Справедливи ли сте?

Дефинирай справедливост, за да са коректни отговорите.
Така, както аз я разбирам, справедливостта е трудна работа. Затова е и поверена на Бог.
Не бих могла убедено да твърдя доколко съм справедлива. Но се старая поне да не съм толкова субективна. .

Справедлива спрямо какво? По чии критерии? Колкото хора, толкова и идеи за справедливост.
Законите и правилата също не са непременно справедливи. Просто са съглашения и публични договори, които ни помагат да живеем заедно, без да се избием.

Така, че по вътрешната логика на нещата не знам дали съм справедлива или не. Знам обаче, че от известно време аршинът ми е единичен - каквото за мен, това и за всички останали. Без двоен стандарт. Оказа се подход с изненадващо много ползи.

Значи поне се опитваш да си справедлива, което не е малко.


Не си го спомням детското вече, но то понеже все гледаме да си траем, затова цьфнахме и вьрзахме. Траем си за политиците, траем си пред шефовете щото може да ни намачкат, траем си в магазина - да не правим циркове и панаири, някои и пред партньорите си си траят цял живот и ги изнасят на гьрба си щото половината е "с характер" и става страшно като го / я ядосаме. Ето тва определение "с характер" ми е било винаги много странно. Значи като е с характер всички трябва да му стоят в стойка партер и да му тьрпят... характера. Ми и ако аз реша да си демонстрирам характера?

Тъй, тъй......Един откраднал и смята, че е прав. Друг излъгал, той също смята себе си за прав. Дали пък убиецът не мисли същото за себе си???

Сетих се за две случки от миналата година в софийския градски транспорт.

Едната беше в автобус 85, от който в кв."Хаджи Димитър" една майка закъсня със слизането. Шофьорът натиснал копчето за затваряне на вратите и детето остана в автобуса, а тя навън! И автобусът потегляше! Тя се разкрещя, останалите пътници-също. Шофьорът спря навреме и отвори вратата. Но всички обвиниха него! Аз пък обвиних майката. Ще попитате защо. Защото тя се сети, че трябва точно на тази спирка да слязат и повлече момиченцето в последната секунда! Шофьорът е видял в огледалото, че никой вече не слиза и е натиснал копчено за затваряне на вратата. Следващата му стъпка е била да погледне в лявото огледало и да потегли. Тоест не е възможно да гледа по няколко пъти ту в дясното, ту в лявото. А безразсъдната майка е трябвало да слезе на следващата спирка, вместо да излага на риск себе си и детето, както и да вкара в беля шофьора. Всички сме виждали предостатъчно шофьори-идиоти, но в дадения случай шофьорът нямаше никаква вина. Но пътниците и майката не мислеха така. Не се поколебах да им възразя.

Другата случка беше на спирката на "Алея Яворов" с тролей. Шофьорът затвори вратите точно пред носа на едно момиче и не му позволи да се качи. В свестните държави такива неща не се случват. Например в Италия спират и отварят вратите дори, ако са леко потеглили! Момичето удари с юмрук по тролея. Шофорът слезе и посегна да я бие! Но веднага отнякъде изскочи нейно приятелче и преби жестоко шофьора. Той не можа да продължи. По лицето му имаше кръв. Беше паднал на земята, а през това време момчето и момичето избягаха. Качи се в тролея и ни съобщи,  че не е в състояние да продължи. Ние, пътниците слязохме и се качихме на следващия тролей. Същата вечер се обадих на дежурния телефон на градски транспорт, както и на МВР и разказах случката. Пътниците бяха твърде малко и е доста вероятно никой друг да не е разказал нищо. Те също бяха на различни мнения. Сбиването продължи броени секунди. Една жена беше на моето мнение-че шофьорът е виновен, но пък прекалено много го пребиха. Докато други казваха същото, но не смятаха, че му е много. Напротив! Аз обясних моето виждане в телефонното обаждане и призовах за някакви мерки. Шофьорите да бъдат заставени да отварят вратите, за да не се стига до подобни инциденти.