото много чуденки отпадат, особено ако децата си приличат. На мене трите са ми еднакви направо. Пък и в един момент започват да си играят заедно.

маме - много вярно си го казала - третото ни все си намира нещо под масата  това се нарича захранване, водено от бебето 

Как да кажа, че е лесно, при положение, че кърмене, захранване, памперси, прохождане и пр., са до време и с годините, нещата придобиват различни измерения.
Изобщо, въпроси лесно ли, е, как се решихте на второ дете, дали ще се оправям с две деца и т.н., са леко наивни.

Нито една книга за отглеждане на деца не съм чела ни с първото, ни с второто. Не съм се чудила и маяла на колики и болежки и дали да викам бърза помощ или просто да дам капките...
Еднакво лесно докато бяха бебета и еднакво трудно като поотраснаха си гледам децата. Трудността ми идва в опазването им днес и в логистиката в ежедневието. Всичко останало ми е в реда на нещата-толкова естествено.

Аз лично се притеснявам единствено от логистиката , както казва Jizzlobber 
Мъжа ми много иска второ дете , аз по - скоро не ...
Не мога да си представя как ще успея да водя и вземам сина си от училище и да го водя на тренировки примерно , ако имам и бебе  Помощ от никъде - никаква . Мъжа ми много помага , но и той и аз ходим на работа ...
И по - скоро май съм за идеята да нямам второ дете ...
Колкото до биберона и кучето ... аз имам много разлигавен булдог и подозирам , че често ще ми се случва  да му вадя биберони от устата

Хипотетично....ако днес забременееш голямото ти дете ще е на близо 8г. и половина, когато се роди бебето.....Добра възраст лека - полека само да започне да ходи на училище примерно.....

Един срок водих големият син на курс, а №3 в количката и с автобуса - беше на 8г.......Да, не е най-приятното изживяване, но мина - замина, временен период...След това започна сам да ходи, с автобус, около 15 спирки.....

Няма нужда да си го представяш.аз мога да ти разкажа в подробности, ако искаш, хахаха.Но не е гаранция, че при теб ще е така.
Как водех голямата навремето, когато малката беше бебе ли-супер лесно-тя си беше или в количка, или играеше отвън, докато чакаме. Нищо сложно. Доста майки с бебета водят децата си, наблюденията ми са, че е по-лесно с бебе, точно защото са си вкъщи по майчинство и имат цялото време на света.Туграш бебока в количката и напред.
В първи клас само по принуда бих оставила дете самО.Моето е разумно, разбрано и умее.Въпреки това-не я оставям сама.Имам си мотиви.Е, ще и се наложи съвсем скоро вече, но вече не е и 1 клас съответно.В град като Сф е игра на руска рулетка това.

Маме , няма как да го пусна сам на такава възраст . Още повече , че живеем в къща в отдалечен квартал и просто се налага да го водя ...

Jizzlobber - аз на теория си го представям , ама на практика  Първо , че работата ми е такава , че не мога да съм "по майчинство" дълго ... Ще трябва да се работи . Имам опция да работя от къщи , но има дни в които очите не могат да ми видят 
Другото , което ме ужасява е примерно : зима , сняг , синът ми е на училище от 8 ч. ... трябва да взема бебето , да го облека , то може да реве и да не иска примерно , да ги натоваря в колата 

Елия, аз с второто нямах майчинство, прекъснах болничен и започнах нова работа.След работа-градината, от градината-тичешком вкъщи да освободя детегледачаката, че жената беше с работно време до 18:00.Но това беше само една година.На следващата живнах, защото бебето тръгна на ясла в градината на голямата и една година ги водех на едно и също място.На следващата отново се разделиха, защото голямата отиде в училище, а малката-в градината.Сега са в едно училище...отново.Хохохо.Та се редуват годините.Първите години бях без кола.С кола съм от скоро реално. Всичко е временно.В един момент се канализират нещата.Към момента тренират едно и също-чист късмет.Временно обаче ги водя заедно, догодина, голямата като мине в друга смяна, ще ходят по различно време на тренировка, нищо,ч е са в един отбор. Да ми е честито, така да се каже.Но-...........струва си.

ПП. в нашето семейство няма не искам и не мога в това отношение.Научихме се да се съобразяваме.Най-вече децата-едно с друго.Научиха се на търпимост, на търпение, но и на взаимопомощ.Помага не само голямата на малката, случи се и малката да помогне на голямата(вече не е толкова малка реално).Няма такова нещо като-не ми се ходи да взимаме кака.Защото ако каже така, кака и ще каже-аз пък не искам да ходя да я чакам на тържеството и.Правим танто за кукуригу често, но-така е-и едната и другата се научиха да се съобразяват.Не на последно място-няма такова нещо-бебето не иска.Не съм и питала едно бебе иска ли.Обличам, водя-като на разходка.Оставям каката, с бебето сме навън, реално като всяка една нормална разходка.

Зимата заради снега е неприятно, но съм ходила както пеша, така и с кола, случвало се е за един ден да се налага 4 пъти да разривам кола-един път сутрин, един на тръгване от работа, един преди тренировка и един след тренировка, това в рамките на часове.Но дали едно или две деца в такива условия-същото е.