- Публикувана: 29 дек. 2012, 15:47 ч.
- Последно мнение: 2 март 2013, 23:54 ч.
По- лесно ли се отглежда второто дете?
и аз мисля, че си струва - страхотно е, не мога да си представя живота с едно дете, въпреки че в момента са във фаза постоянно да се дърлят, да се състезават, да крещят, да се дразнят, много е хубаво 
и ако бях по-млада, щях да се реша и на трето, ама пусти години на никого не прощават
и ако бях по-млада, щях да се реша и на трето, ама пусти години на никого не прощават
Jizzlobber - иска ми се да имах твоята увереност ... Чета те отдавна и ти се възхищавам - знам какви еквилибристки правиш и се справяш 
Аз съм много организирам човек , даже малко на военно положение го избивам , според мъжа ми , но ме е страх как ще се справя ...
И не , че ще питам бебето иска ли да излиза , но това не би му попречило да реве и да се тръшка примерно...
И точно всичко врезе в релси - сина ми е супер кротко и разбрано дете , програмата е наредена идеално и сега - нова лудница
Дзвер , Маме -
Аз съм много организирам човек , даже малко на военно положение го избивам , според мъжа ми
, но ме е страх как ще се справя ...И не , че ще питам бебето иска ли да излиза , но това не би му попречило да реве и да се тръшка примерно...
И точно всичко врезе в релси - сина ми е супер кротко и разбрано дете , програмата е наредена идеално и сега - нова лудница
Дзвер , Маме -
ПП. в нашето семейство няма не искам и не мога в това отношение.Научихме се да се съобразяваме.Най-вече децата-едно с друго.Научиха се на търпимост, на търпение, но и на взаимопомощ.
абсолютно вярно, и при нас е така. А е така, защото видях, че повечето семейства с три деца тук са също така. Майката не само товари своите на колата, но взема и тези на съседката, ако се наложи. Хайде да речем, това е прецедент, но бебетата ги мъкнат навсякъде - на тренировките по футбол направо сме организирали бебешки отбор
миналата година баткото го изпращахме на училищния автобус, после със средния и бебето се мятахме на колата и тръгвахме за градината, тя на 15 км. Така цяла година - при вас сняг, при нас неистова жега, същото е. Бебето ако не може в количка, се носи в кенгуру/слинг, кърмиш в колата, спинка си и всъщност не се сеща много да протестира 
ако от малко е в движение, то свиква така
Според мен е от значение и нещо друго. Едно е да гледаш бебе на 20, друго е на 30, трето - на 40. Им значение и възрастта на родителите. Различен е подходът, реакциите, начинът, по който се гледа на всичко. Разбира се, всяка възраст си има и предимства и недостатъци.
Като цяло сега си се чудя за какви глупости съм се ядосвала и съм позволявала да ми се вменяват като проблем с детето ми.
Аз имам 1 дете, което е много темпераментно и чувствително от бебе. Да ми е жива и здрава. И много се чудя, ако е рекъл Господ да имам второ дете какво ще е. Понеже казват,че второто нямало нищо общо с първото. Или ще е детето-мечта. Или вместо 14 часа на ден ще реве по 23. 
Като цяло сега си се чудя за какви глупости съм се ядосвала и съм позволявала да ми се вменяват като проблем с детето ми.
Аз имам 1 дете, което е много темпераментно и чувствително от бебе. Да ми е жива и здрава. И много се чудя, ако е рекъл Господ да имам второ дете какво ще е. Понеже казват,че второто нямало нищо общо с първото.
Или ще е детето-мечта. Или вместо 14 часа на ден ще реве по 23.
Според мен не е по-лесно, еднакво е. А какви са децата, до голяма степен зависи от родителите и отношението им към тях, отколкото само от индивидуалност. Естествено, че по-обгрижвано дете, дете, с което повече се играе, ще иска повече и повече внимание.
На мен с малкия ми син в някои отношения ми е по-трудно - брат му имаше много тежки колики, но пък никога не е боледувал като бебе, докато малкият, заради вирус, донесен от детската на баткото, направи бронхиолит на 3 месеца. Аз бях много объркана, защото не ми се беше случвало, мислех си, че бебетата не боледуват. Всичко друго, колкото и да е трудно, е само част от радостта да гледаш как детето расте. Само да са здрави.
На мен с малкия ми син в някои отношения ми е по-трудно - брат му имаше много тежки колики, но пък никога не е боледувал като бебе, докато малкият, заради вирус, донесен от детската на баткото, направи бронхиолит на 3 месеца. Аз бях много объркана, защото не ми се беше случвало, мислех си, че бебетата не боледуват. Всичко друго, колкото и да е трудно, е само част от радостта да гледаш как детето расте. Само да са здрави.
Та въпросът ми е по- лесно ли ви беше с вторите и следващи деца?
По-лесно като цяло - изобщо
Второто е на път....но....не ми се струва никак лесно с 2деца.
Наново човек трябва да се нагажда към всичко и да изгражда нов режим. А това лично ме вбесява мен. ) Но няма как, ясно е, че ще се прави.
Притеснява ме и да не се получи така, че да пренебрегвам голямото дете, заради нуждите на бебето. Все си мисля, че ще се старая да не го правя, но то какво си мислиш, а какво става реално са две различни неща.
Дъщеря ми също беше спокойно, уравновесено бебе. Не съм минавала период с жестоки колики или растене на зъби. И сега се ужасявам ако с това бебе ги имам тези драми. Изобщо не понасям ревове и др. подобни. )
Наново човек трябва да се нагажда към всичко и да изгражда нов режим. А това лично ме вбесява мен. ) Но няма как, ясно е, че ще се прави.
Притеснява ме и да не се получи така, че да пренебрегвам голямото дете, заради нуждите на бебето. Все си мисля, че ще се старая да не го правя, но то какво си мислиш, а какво става реално са две различни неща.
Дъщеря ми също беше спокойно, уравновесено бебе. Не съм минавала период с жестоки колики или растене на зъби. И сега се ужасявам ако с това бебе ги имам тези драми. Изобщо не понасям ревове и др. подобни. )
На мен не ми е по лесно, защото малчо е много трудно бебе за разлика от кака си, но пък вече и по рядко се шашкам и по не ми пука. Определено каката понякога е пренебрегната, тоест няма много време за игри с нея, защото малкия почти не спи, но поне се стремя когато той вечер заспи да и чета книжки колкото и да съм уморена. Надявам се когато той порастне още малко да играят двамата или тримата (с мен или с баща им).
Не знам какво значи по-лесно или по-трудно, честно.
Вторият ми син беше ужасен ревльо, само това помня от бебешкия период. Мина и отмина със скоростта на светлината.
Сега имам просто две деца. Не ги деля, не казвам с кого ми е било по-лесно или по-трудно. Имам просто две деца. Като близнаци са ми, неделими. Може би защото са с малка разлика, та някак не деля времето на периоди 'преди второто - след второто'. Ако ме питаш сега, ще кажа просто 'слава на Бога, че са ми двама!' Бих искала да са ми трима, ама...
Вторият ми син беше ужасен ревльо, само това помня от бебешкия период. Мина и отмина със скоростта на светлината.
Сега имам просто две деца. Не ги деля, не казвам с кого ми е било по-лесно или по-трудно. Имам просто две деца. Като близнаци са ми, неделими. Може би защото са с малка разлика, та някак не деля времето на периоди 'преди второто - след второто'. Ако ме питаш сега, ще кажа просто 'слава на Бога, че са ми двама!' Бих искала да са ми трима, ама...
Хич нямам дилема аз дали искам второ или не , макар че първите 6 месеца на сина и са ми като в мъгла - нямам реални спомени от тях. 
Лошото е, че мъжът ми не ще и да чуе за второ дете (бил се уморил много от първото - все едно усети нещо от него 
) Та, ако имате съвети как да го убедя, помагайте!
, макар че първите 6 месеца на сина и са ми като в мъгла - нямам реални спомени от тях. Лошото е, че мъжът ми не ще и да чуе за второ дете
(бил се уморил много от първото - все едно усети нещо от него ) Та, ако имате съвети как да го убедя, помагайте! 
На мен лично ми е доста по-трудно с отглеждането на второто.
Момичета, знам, че не е лесно, но пък си заслужава, разликата между децата да е сравнително малка. При нас е 3 години.