Надявам се да е осъзнал, че щеше да си изгуби семейството и да оценява вече! 
- Публикувана: 29 май 2013, 16:51 ч.
- Последно мнение: 10 септ. 2013, 00:01 ч.
Бременна и изоставена 2
Най-голямата заблуда на света е, че можем да променим някого. Човек се променя тогава, когато сам много много го иска. За съжаление ние жените се заблуждаваме много лесно, особено, когато сме бременни. Ама дано вие сте онова изключение 1 на хиляда! 
Наскоро в клюкарника имаше тема от един развел се татко, осъзнал грешките си, пишеше, че съжалявал много за изгубеното време и това което е причинил, и искаше да си върне семейството.
Най-голямата заблуда на света е, че можем да променим някого. Човек се променя тогава, когато сам много много го иска. За съжаление ние жените се заблуждаваме много лесно, особено, когато сме бременни. Ама дано вие сте онова изключение 1 на хиляда!
Наскоро в клюкарника имаше тема от един развел се татко, осъзнал грешките си, пишеше, че съжалявал много за изгубеното време и това което е причинил, и искаше да си върне семейството.
Направо не вярвам на такива писания.
Но пък ще ми е интересно да прочета, ако намериш, дай моля те линк.
Направо не вярвам на такива писания.
Но пък ще ми е интересно да прочета, ако намериш, дай моля те линк.
Изтриха я, не беше явно подходяща за подфорума, а човекът нямаше нужния бр.публикации.
И аз бях писала. Ами разкайваше се, отчиташе, че е негова вината, и търсеше път към сърцето на бившата си жена, в същото време се опасяваше да не я разочарова наново.
Коя от Вас ще ражда в Бургас?
Аз
За пръв път се зачетох в темата ти днес... Бях в почти същото положение с първата си бременност.
И... и аз не вярвам във внезапната промяна.
И аз се зачетох за пръв път в тази тема, както и в много други от този подфорум, и също съм от неверниците във внезапната промяна (опит, какво да се прави 
). Но оставам един процент на вероятността авторката да не казва абсолютно всичко за отношенията й с БНД и той да не е толкова черен, колкото го описваше първоначално. Успех 
Тук е мястото да споделя своята история.
Имах 3 години връзка с бащата на бъдещето си дете. Той ни остави 1 месец след установяване на бременността и сега съм в началото на 5ти месец. Сам ми призна преди 10дни, че вече се радва на други сексуални контакти. Изнесе се на квартира далеч от града, в който живяхме.
Държанието му през тези години беше противоречиво - ту добро, ту лошо, но аз си избирах уж по-улегнал и сериозен мъж за семейство (той е по-голям от мен с 5 години), но чаканият сватбен ден така и не дойде. Винаги си играеше с мен на недомлъвки, а когато уж беше взето решение за женитба, ходихме семейството ми, той и аз в друг град и си избрах рокля. През цялото време устата му беше пълна със сливи и той нищо не каза, А когато нямаше какво да каже, което често се случваше, измънкваше по едно "Обичам те, мило!"(сега изпитвам болезненото чувство, че от толкова въртене тези думи в моя живот са се изтъркали и обезценили). Та рокля за повече от половин хилядарка беше купена и след 6 месеца върната без обезщетение за парите, защото на хубавецът му ставаше лошо всеки път, когато го попитах кога ще ходим до ритуалната зала.
Все се питах защо не може да седне и да разговаря спокойно и зряло с мен, дори не като мъж, а просто като човек, но така беше с всяко едно друго нещо. Още ми е много объркано и се старая да подредя фактите в главата си, да ги разбера обективно. Най-много ме озадачава той като характер - тих, мекушав, съгласен с всяко нещо, което каже брат му, променлив в решенията си, обича да си пийва добре, да пуши, да ходи по мачове, да дава пари на така наречените си приятели, които са много пропаднали типове, лесно се дава на всяка жена, която покаже симпатия към него (обичаше да предизвиква ревността ми) и пр.
Имах 3 години връзка с бащата на бъдещето си дете. Той ни остави 1 месец след установяване на бременността и сега съм в началото на 5ти месец. Сам ми призна преди 10дни, че вече се радва на други сексуални контакти. Изнесе се на квартира далеч от града, в който живяхме.
Държанието му през тези години беше противоречиво - ту добро, ту лошо, но аз си избирах уж по-улегнал и сериозен мъж за семейство (той е по-голям от мен с 5 години), но чаканият сватбен ден така и не дойде. Винаги си играеше с мен на недомлъвки, а когато уж беше взето решение за женитба, ходихме семейството ми, той и аз в друг град и си избрах рокля. През цялото време устата му беше пълна със сливи и той нищо не каза, А когато нямаше какво да каже, което често се случваше, измънкваше по едно "Обичам те, мило!"(сега изпитвам болезненото чувство, че от толкова въртене тези думи в моя живот са се изтъркали и обезценили). Та рокля за повече от половин хилядарка беше купена и след 6 месеца върната без обезщетение за парите, защото на хубавецът му ставаше лошо всеки път, когато го попитах кога ще ходим до ритуалната зала.
Все се питах защо не може да седне и да разговаря спокойно и зряло с мен, дори не като мъж, а просто като човек, но така беше с всяко едно друго нещо. Още ми е много объркано и се старая да подредя фактите в главата си, да ги разбера обективно. Най-много ме озадачава той като характер - тих, мекушав, съгласен с всяко нещо, което каже брат му, променлив в решенията си, обича да си пийва добре, да пуши, да ходи по мачове, да дава пари на така наречените си приятели, които са много пропаднали типове, лесно се дава на всяка жена, която покаже симпатия към него (обичаше да предизвиква ревността ми) и пр.
И, съотнесено към тази тема:учудвам се, че изобщо се намират жени, които да понасят подобен тип мъже, че и деца да отглеждат с тях.
Но, хора всякакви.
Предполагам, че все в един момент авторката ще прогледне.Дано не е много късно обаче....че младостта е само една-единствена и бързо минава.
