Как да стана вегетарианка

E да ама аз не мога да отвърна цивилизовано на някой ,който спори за такива неща,и продължава да пише глупости,да глупости   са  това , пълни,как може да се твърди такова нещо,просто не ми го побира ума,но нищо няма пове4е да споря с теб,4е взех да се изнервям,айде жива и здрава ,всеки сам избира за себе си,верно е ,но се страхувам 4е някой ще вземе да ти повярва,дано да не е така,искрено се надявам

Глупости са това, което ти пишеш, защото нямаш мнение. И да имаш не можеш да го защитиш със собствените си аргументи, затова предпочиташ да определяш другата гледна точка за глупава.
Аз не съм тръгнала да убеждавам някой в каквото и да е . Но и не ме интересува защо сама така реши. Аз изказвам мнение, подкрепено (забележи!) с ПРОВЕРЕНИ ФАКТИ. Както и да е.

За да искаш да ти повярват като за начало се научи да пишеш с цялата пунктоация, а не целия пост да ти е едно изречение със запетайки и то не, където им е мястото 

crazybrat, достатъчно дълго пиша тук за да знам, че споровете са безсмислени. oki реагира по-остро, защото написаното от теб наистина противоречи на съвременните представи за здравословно хранене. Изчела съм купища литература по въпроса за да съм убедена, че е така. Освен това през последните 15-20 год. съм разговаряла с много хора, отказали се от консумацията на месо и всички безусловно смятат, че са направили правилната крачка. За това справката ми не беше от съмнение, а по-скоро за сравнение (твоите думи срещу тези, на най-добрите диетолози в света).
Айде със здраве!

Зная, че това което пиша е доста в разрез с по-разпространеното мнение. Но аз не отхвърлям никое - щом има достатъчно хора да му вярват, значи има защо. А с оки споря, защото ми е приятно  Тя не се отказва, въпреки че не може да се изкаже, дразни се и това ме забавлява.

Прочетох доста твои мнения, Рени. Аз също не искам да споря с теб, защото имаш много силни аргументи. Както знаеш има няколко течения в теориите за правилното хранене и не е хубаво да съпоставяме твоето и моето. Те толкова години разни диетолози не са се разбрали, та ние ли...Наистина, всеки трябва да вярва в каквото си иска, да яде каквото прецени, да живее както намери за добре. Аз уважавам твоите изказвания, защото проследих някои от тях и се убедих, че си доста интелигентен човек. Благодаря все пак за дискусията 

Ако не беше пустата НВД, с радост бих станала вегетарианка, месото го ям на сила, само пилешко успявам да преглътна, но пак е нещо  обаче си мисля, че е въпрос на вкус, ако някой обича месо, не виждам смисъл да става вегетарианец.

oki - това най ме впечатли от дългата ти тирада. И да ти кажа - всеки знае какво е Гугъл и как да търси инфо с него. Не са нужни такива дълги постове с нечие мнение по въпроса, а мнение, изразено със собствени думи и като подкрепи дай линк към някой сайт.

И да се спори на таз Тема е повече от излишно.

Всеки сам преценява кое е най-добре за собствената му кожа.


Снощи се изложих аз, Шони с кюфте и 1/2...
И сега плащам (едвам седя на стола).

Ако не беше проблем на родата ми тези черва - не бих се отказала от месото. Но подчертаното в червено много ми допада и в комбинация с това, което знам от старите хора за едновремешния им живот мога да кажа: НЕ е хубаво да се яде месо всеки ден, но от време на време - защо НЕ?!?!?! Едно време в селскостопанска БГ са гледали животни едва ли не във всеки двор, но хората не са го яли ей така - всеки ден. Имало е 1-2 дни с месо от седмицата и другото - пост. И знаем за доста дълголетници.

Айде, че и моя пост стана дълъг (а може би и досаден), та със здраве и който както го чувства, така да действа...

Шани, не съжалявай, нали ти е било сладко

Когато ти се яде не е просто. Все едно на мен някой да ми каже- колко е просто да не ядеш шоколад!... Ми не става 

Спомням си когато бях решила вече да ставам вегетарианка (значи съм била на 14-15)... Връщам се от у-ще и майка ми сготвила мусака. Бях гладна и си викам- айде, и тоя път ще ям месо. Но толкова ми беше вкусно, че реших, че ще бъда вегетарианка, която яде мусака После така и с луканката... Но се случи така, че дълго време не ядох нито мусака, нито луканка... никакво месо. Просто без да се заричам. Стана естествено и без лишения. С времето постепенно спря да ми се яде и дори се отвращавах. Сега въобще не бих могла да преглътна месо.
Мои приятелки са се опитвали да спрат месото (явно под мое влияние, но без аз да съм им говорила нищо). Успяваха за 3-4 дена  Брат ми също си реши сам (преди 5-6 год.). И той постепенно го отказа. А родителите ни ядат месо (даже вярват, че е много полезно).
Не знам дали е въпрос на настройка или някаква предразположеност (скоро научих, че съм от кръвната група на вегетарианците- А). Но си мисля, че не за всички хора е в еднаква степен лесно да откажат храна, с която са закърмени.

А, ето къде било разковничето надушваме се..... и аз съм А. 

Шони, ти вегетарианка ли си още?
Не споменах, че имам и един неуспешен опит с вегетарианството- на 13 год. възраст- тогава не устоях.

РЕНИ - пак си казала много верни и точни думи и то с такъв страхотен тон.   
Ох и аз от 2 дни с  мусаката се заблуждавам...знаеш ли как се смях  , като те четох.
Ей - трудно е бре  . И с шоколада ми е така трудно...
И аз съм "А", ама явно моята е мутирала  , щото ми е вкусно месото 

Първо постих 2 години, когато са дните за пости(само големи те де - коледни и великденски) и просто направих разликата и във физическо отношение - ставах много по-подвижна, и ума ми беше много по-чист и бърз и преставах да мисля непрекъснато за често бесмислени неща, ежедневие и тн. После след едни пости просто не ми се дояде хич месо, само сиренце и така.... горе долу по това време срещнах и съпруга си, вегетарианец (тогава) от 13г. Поесле забременях и станах съвсем убедена вегетарианка... въпреки реакциите на близките и лекарите... Да имах анемия в деветия месец, както често се случва при всички. После родих... започна след време захранване на дъщеря ми... и спорове с педиатърката, на която довода й се свеждаше до незаменимите аминокиселини и след ровене в нета разбрах, че да, незаменими са за човешкия организъм, защото не ги произвежда сам, и ги има и в растенията определено. После се хвана за желязото, на пук все едно на нея, дъщеря ми обожаваше спанак... и хич не е анемична... за витамин Б12 изобщо нямам притеснения, защото ям(ядем) млечни продукти... и така... Според мен растителните белтъчини и желязо са по-трудно усвоими, но за сметка на това несравнимо по-качествени... и така вече 4години съм вегетарианка, дъщеря ми и тя(с изключения на около 5 пъти когато в момент на слабост и насадена вина й дадох пюренца с месо... ) Сега ако сме на гости и има месо на масата не я спирам да пробва... ама не е фен...
Аз бих ти препоръчала да постиш, защото надали е случайно времето за пости... така ще можеш да усетиш разликата и да имаш една по-голяма вътрешна убеденост.
И аз съм кр.гр. А
А като ми се дояде някоя типично местна манджа, например кавърма, я правя със соя... и откакто й хванах цаката, дори майка ми я яде (Цаката е да я накиснеш в доматен сок за поне 12 часа, вместо да я вариш според указанието на опаковката) 

Да,Рени, още удържам фронта


Значи и мойта е мутирала, щото аз насила (за сега поне) не ям