Е, къде си живяла преди - в гората ли? 
- Публикувана: 13 юли 2013, 12:37 ч.
- Последно мнение: 26 авг. 2013, 16:12 ч.
Въпрос към семействата, живеещи в къщи
.
Аз лично бях свикнала с шумовете в блока и не ми правеше толкова впечатление. Знаех, че съседите правят нещо.
В къщата е по-тихо и всеки шум ме стряскаше в началото, защото ако има шум, той явно е свързан с мен.
Ако някой влезе в двора, или го познавам, или лошо.
Ако някой се върти около блока, непознат не значи директно опасен.
В къщата е по-тихо и всеки шум ме стряскаше в началото, защото ако има шум, той явно е свързан с мен.
Ако някой влезе в двора, или го познавам, или лошо.
Ако някой се върти около блока, непознат не значи директно опасен.
От 2007г. живея в къща почти в центъра на Пловдив и не мога свикна. Къщата еднофамилна, на първия етаж живее бащата на мъжа ми, а ние сме на втория. Не ползвам двор, само ако се съберем с приятели. Преди, около месец видях един индивид да се разхожда в двора в 03.00ч. беше прескочил оградата. Събудих мъжа ми, развикахме се и онзи се изнесе....От тази случка се ослушвам още повече. Колкото и да е странно за всички си искам кутийката в блок или кооперация. В района все още останаха къщи, които не са бутнати за да бъдат построени кооперации и не минава месец да не се чуе за обир.
Висока ограда и порта с ключ и никакъв звънец. В самата къща имаме СОТ.
Не мога да си представя вече да живея в апартамент. Да не мога да си изляза на двора, да си лежа в басейнчето, децата да си лудуват без да ми унищожават покъщнината...
Портата е заключена постоянно, заключвам и входната врата нощем, имаме куче, заради което всъщност заключваме и портата през деня, за да не влезе някой нещастник, който ще бъде "изяден"...
Апартамента на родителите ми е 5 - стаен, с просторни помещения. Хубаво ми е да им гостувам и да си лягам в моето легло, в моята стая, но ако всичкото това беше изнесено насред един двор без долепени комшии отгоре, отдолу и отстрани щеше да е още по.
Портата е заключена постоянно, заключвам и входната врата нощем, имаме куче, заради което всъщност заключваме и портата през деня, за да не влезе някой нещастник, който ще бъде "изяден"...
Апартамента на родителите ми е 5 - стаен, с просторни помещения. Хубаво ми е да им гостувам и да си лягам в моето легло, в моята стая, но ако всичкото това беше изнесено насред един двор без долепени комшии отгоре, отдолу и отстрани щеше да е още по.
Висока ограда и порта с ключ и никакъв звънец. В самата къща имаме СОТ.
Ааа, не. Три котки ми стигат.
Израснала съм в къща, после в апартамент. Никъде не се заключваше. Да не кажа, че в къщата цялата махала знаеше къде стои ключа, както и ние знаехме къде стоят техните.
Когато заживях сама взех да се заключвам и като се преместихме в Канада държах да сложим аларма...оказа се че съседите не се заключват дори....Тук ситуацията е аналогична, заключвам, а понякога и пропускам
Дворът никога не е заключен (там са електромери, газомери- техниците трябва да имат достъп).
ЗМечтая си за къща като се приберем в България....определено няма да имам куче ( градината ще е изровена тотално), предполагам като ни няма и като спим ще е заключено.
Когато заживях сама взех да се заключвам и като се преместихме в Канада държах да сложим аларма...оказа се че съседите не се заключват дори....Тук ситуацията е аналогична, заключвам, а понякога и пропускам
Дворът никога не е заключен (там са електромери, газомери- техниците трябва да имат достъп).ЗМечтая си за къща като се приберем в България....определено няма да имам куче ( градината ще е изровена тотално), предполагам като ни няма и като спим ще е заключено.
Никога не съм живяла в апартамент.
Живея в къщата, в която съм израстнала от бебе, в нея гледам и дъщеря ми, познавам цялата "махала", те мен - също. С повечето се поздравяваме. Пътната врата е отключена през деня, но рядко някой неканен влиза без позволение. Обикновено мои, на майка ми или на баща ми приятели, за които знаем, че ще дойдат. Вратата на къщата също стои отключена, заключват се само вечер.
Влизам у съседката като у дома си, след като тя ми е казала по телефона да не викам, а право да се омъквам вкъщи, от др страна пак влизам (брата на дядо ми), но още от пътната врата викам "Вуйноооооооооо" или "бабо Иванкееееееееееее"
примерно, за да знаят, че идвам. Преди години техните лапетии се бяха научили да прекарват по цял ден в нашия двор, та оставахме без плодове, че всичко ошумкваха още зелено. Сега сме оставили буренаци около прасковата, че тя е най-апетитна, пък е и точно на границата с техния двор (нямаме ограда), но набези не е имало.
Бабите си разменят зарзават, разсад.
Живея в къщата, в която съм израстнала от бебе, в нея гледам и дъщеря ми, познавам цялата "махала", те мен - също. С повечето се поздравяваме. Пътната врата е отключена през деня, но рядко някой неканен влиза без позволение. Обикновено мои, на майка ми или на баща ми приятели, за които знаем, че ще дойдат. Вратата на къщата също стои отключена, заключват се само вечер.
Влизам у съседката като у дома си, след като тя ми е казала по телефона да не викам, а право да се омъквам вкъщи, от др страна пак влизам (брата на дядо ми), но още от пътната врата викам "Вуйноооооооооо" или "бабо Иванкееееееееееее"
примерно, за да знаят, че идвам. Преди години техните лапетии се бяха научили да прекарват по цял ден в нашия двор, та оставахме без плодове, че всичко ошумкваха още зелено. Сега сме оставили буренаци около прасковата, че тя е най-апетитна, пък е и точно на границата с техния двор (нямаме ограда), но набези не е имало. Бабите си разменят зарзават, разсад.
Живеем в къща от както се роди голямото ми дете.Имаме звънец на вратата .Вратата на двора винаги е заключена,когато малкият е на двора сам. Няма нищо страшно да живееш в къща.За децата е супер.Играят до късно на улицата,родителите се познават,ходите си често на гости /по съседски/ вечер по биричка/ Аз все си чопкам нещо по двора.
Живеем в къща от както се роди голямото ми дете.Имаме звънец на вратата .Вратата на двора винаги е заключена,когато малкият е на двора сам. Няма нищо страшно да живееш в къща.За децата е супер.Играят до късно на улицата,родителите се познават,ходите си често на гости /по съседски/ вечер по биричка/ Аз все си чопкам нещо по двора.
Моят син чака с нетърпение да се позатопли и да вечеряме на двора.
За децата къщата с двор е нещо прекрасно. То може да си играе на двора, докато аз вляза вкъщи за 5-10 мин, например да видя манджата или да свърша нещо друго, като само го наглеждам от прозореца.
Това в апартамент няма как да стане.
X
Реклама