Става въпрос за апартамента под нас. Дава се под наем. Хазяите имат офис в съседния на давания под наем апартамент.
В началото на годината пуснаха 3-ма млади роми. Нямам нищо против етноса, но в продължение на 4 месеца не можехме да спим нормално. Музика, викове, крясъци посред нощ, блъскане в малките часове, местене на мебели, побоища. Пуснах няколко жалби в полицията. Предупредиха ги няколко пъти. Ефект нямаше никакъв. Говорих няколко пъти с хазяите, чиито думи бяха: "Ама така ли? Те изглеждат много кротки момчета!". Да, ма хазяите си затварят офиса в 18 часа и си заминават. След това не ги интересува какво става. Въпросните "добри момчета" имаха и няколко агресивни прояви спрямо съседи от входа и в края на краищата хазяите се принудиха да ги изгонят.
Няколко месеца живяхме спокойно.
От месец и нещо отново има наематели, отново роми, семейство. С малко дете и новородено бебе. Бебешкият плач не ми пречи, но по-голямото дете няколко пъти плаче поне един час през нощта и не чувам отдолу никакъв шум, никакъв звук. Никой, който да го успокои. Накрая детето явно заспива от изтощение. Подозирам, че е било оставяно само. Надявам се, че греша.
Вчера през деня мъжът викаше от улицата жена му да се покаже на балкона. Тя не се показа. Той се прибра и явно бесен от това, че тя не го е чула, стана страшно. Сбиха се, по-скоро я наби. Хвърля някакви предмети, придружено със шумни псувни. Жената излезе на балкона с голямото дете да плаче. Моето дете изпадна в шок, разрева се брутално, уплаши се.
Излязох на балкона да питам жената дали има нужда от помощ, от нещо. Смятах да викна полиция. Тя ми каза, че това било "семеен проблем". Да, но техният "семеен проблем" отново се превръща в мой личен проблем. Тези скандали и побоища не са за първи път. Откакто са се нанесли, това е поне трети подобен случай. И след всеки от тях аз трябва да успокоявам моето дете, че нищо лошо няма да й се случи, че си е вкъщи, да е спокойна. Да, ама не! От началото на годината, още от първите наематели, започна да се плаши от всичко, не иска да стои в стаята сама, иска да спи на запалена лампа, като тропне нещо пита "Това какво беше?". А ние вкъщи със съпруга ми дори не си повишаваме тон, ако се караме го правим така, че никой не разбира, че имаме проблем.
Посъветвайте ме какво да направя? Ще ида да говоря пак с хазяите, въпреки че в техните очи вероятно съм изнервена лелка, която си няма друга работа, освен да им гони наемателите. Ще ида и в полицията да подам жалба отново при следващия подобен случай. Те ще ги предупредят и побоищата ще продължат. Какво още мога да направя, за да осигуря на семейството си нормален живот? Не желая детето ми да слуша побоища, скандали и псувни! И в края на краищата мисля, че имам право на спокойствие в собствения си дом!
Благодаря на всички, които ще се включат!
В началото на годината пуснаха 3-ма млади роми. Нямам нищо против етноса, но в продължение на 4 месеца не можехме да спим нормално. Музика, викове, крясъци посред нощ, блъскане в малките часове, местене на мебели, побоища. Пуснах няколко жалби в полицията. Предупредиха ги няколко пъти. Ефект нямаше никакъв. Говорих няколко пъти с хазяите, чиито думи бяха: "Ама така ли? Те изглеждат много кротки момчета!". Да, ма хазяите си затварят офиса в 18 часа и си заминават. След това не ги интересува какво става. Въпросните "добри момчета" имаха и няколко агресивни прояви спрямо съседи от входа и в края на краищата хазяите се принудиха да ги изгонят.
Няколко месеца живяхме спокойно.
От месец и нещо отново има наематели, отново роми, семейство. С малко дете и новородено бебе. Бебешкият плач не ми пречи, но по-голямото дете няколко пъти плаче поне един час през нощта и не чувам отдолу никакъв шум, никакъв звук. Никой, който да го успокои. Накрая детето явно заспива от изтощение. Подозирам, че е било оставяно само. Надявам се, че греша.
Вчера през деня мъжът викаше от улицата жена му да се покаже на балкона. Тя не се показа. Той се прибра и явно бесен от това, че тя не го е чула, стана страшно. Сбиха се, по-скоро я наби. Хвърля някакви предмети, придружено със шумни псувни. Жената излезе на балкона с голямото дете да плаче. Моето дете изпадна в шок, разрева се брутално, уплаши се.
Излязох на балкона да питам жената дали има нужда от помощ, от нещо. Смятах да викна полиция. Тя ми каза, че това било "семеен проблем". Да, но техният "семеен проблем" отново се превръща в мой личен проблем. Тези скандали и побоища не са за първи път. Откакто са се нанесли, това е поне трети подобен случай. И след всеки от тях аз трябва да успокоявам моето дете, че нищо лошо няма да й се случи, че си е вкъщи, да е спокойна. Да, ама не! От началото на годината, още от първите наематели, започна да се плаши от всичко, не иска да стои в стаята сама, иска да спи на запалена лампа, като тропне нещо пита "Това какво беше?". А ние вкъщи със съпруга ми дори не си повишаваме тон, ако се караме го правим така, че никой не разбира, че имаме проблем.
Посъветвайте ме какво да направя? Ще ида да говоря пак с хазяите, въпреки че в техните очи вероятно съм изнервена лелка, която си няма друга работа, освен да им гони наемателите. Ще ида и в полицията да подам жалба отново при следващия подобен случай. Те ще ги предупредят и побоищата ще продължат. Какво още мога да направя, за да осигуря на семейството си нормален живот? Не желая детето ми да слуша побоища, скандали и псувни! И в края на краищата мисля, че имам право на спокойствие в собствения си дом!
Благодаря на всички, които ще се включат!
