- Публикувана: 4 септ. 2013, 14:05 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2013, 10:37 ч.
Кой трябва да слуша повече?
Е, как нали преди малко допусна, че мъжът може все пак да има собствено мнение и да не е безмозъчен, и да си заслужава да бъде изслушан, че и да е прав понякога. Сега, да си ходил при майка си. 
Това беше при условие че жена му е съвсем безмозъчна и не умее да взима правилни решения.
А аз грешни решения никога не взимам. Така че...ще слуша и хоро ще играе.
Безмозъчна жена върви в комплект с умен мъж, а умна жена - с безмозъчен мъж.
Дръжки.
Подобното привлича подобното.
Безмозъчна жена върви в комплект с умен мъж, а умна жена - с безмозъчен мъж.
Умен и любящ мъж винаги бих изслушала (а не пратила да си събира багажа). Две умни глави могат да мислят по-добре от една.
P.S. Понякога и една е достатъчна, но не винаги.
P.S. Понякога и една е достатъчна, но не винаги.
Не и когато ми опонира. Когато е против мнението ми, е против мен. Плюе срещу вятъра.
Ще си преценява да не слуша ама ще си събира багажеца.
Никва близост не мога да имам с такъв индивид.
Да си е преценявал при мама и тате. При мен, АЗ ще преценявам, а той ще слуша.
Никва близост не мога да имам с такъв индивид.
Да си е преценявал при мама и тате. При мен, АЗ ще преценявам, а той ще слуша.
Колкото повече те чета, стигам до извода, че трябва да си вземеш куче.
След един кратък спор с колежка питам вас:
Кой трябва да слуша повече в семейството.
и разбира се - защо трябва да е така?
Кой трябва да слуша повече в семейството.
и разбира се - защо трябва да е така?
ама защо не си гледате работата, а спорите по такива смешни въпроси:))
И двамата трябва да се слушат, иначе нищо не става.
Не и когато ми опонира. Когато е против мнението ми, е против мен. Плюе срещу вятъра.
Не че нещо, аз почти винаги успявам да наложа мнението си вкъщи, но все пак очаквам мъжът да е мъж и ако се наложи понякога да удари с юмрук по масата.
Прочетох наскоро следното и май е точно така:
Трудно е да бъдеш мъж в днешно време. Много вече се отказаха.
На мен не ми е нужен нито мъж, който да удря юмруци по масата, нито такъв, който да няма лично мнение. А мъж, който е достатъчно умен, обичащ и възпитан, за да знае кога да се съгласява с мен и кога да споделя мнението си и с който да обсъждаме идеи, мисли и да вземаме решения заедно.
На мен не ми е нужен нито мъж, който да удря у масата...
