А защо да не е нормална? Завистта, ревността, пък дори и към най-близките, човек ги изпитва от най-ранно детство. Както писа Вили, получава се нещо като емоциите, които си изпитала, когато си пожелала куклата на най-добрата си приятелка, тогава си й завидяла. Или когато си си помислила, че ти повече заслужаваш шестицата, която са писали на Рени. Всякакви такива неща.
- Публикувана: 22 фев. 2013, 22:32 ч.
- Последно мнение: 26 март 2013, 14:33 ч.
Как да успея да превъзмогна негативните чувства, които изпитвам ?
Анди , как да то обясня , че не съм изпитвала завист ? 
Напротив , радвам се , когато хората успяват !
Моите родители не бяха заможни и никога не съм искала да имам неща , които те нямат възможност да ми купят .
Е , нищо не ми е станало !
Шестици - имах си ги от горе до долу , никакво разнообразие !
Наистина е лошо нещо завистта .
Имам такива познати , просто им съчувствам .
Ами те , горките , мира нямат , изяждат се вътрешно защо еди кой си ходил еди къде си ?
Защо другият карал еди каква си кола ?
Ми те първо не си дават сметка , че тези хора имат неща , които те не са труда да постигнат - по-образовани са , умеят повече неща , работят двойно и тройно повече !
Да се напънат тия , завиждащите , да научат нещо , да се образоват , да се лишават от време за себе си , от почивка , пък тогава да видят лесно ли е ?
Мисля , че животът винаги дава шансове , но не всички ги използват в своя полза .
Завиждащите трябва да се сърдят на себе си , ако не са се възползвали .
Напротив , радвам се , когато хората успяват !
Моите родители не бяха заможни и никога не съм искала да имам неща , които те нямат възможност да ми купят .
Е , нищо не ми е станало !
Шестици - имах си ги от горе до долу , никакво разнообразие !
Наистина е лошо нещо завистта .
Имам такива познати , просто им съчувствам .
Ами те , горките , мира нямат , изяждат се вътрешно защо еди кой си ходил еди къде си ?
Защо другият карал еди каква си кола ?
Ми те първо не си дават сметка , че тези хора имат неща , които те не са труда да постигнат - по-образовани са , умеят повече неща , работят двойно и тройно повече !
Да се напънат тия , завиждащите , да научат нещо , да се образоват , да се лишават от време за себе си , от почивка , пък тогава да видят лесно ли е ?
Мисля , че животът винаги дава шансове , но не всички ги използват в своя полза .
Завиждащите трябва да се сърдят на себе си , ако не са се възползвали .
Има една легенда за една кралица на която докладвали, че народът се бунтува (колко актуално). И тя произнесла прословутата фраза: "Като нямат хляб, да ядат пасти".
Happy mama като не е изпитвала завист нека да дава съвети, но да не осъжда Кими, която започна темата с това, че си посипа главата с пепел: как много е мислила дали да го напише и че изпитва срам от чувствата си и иска да преодолее негативността си, но не успява. Или Кими го съзнава и затова пусна темата.
И не всеки успява да не влезе и да излезе от дупката веднага. Не всеки има и много добри възможности да направи това светкавично. Така, че да не е добре да се завижда. Но да се осъждат тези дето не са успели да се образоват колкото теб, които не умеят колкото теб и да се обвиняват едва ли не в мързел си е крайност. Това си е и до дадености - едни го могат и имат в изобилие - като красотата, а на други не - разполагат с ограничени дадености. Все едно да кажеш на някого ти си грозен и сам си виновен за това. Не бива толкова крайно.
Happy mama като не е изпитвала завист нека да дава съвети, но да не осъжда Кими, която започна темата с това, че си посипа главата с пепел: как много е мислила дали да го напише и че изпитва срам от чувствата си и иска да преодолее негативността си, но не успява. Или Кими го съзнава и затова пусна темата.
И не всеки успява да не влезе и да излезе от дупката веднага. Не всеки има и много добри възможности да направи това светкавично. Така, че да не е добре да се завижда. Но да се осъждат тези дето не са успели да се образоват колкото теб, които не умеят колкото теб и да се обвиняват едва ли не в мързел си е крайност. Това си е и до дадености - едни го могат и имат в изобилие - като красотата, а на други не - разполагат с ограничени дадености. Все едно да кажеш на някого ти си грозен и сам си виновен за това. Не бива толкова крайно.
И аз изпитвам злоба и завист. Имам партньор. Не го искам, обаче не е там въпросът. Аз завиждам основно за пари.
Завиждам на наглярите, които си тръгват в 3 от работа, на онези със служебните коли и бензинче, които между работата пийват по кафе с някой приятел навън в града, а аз съм застопорена 9 часа пред монитор.
И не знам защо толкова завиждам. Но ми действа депресивно. Всъщност завист може би не е точната дума, а някаква мега демотивация за работа. Както и да се нарича... низките страсти много трудно се преодоляват.
Но пък мисля, че вече стигнах дъното на завистта си и затова от тук насетне ще вложа всички усилия да намеря начин да го преодолея и да си създавам други положителни емоции. Напоследък забелязвам, че това са общуванията ми с приятели. Малко, но близки. Дългите отпускащи разговори с тях за всичко - и хубаво, и лошо - ме успокояват.
Завиждам на наглярите, които си тръгват в 3 от работа, на онези със служебните коли и бензинче, които между работата пийват по кафе с някой приятел навън в града, а аз съм застопорена 9 часа пред монитор.
И не знам защо толкова завиждам. Но ми действа депресивно. Всъщност завист може би не е точната дума, а някаква мега демотивация за работа. Както и да се нарича... низките страсти много трудно се преодоляват.
Но пък мисля, че вече стигнах дъното на завистта си и затова от тук насетне ще вложа всички усилия да намеря начин да го преодолея и да си създавам други положителни емоции. Напоследък забелязвам, че това са общуванията ми с приятели. Малко, но близки. Дългите отпускащи разговори с тях за всичко - и хубаво, и лошо - ме успокояват.
За да не изпитвам отрицателни чувства и емоции водя вътрешна борба със себе си....понякога доста жестока. Има хора, които изпитват злоба, завист и т.н и не искат и не полагат усилия да се променят, а се оставят на чувството, а има и такива, които се борят да изтръгнат тези чувства.
Зная, че това което мислиш за другите и им желаеш в крайна сметка се връща при теб. Вярвам, че в природата нещата действат като бумеранг......вярвам го, защото го виждам вече случило се. Като даването и получаването. Даваш любов и получаваш любов. Отнемаш нещо и природата ти отнема нещо.
Зная, че това което мислиш за другите и им желаеш в крайна сметка се връща при теб. Вярвам, че в природата нещата действат като бумеранг......вярвам го, защото го виждам вече случило се. Като даването и получаването. Даваш любов и получаваш любов. Отнемаш нещо и природата ти отнема нещо.
Какво означава "да се променят"? Завистта, както и всички други чувства, показващи светлата или тъмна страна на човешката природа, са точно част от човешката природа. Да промениш тази природа е все едно да искаш да промениш хищническата природа на лъва. Някои третират завистта като "черна4, а други като "амбиция". Всиичко това е въпрос на гледна точка към особености на човешката природа и не виждам как могат да се променят. Аз лично светци не познавам.
Всички негативни емоции в големи дози са само симптом. Аз също мисля, че основния проблем е в липсата на любов. Много хубави съвети са ти дали момичетата за тренировките (още по-хубаво е, че ги спазваш). Все пак негативните емоции са енергия сами по себе си (както и любовта), та излишъкът просто трябва да се изразходва. Ако обичаш да четеш, може да си отвличаш вниманието и с някоя хубава книга.
Успех, Кими.
Успех, Кими.
Обикновено човек успява след някакво време да се справи с такива емоции, дори да има някакви моменти на задълбочаване. Все пак сме хора - не светци! Ако човек цял живот таи завист, омраза или нещо друго към определен човек/хора/света, то това вече му съсипва живота и неминуемо в един момент остава сам и отритнат. Но в някакви малки дози е дори здравословно, защото може моментната завист за новите обувки на комшийката да се превърне в амбиция.
Всички негативни емоции в големи дози са само симптом. Аз също мисля, че основния проблем е в липсата на любов.............
Когато човек е заобиколен от любими хора, от любов на всички нива, той просто не забелязва, или му е все едно какво повече имат/правят/ходят околните.
Вторачваме се в сравненията, и се сдухваме, когато баланса около нас е нарушен.
Всички негативни емоции в големи дози са само симптом. Аз също мисля, че основния проблем е в липсата на любов.............
Когато човек е заобиколен от любими хора, от любов на всички нива, той просто не забелязва, или му е все едно какво повече имат/правят/ходят околните.
Вторачваме се в сравненията, и се сдухваме, когато баланса около нас е нарушен.
Да, умората си казва думата. И аз бях така с малката. След това я записах на ясла, тръгнах на работа и всичко сякаш стана от розово по-розово. Получих едно бързо повишение, повече отговорности, зарадвах се адски много и в един момент грохнах. Детето боледува през седмица, аз се чувствам адски безпомощна, защото хем ми е кофти, че съм постигнала това, към което съм се стремяла цял живот, хем се чувствам безсилна да се справям със задълженията си, защото просто съм в поредния болничен. Хем се чудя дали се справям с работата, хем от вкъщи работя до по нощите, за да не изоставам, а всъщност все пропускам важни срещи и подробности. На другия ден съм като парцал, защото не съм спала. И все търся на кого да си го изкарам, колкото и гадно да звучи. И в един момент сякаш нито съм добра майка, нито добра в работата си. В следващия момент тя оздравява, тръгвам пак на работа, пак съм курназ и така до следващия болничен. В момента се чувствам сякаш отново съм по майчинство, но и съм на работа, защото вече втора седмица сме си вкъщи. Обаче пък съм сигурна, че ще изгрее слънце и на моята улица 
когато детето спре да боледува толкова.
когато детето спре да боледува толкова.