Здравейте, момичета! 
Шоки, благодаря за новата тема!
W'A'S'P', честит рожден ден на патерица! Да си жива и здрава!
Yoya, честита годишнина, обичайте се още дълги години!
Дойде време за моя месечен отчет - при мен задържането на тегло продължава четвърти месец вече (от началото на януари съм на режима и свалях активно килограми само първите четири месеца) и това сякаш почва лекинко да ме дразни.
От друга страна, абсолютно съм убедена, че продължава смаляването на обиколките ми, макар и с не много бързи темпове, както в първите четири месеца. Не съм мерила с метър, но се ориентирам по последно купените ми дрехи, както и по отзивите на хора, които не са ме виждали около месец и половина и ми казаха, че още съм отслабнала. Дори гадните "възглавнички" под горната част на ръцете ми намаляха и съм много щастлива от това, защото това е една от частите на тялото ми, които не харесвам, да не кажа, че най-много тях не харесвам. Така че, май трябва да продължа да не се вживявам в точната цифра на килограмите. Също си мисля, че изведнъж ще се раздвижат и килограмите, затова не съм се засилила да въвеждам допълнителни рестрикции в храненето си, като например да премахна млечните продукти. Решавам да си свиркам и да продължавам напред. 
Знаете ли, откак се храня по този начин, започнах доста да се заглеждам в телата на хората. Почвам да имам чувството, че голям процент от хората са с инсулинова резистентност без дори да подозират това. Забелязвам как дори много слаби жени имат мастни натрупвания в областта на корема, забелязвам пригладняванията им, които ги карат да ядат с неистов глад. Наблюдавам ги също как се хранят и виждайки ги как се тъпчат с въглехидрати, си давам сметка, че съм била точно като тях години наред и съм се чудела защо не отслабвам и защо не се подобряват кръвните ми показатели.
Наскоро се запознах с една жена с диабет, която скоро е минала на инсулин. Освен него приема Сиофор, хапчета за кръвно, хапче за висок холестерол и хапче за високи триглицериди, класика направо. При всичките тези лекарства кръвната й захар вечер достига до 14, тогава когато я е мерила и знае, а триглицеридите й са били достигнали 7.5. Представете си изумлението ми, когато я видях как се храни - хляб, ориз, картофи, вафли, бисквити, изобщо всякакви сладкиши, мнооого плодове и т.н. НО, лекарката й е казала да не яде червено месо и тя го спазва. Лекарката й е казала да яде най-много яйце и половина (направо да паднеш от смях как е изчислена тази половинка) на седмица и тя го спазва. Ако си пържи яйца, слага само една чаена лъжичка олио, защото мазнините са вредни. Обаче продължава да си яде тестените изделия, да си прави компоти, сладка, конфитюри и да си ги яде със завиден апетит. След което се жалва, че торбата й с хапчета тежала страшно много. Опитах леко да обясня някои неща, но в крайна сметка не се приеха и прецених, че трябва да спра. Все пак всеки отговаря за себе си.
Най-изумени са хората като забележат, че не ям хляб. Почват да коментират, да питат защо така, гледат ме някак странно. Пък, ако се изпусна да кажа, че и ориз и картофи не ям...
Както и да е, важното е, че аз намерих своя път. Но наистина ми е жал, че толкова хора биват обричани да са цял живот клиенти на фармацевтичните компании и че по-големият процент лекари нехае как да помогне на пациентите си. За щастие ние си имаме тук нашите мислещи лекари (Камелот, Тони,), както и всички останали момичета, на които благодаря за споделената информация.
Шоки, благодаря за новата тема!
W'A'S'P', честит рожден ден на патерица! Да си жива и здрава!
Yoya, честита годишнина, обичайте се още дълги години!
Дойде време за моя месечен отчет - при мен задържането на тегло продължава четвърти месец вече (от началото на януари съм на режима и свалях активно килограми само първите четири месеца) и това сякаш почва лекинко да ме дразни.
От друга страна, абсолютно съм убедена, че продължава смаляването на обиколките ми, макар и с не много бързи темпове, както в първите четири месеца. Не съм мерила с метър, но се ориентирам по последно купените ми дрехи, както и по отзивите на хора, които не са ме виждали около месец и половина и ми казаха, че още съм отслабнала. Дори гадните "възглавнички" под горната част на ръцете ми намаляха и съм много щастлива от това, защото това е една от частите на тялото ми, които не харесвам, да не кажа, че най-много тях не харесвам. Така че, май трябва да продължа да не се вживявам в точната цифра на килограмите. Също си мисля, че изведнъж ще се раздвижат и килограмите, затова не съм се засилила да въвеждам допълнителни рестрикции в храненето си, като например да премахна млечните продукти. Решавам да си свиркам и да продължавам напред. Знаете ли, откак се храня по този начин, започнах доста да се заглеждам в телата на хората. Почвам да имам чувството, че голям процент от хората са с инсулинова резистентност без дори да подозират това. Забелязвам как дори много слаби жени имат мастни натрупвания в областта на корема, забелязвам пригладняванията им, които ги карат да ядат с неистов глад. Наблюдавам ги също как се хранят и виждайки ги как се тъпчат с въглехидрати, си давам сметка, че съм била точно като тях години наред и съм се чудела защо не отслабвам и защо не се подобряват кръвните ми показатели.
Наскоро се запознах с една жена с диабет, която скоро е минала на инсулин. Освен него приема Сиофор, хапчета за кръвно, хапче за висок холестерол и хапче за високи триглицериди, класика направо. При всичките тези лекарства кръвната й захар вечер достига до 14, тогава когато я е мерила и знае, а триглицеридите й са били достигнали 7.5. Представете си изумлението ми, когато я видях как се храни - хляб, ориз, картофи, вафли, бисквити, изобщо всякакви сладкиши, мнооого плодове и т.н. НО, лекарката й е казала да не яде червено месо и тя го спазва. Лекарката й е казала да яде най-много яйце и половина (направо да паднеш от смях как е изчислена тази половинка) на седмица и тя го спазва. Ако си пържи яйца, слага само една чаена лъжичка олио, защото мазнините са вредни. Обаче продължава да си яде тестените изделия, да си прави компоти, сладка, конфитюри и да си ги яде със завиден апетит. След което се жалва, че торбата й с хапчета тежала страшно много. Опитах леко да обясня някои неща, но в крайна сметка не се приеха и прецених, че трябва да спра. Все пак всеки отговаря за себе си.
Най-изумени са хората като забележат, че не ям хляб. Почват да коментират, да питат защо така, гледат ме някак странно.
Пък, ако се изпусна да кажа, че и ориз и картофи не ям... Както и да е, важното е, че аз намерих своя път. Но наистина ми е жал, че толкова хора биват обричани да са цял живот клиенти на фармацевтичните компании и че по-големият процент лекари нехае как да помогне на пациентите си. За щастие ние си имаме тук нашите мислещи лекари (Камелот, Тони,
), както и всички останали момичета, на които благодаря за споделената информация. 
). Но ако все пак наистина прекалено много отслабнеш, просто увеличи въглехидратите (или може би дори увеличавай стъпаловидно) и карай така известно време - тогава ще видиш докъде може да увеличиш, за да си запазиш теглото без риск за връщане на килограми. 
