- Публикувана: 24 март 2013, 15:51 ч.
- Последно мнение: 19 юни 2013, 07:39 ч.
Кой инстинкт е по-силен - майчинския или за самосъхранение?
Добре.
Тази година бяхме се събрали със свекърите у майка ми. Свекър ми носеше сина ми на ръце слизайки по стълбите на входа на блока. При слизане от последното стъпало някой бил откраднал стъргалото пред блока и свекър ми залитна, направи една две крачки и падна с главата напред буквално, удряйки челото си в други стълби пред входа. Как се беше извъртял тоя човек за да предпази детенце незнам, обаче свекър ми го шиха, а дребен само се уплаши. Сега като си препомням тази случка още ми прималява каква бела можеше да стане.
Та по въпроса незнам как да отговоря, явно не само майчиния инстинкт е силен.
Та по въпроса незнам как да отговоря, явно не само майчиния инстинкт е силен.
Имам случка от миналото лято. Свалях Миша от едно корабче (бяхме на почивка тогава) и да не я оставя точно до водата докато смъквам сестра и я понесох по-далеч. Да но не видях че кея завършва с винкел обърнат навън. Аз ли се спънах или само ми се закачи сандала за него не помня. Но е факт че полетяхме и двете напред. Да не я смажа я пуснах на няколко сантиметра от земята (това най-много ме изплаши, да не се е наранила падайки по гръб и удряйки си главата но се размина само със уплаха) а аз се извъртях така че силата на удара отиде на дясната китка и дясното коляно 
На китката нищо и нямаше, но коляното ми се натърти и ме боля далеч след като охлузванията минаха.
Мисля си, че когато в картинката има дете майчинския инстинкт изпъква
На китката нищо и нямаше, но коляното ми се натърти и ме боля далеч след като охлузванията минаха. Мисля си, че когато в картинката има дете майчинския инстинкт изпъква
Имам фобия от кучета и то каква /нападали са ме като дете/! Миналото лято глутница налетя на дъщеря ми - докато се опитвах да стигна до нея само исках да ги докопам, да ми паднат в ръчичките. 
Сега пак ме е страх като видя куче и заобикалям от далеко, но в онзи момент бързах към детето си и мислех как да хапя, дращя и наранявам.
Сега пак ме е страх като видя куче и заобикалям от далеко, но в онзи момент бързах към детето си и мислех как да хапя, дращя и наранявам. 
Винаги съм си мислила, че е майчинскич...е при мен се оказа този за самосъхранение. Изпитвам нещо средно между паника и отвръщение от влечуги, а за капак живея на място, където има много такива..и т.к. живеем в къща често ни посещават. Играем с детето пред камината , отварям една книжка и насреща ми гущер. Толкова бързо изчезнах, че дори не се сетих, че имам дете.