Привет на всички силни жени, отглеждащи сами децата си!
Тук е мястото да споделя своята история.
Имах 3 години връзка с бащата на бъдещето си дете. Той ни остави 1 месец след установяване на бременността и сега съм в началото на 5ти месец. Сам ми призна преди 10дни, че вече се радва на други сексуални контакти. Изнесе се на квартира далеч от града, в който живяхме.
Държанието му през тези години беше противоречиво - ту добро, ту лошо, но аз си избирах уж по-улегнал и сериозен мъж за семейство (той е по-голям от мен с 5 години), но чаканият сватбен ден така и не дойде. Винаги си играеше с мен на недомлъвки, а когато уж беше взето решение за женитба, ходихме семейството ми, той и аз в друг град и си избрах рокля. През цялото време устата му беше пълна със сливи и той нищо не каза, А когато нямаше какво да каже, което често се случваше, измънкваше по едно "Обичам те, мило!"(сега изпитвам болезненото чувство, че от толкова въртене тези думи в моя живот са се изтъркали и обезценили). Та рокля за повече от половин хилядарка беше купена и след 6 месеца върната без обезщетение за парите, защото на хубавецът му ставаше лошо всеки път, когато го попитах кога ще ходим до ритуалната зала.
Все се питах защо не може да седне и да разговаря спокойно и зряло с мен, дори не като мъж, а просто като човек, но така беше с всяко едно друго нещо. Още ми е много объркано и се старая да подредя фактите в главата си, да ги разбера обективно. Най-много ме озадачава той като характер - тих, мекушав, съгласен с всяко нещо, което каже брат му, променлив в решенията си, обича да си пийва добре, да пуши, да ходи по мачове, да дава пари на така наречените си приятели, които са много пропаднали типове, лесно се дава на всяка жена, която покаже симпатия към него (обичаше да предизвиква ревността ми) и пр. А аз на времето го избрах най-обикновения уж за да развие потенциала си с мен, уж да снижа малко изискванията, за да е обикновена и стойностна връзка, а то какво излезе.
Няма да махам бебо, въпреки, че много хора са ме съветвали, включително и той в началото. Но иначе искал да го вижда - е*ти наглостта! Не мога да кажа, че съм много оправена във финансите, но не се отказвам да се боря.
Чакам вашите мнения, коментари, съвети!
Тук е мястото да споделя своята история.
Имах 3 години връзка с бащата на бъдещето си дете. Той ни остави 1 месец след установяване на бременността и сега съм в началото на 5ти месец. Сам ми призна преди 10дни, че вече се радва на други сексуални контакти. Изнесе се на квартира далеч от града, в който живяхме.
Държанието му през тези години беше противоречиво - ту добро, ту лошо, но аз си избирах уж по-улегнал и сериозен мъж за семейство (той е по-голям от мен с 5 години), но чаканият сватбен ден така и не дойде. Винаги си играеше с мен на недомлъвки, а когато уж беше взето решение за женитба, ходихме семейството ми, той и аз в друг град и си избрах рокля. През цялото време устата му беше пълна със сливи и той нищо не каза, А когато нямаше какво да каже, което често се случваше, измънкваше по едно "Обичам те, мило!"(сега изпитвам болезненото чувство, че от толкова въртене тези думи в моя живот са се изтъркали и обезценили). Та рокля за повече от половин хилядарка беше купена и след 6 месеца върната без обезщетение за парите, защото на хубавецът му ставаше лошо всеки път, когато го попитах кога ще ходим до ритуалната зала.
Все се питах защо не може да седне и да разговаря спокойно и зряло с мен, дори не като мъж, а просто като човек, но така беше с всяко едно друго нещо. Още ми е много объркано и се старая да подредя фактите в главата си, да ги разбера обективно. Най-много ме озадачава той като характер - тих, мекушав, съгласен с всяко нещо, което каже брат му, променлив в решенията си, обича да си пийва добре, да пуши, да ходи по мачове, да дава пари на така наречените си приятели, които са много пропаднали типове, лесно се дава на всяка жена, която покаже симпатия към него (обичаше да предизвиква ревността ми) и пр. А аз на времето го избрах най-обикновения уж за да развие потенциала си с мен, уж да снижа малко изискванията, за да е обикновена и стойностна връзка, а то какво излезе.
Няма да махам бебо, въпреки, че много хора са ме съветвали, включително и той в началото. Но иначе искал да го вижда - е*ти наглостта! Не мога да кажа, че съм много оправена във финансите, но не се отказвам да се боря.
Чакам вашите мнения, коментари, съвети!
Само после да не идва да те моли да го приемеш, тогава само от теб ще зависи. 
