- Публикувана: 24 март 2013, 15:51 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2013, 07:39 ч.
Кой инстинкт е по-силен - майчинския или за самосъхранение?
Не знам дали тука е мястото.
Скоро стана въпрос с мъжът ми за това и не можах да стигна до отговор на въпроса. При някаква кризисна ситуация според вас кой инстинкт е по-силен - майчинския инстинкт или инстинкта за самосъхранение?
Аз например, преди време докато носех малката се спънах и паднах. Помня как си мислех, че трябва да предпазя нея, като същевременно трябваше и аз да понеса по-малко травми. Е, ударих си ръката, но детето беше добре. Все пак не мисля, че това е било показателно.
Вие какво мислите по въпроса?
ПП: Надявам се да не разберете отговора на този въпрос от личен опит.
Скоро стана въпрос с мъжът ми за това и не можах да стигна до отговор на въпроса. При някаква кризисна ситуация според вас кой инстинкт е по-силен - майчинския инстинкт или инстинкта за самосъхранение?
Аз например, преди време докато носех малката се спънах и паднах. Помня как си мислех, че трябва да предпазя нея, като същевременно трябваше и аз да понеса по-малко травми. Е, ударих си ръката, но детето беше добре. Все пак не мисля, че това е било показателно.
Вие какво мислите по въпроса?
ПП: Надявам се да не разберете отговора на този въпрос от личен опит.
Майчинският е по-силен. Това всъщност е инстинкт за продължение на вида. Не индивидът, видът е важен. Потенциалът за бъдещето на вида е у по-младия индивид, от там и по-силния майчински инстинкт, граничещ дори със саможертва, ако се наложи, в името на бъдещето. Хората го наричат "майчина любов", има песни и стихове за нея. А то е просто инстинкт и го има у всички живи организми. 
Също мисля майчинския. Макар че хората са различни все пак мисля, че по-голям ще е процентът на тези, които ще отговорят по този начин.
Когато детето ти е в опасност, първата ти мисъл е как да помогнеш на него, а не как да спасиш себе си. Поставям се на мястото на тази жена и вероятно в същата ситуация бих постъпила по този начин.
Когато детето ти е в опасност, първата ти мисъл е как да помогнеш на него, а не как да спасиш себе си. Поставям се на мястото на тази жена и вероятно в същата ситуация бих постъпила по този начин.
Инстинктът за самосъхранение е вроден,майчинският-придобит.
Всички инстинкти са вродени.
Моля се да не се налага да разбирам.
Че уж се изживявам като върл егоист, но лятото баща ми се обади, че са в Пирогов, понеже едната ми щерка си е счупила ръката. Все още не мога да си възстановя отделни моменти как съм зарязала всичко /привечер, вкъщи, сама, с маска на косата и точно в момента без 1 ст. в кеш точно по същото време - т.е. не можех и такси да взема, а за банкомати дори не ми мина през ума/, нахлузила съм си маратонките и съм тичала през целия път от Западен парк до Пирогов. Мъжът ми дойде направо в болницата и не можа да ме познае - буквално. Между другото, изглежда от адреналина, но бях пълна с енергия и дори не се бях задъхала, което обаче ми се случи, докато й наместваха ръката /тогава сякаш някой и извади не въздуха, ами душата/.
Та не искам по-сериозни изживявания от това, за Бога!
Че уж се изживявам като върл егоист, но лятото баща ми се обади, че са в Пирогов, понеже едната ми щерка си е счупила ръката. Все още не мога да си възстановя отделни моменти как съм зарязала всичко /привечер, вкъщи, сама, с маска на косата и точно в момента без 1 ст. в кеш точно по същото време - т.е. не можех и такси да взема, а за банкомати дори не ми мина през ума/, нахлузила съм си маратонките и съм тичала през целия път от Западен парк до Пирогов. Мъжът ми дойде направо в болницата и не можа да ме познае - буквално. Между другото, изглежда от адреналина, но бях пълна с енергия и дори не се бях задъхала, което обаче ми се случи, докато й наместваха ръката /тогава сякаш някой и извади не въздуха, ами душата/.
Та не искам по-сериозни изживявания от това, за Бога!
преди да станете родители (и майки в частност)... може би сте оцелели и заради вродения инстинкт за самосъхранение.
+1
мноооого точно казано!