Много черни мисли ми минават през главата основно за децата ми,но и за мен понякога....добре,че нищо от това не се случва... 
- Публикувана: 12 фев. 2013, 11:54 ч.
- Последно мнение: 6 март 2013, 11:58 ч.
Преувеличавате ли опасностите
Мен също ме заливат разни ужасни сцени, но гледам бързо да ги избия от главата си. Аз съм доста емоционална личност и приемам повечето неща присърце, изживявам чуждите нещастия като мои. Но винаги се старая това да не личи и детето ми да не го усеща. Едва, когато забременях и родих, разбрах какво е да си истински притеснен.
Страх за детето значи да мислиш за непредотвратими събития.
Другото си е рационална преценка на забелязани рискове. Тъй като
във форума е пълно с истории за бебета, паднали от кошчета за кола,
поставени на масата, кошчето винаги съм поставяла ниско, на земята.
Истории за глътнали стотинки- ами крия стотинките и дребните предмети.
Задавянето е реално в една възраст, за това си има техники- детето
да се научи да яде с внимание, да не се разсмива по време на хранене.
Да е винаги до възрастен и не на последно място, да свиква малко по малко
да яде и по-големи парчета храна.
Ако го заведа на басейн, съм на 30-50 сантиметра от него през цялото време, като
личен бодигард, не поглеждам настрани, ако ще Брад Пит по бански или без да се разхожда
наоколо.
Просто си насочвам вниманието към една цел, за сметка на други.
Действам превантивно, консервативно, с поглед напред и така не
изпитвам паника, защото като се изключи метеорит или ураган, познатите
опасности съм ги ограничила с целенасочени действия.
Всъщност това е единствения начин, който знам, за да огранича
страховете си. Тревожност не изпитвам- няма емоция, само действие.
Другото си е рационална преценка на забелязани рискове. Тъй като
във форума е пълно с истории за бебета, паднали от кошчета за кола,
поставени на масата, кошчето винаги съм поставяла ниско, на земята.
Истории за глътнали стотинки- ами крия стотинките и дребните предмети.
Задавянето е реално в една възраст, за това си има техники- детето
да се научи да яде с внимание, да не се разсмива по време на хранене.
Да е винаги до възрастен и не на последно място, да свиква малко по малко
да яде и по-големи парчета храна.
Ако го заведа на басейн, съм на 30-50 сантиметра от него през цялото време, като
личен бодигард, не поглеждам настрани, ако ще Брад Пит по бански или без да се разхожда
наоколо.
Просто си насочвам вниманието към една цел, за сметка на други.
Действам превантивно, консервативно, с поглед напред и така не
изпитвам паника, защото като се изключи метеорит или ураган, познатите
опасности съм ги ограничила с целенасочени действия.
Всъщност това е единствения начин, който знам, за да огранича
страховете си. Тревожност не изпитвам- няма емоция, само действие.
Не.
Много ме натоварват такива хора, които постоянно подскачат, пискат и търчат като обезумели при най-малкия намек за евентуална опасност, грозяща детето (включително и моето, защото аз явно изглеждам ненадеждно спокойна).
Странно, но забелязвам, че инцидентите при родители, баби и т.н. с подобна наклонност да драматизират в това отношение са относително доста по-често срещани, отколкото при по-лежерни хора.
Много ме натоварват такива хора, които постоянно подскачат, пискат и търчат като обезумели при най-малкия намек за евентуална опасност, грозяща детето (включително и моето, защото аз явно изглеждам ненадеждно спокойна).
Странно, но забелязвам, че инцидентите при родители, баби и т.н. с подобна наклонност да драматизират в това отношение са относително доста по-често срещани, отколкото при по-лежерни хора.
Не.
..
Странно, но забелязвам, че инцидентите при родители, баби и т.н. с подобна наклонност да драматизират в това отношение са относително доста по-често срещани, отколкото при по-лежерни хора.
..
Странно, но забелязвам, че инцидентите при родители, баби и т.н. с подобна наклонност да драматизират в това отношение са относително доста по-често срещани, отколкото при по-лежерни хора.
Колкото по си внимавал и ограничил евентуални опасности, стил ала Мамасита Бандида,толкова по подготвен си за опасностите.И за мен няма как да не сложиш колан на бебето си и да не очакваш да не падне
Както и да не сложиш предпазители на вратите и да не очакваш ,че ако се разсееш за момент, няма да има премазано пръстче или извадени стъкларии за чупене и нараняване. .... 
И при най-предпазливата майка има инциденти. Но човек трябва да гледа по-спокойно на тези неща. И ние като деца сме падали, кълчили и чупили крака и ръце. Оцелели сме, като гледам.
По-склонна съм да оценявам тези неща като нормални, отколкото постоянното куткудякане на родителите над отрочето.
По-склонна съм да оценявам тези неща като нормални, отколкото постоянното куткудякане на родителите над отрочето.
И при най-предпазливата майка има инциденти. Но човек трябва да гледа по-спокойно на тези неща. И ние като деца сме падали, кълчили и чупили крака и ръце. Оцелели сме, като гледам.
По-склонна съм да оценявам тези неща като нормални, отколкото постоянното куткудякане на родителите над отрочето.
По-склонна съм да оценявам тези неща като нормални, отколкото постоянното куткудякане на родителите над отрочето.
И при най-предпазливата майка има инциденти. Но човек трябва да гледа по-спокойно на тези неща. И ние като деца сме падали, кълчили и чупили крака и ръце. Оцелели сме, като гледам.
По-склонна съм да оценявам тези неща като нормални, отколкото постоянното куткудякане на родителите над отрочето.
По-склонна съм да оценявам тези неща като нормални, отколкото постоянното куткудякане на родителите над отрочето.
Никога не съм возила сина си вързан в количката. Това е било лично решение, основано на характера на детето ми.
Казвам, че предпазливост е необходима, разбира се, но не и истеричност, защото ако щеш в барокамера го дръж детето, пак може да се случи така, че да падне и да се удари. А и няма нищо хубаво в това да гледаш "дете в саксия". Не казвам да го оставиш да се пребие, ама да го водиш навън като киборг с наколенки, каска и налакътници, защото може да падне от пързалката е смехотворно.
Да си представяш постоянно, че отвсякъде го дебнат само опасности и може да се нарани, още повече.
Всичко е лично решение,разбира се,но аз лично предотвратявам опасностите и минимизирам евентуалните опасности и живея спокойно като не съм родител тип"хеликоптер" нито пък майка-закрилница .С възрастта едни неща по-охлабват ,други възникват и така.
И пак да си кажа,че бебе бръкнало в контакта , паднало от тераса/прозорец или без седалка или колан няма как да се случи поради описаните причини. И сега и трите са обезопасени когато минаваме линии, метро или оживени места, като двете са в количка ,а третото върви до мен хванало количката ,и се редува с другото да седне когато се умори. На 5 са двете ,а третото на почти 3 и половина .
Въпрос на разбирания.
И пак да си кажа,че бебе бръкнало в контакта , паднало от тераса/прозорец или без седалка или колан няма как да се случи поради описаните причини. И сега и трите са обезопасени когато минаваме линии, метро или оживени места, като двете са в количка ,а третото върви до мен хванало количката ,и се редува с другото да седне когато се умори. На 5 са двете ,а третото на почти 3 и половина .
Въпрос на разбирания.
Всъщност най-голямата опасност е несъзнателност и разсейване.
Затова каквото и да правя с детето, го правя малко...как да кажа,
церемониално и с подготовка. Примерно като беше малък и трябва да
се качвам по стълби с него на ръце, спирах за секунда-две, да се
концентрирам и да не се спъна и да не го изпускам, коригирах начина на
държане.
Когато беше много малък, винаги се спирах и се проверявах дали го
държа правилно.
Колкото до падането- оставях го да пада много, докато беше малък, за да се научи.
В последствие пак падаше, но без да си разбие лицето.
А когато детето е близо до вода, особено басейн, не откъсвам очи. Буквално и
много целенасочено, защото едно разсейване губи и усещането за време.
При свекървата нямаше как да се чувствам лежерно в стая с печка на дърва, с ниски
парапети на балконите, с хиляди предмети за задавяне и необезопасени контакти.
Бях като Терминатор до малкия, на всяка крачка- сигурно са ме мислели за луда...
Разбира се, бабата е от лежерните, които смятат за идеално да разсмиват
силно току-що захранено дете, дето още се дави, точно докато яде; както и
да го гъделичкат, за да се гърчи в ръцете ми, докато го нося по стълбите.
Предпочитам здравословната параноя.
Затова каквото и да правя с детето, го правя малко...как да кажа,
церемониално и с подготовка. Примерно като беше малък и трябва да
се качвам по стълби с него на ръце, спирах за секунда-две, да се
концентрирам и да не се спъна и да не го изпускам, коригирах начина на
държане.
Когато беше много малък, винаги се спирах и се проверявах дали го
държа правилно.
Колкото до падането- оставях го да пада много, докато беше малък, за да се научи.
В последствие пак падаше, но без да си разбие лицето.
А когато детето е близо до вода, особено басейн, не откъсвам очи. Буквално и
много целенасочено, защото едно разсейване губи и усещането за време.
При свекървата нямаше как да се чувствам лежерно в стая с печка на дърва, с ниски
парапети на балконите, с хиляди предмети за задавяне и необезопасени контакти.
Бях като Терминатор до малкия, на всяка крачка- сигурно са ме мислели за луда...
Разбира се, бабата е от лежерните, които смятат за идеално да разсмиват
силно току-що захранено дете, дето още се дави, точно докато яде; както и
да го гъделичкат, за да се гърчи в ръцете ми, докато го нося по стълбите.
Предпочитам здравословната параноя.
Бррр..
Именно за това говоря и аз ,да си нащрек ,да си подготвен и да не се разсейваш с разговори по пейките и по телефона когато си с с децата навън. А у дома-еми спрях да ходя където и да било на гости ако виждам ,че безопасността и грижата за децата не е на ниво а ,винаги каним сходно мислещи родители с деца или ползваме детските центрове с безплатните класове за игра и разнообразие,както и различните детски фитнес зали с меки подложки навсякъде и с трамплини, надуваеми замъци и големи градини за изразходване на енергията.
Именно за това говоря и аз ,да си нащрек ,да си подготвен и да не се разсейваш с разговори по пейките и по телефона когато си с с децата навън. А у дома-еми спрях да ходя където и да било на гости ако виждам ,че безопасността и грижата за децата не е на ниво а ,винаги каним сходно мислещи родители с деца или ползваме детските центрове с безплатните класове за игра и разнообразие,както и различните детски фитнес зали с меки подложки навсякъде и с трамплини, надуваеми замъци и големи градини за изразходване на енергията.
Дори да ги пазиш, пак ще има инциденти.
Но някои хора като чуят това, си правят извода:
следователно, няма нужда от пазене.
Ама двете неща не са еднакви.
Между другото винаги параноично следя капака на
пианото, не само заради него, а и защото един път се опита да
го затвори върху ръцете ми, докато свиря, дребосният му
вампир с вампир!
Но някои хора като чуят това, си правят извода:
следователно, няма нужда от пазене.
Ама двете неща не са еднакви.
Между другото винаги параноично следя капака на
пианото, не само заради него, а и защото един път се опита да
го затвори върху ръцете ми, докато свиря, дребосният му
вампир с вампир!
X
Реклама