Завист

  • 20 017
  • 181
  •   1
Отговори
30 юли 2013, 22:00 ч.
  • Мнения: 45
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

# 1 30 юли 2013, 22:13 ч.
  • BG
  • Мнения: 2 458
Повече се оплаквам и по-малко се хваля. Много помага! Кара всички да се чувстват щастливи, че са по-добре от мен. А очеизвадното гледам да неглижирам, привидно да му намирам кусури, а тайно да му се радвам. Ако и това не помага - фък оф и гоу хоум, дори и брат ми да си!  Crossing Arms

# 2 30 юли 2013, 22:28 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Benisima в вт, 30 юли 2013, 22:13
Повече се оплаквам и по-малко се хваля. Много помага! Кара всички да се чувстват щастливи, че са по-добре от мен. А очеизвадното гледам да неглижирам, привидно да му намирам кусури, а тайно да му се радвам. Ако и това не помага - фък оф и гоу хоум, дори и брат ми да си!  Crossing Arms

Е това няма точно никога да го приложа. Мразя до мозъка на костите си оплакващи се хора и дори да имам понякога за нещо подобен повод, трябва да е много, много привилегирован човек за да му поплача на рамото.

А всъщност, завистливи коментари предизвикват съвсем не хвалби, а очевадни факти. Еми няма как да се променят факти от биографията, нито да станат по-малко видими само защото някого карат да се чувства по-нищожен.

Оставам безмълвна и изобщо не знам как да реагирам на такива изблици.

# 3 30 юли 2013, 22:46 ч.
  • в 1001-та нощ
  • Мнения: 16 437
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

не им помагам в прекия смисъл, това си е тяхна работа - как възприемат света и околните  Peace ако поискат помощ е друг въпрос  Peace

ако зная, че за някого е болезнено (имала съм гаджета, които са преживявали тежко мои успехи) - то съм се съобразявала - да се въздържам от споделяне, но това не може да е вечно и не решава ситуацията


просто приемаш, че не всеки приема успехите ти с радост и продължаваш напред  Peace

# 4 30 юли 2013, 22:53 ч.
  • Мнения: 5 357
Правя се, че не я забелязвам.

# 5 30 юли 2013, 22:54 ч.
  • Мнения: 45
Не може да криеш, не може да лъжеш, не може да се правиш на приятно недочул и недовидял разни завистливи изцепки. Във всеки случай не и до безкрайност.
Не, аз не си ги слагам на сърцето, защото ми е пределно ясно от какво са продиктувани, а от там просто ми е жал за хората които си го причиняват. Но все си мисля че това не е нормално и трябва някак да му се помогне на този човек да приеме реалността такава каквато е. Няма друг избор.

# 6 30 юли 2013, 23:01 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

Не мога да им помогна, колкото и да искам. Те си обичат завистта, тя им дава сили по някакъв начин, държи ги. Те нито искат, нито могат да я овладеят.

# 7 30 юли 2013, 23:02 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 618
Цитат
Не може да криеш, не може да лъжеш, не може да се правиш на приятно недочул и недовидял разни завистливи изцепки. Във всеки случай не и до безкрайност.

А защо изобщо трябва да се обяснявам на някой,пък бил той и близък,че съм постигнала нещо добро,хубаво за мен,дължа ли на някой обяснение за каквото и да било,а като съм долу в калта този "някой" идва ли да ми помогне Naughty
"И сам войнът е войн",беше казал някой..... Whistling

# 8 30 юли 2013, 23:05 ч.
  • Мнения: 768
Когато човек проумее, че никой няма всичко - ако има едно, то е за сметка на друго, тогава няма за какво да завижда. Но такова разбиране не е за всеки. Не мисля, че има начин да спреш нечия завист, можеш само да внимаваш да не я предизвикваш.

# 9 30 юли 2013, 23:08 ч.
  • Мнения: 1 761
Завистта няма как да не предизвикаш,ако си заобиколен от хора,които са различни от теб,нямат твоите качества,късмет и смелост.Неумението им да постигнат твоите достижения ги озлобява,за да се самозалъжат,че не са чак толкова зле,опитват се да те наранят по някакъв начин и да се порадват на болката,която евентуално биха ти причинили.

Завистливите хора, с които аз съм се срещала по една или друга причина,имат общи качества.Страдат от всякакви фобии,несамостоятелни са,не са борбени,полагат много усилия за външния си вид,дори,когато нямат особен потенциал за това,в повечето случаи са прекалено обгрижвани в детските си години и,ако съдя по безкрайните им мрънкания и оплаквания,ужасно страдат от емоционална неудовлетвореност в любовните си отношения.

Откакто живея извън Бг се научих да бъда по-прикрита и много внимателно да подбирам хората,които да допусна до себе си и семейството ми.

# 10 30 юли 2013, 23:14 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: esstela в вт, 30 юли 2013, 23:02
Цитат
Не може да криеш, не може да лъжеш, не може да се правиш на приятно недочул и недовидял разни завистливи изцепки. Във всеки случай не и до безкрайност.

А защо изобщо трябва да се обяснявам на някой,пък бил той и близък,че съм постигнала нещо добро,хубаво за мен,дължа ли на някой обяснение за каквото и да било,а като съм долу в калта този "някой" идва ли да ми помогне Naughty
"И сам войнът е войн",беше казал някой..... Whistling

Защото няма начин. Можеш ли да скриеш от родителите си факта че се омъжваш примерно? Точно за толкова съществени факти става дума, които е невъзможно да не се знаят. Питат те директно- отговаряш. А отсреща чуваш някакъв присмех примерно "да бе да...не може да бъде...точно ти ли...точно на теб ли...как ли пък не"- категорично невъзприемане. Laughing
Да беше за нещо лошо, възприемат всички от раз.

# 11 30 юли 2013, 23:18 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 618
Лизет,не ми дреме,разбираш ли,така ми е протекъл живота,че съм се опарила безкрайно много пъти все от "близки" и щом реша да се омъжа няма да казвам на никой от моите роднини,никой не е по-важен от мен и половинката ми,никой Peace

# 12 30 юли 2013, 23:32 ч.
  • Мнения: 45
Е, не....кьорави-кьопави, аз си обичам роднините. 

Има неща които не може да не знаят.

Но ми се ще някак да ги науча да се усещат малко колко жалки изглеждат в такъв момент. И да си попридържат езика зад зъбите. Като минимум.

# 13 30 юли 2013, 23:47 ч.
  • Мнения: 250
Цитат на: Andariel в вт, 30 юли 2013, 23:01
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

Не мога да им помогна, колкото и да искам. Те си обичат завистта, тя им дава сили по някакъв начин, държи ги. Те нито искат, нито могат да я овладеят.
Точно,не че ми пука за какво и на кого завиждат,аман от комплексари

# 14 30 юли 2013, 23:49 ч.
  • Мнения: 5 892
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 23:14
Цитат на: esstela в вт, 30 юли 2013, 23:02
Цитат
Не може да криеш, не може да лъжеш, не може да се правиш на приятно недочул и недовидял разни завистливи изцепки. Във всеки случай не и до безкрайност.

А защо изобщо трябва да се обяснявам на някой,пък бил той и близък,че съм постигнала нещо добро,хубаво за мен,дължа ли на някой обяснение за каквото и да било,а като съм долу в калта този "някой" идва ли да ми помогне Naughty
"И сам войнът е войн",беше казал някой..... Whistling

Защото няма начин. Можеш ли да скриеш от родителите си факта че се омъжваш примерно? Точно за толкова съществени факти става дума, които е невъзможно да не се знаят. Питат те директно- отговаряш. А отсреща чуваш някакъв присмех примерно "да бе да...не може да бъде...точно ти ли...точно на теб ли...как ли пък не"- категорично невъзприемане. Laughing
Да беше за нещо лошо, възприемат всички от раз.
Проблема е в тях, не в теб! Да се оправят!  Peace
Не разбирам как близки могат да завиждат, но на "приятелите", които завиждат много обичам да им наливам масло в огъня...

# 15 30 юли 2013, 23:50 ч.
  • Мнения: 3 216
Цитат на: kartinka в вт, 30 юли 2013, 23:08
Завистта няма как да не предизвикаш,ако си заобиколен от хора,които са различни от теб,нямат твоите качества,късмет и смелост.Неумението им да постигнат твоите достижения ги озлобява,за да се самозалъжат,че не са чак толкова зле,опитват се да те наранят по някакъв начин и да се порадват на болката,която евентуално биха ти причинили.

Завистливите хора, с които аз съм се срещала по една или друга причина,имат общи качества.Страдат от всякакви фобии,несамостоятелни са,не са борбени,полагат много усилия за външния си вид,дори,когато нямат особен потенциал за това,в повечето случаи са прекалено обгрижвани в детските си години и,ако съдя по безкрайните им мрънкания и оплаквания,ужасно страдат от емоционална неудовлетвореност в любовните си отношения.

Откакто живея извън Бг се научих да бъда по-прикрита и много внимателно да подбирам хората,които да допусна до себе си и семейството ми.

Много точно!

Омръзна ми всеки път като ми се обадят с провлаченото какво правииишш? Ми работя , да и в събота работя и вечер работя, когато искам работя. И се почва: еее какво ще ги правиш тези пачки?!? Е как пък на никой не му става жал , че може да съм преуморявам, но винаги са загрижени как ще си харча парите?!?!

# 16 30 юли 2013, 23:58 ч.
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Едва ли е точно завист при толкова близки роднини, по скоро зле изиграна закачка. Или поне така можеш да я приемаш. Те помощ не искат, за да им я даваш. Или реципрочен комплимент, или нищо. Точно както може да се отвръща на заяждане с перфектна прическа примерно - "И твоята е невероятна" или само "И аз те обичам".

# 17 31 юли 2013, 08:08 ч.
  • Мнения: 15 619
Хората сме склонни доста по-често от признаваното да вменяваме и умисъл в неадекватни включвания. А завистта може да ми навреди, ако е облечена в действия. Самото чувство си е за сметка на гостоприемника му, аз за него едва ли мога да направя нещо повече от това да му го подхранвам, волно или неволно.

# 18 31 юли 2013, 08:40 ч.
  • Мнения: 14 833
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

Да не е приятно ,но изобщо не им помагам на такива хора  да се овладяват
То си е за тяхна сметка.Завистта ги разяжда отвътре и не им дава покой
Потърпевшите са самите те в крайна сметка

# 19 31 юли 2013, 10:06 ч.
  • София
  • Мнения: 4 878
Завистта вреди на този, който я изпитва, а не на този, към когото е отправена. Т. че не би трябвало да е проблем за последния, даже обратното - може да си подхранва самочувствието с нея. Повечето хора се стремят да предизвикат завист, не да я неутрализират.

# 20 31 юли 2013, 10:23 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Вреди, вреди, и още как! като в приказките е - може завистливият да започне да говори лошо, да прави лошо. Просто при повечето хора завистта е мъничка, едва ли има човек, който да не е завиждал поне веднъж в живота си. За съжаление при други става нещо като патология и цял живот си карат така.

# 21 31 юли 2013, 10:29 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Аз завист не усещам към мен да има, но имам една натрапена "роднина", която цял живот само в мен гледа. Нещо като злоба усещам, но й се усмихвам тъпо и се правя, че не забелязвам, което от своя страна довежда до градация на отрицателното чувство у нея. Не знам защо така се получава, но не ми дреме. Гледам да се срещаме възможно най-рядко. От друг никога не съм усещала подобни чувства или завист.

# 22 31 юли 2013, 11:35 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 08:08
Хората сме склонни доста по-често от признаваното да вменяваме и умисъл в неадекватни включвания.

Не е "вменяване".

Умисълът е пределно ясен когато позитивни факти се заклеймяват, опорочават, игнорират, отричат....тук е ясно като бял ден че е чиста проба завист. Не знам на човека, който се държи по подобен начин как не му е ясно колко идиотски изглежда отстрани.

Завист на мен не ми е вредила реално, дет се вика "кучетата си лаят- керванът си върви", но е неприятно когато изхожда от хора, които принципно би трябвало да са тези които се радват на успехите ти. При това, като близки хора те се опитват да се месят където не им е работа и си позволяват прекалено, така че направо понякога си просят да ги пратиш майната.

# 23 31 юли 2013, 11:38 ч.
  • Мнения: 15 619
Lizet33, вменяване е. Понякога.  Без съществен принос по темата. Просто го отбелязах като опция.

# 24 31 юли 2013, 11:41 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 11:38
Lizet33, вменяване е. Понякога.  Без съществен принос по темата. Просто го отбелязах като опция.

Не е вменяване. Може самият завистник да не осъзнава от какво са продиктувани действията му, но има само една причина за такива неадекватни реакции, и тя се нарича завист.

# 25 31 юли 2013, 11:51 ч.
  • Мнения: 1 290
Аз завист от близки не съм усетила. От "приятели" обаче - да.

# 26 31 юли 2013, 12:03 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Кукумицина в ср, 31 юли 2013, 11:51
Аз завист от близки не съм усетила. От "приятели" обаче - да.

С приятелите е лесно. Усетя ли завист от приятел, значи не ми е никакъв приятел. Скъсвам отношения с него бързо и елементарно. Защо да го караш да се измъчва още човека?
Но с родата не може така.

# 27 31 юли 2013, 12:07 ч.
  • Мнения: 1 290
Именно! За това се намират в кавички  Mr. Green

# 28 31 юли 2013, 12:14 ч.
  • София
  • Мнения: 23 102
Никога не съм усещала завист от близките ми хора, нито от приятелите ми.
А може и да съм перде и да не разпознавам сигналите на завист, което ме устройва напълно.

А, всъщност имало е и има завист от страна на съседи към нас. Но това изобщо не ме бърка.  Peace

# 29 31 юли 2013, 12:20 ч.
  • Мнения: 7 947
Е, защо аз трябва да помагам или да съм отговорна за чуждите усещания?

# 30 31 юли 2013, 12:22 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: viliko в ср, 31 юли 2013, 12:20
Е, защо аз трябва да помагам или да съм отговорна за чуждите усещания?


Защото ти е родител примерно. И не е нормално да изпитва такива чувства, когато би трябвало да ти се радва.

# 31 31 юли 2013, 12:23 ч.
  • Мнения: 102
 ooooh! Ох, ето я и нашата болна напоследък тема. С роднините е много трудно  не е възможно да кажеш майната им, но все повече си мисля,че и търпението и поведение от тип "кон с капаци" няма да продължи още дълго...От всичко най-странно ми е за как ни завиждат,че сме се справяли добре финансово.Защо не ни завиждат,че работим много?

Ще следя темата с интерес понеже завистта се задълбочава..преди се виждахме по празници и тогава щеш нещеш търпиш,но сега звънят и по телефона да се подяждат,да крънкат и да натякват  newsm78

# 32 31 юли 2013, 12:26 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Цитат на: viliko в ср, 31 юли 2013, 12:20
Е, защо аз трябва да помагам или да съм отговорна за чуждите усещания?

Защото винаги ще се намери кой да ти каже, че ти сама си причиняваш чуждата завист, защото се хвалиш. В една съседна тема има точно такъв случай - една жена е успешна, справя се и не го крие, обаче друга мисли, че тя парадира с това, и съответно предизвиква раздразнение. Съответно жената, която се справя и не го крие (вместо като трета да си мълчи), бива смята от втората за отговорна за негативните емоции на същата тази раздразнена особа. Затова я има и нашенската много заробваща психиката приказка и сериозни съвети, човек да не се хвали, защото ще предизвика лошо отношение към себе си. И, естествено, първото такова е завистта и държането отговорен на чужд човек за личните емоционални бури, само защото не си мълчи.

# 33 31 юли 2013, 12:27 ч.
  • Мнения: 15 619
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

# 34 31 юли 2013, 12:32 ч.
  • Мнения: 1 290
Лизет, аз просто не мога да си представя майка ми да не се радва искрено за мен. Ти по какъв повод усети завист? Да не би да си разбрала погрешно?

# 35 31 юли 2013, 12:34 ч.
  • Мнения: 102
Защото са роднини независимо от това какви са. За съжаление специално в нащия случай завистта се разпростира до това ,че нее ние не сме за жалене добре сме си били я гледай и това ни било ок и другото и третото...а те все са неоправдани и ние виждате ли понеже сме се справяли сякаш чак лекоо сме им длъжни  ooooh! в общи линии такива са зависливите злобарщини. Само заради мъжа ми ги търпя тези иначе   Naughty

# 36 31 юли 2013, 12:34 ч.
  • София
  • Мнения: 4 878
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:27
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

Заради тях. Мога да отдалеча близки роднини като избягвам контакт с тях, но не мога да прекъсна радикално всякакви отношения.

# 37 31 юли 2013, 12:36 ч.
  • Мнения: 102
Цитат на: Alexandria37 в ср, 31 юли 2013, 12:34
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:27
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

Заради тях. Мога да отдалеча близки роднини като избягвам контакт с тях, но не мога да прекъсна радикално всякакви отношения.

Alexandria37 много точно си го написала

# 38 31 юли 2013, 12:37 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: Alexandria37 в ср, 31 юли 2013, 12:34
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:27
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

Заради тях. Мога да отдалеча близки роднини като избягвам контакт с тях, но не мога да прекъсна радикално всякакви отношения.
Значи заради собствените ти усещания, чувства и мисли.  Peace  Не те, ти си човекът, на когото е във възможностите да отдалечи друг, прекрати отношения или каквото там иска...

# 39 31 юли 2013, 12:37 ч.
  • Мнения: 7 947
Анди, въпросът с разбирането си го има от во веки веков  Wink
На мен ми се е случвало точно много близки да ми завиждат или по-скоро да не се радват на успеха ми и да се опитват да ме посринат най-малкото психологически чрез негативна или безразлична оценка. Та знам за какво иде реч много добре. Но никога не съм се и опитвала да им помогна да спрат да правят същото...Напротив - остава една горчилка, която май не може да изчезне, дори ако те се променят...

# 40 31 юли 2013, 12:38 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:27
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

Защото кръвта вода не става.
Не може да се откажеш от родители, братя и сестри, заради това че ти завиждат.

Цитат
Да не би да си разбрала погрешно?

Не съм. Това е нещото което усещам веднага у хората. Но то си е демонстрирано толкова явно че няма начин да се заблудиш. Реакция която освен смях нищо друго не може да предизвика, защото е толкова идиотска че не може  да бъде.

# 41 31 юли 2013, 12:40 ч.
  • Мнения: 7 947
Така е  Peace Кръвта вод ане става и аз също с роднини не мога да скъсам завинаги, затова се налага да търпя доста от тях  Wink

# 42 31 юли 2013, 12:44 ч.
  • Мнения: 45
Аз се чудя дали ще им секне завистта, когато проумеят, че те също ще намажат..... Joy Joy Joy

# 43 31 юли 2013, 12:45 ч.
  • Мнения: 15 619
 Lizet33, когато се отърсиш от клишето, може и да вземеш решение за себе си. Дотогава се възползвай от избраната от теб опция да се оплакваш от кръвта, оправдаваш с кръвта и доказваш кръвта.
Да не коментираме пък, как точно завистта като усещане, главно тормозещо имащия го, ви пречи на вас?
 

# 44 31 юли 2013, 12:46 ч.
  • Мнения: 1 290
О, значи е за нещо материално   Crazy

# 45 31 юли 2013, 12:48 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Кукумицина в ср, 31 юли 2013, 12:46
О, значи е за нещо материално   Crazy

То винаги е за нещо материално. За добрата ти душа още никой не се е залетял да завижда.

# 46 31 юли 2013, 12:51 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
не секва. Тогава хем те използват, хем те плюят. Дори смятат за тяхно право, полага им се да намажат от теб или го смятат за нещо като наказателна акция, хак да ти е, щом толкова знаеш и можеш.

# 47 31 юли 2013, 12:52 ч.
  • Мнения: 102
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 12:44
Аз се чудя дали ще им секне завистта, когато проумеят, че те също ще намажат..... Joy Joy Joy


Изпробвано е..поне при нас не работи т.е. ефекта е изключително краткотраен. В началото си затравят устите и са доволни, но после пак се оставали на квартира и си имали кола на 20 години и  и и и .... старата песен на нов глас както се казва.

Кукумицина на днешно време хората завиждат само за материалното  ooooh! жалко че не оценяват колко по важно е да се завижда ако имаш голяма рода, която да  е задружна и тн...

# 48 31 юли 2013, 12:54 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Andariel в ср, 31 юли 2013, 12:51
не секва. Тогава хем те използват, хем те плюят. Дори смятат за тяхно право, полага им се да намажат от теб или го смятат за нещо като наказателна акция, хак да ти е, щом толкова знаеш и можеш.

 Laughing Ужас! Разби ми илюзиите... Joy

# 49 31 юли 2013, 12:57 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Има родители, които не могат да преглътнат успеха на детето си, защото "къде си тръгнал, бе? Без мен за къде си?" и т.н. И като си се изхвърлил неподготвен, а после детето вземе, че се оправи и явно много боли.

# 50 31 юли 2013, 12:59 ч.
  • София
  • Мнения: 23 102
Цитат на: Irina St. в ср, 31 юли 2013, 12:57
Има родители, които не могат да преглътнат успеха на детето си, защото "къде си тръгнал, бе? Без мен за къде си?" и т.н. И като си се изхвърлил неподготвен, а после детето вземе, че се оправи и явно много боли.
То това родители ли са?!  Rolling Eyes

# 51 31 юли 2013, 13:00 ч.
  • Мнения: 1 290
И какви са тия родители? Аз не мога да го възприема.

# 52 31 юли 2013, 13:03 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Не знам. Просто съм била пряк свидететл на нещо подобно. Не знам дали е завист или някакво вътрешно неудовлетворение. Грозна работа.

# 53 31 юли 2013, 13:07 ч.
  • Мнения: 102
Да и аз съм чувала за как да ги нарека тесногръди родители,които са на мнение,че децата им не бива и немогат да бъдат повече от тях.

# 54 31 юли 2013, 13:41 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: Irina St. в ср, 31 юли 2013, 12:57
Има родители, които не могат да преглътнат успеха на детето си, защото "къде си тръгнал, бе? Без мен за къде си?" и т.н. И като си се изхвърлил неподготвен, а после детето вземе, че се оправи и явно много боли.
Има, да...  Tired По мои наблюдения не завиждат за конкретен успех, а за положителна настройка към живота като цяло. Докато родителите са тотални песимисти.

# 55 31 юли 2013, 13:42 ч.
  • Мнения: 15 619
Че това завист ли е? Crazy

# 56 31 юли 2013, 13:43 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 13:42
Че това завист ли е? Crazy
Или някаква друга лудост.  Tired

# 57 31 юли 2013, 13:47 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 13:42
Че това завист ли е? Crazy

А какво е?

Когато се дразниш от чужд успех, какво друго е ако не завист?

# 58 31 юли 2013, 13:48 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: tonkabonka в ср, 31 юли 2013, 12:59
Цитат на: Irina St. в ср, 31 юли 2013, 12:57
Има родители, които не могат да преглътнат успеха на детето си, защото "къде си тръгнал, бе? Без мен за къде си?" и т.н. И като си се изхвърлил неподготвен, а после детето вземе, че се оправи и явно много боли.
То това родители ли са?!  Rolling Eyes
За жалост, да, има такива, дори и аз ги виждам.
Това е породено от личните им дефицити и неудовлетворености и постоянния стремеж за контрол...

# 59 31 юли 2013, 13:49 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: viliko в ср, 31 юли 2013, 13:48

То това родители ли са?!  Rolling Eyes
За жалост, да, има такива, дори и аз ги виждам.
Това е породено от личните им дефицити и неудовлетворености и постоянния стремеж за контрол...
[/quote]Точно. И усещането за нереализираност и неудовлетвореност.

# 60 31 юли 2013, 13:54 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Родителят е повече от реализиран. Но все пак зависи самият той как се чувства и как се възприема. За мен обяснението е както вилико каза - нуждата от контрол, може би. Да си живее с тази отрова.

# 61 31 юли 2013, 14:00 ч.
  • Мнения: 259
Не мога да го разбера това чувство- завист към дете. Струва ми се невъзможно. Като знам как се радвам на всяко постижение на нашите деца. И всички около мен са така. Само с родителите на едни  наши приятели съм забелязала нещо подобно и много ми е било чудно. Като си купеха някаква техника на времето,когато все още нямаше всичко по магазините и беше доста скъпо, родителите на мъжа видимо показваха не радост, а някаква завист и правеха някакви коментари ,че е скъпо и не е необходимо чак пък толкова пари да се дават за скъп телевизор примерно. Но много скоро и те си купуваха същия или дори по-хубав. Та явно хора всякакви.

# 62 31 юли 2013, 14:01 ч.
  • Мнения: 45
По-скоро ниска самооценка, не нужда от контрол.
Щом на него не може да му се случи, откъде накъде ще сен случва на децата му?

Абсолютен отказ да приемеш реалността щом тя е хубава, защото хубавото се случва на някои други.

# 63 31 юли 2013, 14:02 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 14:01
По-скоро ниска самооценка, не нужда от контрол.
Щом на него не може да му се случи, откъде накъде ще сен случва на децата му?

Абсолютен отказ да приемеш реалността щом тя е хубава, защото хубавото се случва на някои други.
Мноооого мнооого точно казано.   bouquet особено потъмненото.

# 64 31 юли 2013, 14:17 ч.
  • Някъде на път....
  • Мнения: 10 351
Цитат на: mari45 в ср, 31 юли 2013, 14:00
........... Само с родителите на едни  наши приятели съм забелязала нещо подобно и много ми е било чудно. Като си купеха някаква техника на времето,когато все още нямаше всичко по магазините и беше доста скъпо, родителите на мъжа видимо показваха не радост, а някаква завист и правеха някакви коментари ,че е скъпо и не е необходимо чак пък толкова пари да се дават за скъп телевизор примерно. Но много скоро и те си купуваха същия или дори по-хубав. Та явно хора всякакви.
М даааа... и аз мога да дам подобн пример. В началото се чудех кое го налага това поведение, сега вече ми е все едно.... Wink
Явно с годините човек помъдрява!  Peace

# 65 31 юли 2013, 14:20 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 14:01
По-скоро ниска самооценка, не нужда от контрол.Щом на него не може да му се случи, откъде накъде ще сен случва на децата му?

Абсолютен отказ да приемеш реалността щом тя е хубава, защото хубавото се случва на някои други.
При теб вероятно да - но аз точно второто наблюдавам.  Peace

# 66 31 юли 2013, 14:23 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 12:38
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:27
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

Защото кръвта вода не става.
Не може да се откажеш от родители, братя и сестри, заради това че ти завиждат.


Може и още как. Имам много близък пример до мене с нечуване и невиждане на майка и сестра от 9 години и няма никакви изгледи това да се промени. Същата тази майка не се беше виждала и чувала с баща си повече от 30 години и не отиде на погребението му. Понякога така е най-добре за всички.
За мене да завиждаш и злобееш срещу деца, родители, братя и сестри е извън границите на нормалните личностни отклонения и изобщо не се опитвам да помагам на някого да си ги преодолява. Злото все пак съществува, нали? По-далече и толкова.

# 67 31 юли 2013, 14:26 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 618
Може,аз не съм виждала брат ми от 3 години и на сватбата му не присъствах,разбрах от мой клиент,че скъпия ми брат се жени,виновния е той,щото ме набута да плащам заема на банката аз,е няма да му простя.

# 68 31 юли 2013, 14:26 ч.
  • Мнения: 326
Аз не мисля дали някой ми завижда или не. За мен завистта е еднакво лоша, с това да си мислиш, че все някой ти завижда на прекрасността.
Веднъж съм усещала грозна завист(защото може и да има мълчалива, градивна) и по-скоро ми стана мъчно, не съм се нервирала и ядосала.
Мъжът ми има приятел, който е малко неудачник, все не му върви, ама и той не се напъва. Жена му е доста изискваща, мрънкаща и често има разни пози. Няма любов там, само скандали, обвинения, седене уж заради детето, но истинската причина май е мързел и злоба да си вредят един на друг до края.
Усетих неприязън от нейна страна към мен, завист, когато моят мъж на няколко пъти пред тях ме обгрижи съвсем нормално, целуна ме, каза ми мили думи.
Бях като ударена и се почувствах много зле, защото беше изненада за мен.Тя нищо не каза, но видях погледа и и сякаш ме наби с него.
Не харесва истински мъжът ми, по-скоро си мисли за своя и се чувства зле.
Веднъж е направила коментар пред мъжът ми"То е ясно, че Х. не може да е като теб, нито аз като З.(аз)" .
Той също беше доста озадачен, въпреки че повече забелязва кой го гледа, кой го мрази, кой му завижда и кой го харесва.
Тогава само съм го усещала, не беше приятно.От тогава се свих в тяхна компания и не мога да се отпусна, всеки един момент очаквам тя да ме погледне по онзи начин.

# 69 31 юли 2013, 14:31 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 14:26
Аз не мисля дали някой ми завижда или не. За мен завистта е еднакво лоша, с това да си мислиш, че все някой ти завижда на прекрасността.

Няма да го мислиш, ако го няма вярвай ми. Не ми се описват случки, които няма как да са плод на въображението ми. Защото злобата вече е навсякъде. От завист хората даже не спят.

# 70 31 юли 2013, 14:33 ч.
  • Мнения: 7 947
Ох, сетих се едно любимо филмче - Столичаните  Joy

# 71 31 юли 2013, 14:34 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
Цитат на: REAL_WOMAN в ср, 31 юли 2013, 14:31
От завист хората даже не спят.

Стига де, това ако го разбера за някой познат и много ще му се смея.

А за Столичаните - последно гледах - Лютови събираха подписи за ЮНЕСКО и излъгаха Рангел, че е за подкрепа и той милия не мигна. Та.... може и да има и такива.

# 72 31 юли 2013, 14:34 ч.
  • Мнения: 259
Има нещо такова. Животът стана труден и хората са озлобели.

# 73 31 юли 2013, 14:35 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: esstela в ср, 31 юли 2013, 14:26
Може,аз не съм виждала брат ми от 3 години и на сватбата му не присъствах,разбрах от мой клиент,че скъпия ми брат се жени,виновния е той,щото ме набута да плащам заема на банката аз,е няма да му простя.

Твоят случай не е такъв, а обикновена сръдня.  Peace Аз за пари на брат си не бих се разсърдила или поне не за дълго, но всеки си знае.

Цитат на: mari45 в ср, 31 юли 2013, 14:34
Има нещо такова. Животът стана труден и хората са озлобели.

Не е въпросът в трудността на живота, имало е времена, когато животът е бил далеч по-труден от сегашния. Да завиждаш и злобееш срещу детето си не е никак нормално. Аз съм го виждала и в по-леки и в много тежки форми. Включително и намразване на собствената дъщеря, защото вторият й баща май я гледал малко особено. Става дума за моя приятелка, майка й буквално я намрази, а то даже няма такова нещо от страна на мъжа.
Това обаче, за което говори Лизет не ми прилича на завист, а на подценяване и неглижиране на личността й от страна на родителите й. Поне от малкото написано така ми изглежда.

Последна редакция: ср, 31 юли 2013, 14:40 от Анонимен

# 74 31 юли 2013, 14:39 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Check Please в ср, 31 юли 2013, 14:23
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 12:38
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:27
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

Защото кръвта вода не става.
Не може да се откажеш от родители, братя и сестри, заради това че ти завиждат.


Може и още как. Имам много близък пример до мене с нечуване и невиждане на майка и сестра от 9 години и няма никакви изгледи това да се промени. Същата тази майка не се беше виждала и чувала с баща си повече от 30 години и не отиде на погребението му. Понякога така е най-добре за всички.
За мене да завиждаш и злобееш срещу деца, родители, братя и сестри е извън границите на нормалните личностни отклонения и изобщо не се опитвам да помагам на някого да си ги преодолява. Злото все пак съществува, нали? По-далече и толкова.

Злото е в това да скъсаш с роднините си. А завистта си е съвсем нормална човешка слабост. Всички са изпитвали завист в една или друга степен.

# 75 31 юли 2013, 14:41 ч.
  • Мнения: 6 214
Завистта идва от огромните различия, не толкова от трудността на времето ни.

# 76 31 юли 2013, 14:42 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 14:39

Злото е в това да скъсаш с роднините си.

Няма такова нещо. Има ситуации, в които това е най-доброто решение.

# 77 31 юли 2013, 14:50 ч.
  • Мнения: 326
Имам някои познати, които много ме натоварват точно с това, затова го написах. Така ме отблъскват и ми стават неприятни.
Непрестанното говорене"Оная пък грозница ми завижда" ,"Тя знае, че не може да се мери с мен и ми завижда". Редовно чувам такива реплики, даже съм ги чела из форума. Имам познати, които се възприемат за слънца и всички обикаляме около тях. Естествено е човек да ги харесва, ако не е така-завиждаш. И са едни безкрайни лекции и разсъждения как им завиждат. А пък в един момент се достига и до това, колко са наранени как някой им завижда, от човешката злоба и лицемерност. Какво да направят като са природно красиви и с късмет в живота.
И просто... започвам да завиждам на птичките в небето, че могат да се отърват от този разговорн
И моят мъж все някой го гледа, мрази, подценява, прави се, че не го вижда, казал нещо лошо.
Натоварващо и досадно е.

От близки роднини не съм усещала завист. Наистина не помня. Но аз всъщност си спомням само, случаят, който разказах.Нито в детски, тиунейджърски години, нито от приятели и роднини.
Явно водя много нещастен и смотан живот.
Със сестра ми сме се карали за по-хубавите флумастери, не знам дали се брои.

# 78 31 юли 2013, 14:56 ч.
  • Мнения: 259
Тези различия не са нещо отделно от сегашното положение. Нормално е да има различия,но в България сега те са доста несправедливи понякога. Но обикновено завист изпитват по-скоро неуспели дребни душици,като беше казано. В темата всъщност става въпрос за родителска завист, което ми е обсолютно непонятно и няма връзка с никакви времена.

# 79 31 юли 2013, 15:20 ч.
  • София
  • Мнения: 4 878
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:37
Цитат на: Alexandria37 в ср, 31 юли 2013, 12:34
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 12:27
Защо роднинската завист да е трудна, та чак невъзможна за отдалечаване и пресичане?
Стана ми интересно. Заради тях ли, заради вас ли е невъзможна тая работа?

Заради тях. Мога да отдалеча близки роднини като избягвам контакт с тях, но не мога да прекъсна радикално всякакви отношения.
Значи заради собствените ти усещания, чувства и мисли.  Peace  Не те, ти си човекът, на когото е във възможностите да отдалечи друг, прекрати отношения или каквото там иска...

Не мога да прекратя отношенията с баба ми, примерно.

# 80 31 юли 2013, 15:22 ч.
  • Варна
  • Мнения: 10 618
Цитат
Твоят случай не е такъв, а обикновена сръдня.   Аз за пари на брат си не бих се разсърдила или поне не за дълго, но всеки си знае.

Ако ти разкажа всичко няма да мислиш така Mr. Green Peace

# 81 31 юли 2013, 15:26 ч.
  • Пазарджик
  • Мнения: 536
И аз познавам такива, на които целия свят им завижда, плюс мен.  Laughing

# 82 31 юли 2013, 15:29 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: esstela в ср, 31 юли 2013, 15:22
Цитат
Твоят случай не е такъв, а обикновена сръдня.   Аз за пари на брат си не бих се разсърдила или поне не за дълго, но всеки си знае.

Ако ти разкажа всичко няма да мислиш така Mr. Green Peace

И аз бях сигурна, че не са само парите, че има още неща.

# 83 31 юли 2013, 15:34 ч.
  • Мнения: 326
Не знам на какво би се дължала родителска завист.Наистина трябва нещо да не им е наред, защото нирмалните родители се радват за децата си, това са чакали цял живот.
Може би има някакво нагнетяване, ако родителят се нуждае много от нещо, а детето пръска пари без да помогне. Но не го виждам като чиста завист.
А и си мисля, че каквото и да е правил един родител, чисто като добър човек, детето би помогнало...дори да не изпитва топли чувства. Аз ако мразех баща си, пак бих му помогнала в здравословен план. Няма да мога да спя като знам, че възрастен човек, при това близък роднина изнемогва и умира бавно, защото няма средства. Но сигурно някои не мислят като мен, в такива случаи разбирам майката да заглежда финансите и постъпките на детето.
Подобна ситуация е при свекърва ми и мъжът ми, но аз го подтиквам да помага, тъй като представата, че мъжът ми може да гледа безучастно отстрани, не ми харесва.

Та майка му прави някои коментари понякога, леко завистливи, колко сме добре финансово и как сме си били много добре.Но го отдавам на болката от това, че е в такова ужасно положение, не истинска завист.

Наистина не мога да си представя типична завист от родител към дете. 
 
 
Ако сестра ми ме набута та и изплащам заема с години, не знам дали лесно бих и простила.Това си е чиста измама, неуважение и прецакване.

# 84 31 юли 2013, 15:36 ч.
  • Мнения: 1 290
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 14:50
Имам някои познати, които много ме натоварват точно с това, затова го написах. Така ме отблъскват и ми стават неприятни.
Непрестанното говорене"Оная пък грозница ми завижда" ,"Тя знае, че не може да се мери с мен и ми завижда". Редовно чувам такива реплики, даже съм ги чела из форума. ....

Tова между другото е редовната и първосигнална отбранителна реплика когато изкажеш негативно мнение по някой, или нещо. Например не харесвам едикаква си чалга-певица и после вкупом изпльоскат как си злобен и завиждаш  Joy

И, според мене нещата, от които се гордееш, могат да породят завист у някои хора, но в момента, в който започнеш сам да се изтъкваш, започваш да се излагаш. Естествено хората могат да ти завиждат и за неподозирани неща Simple Smile

# 85 31 юли 2013, 15:49 ч.
  • София, център
  • Мнения: 3 455
Аз родителска завист съм забелязва в семейство с 2 деца, едното добре се развива, печели, работи, другото поради една или друга причина е зле финансово, тогава често родителите започват да натякват на по-добре материалното дете, че видиш ли, другия бил зле, семейството му мизерувало и т.н., не може да не ви е правило впечатление подобно отношение, срещнато някъде.

# 86 31 юли 2013, 16:40 ч.
  • Мнения: 15 619
Цитат на: Alexandria37 в ср, 31 юли 2013, 15:20

Не мога да прекратя отношенията с баба ми, примерно.
Баба ти ти завижда или просто ей така я споменаваш, без причина?


Мисля, че половината писали в темата хабер си нямат от значението на думите, ама ей така за спорта и губи времето да надраскат по нещо...

# 87 31 юли 2013, 16:43 ч.
  • Мнения: 6 214
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 16:40


Мисля, че половината писали в темата хабер си нямат от значението на думите, ама ей така за спорта и губи времето да надраскат по нещо...
Пишат по-скоро за хваленето под формата на "много ми завиждат". (колко съм хубава, колко е хубав мъжът ми, в колко банки имам сметки...).

# 88 31 юли 2013, 16:47 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: REAL_WOMAN в ср, 31 юли 2013, 16:43
Цитат на: luna в ср, 31 юли 2013, 16:40


Мисля, че половината писали в темата хабер си нямат от значението на думите, ама ей така за спорта и губи времето да надраскат по нещо...
Пишат по-скоро за хваленето под формата на "много ми завиждат". (колко съм хубава, колко е хубав мъжът ми, в колко банки имам сметки...).

Типично завистливите хора са много чувствителни на тема "хвалене", защото те обикновено няма с какво да се похвалят. Следователно всеки който се хвали е заклеймяван, а постиженията му никога не са постижения.

# 89 31 юли 2013, 17:06 ч.
  • Мнения: 326
Има разлика между хвалене и изтъкване. Нормално е човек да се похвали, това е една от радостите, когато постигнеш нещо или се сдобиеш с нещо.
Има някои индивиди, които са толкова сигурни в превъзходството си, че всеки им говори зад гърба, всеки им завижда.
Редовно и във форума се пускат теми от рода"Защо има толкова злобни хора" и после едни фермани как ние сме най-добрите, всички други лъжат, завиждат, лицемерничат, прецакват.
Явно, за да имаш хубав живот, някой трябва да ти завижда.
 
А родителска завист, трудно мога да открия. Всичко се пречупва при тях през определен морал, норми, семеен дълг. Не те карат да им платиш лекарствата или ремонта на по-малкия ти брат от завист, а защото се смята, че хората от едно семейство трябва(за някои са длъжни) да си помагат.
Завистта я виждам между сестри, братя, братовчеди,между познати, колеги.  Но между родител и дете-трудно.
И то ако все пак има, няма да се изразява в "Плати курса на брат си, той няма възможност", а би трябвало да е като останалата завист-лоши погледи, горчилка, яд, желание да вземеш това, което другия има или поне самият ти да го постигнеш.

# 90 31 юли 2013, 17:08 ч.
  • Мнения: 15 619
Белл, умничко си ми ти!  Grinning

# 91 31 юли 2013, 17:17 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 17:06
Има разлика между хвалене и изтъкване.

И каква е тя?

Цитат
Има някои индивиди, които са толкова сигурни в превъзходството си, че всеки им говори зад гърба, всеки им завижда.

Има хора, на които има за какво да им се завижда, и такива като теб, на които няма за какво да им завидиш. Елементарно, Белл.

# 92 31 юли 2013, 17:19 ч.
  • Мнения: 21 547
  Да не би да страдаш от някаква заблуда, че всички ти завиждат, та чак и родителите ти и да ти се е сторило?

  За родител към дете... не знам дали дори е възможно. Ако се съди по репликите цитирани в първите постове  от типа "Не може да бъде" и "На тебе ли точно ще ти се случи" това не говори за завист, а за някакво подценяване или недоверие, или присмех, но за каква завист може да става дума в случая.

# 93 31 юли 2013, 17:26 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: Iris04 в ср, 31 юли 2013, 17:19
  Да не би да страдаш от някаква заблуда, че всички ти завиждат, та чак и родителите ти и да ти се е сторило?

  За родител към дете... не знам дали дори е възможно. Ако се съди по репликите цитирани в първите постове  от типа "Не може да бъде" и "На тебе ли точно ще ти се случи" това не говори за завист, а за някакво подценяване или недоверие, или присмех, но за каква завист може да става дума в случая.

Подценяване и присмех, както и всеки друг признак на злобеене срещу положителен факт в твоя живот, всичко това са типични прояви на завист.

# 94 31 юли 2013, 17:27 ч.
  • Мнения: 326
Ами и аз не виждам защо е нужно да ми завиждат.Имам съвсем нормални неща за един човек, нормални радости и придобивки. Нищо изключително, нетрадиционно и невероятно.
Имам си стандартен, хубав живот, който си ми харесва.Не държа на друг да му харесва. 
Пък ако случайно му е харесал и завижда, нека му бъде стимул да постигне това в собствения си живот.
 
Аз бих могла да завидя на човек, който има това, което аз искам и на мен ми харесва.Да речем някоя чанта, за която си мечтая или мъжът, в когото съм влюбена. На други не завиждам, защото мъжът им не е този, който искам, детето им не е моето, собственият им дизайнерски обзаведен апартамент, не е този, който искам за себе си.
 
Аз предпочитам да не ми завиждат или ако се случва, не желая да знам и да забелязвам. Ако някой е решил да си трови живота, като гледа в чужда паница, то аз отказвам да се тровя, заради това.
 

# 95 31 юли 2013, 17:34 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 17:27
Ами и аз не виждам защо е нужно да ми завиждат.Имам съвсем нормални неща за един човек, нормални радости и придобивки. Нищо изключително, нетрадиционно и невероятно.

Именно. Като получиш няколко милиарда наследство и разбереш що е завист, тогава може пак да се включиш по темата.

# 96 31 юли 2013, 17:37 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 17:34
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 17:27
Ами и аз не виждам защо е нужно да ми завиждат.Имам съвсем нормални неща за един човек, нормални радости и придобивки. Нищо изключително, нетрадиционно и невероятно.

Именно. Като получиш няколко милиарда наследство и разбереш що е завист, тогава може пак да се включиш по темата.

 Joy По таз логика темата ти ще остане напълно празна - само ти и милиардите  ти...

# 97 31 юли 2013, 17:38 ч.
  • Мнения: 15 619
 
Цитат на: viliko в ср, 31 юли 2013, 17:37
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 17:34
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 17:27
Ами и аз не виждам защо е нужно да ми завиждат.Имам съвсем нормални неща за един човек, нормални радости и придобивки. Нищо изключително, нетрадиционно и невероятно.

Именно. Като получиш няколко милиарда наследство и разбереш що е завист, тогава може пак да се включиш по темата.

 Joy По таз логика темата ти ще остане напълно празна - само ти и милиардите  ти...
hahaha

# 98 31 юли 2013, 17:40 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: viliko в ср, 31 юли 2013, 17:37
Цитат на: Lizet33 в ср, 31 юли 2013, 17:34
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 17:27
Ами и аз не виждам защо е нужно да ми завиждат.Имам съвсем нормални неща за един човек, нормални радости и придобивки. Нищо изключително, нетрадиционно и невероятно.

Именно. Като получиш няколко милиарда наследство и разбереш що е завист, тогава може пак да се включиш по темата.

 Joy По таз логика темата ти ще остане напълно празна - само ти и милиардите  ти...

Милиардите бяха примерни. За да си обект на завист, трябва да има причина да ти завиждат.
Тя никога не е усещала такава, следователно всички си измислят и такава въобще няма.

# 99 31 юли 2013, 17:43 ч.
  • Мнения: 15 619
Причините за завистта никога не ги търси у обекта! Те си избуяват единствено и само в субекта, Лизет. Така че не са никакво доказателство, колко много имаш и колко много трябва да ти се завижда.Подарък от мене е това откровение. Виждам, че някой е пропуснал да ти го изясни.
Ариведерчи от мен!

# 100 31 юли 2013, 17:47 ч.
  • Мнения: 7 947
Принципно, Лиз - си права, но не точно...
Знаеш ли какво безумие чух - една съседка - не можела да ме понася, защото съм парадирала с това, че имам мъж и все за ръка сме се водели - за да правим демонстрации...Е, кажи ми - какво особено имам - че да предизвикам? Аз ще ти кажа - явно нещо повече от нея.  Wink От тази гледна точка - завист може да предизвикат далеч не милиарди, а просто неща - които другите нямат - не е само до материалното, но то като че ли повече изпъква.

# 101 31 юли 2013, 17:50 ч.
  • Мнения: 140
Причини за завист - колкото искаш, зависи за какво мечтаеш. Приятелките, които не са женени - завиждат за мъжа, бездетните- за детето, безимотните за апартамента... завист ще има не само от случайни хора, но и от близки, винаги. Просто е въпрос на дресура на нервите ти, дали да обръщаш внимание на глупости!

# 102 31 юли 2013, 17:52 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: viliko в ср, 31 юли 2013, 17:47
Принципно, Лиз - си права, но не точно...
Знаеш ли какво безумие чух - една съседка - не можела да ме понася, защото съм парадирала с това, че имам мъж и все за ръка сме се водели - за да правим демонстрации...Е, кажи ми - какво особено имам - че да предизвикам? Аз ще ти кажа - явно нещо повече от нея.  Wink От тази гледна точка - завист може да предизвикат далеч не милиарди, а просто неща - които другите нямат - не е само до материалното, но то като че ли повече изпъква.

Виждаш ли, в очите на завистливия ти винаги "парадираш" с нещо и "правиш демонстрации". Нищо че за теб да се наслаждаваш на радостта и щастието си е най-естественото нещо на този свят и че заради някой си завистник няма да се откажеш от това.
Това че имаш нещо което друг няма, все става дума за нещо материално. Дори когато ти завиждат за красота или талант, то е пак заради материалните облаги които последните носят.

# 103 31 юли 2013, 17:54 ч.
  • Мнения: 7 947
Понякога не е материално, недей така извращава нещата.
Един самотен човек, макар финансово задоволен - може да завижда на далеч по-зле финансово от него...

# 104 31 юли 2013, 18:02 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: viliko в ср, 31 юли 2013, 17:54
Понякога не е материално, недей така извращава нещата.
Един самотен човек, макар финансово задоволен - може да завижда на далеч по-зле финансово от него...

Нее...тук говориш за съвсем друг вид завист, "бяла завист" дето му казват, желание дабъдеш и ти като другия но без да злобееш от това че той има, а ти не.
Никой не завижда със злоба за неща които са повсеместно разпространени. Болният не завижда на здравия, ще му е трудничко да си избере обекта на завист сред толкова много здрави.

# 105 31 юли 2013, 18:11 ч.
  • Мнения: 326
Аз съм изключителна сама за себе си и за близките си. За другите не мисля, че съм такава, а и не държа да е така.
А пък да си помисля, че собствената ми майка ми завижда...това вече е извън моите възприятия(колкото и широки да са) Нормално е да има подценяване чат пат, някоя насмешка.Но дори мисъл не би се промъкнала, че майка ми ми завижда и изпитва злоба спрямо мен.
Съжалявам ако някой има такива чувства и отношения с майка си.Да си гледат в паниците, в парите, в мъжете, в придобивките. 
Има хора, които наистина парадират.Поради комплекси, осъзнати или не.
Но все пак знаем, че твоят случай не е такъв. Ние всички завиждаме на теб, целият свят би ти завидял, та чак и собствената ти майка е започнала.

# 106 31 юли 2013, 18:15 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: *Belle-Etoile* в ср, 31 юли 2013, 18:11
Аз съм изключителна сама за себе си и за близките си. За другите не мисля, че съм такава, а и не държа да е така.
А пък да си помисля, че собствената ми майка ми завижда...това вече е извън моите възприятия(колкото и широки да са) Нормално е да има подценяване чат пат, някоя насмешка.Но дори мисъл не би се промъкнала, че майка ми ми завижда и изпитва злоба спрямо мен.
Съжалявам ако някой има такива чувства и отношения с майка си.Да си гледат в паниците, в парите, в мъжете, в придобивките. 
Има хора, които наистина парадират.Поради комплекси, осъзнати или не.
Но все пак знаем, че твоят случай не е такъв. Ние всички завиждаме на теб, целият свят би ти завидял, та чак и собствената ти майка е започнала.

Не закачай майка ми ако обичаш, тя отдавна е на оня свят.
И подминавай темата ми защото си малко неадекватна по сюжета.

# 107 31 юли 2013, 18:21 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
То май в темата не ставаше въпрос за майките и родителите, а за най-общо казано - роднини. newsm78 Не знам откъде дойде това за майките.

# 108 31 юли 2013, 18:26 ч.
  • София
  • Мнения: 3 800
Ами точно Лизет го започна newsm78

# 109 31 юли 2013, 18:28 ч.
  • Мнения: 326
Нямам желание, да ти ходя по акъла, видяли сме достатъчно от него.
Не закачам майка ти, а говоря за теб. 
Поне с предполагаемата завист от толкова много хора, можеш да имаш самочувствието, че имаш страхотен живот. Дано откриеш още завистници, за да може радостта от живота и съдбата ти, да не се изчерпва никога. Все пак трябва да получаваш доказателство, че не си обикновена.

# 110 31 юли 2013, 22:32 ч.
  • в дяволитите очички на моето тормозче
  • Мнения: 1 001
Боже!
Аз ли съм сляпа  и  наивна, не  знам Rolling Eyes Или пък имам  лудия  късмет  да  съм заобиколена отвсякъде  с   хора, на които  това чувство  им е чуждо newsm78
Или  пък  няма  за  какво  да  ми  се завиди Blush
Факт е, че  завист  към мен   не  съм усещала / а и аз не съм изпитвала/  от детските  ми години, когато  със сестра ми много  се карахме и завиждахме  една  на друга  за абсолютно  еднаквите  играчки, които  винаги  ни   се купуваха Laughing

# 111 31 юли 2013, 23:46 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?
Никак.
Оставям ги да завиждат.....    Laughing

# 112 1 авг. 2013, 00:23 ч.
  • Мнения: 943
Завист , Обич ...Инат ....игра на мозъка с нас  Mr. Green аз ги оставям да завиждат , да се пукат ако искат , човек не се променя тъй , че само мога да си улесня живота и да ги пусна под моркова на сянка  Laughing

# 113 1 авг. 2013, 06:35 ч.
  • Мнения: 12 672
А може би са загрижени да си пиеш редовно хапчетата.

# 114 1 авг. 2013, 19:26 ч.
  • Мнения: X
Нямам си представа дали и кой ми завижда. Ама така не ме интересува...

# 115 2 авг. 2013, 04:02 ч.
  • Мнения: 916
Кой каза, че болен на здрав не завижда... Имам си пример в семейството - разболя се мой много близък човек. Жена му го обгрижваше денонощно. Оправи се, ама болестта му е от онази гадната, дето всеки момент може пак да се появи... В резултат - човекът намрази жена си, че не е болна. На всичко се отговаря с "да, аз се състарих, ти младееш", "ти имаш пред себе си не знам още колко години, а аз всеки момент ще си отида"... И така години наред. С времето намрази всички около себе си. Интересното при завистниците е, че завиждат на близки хора, останалите не ги интересуват чак толкова.

Иначе аз съм кон с капаци и такива неща не ги забелязвам. Явно някаква завист предизвиквам или съм предизвиквала на млади години. Бях срещнала една съученичка, няколко години по=млада от мен, взе да ми разказва какви успехи съм била постигнала. Помнеше ми резултати от контролни, имана на гаджета, при положение, че не сме били близки и дажеи името й не знаех. Въпросното гадже, с което тогава движех, сега й е мъж. Поозадачих се доста де, ама това май си е някакво психично отклонение, не обикновена завист.

# 116 2 авг. 2013, 08:57 ч.
  • Мнения: 1 290
Цитат на: Шамс в пт, 02 авг 2013, 04:02
Кой каза, че болен на здрав не завижда... Имам си пример в семейството - разболя се мой много близък човек. Жена му го обгрижваше денонощно. Оправи се, ама болестта му е от онази гадната, дето всеки момент може пак да се появи... В резултат - човекът намрази жена си, че не е болна. На всичко се отговаря с "да, аз се състарих, ти младееш", "ти имаш пред себе си не знам още колко години, а аз всеки момент ще си отида"... И така години наред. С времето намрази всички около себе си. Интересното при завистниците е, че завиждат на близки хора, останалите не ги интересуват чак толкова.



Майка ми имаше една приятелка, която беше много зле и имаше трансплантация на бъбреци. Понеже мъжа й беше пилот и постоянно го нямаше, майка ми полагаше доста грижи за нея - като под грижи разбирай от-до - знаете за болен човек какви са грижите. А пък роднините на жената в провинцията - стара майка, дето почти не я посещаваше, брат, който не се интересуваше от нея. В замяна майка ми получаваше истерични крясъци отвреме навреме - как онази умирала, как пък майка ми била здрава, абе същата работа като твоя случай. Някакви безумни нападания. Кълнене и проклетисване. И майка ми винаги й прощаваше, понеже според нея болестта била виновна за всичко. Докато накрая не издържа и повече не искаше да я вижда и чува след някакви наистина отвратителни обстоятелства. В последствие се оказа, че същата е крещяла и говорила глупости и на друга тяхна обща приятелка...  ooooh! Възможно ли е чак толкова да изперка човек, просто се превръща в нещо съвсем различно. Айде тука не са роднини моя пример, а с роднини съвсем не мога да го проумея.

# 117 2 авг. 2013, 10:19 ч.
  • Мнения: 6 214
Това с гледането на болен човек - ексцесии има какви ли не. Скоро чух това - аз само да оздравея и да стана, тръгвам си и хич няма да те погледна повече, друга жена ще си намеря. Това след дългогодишно гледане на легло.  Tired Аз мисля, че там психиката просто заминава от липсата на социални контакти, не че е завист.

# 118 2 авг. 2013, 10:42 ч.
  • София
  • Мнения: 62 595
Всеки почти, завижда за това, което няма. И колкото по-голяма е липсата, колкото по-голямо е страданието по тази липса, толкова по-голяма може да бъде завистта. А при болест, смърт и такива страшни неща, всичко може да излезе извън контрол - "защо аз", "защо на мен", "ХХХ е толкова непрокопсан човек, а виж го него, здрав като камък", УУУ яде и пие до пръсване, а нищо му няма".

# 119 3 авг. 2013, 14:27 ч.
  • Мнения: X
Понякога най-близките роднини завиждат най-много, именно защото не могат да приемат, че уж сте от една кръв, а ти ще постигнеш повече от тях, ще имаш повече от тях: независимо какво- пари, обич, приятели...
Виж, ако закъсаш много, може би ще са първите, които ще ти се притекат на помощ, но при щастието нещата стоят по друг начин. Не казвам, че със всички е така. Има и семейства, възпитани в дух на разбирателство и пълно приемане на близките със всичките недостатъци и предимства и искрено се радвам като виждам как си помагат и колко са сплотени в лошо и добро.

Аз лично спрямо мои роднини по майчина линия съм много внимателна от години насам какво споделям, защото знам, че завиждат. Те понякога всъщност нещата не са чак толкоз за завиждане, но те си злобеят открай време в някои определени насоки. Веднъж ми се наложи да поискам услуга от тях. Можеха, но не го направиха. Обяснението беше: Защо вие така, пък ние онака. Защо вие да искате да се развивате, а ние да не искаме, а на всичкото отгоре и да ви помагаме?
 Заплювали са ни, блъскали са ме и после са идвали да ми носят икони за изпроводяк и да се молят за мен. Не знам лицемерие ли е или всякаква липса на логика в действията. Но все пак са ми роднини и не мога да скъсам всякакви отношения с тях. Гледам да има мир и възможно най-малко да създавам предпоставки за някакви сравнения помежду ни и това е. Опитах се скоро да поговоря с една моя братовчедка и да й обясня как се чувствам след някои нейни изцепки - бих казала, че освен че нищо не разбра, изпадна в някакви самосъжаления и си продължи в същия дух.
Не случайно се казва, че роднините си не можем да ги избираме.

# 120 17 авг. 2013, 17:19 ч.
  • София
  • Мнения: 3 390
Единствено помагам на най-близките да не я чувстват към други хора-говоря за мъжа ми, детето ми, родителите ми. А ако някой от останалите ми завижда, просто не се чувствам длъжна да му "обръщам" гледната точка.

# 121 22 авг. 2013, 13:49 ч.
  • Мнения: 273
Който ми завижда,да завижда,дреме ми.
Не бих седнала да се тормозя  с такива глупости,усмихвам се,гледам си живота и кефа.  Grinning

# 122 9 септ. 2013, 22:12 ч.
  • Мнения: 9 762
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00


Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

Завистта е преди всичко въпрос на себеуважение, себеоценка и възпитание. Не е моя работа да овладявам чувствата на пораснали хора. Моя работа е да възпитам децата си да не поставят други хора над себе си като им завиждат.

Не ми е приятно, когато я усетя. Страня от хора, които я изпитват често, макар, че ми е ясно, че е човешко чувство и едва ли е приятна за изпитващия я.

# 123 16 септ. 2013, 14:25 ч.
  • София
  • Мнения: 1 340
Аз пък ще си призная, че завиждам... Не съм човек, който ще злобее външно или ще говори различни глупости, но си признавам, че изпитвам завист. Вътрешно, но я изпитвам.
Не знам как бих могла да я излекувам, след като толкова време не съм могла.
Дано само да не я предам на детето си

# 124 18 септ. 2013, 13:21 ч.
  • Точно където трябва
  • Мнения: 4 757
Имам колежка, която смятам, че ми завижда. И не само, а дори ме урочасва. Въпреки, че не вярвах в такива неща. На моите години, ама без мъж и перспектива за такъв до скоро. И много я депресираше тоя факт, а не сме и на малко годинки. Изпадна в потрес когато забременях. И няколко месеца след като се върнах на работа /след раждането на мъртвото ми бебе/ каза: Ох, Господ е бил с мен, че се върна...онемях. Като разбра за втората ми бременност не ми говори 1 седмица. И с непрекъснати подмятания... Почти си бях купила кола и и споделих. Като видя каква е и се започна - еее, много е яка, ще ме накараш и аз да си купя такава... ама ми е скъпа.../със съжаление/ мине се време и пак - ех да си потърся и аз такава, много ми харесва... и така цял ден. Ами провали се сделката. Сега се е хванала с един от фирмата дето я преследваше от година, ама тя му отказваше, че не и бил тръпка. Пожелавам и цялото щастие та да спрат да я занимават другите. Хем се оплаках, че ми тежеше, хем мисля е по темата.

# 125 18 септ. 2013, 15:47 ч.
  • Мнения: 182
Проблем е, когато зависта създава проблемни отношения. Останалото влияе само на завиждащия.

# 126 18 септ. 2013, 16:28 ч.
  • Мнения: 7 947
Цитат на: anedi в ср, 18 сеп 2013, 15:47
Проблем е, когато зависта създава проблемни отношения. Останалото влияе само на завиждащия.

Е, то те си вървят комплект.
Човек, който ми завижда и аз го знам - някак няма начин да ми е много мил...

# 127 19 септ. 2013, 10:28 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: kartinka в вт, 30 юли 2013, 23:08
Завистта няма как да не предизвикаш,ако си заобиколен от хора,които са различни от теб,нямат твоите качества,късмет и смелост.Неумението им да постигнат твоите достижения ги озлобява,за да се самозалъжат,че не са чак толкова зле,опитват се да те наранят по някакъв начин и да се порадват на болката,която евентуално биха ти причинили.
Завистливите хора, с които аз съм се срещала по една или друга причина,имат общи качества.Страдат от всякакви фобии,несамостоятелни са,не са борбени,полагат много усилия за външния си вид,дори,когато нямат особен потенциал за това,в повечето случаи са прекалено обгрижвани в детските си години и,ако съдя по безкрайните им мрънкания и оплаквания,ужасно страдат от емоционална неудовлетвореност в любовните си отношения.
Откакто живея извън Бг се научих да бъда по-прикрита и много внимателно да подбирам хората,които да допусна до себе си и семейството ми.

точно в десятката
от 2-3 години единственият ми останал близък човек в БГ посвещава малкото ни време заедно на обиди и скандали
едва тази година моят половин ми обърна внимание, че причината освен вродена злоба и е силна завист (да се чудиш за какво ли  newsm78)
ужасно е неприятно и още по-неприятно е, че тази личност има и наглостта после да лъже други близки за тези ситуации и да се изкарва жертва

търпях доста и сега съжалявам, че оставих майка ми да си отиде, вярвайки на тези лъжи, ама нали уж да не я притеснявам и сега това много ми тежи

за себе си направих извода, че на такива хора не трябва да им се позволява да си разиграват коня и да се реагира веднага, още при първата им проява, колкото и да е трудно това за един неконфликтен и търпелив човек

# 128 19 септ. 2013, 15:35 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Какво предпочитате  Mr. Green да ви завиждат или да ви съжаляват ?

Хорското мнение  винаги ще го има  Laughing

Пусть говорят  Wink

# 129 19 септ. 2013, 16:34 ч.
  • Мнения: 7 947
Естествено, че е гот да ти завиждат.

# 130 19 септ. 2013, 16:52 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00
Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

Това е голям проблем. Гледам да не споделям много много за успехите си, но както каза някой по-назад - то тези неща се виждат. Вече стигам до момент, в който трябва да се крия и да не споделям дори и с най-близките си приятели, а това ми тежи. Не ми се иска да е така, но пък хората страдат, да, наистина страдат когато завиждат. И аз, какво да направя, слагам си червен часовник - то човек не може съвсем да се изолира от света, иска му се да сподели за успехите си, да се порадва заедно с близките си на тях...Мъка, мъка....Аз лично, винаги съм предлагала помощ, обаче дори и на това се завижда - на възможността да предложиш помощ, някак си им става обидно на тези, на които я предлагаш. Затова вече спрях. Ако някой ми поиска нещо, ще го направя доколкото мога, но вече не предлагам.

Също ползвам тактиката на оплакване - няма как иначе. То май затова ние, българите, сме известни с вечното си мрънкане - защото, за да не възбуждаме завист, се оплакваме на ужким. Само и само да угодим на тези, дето са ни близки, да не започнат да страдат от завист... newsm78

Завистта е човещинка. И аз съм завиждала тайничко, затова зная, че не е нещо, за което трябва да се сърдим. Човек обаче не бива да се увлича в завист, а да се стреми самият той да постига нещата. Затова не мисля, че трябва да скъсвам отношения с близки хора, само защото ми завиждат. Обаче не ми се иска да е така, не съм лош човек и не искам да причинявам завист у околните, защото каквото съм постигнала, съм си го постигнала сама и с помощ от родителите ми - близките ми би трябвало да го разберат това, нищо не ми е паднало наготово. Родителите ми, обаче, определено не ми завиждат, а ми се радват на успехите. Виж, децата ми със сигурност искат моя живот на възраст два пъти по-малка от моята - обаче какво да се прави, всяко нещо с времето си. Но това не е завист, просто искат всичко да се случва лесно в живота, а то не е така.

Последна редакция: чт, 19 сеп 2013, 17:03 от Popule

# 131 19 септ. 2013, 19:14 ч.
  • София
  • Мнения: 923
Който се занимава само със своите дела, намира малко основания за завист. — Ф. Бейкън

не завиждам на никой всеки живее свой собствен живот, такъв какъвто съдбата му е отредила, ама тя имала по-хубава кола, рокля, коса и т.н. жива и здрава да е, да си я ползва с години, за нещо материално не мога да завидя на никой, ако искаш същото пари се изкарват, стискаш г*за и спестяваш, купуваш си и ти такова, виж бих завидяла за нещо духовно, уменията също се придобиват, не можеш да правиш кекс примерно, ами отиваш на курс по готварство и се научаваш, всичко в този живот се учи и придобива, ако нямаш желание си намираш оправдание това е  Peace

# 132 19 септ. 2013, 19:28 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: valentink-a в чт, 19 сеп 2013, 19:14
Който се занимава само със своите дела, намира малко основания за завист. — Ф. Бейкън

не завиждам на никой всеки живее свой собствен живот, такъв какъвто съдбата му е отредила, ама тя имала по-хубава кола, рокля, коса и т.н. жива и здрава да е, да си я ползва с години, за нещо материално не мога да завидя на никой, ако искаш същото пари се изкарват, стискаш г*за и спестяваш, купуваш си и ти такова, виж бих завидяла за нещо духовно, уменията също се придобиват, не можеш да правиш кекс примерно, ами отиваш на курс по готварство и се научаваш, всичко в този живот се учи и придобива, ако нямаш желание си намираш оправдание това е  Peace

Това е хубаво мнение, обаче на практика не се получава така. Да кажем, най-добрата ти приятелка започва да живее нашироко, да пътува, да може да си позволява неща, които ти не можеш - отделно има по-високо от твоето образование, семейството и е хубаво, абе...направо ужас! Simple Smile Все си мисля, че ще й завидиш - който не е имал такъв близък човек, който постига много повече от теб самия, а сте започнали при равни условия, той не го е изживял това чувство. Човешко е, но е хубаво поне да се прикрива и да не бъде толкова болезнено - а то обикновено е.

За това говоря, трудно ми е да не карам хората да ми завиждат, само защото съм била по-успешна от тях в някои отношения. Защото успехите се виждат и няма как да ги скриеш. И после виждаш как добри приятели се отдалечават от теб...просто защото не могат да търпят да бъдат около теб и да ти завиждат. Да не говорим, че не могат и да си позволяват да излизат заедно с теб по финансови причини...

# 133 20 септ. 2013, 08:40 ч.
  • София
  • Мнения: 923
имала съм такива приятелки, не съм завидяла на никого, не казвам, че никога не съм завиждала... в детсвото си много съм завиждала на съученичките си, винаги имаха по-хубава раница, тетрадка и т.н. но постепенно с порастването си се научих да се радвам на моите си неща, че да си различен е по-хубаво от това да имаш същото, да градиш нещо собствено е по-удовлетворяващо от това да гледаш от другите, комшиите които живеят срещу родителите ми са много завистливи хора, постоянно завиждат за всичко, каквото направят нашите не може и те да го нямат не може те да са по-назад, много грозна гледка са, но иначе като финансово състояние са по-богати от родителите ми и винаги гледат от тях, те ми бяха много добър пример за това какво искам от живота  Peace

# 134 20 септ. 2013, 10:43 ч.
  • Мнения: 7 947
Ох, напоследък имах доста драстични промени в живота си /дано за по-добро/ и какво виждам - точно най-близки от завист ли, от какво - се държат странно, гадно...

# 135 20 септ. 2013, 12:58 ч.
  • София
  • Мнения: 923
той мъжа ми това се чуди, постоянно ме пита "Добре де, те имат повече от нас, защо на нас завиждат? Имат къща за която не изплащат заем, имат си собствен бизнес, дете, кола по-хубава от нашата, а на нас са тръгнали да завиждат!" Разни хора разни идиоти, казваше една моя учителка...

# 136 20 септ. 2013, 15:33 ч.
  • София
  • Мнения: 1 340
Цитат на: valentink-a в пт, 20 сеп 2013, 12:58
той мъжа ми това се чуди, постоянно ме пита "Добре де, те имат повече от нас, защо на нас завиждат? Имат къща за която не изплащат заем, имат си собствен бизнес, дете, кола по-хубава от нашата, а на нас са тръгнали да завиждат!" Разни хора разни идиоти, казваше една моя учителка...

Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това  smile3511

# 137 20 септ. 2013, 15:46 ч.
  • Мнения: 7 947
Финансовите проблеми смачкват човек - жизнерадостност и като цяло положителни емоции - не може да има у човек, притеснен за сметките си. Така че нещата пак са свързани...

# 138 20 септ. 2013, 15:58 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: violenzaa в пт, 20 сеп 2013, 15:33
Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това  smile3511

Има хора, които завиждат на постиженията на децата на другите и вечно сравняват своите с тях...

# 139 20 септ. 2013, 16:03 ч.
  • Мнения: 7 947
Да, специално за детето и аз сравнявам с тези на другите. Това е първото ми дете и винаги съм се чувствала несигурна дали се справям добре. НО това не е пряко свързано веднага със завист...

# 140 20 септ. 2013, 16:33 ч.
  • София
  • Мнения: 1 340
Цитат на: Popule в пт, 20 сеп 2013, 15:58
Цитат на: violenzaa в пт, 20 сеп 2013, 15:33
Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това  smile3511

Има хора, които завиждат на постиженията на децата на другите и вечно сравняват своите с тях...

Нямам идея защо си ползвала моя цитат. Дано да няма пряка връзка, защото не смятам че завиждам на някое дете.
Но и аз съм сравнявала. Според мен това обаче не е завист, а просто сравнение.

# 141 20 септ. 2013, 17:30 ч.
  • Мнения: 341
"Човекът е чудно животно: и без да знае защо, и без да има полза, винаги е готов да се радва на всяко нещастие на ближния си "
                                                              Михалаки Георгиев
От завист човек не става по-богат,така че нека ми завиждат,колкото си искат. Важното е да съм си добре и да не давам повод за съжаление. Лошото е само,че от завист хората могат да ти скроят номер и после да се наслаждават на падането ти в капана им.

# 142 20 септ. 2013, 19:51 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: violenzaa в пт, 20 сеп 2013, 16:33
Цитат на: Popule в пт, 20 сеп 2013, 15:58
Цитат на: violenzaa в пт, 20 сеп 2013, 15:33
Е, завистта не винаги е породена към материалното.
Макар, че моята завист винаги е заради това  smile3511

Има хора, които завиждат на постиженията на децата на другите и вечно сравняват своите с тях...

Нямам идея защо си ползвала моя цитат. Дано да няма пряка връзка, защото не смятам че завиждам на някое дете.
Но и аз съм сравнявала. Според мен това обаче не е завист, а просто сравнение.

Ползвам цитатът ти, за да се съглася с него - завистта не винаги е заради материални постижения. Вие имате малки деца, затова все още само сравнявате. НО, когато пораснат и започнат да учат еди къде си, да печелят пари и пр. тогава се появява завистта. Когато детето ти не се сети да ти се обади за РД, а това на приятелката ти й подари златна гривна примерно...и започваш да й завиждаш. Твоето е бачкаторче, а нейното - началник. Такива работи.

# 143 20 септ. 2013, 20:16 ч.
  • Мнения: X
Аз понякога пък не мога да разбера хората защо толкова държат да вменят на всички, че придобивките, които имат някак си са паднали от небето, а не са купени с изработените от тях пари. Личи си, че ги е страх да не си помислиш, че много са забогатели.
Като почнат да се пристискват:
-Ами купихме си нова кола, ама то ние не че имаме много пари, ама на заем искахме.
-Ами много ми дреме бе - Честита ви кола, със здраве да си я карате!

И по същия начин за къщата, вилата и там каквото ще да е. Те заплатите им били малки, хубаво че на единия му давали премии и разни такива ала-бали извинения, ще речеш, че нещо са виновни, че са си похарчили парите или че роднините им помагат.


Тук вече се отплесвам доста от темата, можете да го пропуснете, но аз да си кажа  Mr. Green
Скрит текст:
Друго поведение, което ми е трудно да приема, дори и да не съм права, е, как някои хора от страх да не помислиш, че завиждат, нищо хубаво не казват за никого. И тъй като аз съм настроена да забелязвам хубавото и да изтъквам него, някак си ми е тъпо, когато се коментират само негативни неща. Примерно на Пена й е голям задника, но си е купила хубави обувки. Задника й няма да ми попречи да забележа хубавите обувки и да й честитя. Или Ваня има рядка коса, но се гримира добре - защо да не я зарадвам като й кажа второто? И то съвсем искрено, без да се мазня. А в повечето случаи някой като реши, че другите не са перфектни, нищо хубаво не иска да забележи в тях.

Последна редакция: пт, 20 сеп 2013, 20:24 от Анонимен

# 144 20 септ. 2013, 20:54 ч.
  • Мнения: 6 214
Butinsky, права си и за двете ситуации. но това само показва колко са ни изтормозени мозъчетата.

# 145 21 септ. 2013, 03:56 ч.
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120

# 146 23 септ. 2013, 18:44 ч.
  • Мнения: 3 865
Цитат на: violenzaa в пн, 16 сеп 2013, 14:25
Аз пък ще си призная, че завиждам... Не съм човек, който ще злобее външно или ще говори различни глупости, но си признавам, че изпитвам завист. Вътрешно, но я изпитвам.
Не знам как бих могла да я излекувам, след като толкова време не съм могла.
Дано само да не я предам на детето си

Няма да можеш да си промениш природата.
Аз за материални неща не помня да съм завиждала. Виж - за способности, ум, красота - може, но то е по-скоро възхищение и благородно. В смисъл, че ако примерно залеят с киселина някоя хубавица няма да си викам Така ти се пада, а ще си мисля Язък за хубавото момиче и ще ме е яд, защото съм естет и обичам да съм заобиколена от интелигентни, кадърни и красиви хора.
Да караш някой да ти завижда се води изкушение на ближния. Демек - грях. Но обикновено не може да скриеш, че си богат примерно - рано или късно се разбира от тук от там и повече нищо не можеш да направиш - обречен си на завист до живот.
Иначе знам как да накарам човек да ми завижда както и знам, ако вече ми завижда как да го накарам да смени посоката и да почне да ме съжалява. Всичко зависи от моментното ми настроение и отношение към въпросния човек.

# 147 24 септ. 2013, 12:39 ч.
  • Мнения: 7 947
А пък аз не вярвам на вас, които казвате - че никога не сте завиждали  Laughing

# 148 24 септ. 2013, 14:10 ч.
  • Мнения: 3 865
Цитат на: viliko в вт, 24 сеп 2013, 12:39
А пък аз не вярвам на вас, които казвате - че никога не сте завиждали  Laughing

то ОК  да завиждаш ама не е ОК да наказваш обекта на  завистта ти. Всъщност това е проблемът - не самата завист, която чувстваш - тя си е за теб и теб си те яде. Проблемът е, че обикновено си го изкарваш на невинните жертви.

# 149 24 септ. 2013, 14:18 ч.
  • София
  • Мнения: 923
Цитат на: viliko в вт, 24 сеп 2013, 12:39
А пък аз не вярвам на вас, които казвате - че никога не сте завиждали  Laughing
ще говоря за себе си, аз не казвам, че никога не завиждам, това ни е в природата, но се старая да го подтискам това чувство, за да не ми вреди на мен и на другите около мен Peace

# 150 24 септ. 2013, 14:36 ч.
  • Мнения: 7 947
 newsm78 Никога не съм се замисляла сериозно за тази завист. Случва се, изпитвам - жегва ме, минава ми после. Или ако не ми мине - то хората ми опротивяват и съответно не поддържам връзка.  Thinking

# 151 24 септ. 2013, 15:01 ч.
  • Мнения: 159
Хих, много готина темичка...Имам си и аз едни такива роднини. Какво правя? Ами хваля си се още повече..Не точно хваля ами разказвам като се съберем(не често):ходихме там, правихме ремонт, новата кола, втората магистратура и тн...И чакам да разберат, че не е нужно да се сравняват с нас! Още не им е дошъл момента, но мен нищо не ме гризе!Като се замисля това си е до възпитание. Нашите никога не са се интересували какво има комшията, даже и при социализма.Ние също си подреждаме нашите си неща и си мислим за тях. Хич не ме е еня кой какво и защо...Обаче не мога да не кажа, че ми е страшно гот да дразня  Mr. Green ! Ми така де, като искат повод - нА им!

# 152 24 септ. 2013, 17:57 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: Mimitootvr в вт, 24 сеп 2013, 15:01
Обаче не мога да не кажа, че ми е страшно гот да дразня  Mr. Green ! Ми така де, като искат повод - нА им!

А те искат ли повод? newsm78

# 153 24 септ. 2013, 18:26 ч.
  • Мнения: 159
Искат и още как...Даже и децата намесват, което ме е най яд(пример - купи ли сме на дъщеря ни нов телефон и си играят, тяхното дете казва"ауу колко е хубав" и майка му - "защо, твоя да не би да ене е ?) Няма нещо, което да направим и да не чуем злостни реплики. А те няма как да не знаят, понеже имаме общ свекър (баща) и човека разказва какво правим ние, както и какво правят те на нас, а това става повод за сравнение. Тъпо е, но факт. Вече 12г. чакам да мине, не става. Ама не се кахъря, и това ми е съвета към всички в такива ситуации!  Peace

# 154 24 септ. 2013, 18:47 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Точно пък за материални придобивки не си представям да завиждам. Вещите ни принадлежат за кратко, не са част от нас, пък и винаги ще има някой, който да има повече. И най-вече материалното не е източник щастие, а защо да завиждам на човек, който не е щастлив?! Освен това животът е въртележка и не се знае утре кой ще е отдолу и кой- отгоре.
Това, което най-много ме депресира е, че младостта си отива, а се задава старостта. И може да завидя (но не съм сигурна, че това е точната дума) на някой, че има още много път пред себе си- с много предизвикателства и възможности.
Със завистливи хора не общувам, не ми носи удовлетворение контактът с такива дребни злобни душици.

# 155 24 септ. 2013, 22:02 ч.
  • Мнения: 341
Цитат на: ≈ в вт, 24 сеп 2013, 18:47
Точно пък за материални придобивки не си представям да завиждам. Вещите ни принадлежат за кратко, не са част от нас, пък и винаги ще има някой, който да има повече. И най-вече материалното не е източник щастие, а защо да завиждам на човек, който не е щастлив?! Освен това животът е въртележка и не се знае утре кой ще е отдолу и кой- отгоре.


 Peace

# 156 25 септ. 2013, 10:29 ч.
  • Мнения: 916
Имах съмнителното удоволствие да разбера по много пряк начин това за въртележката още в ранна детска възраст, та не завиждам, ама грам... Никой не знае какво става в къщата на другите - има хора, които толкова искат да им завиждаш, че не спират да се изтъкват, пък примерно съпругът хойка или пие, или пък здравето не е наред. Всеки си има плюсовете и минусите и всичко върви комплект. Никой няма само от хубавото или само от лошото, представянето пред света е въпрос на личен маркетинг  Mr. Green

Бившият ми толкова искаше, бедният, да му завиждат, че лъжеше наред колко е преуспял, а всъщност една работа не можеше да закрепи. Като се прибираше по родните места, задължително сменяше изцяло гардероба си, теглеше много пари, оснавната част от които харчеше, за да черпи приятели, които отдавна не се сещаха, че съществува, белким ги впечатли. И отделно, чуеше ли, че някой негов съученик е успял в нещо си, буквално лягаше болен за дни, да не кажа седмици наред... Веднъж даже прати сестра си да провери на място дали заведението на еди кой си наистина било толкова вървежно и много зле му стана като чу, че да. Намери и за какво да се хване - той  Shocked видите ли, в ранна детска възраст (с въпросния познат са ходили на училище в периода - 5-8 клас) бил измислил концепцията и другият на 36 години му я откраднал... Без думи останах, но спокойно си го намрази човека и все редеше какъв мошеник бил и как ако не бил той и бащата на въпросния да го финансира, нищо нямало да направи.

# 157 25 септ. 2013, 12:10 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Мда, и това много го има- отвън ябълката червена и лъскава, а отвътре- гнила и червива... И тук веднага се сещам за Николета и Валери- година и половина чупки, пози и демонстрация на голяма любов.

# 158 25 септ. 2013, 12:22 ч.
  • Мнения: 7 947
Те последно разделиха ли се?
Иначе не виждам дори тук нищо притеснително, с оглед на факта - че много двойки - като станат наистина едно цяло - усещат, че не могат да мелят заедно и се разделят...

Иначе аз съм на мнение, че проблемите трябва да остават именно вкъщи, а вън - не е нужно света да знае какво ти е отвътре. Това си е моя начин просто.

# 159 25 септ. 2013, 13:00 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Разделиха се, естествено. Беше въпрос на време след цялата тази показност. Все пак издържаха близо 2 години, което си е успех на фона на това незряло поведение.

# 160 25 септ. 2013, 14:32 ч.
  • Мнения: 7 947
Не мисля, че е незряло, но всеки си има мнение. На мен тя ми харесва, нищо, че е наричана с най-долни думи. Млад, красив човек, с неговите предимства и недостатъци. Животът й е на показ, затова всеки се вре в гащите й, а на останалите - си остават скрити, там е разликата...

# 161 25 септ. 2013, 14:49 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Не съм казала нищо лошо за Николета, напротив- симпатична ми е. Но това, че семейния й живот беше на показ си е избор на тях двамата. Иначе щеше ли да има толкова оборотна тема във форума?! Щеше ли да стане тв водеща?!

# 162 25 септ. 2013, 14:59 ч.
  • Мнения: 7 947
Ами момичето така разбира славата, така се възползва.
Аз съм засичала нея в една компания и чух как говори. Е, определено не е тъпа и проста. А аз харесвам жената да има поне малко нещо там в главата...
Не че им авръзка с темата.
Всъщност има - много мацки й завиждат  Joy

# 163 25 септ. 2013, 15:12 ч.
  • Linz
  • Мнения: 11 619
Завиждат й, защото за голяма част от момичетата в България тя е модел на успялата жена- с чалга-визия и известна (какво повече й трябва да една куха лейка?).

# 164 26 септ. 2013, 18:12 ч.
  • Мнения: 755
Цитат на: Lizet33 в вт, 30 юли 2013, 22:00
Не е приятно да я чувстваш от околните, но милион пъти по-неприятна е от най-близките хора.
Не мога да си обясня как хората не се усещат колко жалки изглеждат с някои коментари.

Как помагате на най-близките да си овладяват завистта?

Не им помагам. Всеки сам е редно да се справи със своите си демони.

# 165 27 септ. 2013, 10:06 ч.
  • Мнения: X
само че повечето хич и не се усещат
злобата и завистта ги ядат отвътре, но не се усещат, че повредата е у тях, а продължават да скапват живота на околните

# 166 28 септ. 2013, 22:28 ч.
  • Страната на приказките
  • Мнения: 369
Цитат на: Fortune в чт, 26 сеп 2013, 18:12
Не им помагам. Всеки сам е редно да се справи със своите си демони.
Това ми хареса, много е точно.  newsm10
Но как се справяш, когато усещаш онази жегваща нотка от близките си хора, с която се опитват да те накарат да се почувстваш виновна - затова, че си се трудила много, за да постигнеш нещо, или че имаш талант, който си развила, докато те са дремали и са чакали .... печалба от тотото, примерно.

# 167 29 септ. 2013, 02:07 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: Г-ца Маймунска в сб, 28 сеп 2013, 22:28
Но как се справяш, когато усещаш онази жегваща нотка от близките си хора, с която се опитват да те накарат да се почувстваш виновна - затова, че си се трудила много, за да постигнеш нещо, или че имаш талант, който си развила, докато те са дремали и са чакали .... печалба от тотото, примерно.

Ами може и да не са дремали и чакали, а просто на теб повече да ти е проработил късметът или да ти е провървяло, отколкото на тях. И тогава са в пълното си право да завиждат. Обаче...какво да се прави, това е живота, не за всички е еднакво добър и определено не е справедлив. Някои с по-малко усилия постигат повече. Факт.

# 168 29 септ. 2013, 08:17 ч.
  • Мнения: 45
В този живот няма НИЩО случайно и такова нещо като "проработил късметът" също няма. Един е възнаграждаван за нещо от Господ, друг-няма за какво, трети е наказван. При всички случаи винаги всеки сам носи отговорност за всичко което му се случва.

А завистта винаги е свързана със злобеене и омаловажаване на фактите. Много често именно с идиотски доводи за късмет или други оправдателни глупости. Друг някой ти е постигнал успехът- не ти сам....ако не било еди какво си, да си го видял през крив макарон...

# 169 29 септ. 2013, 08:33 ч.
  • Мнения: 12 672
Цитат на: Popule в нд, 29 сеп 2013, 02:07
Ами може и да не са дремали и чакали, а просто на теб повече да ти е проработил късметът или да ти е провървяло, отколкото на тях. И тогава са в пълното си право да завиждат. Обаче...какво да се прави, това е живота, не за всички е еднакво добър и определено не е справедлив. Някои с по-малко усилия постигат повече. Факт.

Стандартното оправдание на неуспелия и завиждащия. Няма как да знаеш колко усилия му е коствало. Има хора, които не държат да се оплакват непрекъснато   и оставаш с впечатление, че всичка им пада от небето. Но те си знаят.

# 170 29 септ. 2013, 09:58 ч.
  • Мнения: X
Така си е Трещи
Едни обичат с часове да разказват за всяка дребна случка от ежедневието си
А други даже и за сериозни проблеми и ситуации предпочитат да си мълчат и да не споделят
Опитът ми досега е показал, че именно първите яростно завиждат на вторите

# 171 29 септ. 2013, 10:08 ч.
  • Мнения: X
Мислиш ли?
Според мен това има повече общо с това доколко обичаш и имаш нужда да споделяш.
Дали си екстроверт или интроверт. По вашата логика излиза, че всички екстроверти яко завиждат на интровертните си събратя.

# 172 29 септ. 2013, 10:11 ч.
  • Мнения: 12 672
Аз го разбирам по друг начин - не знам как се наричат хората , които вечно се оплакват - може би мрънкала.

# 173 29 септ. 2013, 10:40 ч.
  • Мнения: X
Мрънкала са, но някак си виждам как масово хората са възпитани да се оплакват.
Защото ако не се оплакваш, значи си много добре. А много добре, не е на добре - такава е народопсихологията ни. Ако ти се случи нещо хубаво, едва ли не трябва да бъдеш наказан след това, че ти се е "отворил късмета", защото как така пък само ще ти върви? Не е нормално...отделно, че сумалък народ ще ти завиди, ще те урочаса...абе страшна работа  ooooh!

# 174 29 септ. 2013, 10:54 ч.
  • Мнения: X
Цитат на: buttinsky в нд, 29 сеп 2013, 10:08
Мислиш ли?
Според мен това има повече общо с това доколко обичаш и имаш нужда да споделяш.
Дали си екстроверт или интроверт. По вашата логика излиза, че всички екстроверти яко завиждат на интровертните си събратя.

За съжаление споделям от личен опит, доста негативен при това, преполагам че си зависи от сутиацията и конкретния човек
Повече има в първия ми пост по темата преди 1-2 стр

Няма значение тук обичта, става въпрос за много близък човек, не съпруг, към когото обичта ми беше безусловна,  докато злоупотребата с нея не почна да става твърде висока и злобата и завистта зад нея (неясно за какво) не взеха връх
И не, не вярвам в урочасването
Отдавна съм установила, че споделянето с този конкретен човек не води до нищо хубаво
Отделно се изморих да слушам как всички били не знам колко си долни, само той/тя били възвишени и прекрасни личности, всичко това гарнирано с доста отрова и съскане към всички и всичко

Предполагам, че и сега няма да ме разбереш
Както и аз не бих, ако не ми се беше случило, защото съзнавам колко шантаво звучи

Както и да е
От тези контакти се чувствам наистина като отровена и търся начин да се "освободя" по някакъв начин от чувствата си и разочарованието и да оставя всичко зад себе си, което все още е доста трудно
Но твърде дълго оставях нещата да се развиват и те достигнаха невероятни висини

# 175 29 септ. 2013, 11:07 ч.
  • Мнения: X
Нямах предвид обич, а да обичаш да споделяш - неясно съм се изразила.

# 176 29 септ. 2013, 11:10 ч.
  • Мнения: X
И така да е
Споделяш с когото заслужава, а не се възползва от това и после да те затрупа с ла..а
За съжаление го научих по трудния начин

# 177 29 септ. 2013, 13:32 ч.
  • Мнения: 45
Цитат на: W'A'S'P' в нд, 29 сеп 2013, 09:58
Така си е Трещи
Едни обичат с часове да разказват за всяка дребна случка от ежедневието си
А други даже и за сериозни проблеми и ситуации предпочитат да си мълчат и да не споделят
Опитът ми досега е показал, че именно първите яростно завиждат на вторите


Няма такава закономерност.
Успешните хора по-често си мълчат за да не дразнят някого. Винаги се намират лузъри които страшно се дразнят когато някой говори за успехите си. Във форума също е много характерно. Сподели нещо хубаво и като минимум ще те обявят за лъжец.
На сума ти страници се заформи дискусия как така може Катрала да си е купила апартамент на такава млада възраст и без кредит. Laughing ooooh! Злобата и завистта на някои просто прелива и никак не се усещат.

# 178 29 септ. 2013, 20:41 ч.
  • София
  • Мнения: 5 499
Цитат на: Lizet33 в нд, 29 сеп 2013, 13:32
Злобата и завистта на някои просто прелива и никак не се усещат.

Ами нормално. Поне пред себе си всеки е "голяма работа" и как така друг ще е по-голяма работа от мен? Аз друго не мога да разбера - има един американски комик, който има скеч по въпроса:
"Моите вещи са супер, а чуждите - лайн...ни" - това явно е виждането на американците.
А защо българинът не мисли така, а смята точно обратното? Ето това ми е чудно...Щом си мислят, че са голяма работа, защо смятат, че постиженията на другите са "голяма работа" и съответно завиждат, вместо да смятат собствените си постижения за голяма работа и вещите си за супер и не да завиждат, а да се гордеят със себе си? Thinking

# 179 29 септ. 2013, 22:33 ч.
  • Мнения: 3 865
Цитат на: Трещерица в нд, 29 сеп 2013, 08:33

Стандартното оправдание на неуспелия и завиждащия. Няма как да знаеш колко усилия му е коствало. Има хора, които не държат да се оплакват непрекъснато   и оставаш с впечатление, че всичка им пада от небето. Но те си знаят.

Абсолютно. Аз съм точно такъв човек. Всичко постигам с много труд, ама  отстрани не си личи защото не се оплаквам. Ако завиждам на някой е на хората, които постигат нещата си лесно, защото притежават дарба за това, което правят. Защото наистина има хора, които постигат всичко с лекота, идва им отвътре и отръки дет се вика. За съжаление точно тези често са мързеливи и прекалено много разчитат на дарбата си и така и не успяват да развият и допринасят с дарбата  си. Но тези хора се усещат и е напълно възможно да прецениш дали с много труд е постигнал всичко или лекота. 

# 180 30 септ. 2013, 10:38 ч.
  • Мнения: X
Lizet33, описала съм личния си опит, а той се свежда до двама-трима, с които ме е сблъскал животът досега.

Skrekkelig , и при мен е така
зад всяко постигнато нещо стои ужасно много труд и тежък път
но понеже не го огласявам и се приема, че ей така ми е кацнало

# 181 1 окт. 2013, 16:38 ч.
  • Мнения: 9 762
Да ви кажа и да си личи труда, пак не се отчита. При всички случаи ти е кацнало наготово или си извадил връзки... Манталитет си е това и възпитание.

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата