Но честно казано в началото не ми беше толкова трудно, докато малчо беше бебе, а каката на 4 годинки, излизахме си на разходки без никакъв проблем. Общо взето изкарах едно прекрасно второ майчинство.
Нооо в момента е някакъв ад . Каката изпитва неистова ревност все още към него, постоянно се карат за нещо, какта не иска по никакъв повод да се заигре с него, дърпа му играчките от ръцете и т.н. Просто вечер е голяма разправия. Аз наистина не знам какво да правя вече. Гледам да обръщам внимание и на каката, излизам само с нея, водя я на кино на театър, за да й покажа че и тя е важна за мен колкото малчо, но уви ефекта е много краткотраен. Имам чувството че тя кара някакъв ранен пубертет, въпреки че е само на 7 годинки, все е недоволна, все мрънка, намръщена е ................ с две думи ще ме побъркат тези деца.